Становища

Относно: Публикуван за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ИВКОВА,

Във връзка с публикувания за обществено обсъждане проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравето (ЗИД на ЗЗ) на Портала за обществени консултации, Ви предоставяме следните принципни бележки и конкретни предложения:

I. Принципни бележки

НСОРБ отчита, че предвиденото преструктуриране на регионалните здравни инспекции е част от организацията на държавната здравна администрация. Същевременно обаче промените имат пряко отражение върху взаимодействието между общините и органите на държавния здравен контрол и върху изпълнението на редица дейности от местно значение.

За общините е важно преструктурирането да не води до затрудняване или забавяне на административни процедури, при които е необходимо непосредствено взаимодействие с държавните здравни органи на територията на съответната област. Това се отнася особено за дейности, свързани с противоепидемични мерки, общински детски ясли и кухни, общински лечебни заведения и други производства, които по своя характер са обвързани с конкретна територия и изискват своевременна реакция.

В тази връзка считаме, че при преструктурирането следва да се запази възможността оперативните решения с местен и регионален характер да се вземат на териториално ниво. Създаването на териториални дирекции към Главна дирекция „Главна здравна инспекция“ предоставя необходимата организационна възможност тези функции да бъдат изпълнявани близо до общините, без това да нарушава единното ръководство и контрол от Министерството на здравеопазването.

С оглед на изложеното конкретните ни предложения са насочени към запазване на работещите механизми за взаимодействие на териториално ниво и прецизиране на текстове, които засягат пряко организацията и дейността на общините.

II. Конкретни предложения

1. По § 2, относно чл. 7 от Закона за здравето

Предлагаме § 2 да придобие следната редакция:

„§ 2. Член 7 се отменя.“

Мотиви: С § 2 от законопроекта се предлага нова редакция на чл. 7, съгласно която за организиране на здравната помощ в общините съответният общински съвет може да създава служба по здравеопазване в състава на общинската администрация, като дейността на службата се осъществява под методическото ръководство на министъра на здравеопазването или упълномощено от него длъжностно лице. Разпоредбата за създаване на общинска служба по здравеопазване не е нова. Тя е въведена с приемането на Закона за здравето през 2004 г. След въвеждането на чл. 7 в Закона за здравето законодателят не е определил правния статут на тази служба, нейния състав, конкретни функции, правомощия, организация и начин на финансиране. Предложената с настоящия законопроект редакция също не урежда тези въпроси, а единствено променя органа, който осъществява методическото ръководство. Използваното понятие следва да бъде разграничено и от историческите „здравни служби“, съществували като структури и обекти за предоставяне на медицинска помощ, включително в малките населени места. Те не представляват административни звена в състава на общинската администрация по смисъла на действащия чл. 7. Същевременно организацията на общинската администрация е изрично уредена в действащото законодателство. Чл. 4 от Закона за администрацията предвижда структуриране на администрацията в дирекции, към които могат да се създават отдели и сектори. За общинската администрация решаващ е специалният чл. 15, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. В практиката функциите на общините в областта на здравеопазването се изпълняват в рамките на утвърдената структура на общинската администрация, от съответни дирекции, отдели, сектори или от служители, на които е възложен ресор „здравеопазване“, съобразно числеността и организацията на конкретната администрация. Наличието на специална законова възможност за създаване на неопределена по статут „служба по здравеопазване“ не е необходимо за изпълнението на тези функции.

Във връзка с гореизложеното, считаме че е правно обосновано и целесъобразно чл. 7 да бъде отменен.

2. По § 30, относно противоепидемичните мерки по чл. 63, ал. 7 и 11

Предлагаме следната редакция:

„§ 30. В чл. 63 се правят следните изменения:

1. В ал. 7 думите „директора на съответната регионална здравна инспекция“ се заменят с „директора на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.
2. В ал. 11 думите „директора на съответната регионална здравна инспекция“ се заменят с „директора на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.

По т. 3 от § 30 не предлагаме изменение.

Мотиви:

Противоепидемичните мерки с обхват отделна област, община или населено място изискват оценка на конкретната епидемична обстановка и непосредствена координация с органите и институциите на съответната територия. Запазването на компетентността при директора на териториалната дирекция позволява тази оперативност да се съхрани, без да се отслабва националният контрол, тъй като задължителното съгласуване с главния държавен здравен инспектор се запазва. Предложението ни е в съответствие със заявената от МЗ цел на реформата, която е свързана с промени в организационния модел, като същевременно се запазят специализираните функции и териториалното присъствие

3. По § 31, относно противоепидемичните мерки по чл. 63а, ал. 2

Предлагаме § 31, т. 1 да придобие следната редакция:

„1. В ал. 2 думите „директора на съответната регионална здравна инспекция“ се заменят с „директора на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.

По т. 2 от § 31 не предлагаме изменение.

Мотиви:

Целта на предложението ни е да се запази възможността за своевременно въвеждане на противоепидемични мерки при възникнала необходимост на територията на конкретна област, община или населено място. Фактическата преценка за необходимостта и обхвата на тези мерки се формира въз основа на данните и контролната дейност на териториалната здравна структура, а изпълнението им се осъществява с прякото участие на местните органи и институции. Преминаването на окончателното решение на централно ниво не добавя допълнителна гаранция за единното прилагане на закона, тъй като такава гаранция и сега е осигурена чрез задължителното съгласуване с главния държавен здравен инспектор. Поради това считаме за целесъобразно директорът на съответната териториална дирекция да запази правомощието да въвежда мерките, при запазване на националното съгласуване.

4. По § 33, относно чл. 63г

Предлагаме § 33 да отпадне.

Мотиви:

Предложението ни цели да се запази действащият механизъм за координация при изпълнението на противоепидемични мерки с териториален обхват. Тяхното прилагане ангажира едновременно общини, териториални структури на държавната администрация, лечебни, образователни и други институции, поради което е необходимо действията им да бъдат организирани и координирани на областно ниво. Отпадането на мерките по чл. 63, ал. 7 и 11 и чл. 63а, ал. 2 от обхвата на чл. 63г би премахнало този координационен механизъм, без законопроектът да предвижда друг орган, който да изпълнява същата функция. Поради това считаме за необходимо действащата компетентност на областния управител да бъде запазена.

5. По § 35, относно чл. 73

Предлагаме § 35 да придобие следната редакция:

„§ 35. В чл. 73 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „директора на регионалната здравна инспекция, на чиято територия се извършват“ се заменят с „директора на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция“, на чиято територия се извършват“.
2. В ал. 2 думите „регионалната здравна инспекция“ се заменят със „съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.

Мотиви:

С предложението ни се запазва пряката връзка между извършването на специализираната експертна преценка и издаването на разрешението. Производството е свързано с конкретен обект и с факти и обстоятелства, които се установяват на съответната територия, като съгласуването също се извършва с териториално компетентния орган по околната среда. При това положение прехвърлянето на компетентността на централно ниво не създава допълнителна гаранция за законосъобразност, а отделя органа, който постановява крайния акт, от структурата, която извършва експертната преценка на представените документи и служебното съгласуване със съответната РИОСВ. Предоставянето на правомощието на директора на съответната териториална дирекция запазва производството при органа, който разполага с необходимата териториална и експертна компетентност, както и осигурява ясна отговорност за неговото приключване.

6. По § 36, относно чл. 74

Предлагаме следната редакция на § 36:

„§ 36. В чл. 74 се правят следните изменения:

1. В ал. 1 думите „директорът на регионалната здравна инспекция“ се заменят с „директорът на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.
2. В ал. 2 думите „регионалната здравна инспекция“ се заменят със „съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.
3. В ал. 3 думите „Директорът на регионалната здравна инспекция“ се заменят с „Директорът на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““, а думите „препоръките на регионалната здравна инспекция“ се заменят с „препоръките на съответната териториална дирекция“.
4. В ал. 4 думите „директора на регионалната здравна инспекция“ се заменят с „директора на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.
5. В ал. 5 думите „директорът на регионалната здравна инспекция“ се заменят с „директорът на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.

Мотиви:

Предложението е необходимо, за да се запази единна компетентност в рамките на цялото производство по чл. 73 и 74. Отделните действия по чл. 74, свързани със съгласуване, уведомяване за препоръките за промени в плана за работа, издаване на разрешение или отказ са последователни етапи на едно административно производство и следва да се извършват под отговорността на един компетентен орган. Разпределянето им между териториално и централно ниво би усложнило административния процес, без да променя материалните изисквания за издаване на разрешението. Поради това компетентността по чл. 74 следва да следва тази по чл. 73 и да бъде предоставена на съответната териториална дирекция и нейния директор.

7. По § 40, относно чл. 104, ал. 1

Предлагаме § 40 да придобие следната редакция:

„§ 40. В чл. 104, ал. 1 думите „директорите на регионалните здравни инспекции“ се заменят с „директорите на съответните териториални дирекции към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.

Мотиви:

Предложението ни цели компетентността за разкриване и закриване на ЛКК да остане при органа, който организира и контролира медицинската експертиза на съответната територия. Законопроектът изрично възлага тези функции на териториалните дирекции, поради което именно те разполагат с необходимата информация за лечебните заведения, медицинския капацитет и организацията на медицинската експертиза в областта. Прехвърлянето на крайното решение на централно ниво би разделило организационната от административната компетентност в една и съща дейност. Предоставянето на правомощието на директора на териториалната дирекция осигурява съответствие между възложените функции и отговорността за вземане на решението.

8. По § 41, относно чл. 105, ал. 1

Предлагаме § 41 да придобие следната редакция:

„§ 41. В чл. 105, ал. 1 думите „директорите на регионалните здравни инспекции“ се заменят с „директорите на съответните териториални дирекции към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.

Мотиви:

Целта ни е да се запази действащият баланс между регионалната организация на медицинската експертиза и националното ръководство от Министерството на здравеопазването. Разкриването и закриването на ТЕЛК е свързано с наличния медицински капацитет и потребностите на конкретната област, включително с възможността комисии да функционират към общински лечебни заведения. Запазването на правомощието при директора на териториалната дирекция позволява тези обстоятелства да бъдат отчетени при вземане на решението, а задължителното съгласуване с министъра осигурява единната национална организация на медицинската експертиза. Така не се отслабва ролята на министъра, а се съхранява действащото разпределение между териториална преценка и централен контрол.

9. По § 48, относно чл. 119, ал. 2

Предлагаме § 48 да придобие следната редакция:

„§ 48. В чл. 119, ал. 2 думите „директора на съответната регионална здравна инспекция“ се заменят с „директора на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция““.

Мотиви:

Предложението ни цели да се запази териториалният характер на производството при създаване, преобразуване и закриване на общински детски ясли и кухни, доколкото необходимата здравна преценка е свързана с конкретен обект и с неговото съответствие със здравните изисквания. Обръщаме внимание, че в следващия § 49 контролът върху дейността на здравните кабинети по чл. 120, ал. 6 се предоставя именно на съответната териториална дирекция към Главна дирекция „Главна здравна инспекция“. И в двата случая се касае за здравни дейности, осъществявани в конкретни обекти на съответната територия, като при общинските детски ясли, кухни, детски градини и училища общините имат непосредствени организационни и финансови функции. В тази връзка, считаме за последователно и по чл. 119, ал. 2 компетентността да бъде предоставена на директора на съответната териториална дирекция. Така се прилага единен подход в закона към сходни по характер отношения и се запазва непосредственото взаимодействие между общината и държавния здравен орган на териториално ниво.

10. Допълнително предложение:

Съответстващо изменение на чл. 162, ал. 3 във връзка с предложението по § 2

При приемане на предложението за отмяна на чл. 7 следва да бъде извършено и съответстващо изменение на чл. 162, ал. 3.

С оглед последователността на разпоредбите в Закона за здравето предлагаме след § 50 да бъде създаден нов § 51, а следващите параграфи да бъдат преномерирани:

„§ 51. В чл. 162, ал. 3, изречение второ думите „представител на общинската служба по здравеопазване или“ се заличават.“

Мотиви:

Предложението ни е във връзка с направеното по § 2, относно отмяната на чл. 7. При отпадане на „общинската служба по здравеопазване“ като организационно понятие не следва да се запазва препратка към нея в друга разпоредба на закона, тъй като това би създало неяснота относно субекта, който може да бъде определен от съда. Заличаването на текста не засяга възможността за прилагане на чл. 162, ал. 3, тъй като разпоредбата изрично предвижда назначаване на определено от кмета на общината лице. Именно този механизъм съответства и на установената практика на общините.