Комисията по еврофондове на НСОРБ ще заседава по-динамично през 2021 година

07.04.2021

127

Близо 140 представители на 124 общини, сред които 14 кметове на общини, 22-ма заместник-кметове и 9 общински съветници, взеха участие, в онлайн заседанието на Постоянната комисия на НСОРБ по европейски фондове, национални и международни програми и проекти, на 7 април 2021 година.

Комисията разгледа резултатите и изводите от анализа на изпълнението на общинските европроекти за програмен период 2014-2020 през 2020 г., изготвен от екипа на НСОРБ. Дискутираха се и проблемите с налаганите на общините финансови корекции по проектите им от програмен период 2014-2020 г. и се набелязаха мерки за адресирането им през периода 2021-2027. Участниците в заседанието на Постоянната комисия се запознаха и с европейска подкрепа за общините в периода 2021 – 2027 г., която ще бъде достъпна чрез националните програми с европейско финансиране, програмите за териториално сътрудничество и по линия на Плана за възстановяване и устойчивост на Република България. Направи се и преглед на напредъка по изготвянето на Плановете за интегрирано развитие на общините (ПИРО) за периода 2021-2027 и се разгледаха териториалните подходи, по които ще се инвестират средствата от ЕС. Представиха се и възможностите на НСОРБ за безплатна подкрепа на общините в процеса на стратегическо планиране и програмиране на бъдещите европейски фондове.

При откриване на заседанието, изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева подчерта решаващата роля на експертите, работещи по европроекти в общините, благодарение на които и в условията на пандемия, инвестициите във важна за хората и бъдещето на общините инфраструктура не бяха в локдаун. Тя обърна внимание на непосредствените задачи, касаещи оказването на съдействие на централната власт по важни национални проекти финансирани с европейски средства, които ще се реализират през настоящата година. Това са: проектът за обновяване на центровете за спешна помощ, реализиран от Министерството на здравеопазването, в рамките на който ще бъдат изпълнявани дейности в 178 общини; проектът за разширяване на широколентовия достъп до интернет, реализиран от ДАЕУ и, финансираното през механизма REACT EU, технологично обновяване на интензивните отделения приемащи болни от коронавируса, в това число и в редица общински болници. Силвия Георгиева обърна внимание, че през новия програмен период експертите по европроекти ще имат ключова роля в идентифицирането и комбинирането на многобройните източници за финансиране на общински проекти. Ролята на кметовете в Регионалните съвети за развитие, които ще одобряват отделните инвестиции, също ще изисква промяна в мащаба на планиране и на цялостната визия и подхода към инвестирането на европейските средства.

     

Заместник-кметът на Столична община и заместник-председател на Комисията, Ирина Савина представи основните изводи от Анализа на изпълнението на общинските европроекти през 2020 г.. Тя очерта спецификите на анализирания период, който е белязан освен от пандемията и от финализирането на редица проекти, стартирали в програмен период 2014 – 2020 г., активната работа по изготвяне на новите оперативни програми и особеностите на първата година от мандата на местната власт.

Подробна информация за Анализа на изпълнението на общинските европроекти през 2020 г., е публикувана в броеве 3 и 4 на електронния бюлетин на НСОРБ, на https://www.namrb.org/bulletin/online/4387 и https://www.namrb.org/bulletin/online/4396

Ключовата дискусия в рамките на заседанието беше фокусирана върху проблема с налаганите на общините финансови корекции. Докладчикът по темата и модератор на дискусията – заместник-кметът на община Димитровград Яшо Минков, подчерта, че евросредствата, особено за средните и малките общини, не рядко са единственият ресурс, който им позволява сериозни инвестиции. За общините, които реализират мащабни проекти, финансовите корекции рефлектират значително върху местните бюджети. Именно затова темата за финансовите корекции е особено болезнена за всички местни администрации. Заместник-кметът на Димитровград сподели, че подходът към общините по темата е с „презумпция за виновност“, а противоречивата практика на компетентните административни и съдебни органи допълнително задълбочава проблема и обезкуражава общините да защитават и реализират европроекти.

  

Подробна информация за проведеното от НСОРБ проучване за въздействието на финансовите корекции върху общинските бюджети е публикувано в брой 5 на електронния бюлетин на https://www.namrb.org/bulletin/online/4398

Направените предложения за адресирането на проблемите с финансите корекции, от страна на общините, са свързани основно с нормативни промени, които касаят пряко Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), Законите за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) и като цяло са насочени към унифициране на нормативната уредба – отстраняване на противоречия в разпоредби на Закона за обществени поръчки (ЗОП), със Закона за камарата на строителите (ЗКС) и Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Общините предлагат и изготвяне и утвърждаване от АОП на примерни методики за оценка на оферти, включващи качествени показатели – за доставки, услуги и строителство, както и разширяване на обхвата на провежданите системни обучения и информационни кампании за бенефициентите, за недопускане налагането на санкции.

Разнопосочни са мненията по въпроса за възстановяване на предварителния контрол от страна на Управляващите органи, доколкото той не освобождава възложителите от санкции при констатирани нарушения, а и забавя процеса по инвестирането на евросредствата.

Постоянната комисия по европейски фондове, национални и международни програми и проекти ще продължи да бъде основният двигател и в комуникацията с новите екипи на министерствата управляващи бъдещите Програми с европейско финансиране и с Народното събрание за намиране на справедливо решение на проблема с финансовите корекции.  Ще  бъдат предложени и механизми, действащи в други европейски държави, включително прилагането на възможностите за опростени разходи за СМР.

    

С изменение на регламентите за програмния период 2014-2020 г. се дава възможност опростени разходи да бъде прилагани и за инвестиционни проекти, разясни секретарят на Комисията, Веселка Иванова. Такива се прилагат по Програмата за околна среда за рекултивация на депата. Тя обърна внимание, че от 2019 г. НСОРБ работи активно с УО на ОПРР за формиране на методология за прилагането на този механизъм за отделни видове инфраструктурни дейности по бъдещата Програма за развитие на регионите 2021-2027 (ПРР). Засега има разбиране, че този подход може да се използва за ниското строителство /пътища, улици/, мерките за енергийна ефективност, социалната инфраструктура, т.к. в тези области има най-голям натрупан опит и респективно бази данни.

Комисията препоръча усилията на Сдружението за адресиране на проблема с финансовите корекции на общините, да бъдат насочени приоритетно в 3 направления:

  • Намиране на приемлив механизъм за споделяне от страна на държавата на част от средствата, определени като финансови корекции на общините;
  • Активност и лобиране при изготвянето и приемането на изменения в ЗУЕСИФ, които предстоят за адаптирането му спрямо програмен период 2021-2027;
  • Продължаване на усилията за въвеждане на опростени разходи за широк кръг инвестиционни проекти.

Широк кръг възможности за финансиране на общински проекти ще има през програмен период 2021 – 2027 г. В тази насока, секретарят на Комисията представи напредъка по подготовката на новите национални (оперативни) програми и програмите за трансгранично сътрудничество, последните промени в обхвата на приоритетите и допустимите им дейности и обърна внимание на важни срокове, в които могат да бъдат правени предложения и бележки към оповестените до момента варианти на стратегическите документи.

НСОРБ планира да организира в края на април или началото на май семинар за 10-те общини, в обхвата на приоритет 1 от бъдещата ПРР – Видин, Плевен, Русе, Велико Търново, Бургас, Стара Загора, Пловдив, София, Благоевград. След средата на годината специализирани форуми за възможностите за финансиране на проекти по линия на ПРР са планирани и на място във всеки от 6-те региона на страната. Основният кръг обсъждани въпроси ще бъдат подходите, които ще бъдат прилагани в бъдещата работа по интегрираното териториално развитие и интегрираните териториални инвестиции, както и изискванията за достъп до средства от Фонда за справедлив преход.

В рамките на заседанието си, Комисията направи преглед на напредъка на общините в подготовката на ПИРО. В над 90 общини стратегическият документ за периода 2021-2027 вече е подготвен и приет от Общинския съвет, а динамиката на работа дава основания за увереност, че всички местни администрации в следващите месеци ще имат одобрения на плановете си.

Именно тази динамика на процесите и важните в перспективен план решения за общините, провокира и предложението на председателя на Комисията Корнелия Маринова – кмет на община Ловеч, заседанията й да бъдат провеждани на по-малък интервал. По този начин ще може в пълнота да бъдат разглеждани текущите проблеми по инвестирането на европейските средства и да се отчита напредъка по подготовката ни за достъпа до еврофинансиране за периода до 2029 г. Тя благодари на НСОРБ, секретариата и екипа по еврофондове за детайлната и задълбочена подготовка и предоставяната системно информация на общините и подчерта, че както и досега, всички обсъждани въпроси ще бъдат своевременно поставени пред отговорните институции и ще бъдат търсени възможности за тяхното удовлетворително разрешаване.

Подробно за заседанието на Комисията по европейски фондове, национални и международни програми и проекти четете в електронния бюлетин на НСОРБ в петък.

Актуална информация за новите европейски програми и процеса на подготовката им можете да следите на сайта на НСОРБ, в нарочната рубрика посветена на програмен период 2021-2027 https://www.namrb.org/programen-period-2021-2027

Екипът на НСОРБ, благодари на десетките представители на общините, които въпреки продължаващата и нелека ситуация, свързана с пандемията от коронавируса, динамичното им ежедневие и многото им задачи, отделиха от времето си за участие в заседанието на Комисията.