Становища

Относно: Становище на Национално сдружение на общините в Република България по проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за 2027 г. и документите към него (Ваш изх. № 91-00-521/06.11.2026 г.), https://www.minfin.bg/bg/1802

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ДОНЕВ,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ВЕЛКОВА,

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

Във връзка с предоставения от Вас законопроект за държавния бюджет на Република България за 2027 (Ваш изх. № 91-00-521/06.11.2026 г.) и провежданата обществена консултация (https://www.minfin.bg/bg/1802), Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) проведе проучване сред всички 265 общини.

В съответствие с предложенията на УС на НСОРБ (представени пред Вас с наше писмо изх.№ И-1873/04.09.2026 г.), в продължение на преговорите помежду ни от 04.11.22026 г. и въз основа на острите реакции на общините, Ви предоставяме консолидирана позиция на НСОРБ по проекта на Бюджет 2027 в частта му за общините, представен от Министерство на финансите на 06.11.2026 г.

Обща позиция на НСОРБ

Публикуваният законопорект на Бюджет 2027 в частта му за общините не отразява основните предложения на НСОРБ и не осигурява необходимата устойчивост на общинските бюджети.

В тази връзка, изразяваме нашите сериозни резерви по законопроекта в предложения вид в частта му за общините.

Министерство на финансите предлага замразяване на ресурса за местните услуги при нарастваща инфлация и разходи за институционална издръжка и не оставя време за реакция на местно ниво преди началото на новата бюджетна година. Разходи, произтичащи от решения на държавата, се прехвърлят върху общините, а чрез тях и върху гражданите и местния бизнес.

Настояваме финансовата консолидация да не се осъществява чрез прехвърляне на отговорността за обезпечаване на задължителни държавно определени разходи изцяло само за сметка на собствените приходи на общините и/или чрез ограничаване на обхвата и качеството на основните публични услуги, до които гражданите имат законовоопределен равнопоставен достъп.

Категорично не приемаме:

• отпадането на трансфера за други целеви разходи за местни дейности, предназначен за достигане на минималната работна заплата в местните дейности (40,5 млн. евро през 2026 г.), при условие че минималната работна заплата се определя от Министерския съвет и нараства с 6,4% през 2027 г., спрямо 2023 г. - с 65,5%.
• липсата на каквото и да е увеличение на общата изравнителна субсидия. Поради прилагането на допълнителния компонент А4 на механизъм за определяне на основните бюджетни взаимоотношения между централния бюджет и бюджетите на общините за 106 общини (40%) няма промяна в размера на субсидията, а за община Благоевград - 100% намаление. За сравнение през 2026 г., спрямо 2025 г., когато тази субсидия беше увеличена с 9% нямаше общини с намаление, освен община Куклен, за която намалението беше 100%.
• Липсата на каквото и да е увеличение на целевата субсидия за капиталови разходи, което не кореспондира с размера на годишната инфлация от 6,1% през октомври 2026 г. и поскъпването на енергията, горивата, природния газ и услугите от последните месеци.
• на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общинските пътища - спрямо ЗДБРБ за 2026 г. за 98 общини (37%) има намаление

Отчитаме като положителен фактът, че след проведените консултации в публикувания проект на ЗДБРБ за 2027 г. размерът на целевата субсидия за капиталови разходи е възстановен на нивата от 2026 г., но разпределението на средствата по общини води до намаления спрямо предходната година за значителен брой общини. Съгласно законопроекта за 2027 г., спрямо ЗДБРБ за 2026 г. за 107 общини (40,4%) има намаление на целевата субсидия за капиталови разходи, а за 98 общини (37%).

Приемаме предвидения номинален ръст на общата субсидия за делегираните от държавата дейности като добра основа за надграждане в рамките на обсъждането на законопроекта. Настояваме обаче тези разчети да бъдат оценявани и спрямо нормативните изисквания за предоставяне на конкретните публични услуги от общините, стандартите и натуралните показатели и останалите задължителни разходи, а не само спрямо общия процент за увеличение съобразно политиката по доходите или прогнозната инфлация. Предлагаме всички дейности по предоставяне на държавни публични услуги, до които населението следва да има осигурен равностоен достъп в съответствие с действащото законодателство, да покриват не само увеличението на възнагражденията, но и разходите за отопление, храна, транспорт, материали, горива, енергия и нормативно наложения брой персонал. Особено тревожно е положението във функция „Здравеопазване“, където средствата нарастват едва с 2,8%, т.е. под ръста на минималната работна заплата и на заплатите в публичния сектор. Настояваме за допълнителен ресурс, който да гарантира поне запазване на обхвата и качеството на делегираните услуги при значително повишената институционална издръжка през 2026 и 2027 г.

В рамките на консултациите с Министерството на финансите, проведени на 4 ноември беше обсъждан ресурс от около 627 млн. евро за Инвестиционната програма за общински проекти през 2027 г.(по чл. 113), като беше коментирано и неговото увеличение. В законопроекта обаче са заложени само 600 млн. евро. За запазване темповете на инвестиционния процес по места са важни както номиналния размер на средствата, които гарантират ритмичността на разплащанията по вече започнати и договорени обекти, така и наличието на надежден многогодишен график на разплащанията. Тези условия са необходимият минимум за законосъобразно управление на строителните договори и минимизирането на риска от просрочия, заплащане на неустойки, незаконни или „замразени“ строежи или фалити в строителния бранш.

Настояваме да се запази необходимата гъвкавост при използване на преходните остатъци от предходни години за делегирани от държавата дейности във всички функции, при изрично запазване на законовите ограничения, относими за целевите средства. Това позволява ресурсът да се насочва към доказани разходни потребности във всички функции, без държавата да се освобождава от отговорността да ги финансира текущо.

На тези основания, както и на осн. чл. 141, ал. 1 и ал. 5 от Конституцията на Република България и член 9, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от Европейската харта за местно самоуправление настояваме с Бюджет ' 2027 да бъдат осигурени:

• достатъчни средства за общините, съобразени с техните законови задължения;
• финансови механизми, способни да следват нарастването на разходите;
• защита на по-слабите местни общности и
• отговорност при консултациите относно преразпределението на средства.

Съчетанието от непроменени или намалени трансфери за общините за 2027 г. и тежката икономическа среда създават сериозен риск за финансовото състояние на общините и не съответстват на принципите на ЕХМС. С предложения законопроект се налага целият свободен местен ресурс да бъде насочен към осигуряване на задължителни разходи, обусловени от държавната политика, което значително ограничава възможността местното самоуправление да взема самостоятелни решения в интерес на местната общност и да прави реален избор между местни приоритети.

Затова въпросът не е дали общините следва да дадат своя принос към фискалните усилия на държавата, а докъде може да стига ограничаването на субсидиите, без да се наруши способността на местните власти да изпълняват възложените им със закон правомощия. Гражданите очакват конкретен резултат (осветени улици и площади, достъпна среда, работещи услуги, поддържани пътища и своевременна реакция при зимни условия), независимо от макроикономическите ограничения.

На тези основания, правим и следните конкретни предложения по разпоредбите на законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2027 г.:

Конкретни предложения:

1. Възстановяване на допълнителния трансфер за компенсиране на увеличението на минималната работна заплата в местните дейности, като в чл. 52 се добавят и разчетите за предоставяне на допълнителен трансфер за общините от 45,5 млн. евро за компенсиране на увеличението на минималната работна заплата в местните дейности. В законопроекта за 2027 г. този трансфер липсва, без да е заменен с друг компесаторен механизъм.

1.1.„В чл. 52 след думите „целева субсидия за капиталови разходи 255 000,0 хил. евро“ се добавя „и допълнителен трансфер за компенсиране на увеличението на минималната работна заплата в местните дейности 45 500,0 хил. евро.

1.2.В Таблицата към чл. 52 да се допълни колона за разпределението на трансфера по общини по механизма, приложен през 2026 г.

1.3.В чл. 55 да се създаде нова алинея: „Допълнителният трансфер за компенсиране на увеличението на минималната работна заплата по чл. 52 се предоставя на общините до 20 януари в размер 50 на сто, а останалата сума - на равни части до 5-о число на месеците от април до декември.“

Мотиви: С Постановление № 235 на Министерския съвет от 29.10.2026 г. минималната работна заплата става 660 евро от 1 януари 2027 г., което е с 65,5 на сто повече спрямо 2023 г. (приемането на изменението на чл. 244 от КТ). Размерът се определя от държавата, а постановлението предвижда увеличението да се осигури „в рамките на утвърдените разходи“. За делегираните дейности това би следвало да се обезпечава чрез общата субсидия за делегираните от държавата дейности, но за местните дейности няма подобен източник. Именно в местните дейности е съсредоточен персоналът на най-ниските нива на заплащане - чистота, озеленяване, домашен социален патронаж, общински предприятия. За оставащите по-малко от осем седмици до края на годината общините не могат да осигурят законосъбразно изменение на всички местни данъци и такси, чрез което да покрият този огромен дефицит. Изменения в размерите на местните данъци и такси за 2027 г. се приемат до края на 2026 г., като преди това проектите на нормативни актове задължително подлежат на обществена консултация по ЗНА и АПК. Някои от таксите с по-ниско фискално значение могат да се променят в течение на годината, но това не е възможно за местните данъци и за такса битови отпадъци. В тази връзка и при липсата на такъв трансфер песимистичната прогноза за 2027 г. е че финансовото състояние на общините ще се влоши, ще бъдат натрупани просрочени задължения и ще се ограничи обхвата и качеството на предоставяните публични услуги. Осигуряването на този трансфер от централния бюджет за 2027 г. няма да повлияе негативно върху салдото по КФП, тъй като този разход е задължителен съгласно нормативната уредба и формира 0,03 на сто от БВП. В същото време, на начислена основа възникналите просрочия биха повлияли върху влошаването на дефицита на сектор „Държавно управление“ точно с толкова, колкото и трансферът, но без да се решава проблема.

2. Увеличение на останалите трансфери за местни дейности с 84 млн. евро, като в чл. 52 се определят следните размери на:

• общата изравнителна субсидия - 295,7 млн. евро, което гарантира увеличение с 40 млн. евро или 15,6%, спрямо текущата 2026 г.;
• трансфера за зимно поддържане и снегопочистване - 30,1 млн. евро или увеличението спрямо ЗДБРБ за 2026 г. да бъде не по-малко от 5,0 млн. евро или 19,9%;
• целевата субсидия за капиталови разходи 294 млн. евро, т.е. увеличението спрямо текущата 2026 г. да бъде с минимум 39,0 млн. евро или 15,3%.

„В чл. 52 числото „255 658,0“ се заменя с „295 700,0“, числото „25 100,0“ - с „30 100,0“, и числото „255 000,0“ - с „294 000,0“. Разпределението по общини в таблицата се привежда в съответствие.

В приложение № 1 се създава разпоредба: „Размерът на общата изравнителна субсидия, на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване на общински пътища и на целевата субсидия за капиталови разходи за отделна община не може да бъде по-нисък от утвърдения със Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г.“

В преходните и заключителните разпоредби се създава параграф: „В срок до 30 юни 2027 г. министърът на финансите съвместно с Националното сдружение на общините в Република България преразглежда критериите за разпределение на трансфера за зимно поддържане и снегопочистване, като отчита надморската височина и продължителността на зимния период.“

Мотиви: Предложеният подход за номинално запазване на размера на трансферите за местни дейности при инфлация 6,1 на сто (октомври 2026 г.) и ръст на строителните разходи 9,6 на сто на годишна основа е реална политика за намаление на средствата за общините и ограничаване на предоставяните от тях публични услуги. Цената на природния газ е с около 88 на сто над равнището от януари. Поскъпване на дизеловото гориво от началото на 2026 г. до сега е от 1,27 на 1,90 евро за литър. В допълнение, замразеният общ размер не означава запазен размер за всяка община. При прилагане на механизмите по Приложение № 1 при 107 общини (40,4 на сто) спрямо 2026 г. се получава по-малък размер на капиталовата субсидия, а за 98 общини (37 на сто) - по-малко средства за зимно поддържане. Зависимостта от тези средства на немалка част от общините е и структурна: за 95 общини капиталовата субсидия е над половината от трансферите за местни дейности, а 183 общини получават под 1 млн. евро. За зимно поддържане - 182 общини получават под 100 хил. евро, а 82 - под 50 хил. евро. При тези размери рисковете за пътуващите на територията на планинските общини стават още по-големи, защото изпълнителите на съответните обществени поръчки отказват да поемат дейността по зимно поддържане и снегопочистване. По отношение на ефектите върху КФП, считаме че отлагането на текущото поддържане на пътища и сгради не спестява разходи, а ги пренася в следващи години в по-голям размер. Делът на общинските инвестиции в БВП вече намаля от 3,1 на 1,4 на сто. Част от общините ще потърсят и съответния заемен ресурс за приключване на инвестиционните проекти, което от своя страна би увеличило дълга на подсектор „Местно управление“.

3. Общата субсидия за делегираните от държавата дейности, включително здравеопазване, разпределена по функции по реда на чл. 53 от законопроекта да бъде увеличена с 286,6 млн. евро. Предвиденият в законопроекта общ размер е 4 626,4 млн. евро (ръст от 6,3 на сто, от който функция „Здравеопазване“ получава 2,8 на сто, а функция „Отбрана“ - 2,9 на сто.).

Предлагаме следните увеличения по функции:

„В чл. 52 числото „4 626 381,3“ се заменя с „4 913 000,0“. В чл. 53 показателите по функции се привеждат в съответствие, като за функция „Здравеопазване“ се утвърждават 240 000,0 хил. евро.“

Мотиви: Предложеният със законопроекта среден ръст от 6,3 на сто при инфлация 6,1 на сто няма да има реално изражение към повишаване качеството на услугите, тъй като увеличението е изразходвано предварително. Предложеното увеличение покрива основно решенията на държавата за минималната работна заплата, за 7,5 на сто при педагогическия персонал и за 5-процентната индексация за останалата част от бюджетния сектор на местно ниво. За издръжка - енергия, храна, материали, външни услуги в общинските делегирани от държавата дейности като училища, детски градини, социални услуги, театри, музеи и галерии и т.н. не остава свободен ресурс.

Предложеното от НСОРБ увеличение на общата субсидия за делегираните от държавата дейности с 561,3 млн. евро, или средно с 12,9%, не представлява механично увеличение на всички стандарти с един и същ процент. Разчетите ни са диференцирани по функции и са свързани с конкретни измерими фактори, вкл. и реалната структура на разходите за издръжка, промените в натуралните показатели и въвеждането на нови нормативни изисквания и провеждани секторни реформи. Съответно е отчетено и че през 2027 г. в края на мандата общините ще бъдат задължени да изплатят всички дължими обезщетения на изборните си органи.

По-високите проценти в отделни функции са свързани и с предложенията ни за ново финансово обезпечаване на специализирана техника за доброволните формирования, въвеждането на нов стандарт за безопасност на движението и на нов стандарт за младежките центрове.

Мярката по ограничаването на ръста на средствата за делегираните от държавата дейности не би осигурила значимо въздействие върху КФП, тъй като хроничното недофинансиране премества недостига от централния бюджет към общинските, а това от своя страна формира скрит дефицит, който би се проявил като просрочени задължения на местно ниво и на второстепенните разпоредители - училища, детски градини и ясли, здравни кабинети, социални услуги, културни институти и т.н.

4. Запазване на действащия режим относно преходните остатъци в делегираните от държавата дейности. Новата редакция на чл. 87 позволява неусвоените към 31 декември 2026 г. средства от общата субсидия за делегираните от държавата дейности да се разходват само „за същите цели, както и за капиталови разходи в съответната функция“. Предлагаме да се запази установената практика с годишните закони за държавния бюджет от последните години общинският съвет да може да ги насочи към всички делегирани функции, с изключение на средствата от функция „Образование“.

„Член 87 се изменя така:

„Чл. 87. (1) Неусвоените към 31 декември 2026 г. средства по бюджетите на общините от трансфери по чл. 52, ал. 1, т. 1, буква „а“ от Закона за публичните финанси, постъпили през предходни години, могат да се разходват по решение на общинския съвет за делегираните от държавата дейности във всички функции, включително за капиталови разходи и неотложни текущи ремонти в тези дейности, ако това не противоречи на условията, определени в нормативния акт, с който са одобрени. За средствата във функция „Образование“ изречение първо се прилага само в рамките на функцията.“

(2) Неусвоените към 31 декември 2026 г. средства от целевата субсидия за капиталови разходи, включително трансформираните в трансфер за други целеви разходи, се разходват през 2027 г. за обекти, определени с решение на общинския съвет.“

Мотиви: Предвиденото ограничение няма фискално основание, тъй като предоставените субсидии за делегираните от държавата дейности са преведени и отчетени като разход на централния бюджет в предходни години. Същите са формирани от направени законосъобразни икономии от общините, вкл. и за да бъдат подкрепени разходите в други делегирани дейности в останалите функции.

Освен това, поради по-късното приемане на ЗДБРБ за 2026 г. и отложеното по тази причина стартиране на обществените поръчки по ЗОП някои общини няма да могат да усвоят планираните средства от целевата субсидия за капиталови разходи.

На тези основания, евентуално ново натрупване на преходни остатъци през 2026 г. ще бъде по причина, която не зависи от общините.

В допълнение, преходните остатъци от субсидии за делегираните от държавата дейности и за капиталови разходи представляват целево заделен ресурс за вече разчетени и одобрени разходи и обекти на местната инфраструктура. Евентуално тяхно изземване или служебно ограничаване от страна на централната власт под предлог за оптимизиране на държавния дефицит би представлявало неправомерна намеса в местното самоуправление. Преходните остатъци трябва да останат на разположение на общините, за да гарантират финансовата стабилност на местната власт и приемствеността при реализирането на общинските дейности и програми.

Предложението на НСОРБ няма да окаже пряко въздействие върху КФП, като в същото време предложението на МФ за ограничаване на обхвата създава условия бюджетни средства да остават блокирани във функции, където няма нужда от тях, докато в други функции се отчита недостиг, т.е. биха се натрупали просрочени задължения. Също така предвиждането на подобно ограничение непосредствено преди новата бюджетна година създава рискове за ускорено и неефективно разходване на наличните средства до края на настоящата година.

5. Ред за прилагане на еднократната индексация от 5 на сто в бюджетните организации. Параграф 3, ал. 2 въвежда еднократна индексация от 5 на сто на индивидуалните основни месечни заплати „за всички заети към 1 януари 2027 г. в бюджетните организации“. В същото време липсва легална дефиниция на „индексация“, което би означавало, че увеличението с 5 на сто ще се приложи еднакво за всички заети в бюджетния сектор. Тъй като общините са бюджетни организации, в които не работят само държавни служители, предложената от МФ разпоредба ще обхване и заетите в местните дейности, за които държавата не предоставя средства. Също така в този си вид тя не дава възможност за прилагане на ЗДСл и Кодекса на труда, съгласно които възнагражденията се определят диференцирано, съобразно оценка на изпълнението за служителите и по договаряне - за останалите заети в бюджетния сектор в рамките на разполагаемите средства.

В § 3 се създава нова алинея: „Средствата за прилагане на ал. 1 и 2 в делегираните от държавата дейности се осигуряват чрез общата субсидия за делегираните от държавата дейности по чл. 52 и съответните стандарти за финансиране. За заетите в местните дейности ал. 2 се прилага по решение на общинския съвет в рамките на бюджета на общината. Алинея 2 не ограничава определянето на индивидуалните заплати въз основа на оценката на изпълнението.“

Мотиви: По оценка на самото Министерство на финансите ефектът от политиката по доходите върху местните дейности е 61,6 млн. евро. Законопроектът не съдържа източник за този разход, а едновременно с това премахва и трансфера за минималната работна заплата.

Размерът на средствата за възнагражденията в местните дейности е правомощие на общинския съвет, а за определянето на индивидуалните заплати - на работодателя. Задължителна линейна индексация, наложена със закон и без ресурс, отнема това правомощие и противоречи на чл. 9 от Европейската харта за местно самоуправление - финансовите ресурси на местните власти трябва да съответстват на възложените им със закон отговорности. Подобно еднакво увеличение за всички заети в бюджетните организации обезсмисля договарянето между работници и работодателите и прилагането на стимули за по-пълноценно изпълнение на трудовите и служебни задължения.

6. Инвестиционна програма за общински проекти. Член 113 урежда подбора и финансирането през 2027 г. на проектите по Инвестиционната програма, като в ал. 3 средствата за разплащане на изпълнените дейности са ограничени до 600 млн. евро. НСОРБ подкрепя продължаването на Инвестиционната програма за общински проекти през 2027 г., като настоява за осигуряване на достатъчен финансов ресурс и предвидими условия за изпълнение на поетите ангажименти. Предлагаме средствата по чл. 113, ал. 3 да бъдат увеличени най-малко до сумарния годишен лимит за 2026 г.

Мотиви: Предложеният ресурс от 600 млн. евро, при отпадане на финансирането чрез ББР, намалява този лимит с 460,2 млн. евро, или с 43,40%. Подобно намаление създава риск от допълнително отлагане на плащанията и завършването на започнатите обекти.

Досегашното изпълнение на Програмата показва съществено несъответствие между стойността на одобрените проекти, предвиденото годишно финансиране и действително извършените плащания. Поетите от общините договорни задължения въз основа на включените в Програмата проекти и сключените с МРРБ споразумения изискват бюджетните разчети да бъдат съобразени с реалния напредък и предстоящите плащания, за да се избегнат забавяния в изпълнението и прехвърляне на финансова тежест към следващи бюджетни години.

Необходимо е да се изготви многогодишен план за финансиране на Програмата, който разграничава одобрените, но неизплатени суми, очакваните плащания през 2027 г. и необходимите средства за следващи години. Съгласно публично достъпната информация от платформата за ИПОП на страницата на МРРБ, към 10 ноември 2026 г. в процес на проверка от МРРБ са искания за плащане на стойност 166,7 млн. евро, а одобрените и очакващи разплащане средства възлизат на 160,4 млн. евро. Настояваме тези суми да бъдат изплатени в рамките на действието на ЗДБРБ 2026, а евентуалният неразплатен остатък да бъде отчетен при определяне на ресурса за 2027 г.

Предлагаме изрично да се гарантира продължаването на финансирането по действащите споразумения при изпълнение на приложимите условия. Формулировката „при отчитане на проектите, определени“ през 2026 г. следва да се прецизира, така че да осигурява приемственост за вече започнатите обекти.

Наред с размера на средствата е необходимо да се гарантира тяхното ритмично предоставяне. Предлагаме да се определят конкретен срок за приемане на акта на Министерския съвет по ал. 3, срокове за проверка на исканията и извършване на одобрените плащания, както и публични правила за тяхната последователност. До приемането на новия акт следва да бъде осигурена непрекъснатост на плащанията по действащите споразумения.

Възможността по ал. 4 за използване на собствени средства, целева субсидия за капиталови разходи или заеми следва да запази доброволния си характер.

Предлагаме изрично да се уреди възстановяването на допустими разходи, временно покрити от общините при забавено държавно финансиране, след тяхната проверка и одобрение. Осигуряването на временен ресурс за продължаване на строителството не следва да води до загуба на договореното финансиране.

Подкрепяме използването на европейско финансиране при наличие на реална възможност за неговото предоставяне. Задължението за кандидатстване по ал. 5 -7 следва да бъде обвързано с конкретна процедура, наличен ресурс и потвърдена допустимост на проекта и разходите, съобразно достигнатия етап на изпълнение. Необходимо е да се гарантира непрекъснатост на финансирането до решението за предоставяне на безвъзмездна помощ и мотивирана преценка на обстоятелствата преди спиране на държавните плащания.

С оглед на това, че по Европейската система от сметки разходът се отчита при извършване на строителството, а не при плащането, считаме че таванът от 600 млн. евро на касова основа не намалява дефицита на начислена основа, а само отлага плащането. Реалистичният размер, обоснован с конкретни прогнози на общините и МРРБ прави КФП достоверна и позволява планиране на паричните потоци и на дълга. Също така, наличието на договорни отношения и дължимите неустойки в случай на неплащане от публичния възложител на обществена поръчка сами по себе си, дори и при ограничени условия по ЗДБРБ биха довели до налагането на запори и от там влошаване на показателите по КФП.

На тези основания предлагаме изрично да се запише възможност за възстановяване на изплатените за сметка на собствени приходи дейности по инвестиционната програма. Действащото ограничение поставя общините, които са платили, за да не спре строителството, в по-неблагоприятно положение от тези, които са изчакали държавното финансиране. Предлагаме също да се допусне сключването на нови договори в хода на изпълнението на проектите и да се облекчи администрирането им.

7. Средства за облекло на служителите в общинските администрации. Член 76, ал. 1 забранява през 2027 г. изплащането на средства за представително облекло във всички бюджетни организации, включително в общините. С оглед на това, че за разлика от предходни периоди, средствата се осигуряват за сметка на вътрешна оптимизация на разходите за персонал, в рамките на разполагаемия ресурс и че осигуряването на представително облекло се явява стимул за привличане на квалифицирани младши експерти, особено в малките общини, предлагаме следното:

В чл. 76 се създава ал. 3: „Алинея 1 не се прилага за общините. Средствата за облекло на служителите в общинските администрации се определят с решение на общинския съвет в рамките на бюджета на общината.“

Мотиви: Разпоредбата създава неравно третиране в една и съща администрация. Забраната засяга служителите по служебно правоотношение, които имат право на представително облекло по Закона за държавния служител. Заетите по трудово правоотношение запазват правото си на работно облекло по Кодекса на труда.

Бюджетният закон отменя за една година право, уредено в материален закон, без той да е изменен. При минимална заплата от 660 евро и заплати в малките общини близо до нея, тази придобивка е част от малкото средства за привличане и задържане на служители.

Промяната има неутрално отражение върху КФП, поради това че разходът е в рамките на утвърдените общински бюджети и не изисква трансфер. В същото време евентуалната икономия на средства на национално ниво е несъизмерима с бъдещи разходи по съдебни спорове и рисковете от увеличаване на текучество в администрациите.

8. Събиране на недобори. Член 97 задължава кметовете да предприемат „спешни действия“ за установяване и събиране на недобори над 375 евро за всеки вид задължение и да представят на всяко тримесечие информация с извлечения и декларации. В същото време този начин на отчитане и проследяване на работата на местните приходни звена само над този праг не отразява в пълна степен извършваната ревизионна дейност и изпълнението на останалите задължения на общинските органи по приходите по ДОПК и ЗМДТ.

В чл. 97, ал. 1 числото „375“ се заменя с „1 000“. В ал. 2 думите „В срок до 15-о число на месеца, следващ всяко тримесечие“ се заменят с „В срок до 31 юли 2027 г. и до 31 януари 2028 г.“, а думите „ведно с извлечение от информационната система за администриране на местни данъци и такси в общината, декларация за верността на данните и други документи, относими към изпратената информация“ се заличават.

Мотиви: Местните данъци и такси са собствен приход, а администрирането им е правомощие на общината. Всички общини полагат усилия за установяване и събиране на задълженията за местни данъци и такси. Събирането на данъчните приходи обаче не се изчерпва само с принудителното изпълнение. В повечето малки общини звеното за местни приходи е от двама-трима служители.

Определеният праг от 375 евро е изключително нисък, не отчита мащаба на различните по големина общини и създава риск от масово блокиране на общинските данъчни отдели с издаване на стотици хиляди актове по чл. 107 от ДОПК, вместо насочване на ресурса към събиране на големи структуроопределящи вземания. Превръщането на кметовете в отговорни субекти, подлежащи на прекомерен тримесечен административен контрол от МФ с подаване на декларации и извлечения, противоречи на принципа на децентрализация и създава огромен обем бюрократична тежест. В същото време информацията, която се изисква може да се събира дигитализирано и електронно в рамките на действащата уредба по чл. 5а от ЗМДТ.

9. Отчетност за преходните остатъци. Член 96 изисква месечно разпределение на плащанията от преходните остатъци.

Предложение: Член 96 се заличава.

Мотиви: Съгласно ЗПФ не е предвидено утвърждаването на месечно разпределение на бюджета, а тримесечно (чл. 94, ал. 7). Информацията по чл. 96 вече се съдържа в месечните отчети за касовото изпълнение, които общините представят в Министерството на финансите. Отделен месечен формат дублира съществуваща отчетност и превръща ЗДБРБ в указание.

10. Ограничения за провеждане на работни срещи, обучения и съвещания. Член 114, ал. 2 изисква работните срещи, семинарите и обученията на бюджетните организации да се провеждат само в административни сгради. Алинея 3 задължава всички междуведомствени и вътрешни съвещания извън тези случаи да са единствено онлайн. Предложените ограничения чл. 114 следва да бъдат прецизирани.

В чл. 114 се създава ал. 4: „(4) Ограниченията по ал. 2 и 3 не се прилагат за професионални обучения, практически семинари и работни срещи на общините, когато присъствената форма е необходима за изпълнение на служебните функции. Необходимостта и икономичността на разхода се обосновават писмено от разпоредителя с бюджет и дейността се извършва в рамките на утвърдения бюджет.“

Мотиви: Предложените ограничения за присъствени работни срещи и обучения могат да препятстват професионална квалификация, практически обучения и междусекторна координация на местно ниво. Разпоредбата, която се предлага от МФ е относима за централната администрация, която разполага със зали и ведомствена дигитална инфраструктура. Много общини нямат подобни условия. Работата им включва заседания на комисии, обществени обсъждания и срещи в кметствата, които не могат да се проведат онлайн. С оглед на спецификата на работа на общините много от обученията или срещите се провеждат във връзка с прилагането на нови нормативни актове. Чрез подобно изключение ще се създадат условия за еднозначно тълкуване на нормата на чл. 114 и от страна на одитните и контролни органи.

Специфични предложения

        11. Средства за обществения транспорт (субсидии и компенсации) да бъдат увеличени с минимум 12% или общо с 33 млн. евро.

Мотиви: Предложението цели обезпечаването на транспортния достъп на българските граждани и е необходимо, поради сериозните ръстове на цените на горивата и електрическата енергия. Освен това, изискванията за сигурност на Столичното метро са възложени от държавата и не следва да се покриват от приходите от превози.

       12. Да бъдат включени конкретни разпоредби, гарантиращи преход в случаите на отпадане от механизма за разпределение на изравнителната субсидия и същият да бъде актуализиран, с оглед минимизиране на бъдещи рискове от еднократно отпадане от него на отделни общини.

Мотиви: През 2027 г., поради превишение на прага за достъп до обща изравнителна субсидия, поредна община, която остава без такава субсидия е Благоевград (за 2023 г., 2024 г. и 2025 г. това бяха общините Пловдив, Белоградчик и Куклен). 

В конкретният случай за 2027 г. постоянните данъчни постъпления на община Благоевград за 2025 г. по включените в механизма параграфи са 13 814 576 лв. (≈ 7 063 281 евро). При население 70 708 души по данни на НСИ към 31.12.2025 г. това са 99,89 евро на жител, или 123,66% от равнището за страната (80,78 евро). Прагът за достъп е 96,94 евро на жител или 120%.

Общината е над прага с 2,96 евро на жител, т.е. общо с около 209 хил. евро данъчни приходи. Загубата на субсидия е 1 509,0 хил. евро, тоест цели 7,2 пъти повече.

Механизмът не предвижда преход и непосредствено преди началото на новата бюджетна година остава с огромен недостиг на средства, които няма от къде да бъдат осигурени. При 119,9% общината запазва цялата си субсидия чрез компонент А4, а при 120% губи всички компоненти А1-А5. Това противоречи на целта по чл. 54, ал. 1 от ЗПФ да се осигури минимално равнище на местните услуги, защото разходите за услуги не могат да бъдат съкратени със същия размер (1,5 млн. евро) за една година.

Механизмът наказва и усилията за по-добра събираемост, а общините около прага ще продължат да го пресичат в двете посоки и всеки път бюджетите им ще се променят рязко.

В тази връзка предлагаме общините, които са имали изравнителна субсидия през 2023 - 2026 г. и попадат между 120% и 140% от равнището за страната, да получават преходен компонент А6 вместо компонентите А1-А5. А6 е равен на субсидията им за 2026 г., намалена с 5% за всеки процентен пункт над 120%.

      13. Електроенергия за детски градини, училища и улично осветление

Настояваме да бъде гарантирано изрично действието на специалния компенсационен механизъм за електроенергия за цялата 2027 г. - от 1 януари до 31 декември - за всички обхванати досега категории обекти, включително за уличното осветление, с определен ред за изплащане и осигурен източник на финансиране от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и/или централния бюджет при спазване на приложимите правила за държавните помощи. Ако не бъде продължен досегашният механизъм, следва да се осигури финансово еквивалентна компенсация: за делегираните от държавата дейности - чрез целева подкрепа или съответна корекция на стандартите, а за уличното осветление - чрез отделен целеви трансфер за местни дейности. Министерството на финансите следва да представи и оценка на финансовия ефект по общини.

Мотиви: Допълнителен натиск върху общинските бюджети създава рискът през 2027 г. да не бъде продължен специалният режим за компенсиране на разходите за електроенергия на детските ясли, детските градини, яслените групи, училищата и за осветлението на улици и площади. През 2026 г. този режим е уреден в § 2, ал. 13 от Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на законите за държавния бюджет, ДОО и НЗОК, като при спазване на правилата за държавните помощи се предвижда компенсация до цената за битовите крайни клиенти по чл. 30а, ал. 3 от Закона за енергетиката. Общата програма за небитови крайни клиенти, предвидена до 30 юни 2027 г. не осигурява достатъчни гаранции, чи тези значителни разходи на приоритетните бюджетни дейности ще бъдат подкрепени, ако няма налична специална разпоредба в ЗДБРБ.

Разходите за електроенергия в образователните институции са необходими за осветление, отопление и нормално функциониране на сградите и същите не могат да бъдат съкращавани без последици за здравословните и безопасни условия за децата и учениците. При липса на компенсация общините и училищата ще бъдат принудени да отклоняват средства от издръжка, ремонти, учебни дейности и подкрепа за децата, въпреки че стандартите за финансиране не са разчетени за подобен допълнителен ценови риск. За уличното осветление, което е местна дейност, ефектът е пряк върху сигурността на гражданите, безопасността на движението и достъпността на обществените пространства. Държавата не може да поставя местните власти пред избор между осветени и безопасни улици и покриване на задължителните разходи за останалите обществени услуги.

Заключение:

Становищата на общините очертават ясен приоритет: възстановяване на трансфера за минималната работна заплата в местните дейности и реален ръст на общата изравнителна субсидия, на целевата субсидия за капиталови разходи и на средствата за зимно поддържане.

Разчитаме, че предлаганите от нас промени ще бъдат разгледани не като искане за привилегировано отношение към местната власт, а като защита на равния достъп на гражданите до публични услуги независимо къде живеят. Фискалната дисциплина и силните общини не са противоположни цели. Държавния бюджет е възможно да бъде устойчив, ако задълженията са обезпечени, инвестициите са предвидими, а местните власти разполагат с действителна възможност да изпълняват законовите си функции.

Не можем да приемем модел, при който на национално равнище се вземат решения за заплати, стандарти и нови задължения, а отговорността за недостига остава единствено пред кметовете и общинските съвети. За гражданите има една публична власт (централна и териториална), от която те очакват резултат. Затова настояваме ЗДБРБ за 2027 г. да гарантира съответствието между предоставените на общините правомощия и средствата за тяхното изпълнение.