Финансовата децентрализация – състояние и перспективи

21.09.2021

433

Темата за финансовата децентрализация бе във фокуса и на един от форумите, проведени в рамките на Годишната среща на местните власти 2021. Разговорът по темата поде, още по време на заседанието на Общото събрание, кметът на Монтана Златко Живков - член на УС на НСОРБ, който направи и обзор на усилията на Сдружението да осигури по-добри финансови условия за общините.

Кметът на Столична Община Йорданка Фандъкова призова колегите си да подкрепят искането за запазване мястото на приоритетните за столицата проекти в Плана за възстановяване и устоичовост. Общината създава съвременни условия за живот на  1,5 млн. граждани, които внасят в държавната хазна 40% от данъчните приходи на държавата. Кметът на столицата се обърна към колегите си с думите: „Апелирам да поемем най-важната задача и да бъдем категорични в искането за налагане на децентрализация и да настояваме да се случи спешно.“

В подкрепа на исканията на общините за по-голяма финансова независимост от държавата са и препоръките от третата за страната Мониторингова мисия на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа. Ранди Мондорф, основен докладчик на мониторинговата мисия, представи констатациите от проверката и препоръките към страната ни.

Основният отчитан досега напредък в прилагането на Стратегията за децентрализация се състои в прехвърляне на правомощия и отговорности към местните власти, особено в областта на образованието, общественото здравеопазване и социалните услуги. Положителната оценка от страна на СЕ получава активността на НСОРБ по прилагане на всички разпоредби на Хартата за местно самоуправление и Допълнителния протокол, ратифицирани от нашата държава.

Ранди Мондорф отбеляза, че през изминалото десетилетие общинските ресурси в България значително са се увеличили, благодарение на подобряването на общата икономическа ситуация, но общините продължават да носят тежко бреме на задачите, възложени им без достатъчно средства. Бюджетните и фискалните правила изглеждат твърде ограничителни за финансова автономия на местното самоуправление. Тя сподели и някои от препоръките за подобряване на законодателството и разширяване на собствената приходна база на общините, изведени в мониторнговия доклад на страната ни. “Силните местни власти са наша обща цел, а прилагането на Хартата е пътят за постигането й”, припомни г-жа Мондорф на участниците в дискусията за бъдещето на финансовата децентрализация в България.

Какво би се случило ако общината получава 2% от постъпленията от ДДФЛ, ако облага необлагаемото досега имущество – земеделски земи и гори, земеделска и горска техника и др., ако данъчните оценки доближат пазарните; когато размерът на отчисленията за 2022 г. и всяка следваща година стане 95 лв./т (16% ръст)? Ако местната власт имаше правомощия да определя нови такси, ако може свободно да се разпорежда с предоставените държавни трансфери? Около тези въпроси се формират опитите за формулиране на относително справедливите за всички общини модели на промяна на бюджетните взаимоотношения на общините и държавата.

Кметът на Плевен Георг Спартански очерта дългия път към силни и независими власти. „Когато говорим по темата, сравняваме с минали периоди. Защо трябва да се сравняваме сами със себе си? Защо не се сравняваме с останалите членки на ЕС? Тогава ще видим, че имаме още много работа“ - каза той. При самото ратифициране на Хартата, страната ни отказа да подпише текста за финансова автономия. Защото всяка власт се стреми да концентрира финанасовите ресурси в своите ръце”, каза той.

Две трети от парите на общините идват по линия на делегираните дейности, повечето за образование, и училищните директори има повече правомощия от кмета за какви дейности да са харчат тези десетки милиони”- подчерта Георг Спартански. Той припомни и даваните от централното ниво съвети към общините: да увеличават данъците. Обаче всяко решение по места изисква да се “преодолеят” политическите съображения в общинските съвети и да се мисли за социалната поносимост на такова действие.

Въпросът за по-голямата финансова самостоятелност на общините следва да намери своето логично дългосрочно решение, а не година след година да се “води борба” за всяко увеличение в средствата за общините. Централната власт трябва да гледа на местната като партньор, смятат участниците в дискусията.

Тези съображения са залегнали и в инициативата на Института за пазарна икономика “2% в твоята община”. Старши икономистът Петър Ганев представи хипотетични разчети, които демонстрират потенциалните ефекти от евентуално преотстъпване на една пета от приходите от подоходното облагане в полза на общините на принципа “парите следват личната карта”. Общият извод е, че всички общини биха спечелили от реформата. Както и гражданите, защото повече от техните пари ще остават в техните общини.

Докато за вас е важно да имате средства, за да отговаряте на нуждите на обществото, за нас икономистите е по-важен стимулът. Аз искам да знам, че всяко повишаване на заплатите и привличане на инвестиции ще донесе повече пари за общината и тя ще свърши повече работа с тях”, заяви Петър Ганев по време на дебата. При прилагане на подобна идея, изчисленията на ИПИ показват, че към общините ще се насочат допълнителни 800 – 850 млн лв.

Обичайният аргумент на централната администрация, против прилагането на подобен подход е, че той не решава въпросът с неравенствата в отделните региони. Общините са много различни и е обяснимо, че тази промяна няма да реши дисбалатсите. Целта на реформата не е изравняване, а подкрепа за общините, в които има икономическа активност. Допълнителното изравняване, ако се налага, може да ъде постигнато и с допълнителни мерки. Вариантите са два: да се отделят до 10 % от  евентуалните бъдещи приходи към общините в своеобразен фонд за подкрепа на общините, които няма да се възползват в пълна степен от промяната. Другата възможност е изравнителната субсидия да се фокусира в общините, които имат най-голяма нужда.

Кметът на Благоевград Илко Стоянов призова за по-радикални действия, защото в момента местната власт е единствената стабилна власт в страната. “Естественият имунитет срещу корупцията ще се прояви, когато средствата остават в общините и има по-голяма възможност да се следи разходването им от самите граждани, тези които плащат данъците”, категоричен е той.

Георги Георгиев, кмет на община Тунджа и член на УС на НСОРБ, припомни, че най-много от предлаганата подоходна реформа ще спечелят големите и икономически силни общини, а решението за малките трябва да се търси в други инструменти. Българските общини не могат да влияят нито върху базата, нито върху ставката на местните данъци. По отношение на общинските бюджети, които са самостоятелни по конституция, се намираме се в ситуация “всичко, което не е забранено е разрешено”, но в повечето случаи се прилага принципът: “всичко, което не е разрешено, е забранено”, обърна внимание Георги Георгиев.

Елена Балтаджиева, кмет на община Каварна акцентира, че предизвикателствата във всяка реформа ще бъдат запазване на високата събираемост и социалната поносимост. При преотстъпване на част от подоходните данъци на общините, освен инвестиции в публична инфраструктура ще се създадат условия за задържане на кадрите и увеличаване на възнагражденията на работещите в публичинте сектори. Тя напомни, че не бива да бъдат зоставяни исканията за запазване правото на общините да използват по своя преценка и преходния остатък.

Кметът на Троян Донка Михайлова, зам.-председател на УС на НСОРБ, говори по темата за децентрализацията вътре в самите общините. “Струва си да овластяваме кметските съвети, защото те познават по-добре проблемите на селата. В Троян за всяка разпоредителна сделка в населените места задължително се изисква становище на кметските съвети”, сподели тя.

Община Троян се стреми не да разпределя “пари на парче” на кметствата, а да стимулира активността на кметовете. Те могат да кандидатстват с малки проекти, които да подобрят условията за живот в населеното място и гражданите да решат коя идея да бъде финансирана.

Форумът за бъдещето на финансовата децентрализация провокира активна дискусия и демонстрира подкрепата на местните власти за дългогодишните усилия на ръководството на НСОРБ за отстояване самостоятелността общините.

 

Годишната среща на местните власти 2021 се осъществява с медийната подкрепа на: