Актуално

„Вие сте хората, които в началото на първия програмен период позволиха на общините да мечтаят, че могат да привлекат европейски пари, за да стане страната ни по-добро място за живеене и всяка община да промени своя облик. Продължавайте не само да съхранявате, но и да развивате този експертен капацитет. Радвам се, че разпознавате Сдружението и екипа му по програми и проекти като хората, които Ви подкрепят, и с които заедно пишете историята на европейското развитие в България. Ще докажем, че можем „да преборим“ и Плана за възстановяване и устойчивост и да инвестираме близо 6 млрд. лв. в нашите общини“, с тези думи изпълнителният директор на НСОРБ, Силвия Георгиева се обърна към участниците на пленарната сесия на Националната среща на експертите по програми и проекти от общините.

Тя припомни приоритетите на новия общински мандат, които ще определят действията на местните администрации в следващите четири години – широкомащабни и разнообразни европейски инвестиции; зелени и дигитални политики; активно участие на общините за приемането на България в Шенген, еврозоната и ОИСР.

Освен приключване на проектите от стария програмен период, подготовка и управление на новите, през 2024 година ще имате и още едно предизвикателство, свързано с националния Фонд за инвестиции с бюджет от 1 млрд. лв., каза Силвия Георгиева на общинските евроексперти.

Ежегодната експертна среща, организирана от НСОРБ-Актив, се проведе в София от 27 до 29 ноември. И тази година интересът към нея бе голям – близо 180 участници от 100 общини, въпреки тежките метеорологични условия през уикенда, каза Людмила Величкова, управител на НСОРБ-Актив. Траен остава и интересът на кметове, зам.-кметове и представители на Общински съвети към форума. 

Програмите за териториално сътрудничество

За напредъка по Програмите за трансгранично сътрудничество, първите приеми на проектни концепции по Териториалните им стратегии, информация предоставиха представителите на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ Десислава Тенчева и Татяна Иванова.

Първите покани по Програмите за сътрудничество с Турция, Сърбия и Северна Македония по Териториалните им стратегии, реализират на практика опита за излизане от традиционните рамки на проекти и търсене на мултисекторност и мултиаспектност. Голяма част от проектните концепции включват по-голям кръг партньори, инвестицията не се гледа само на територията на общината, а се търси надобщински ефект и насоченост към по-голям интегриран продукт.

Като слаби страни в депозираните по 3-те mрограми концепции представителите на МРРБ посочиха липсата на обвързаност с общински дългосрочни стратегически документи. Все още остава инерцията за фокусиране върху дейността, а не върху целта. Все още има изкуствено предлагане на дейности, с които да се отговори на изискванията на поканата. Догодина ще се отворят вторите покани по всички програми. Съветът на УО е да се търси надграждане и обвързване със сходни инициативи, допълняемост на различни нива и между сходни програми, повече смисъл, фокусиране върху резултатите и синергия.

Цветомир Цанев от дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ в МРРБ направи кратък обзор на актуалното състояние на програмите за териториално сътрудничество. На интернет-страницата на министерството е публикуван проект на Ръководство за първата покана по Програмата с Гърция, планирана за януари 2024 г. Фокусът ще бъде върху кръгова икономика, биоразнообразие, равен достъп до приобщаващи и качествени услуги, засилване ролята на културата и устойчивия туризъм/ Коментирайте Ръководството за кандидатстване по първата покана по Програмата с Гърция (namrb.org)

По програмата с Румъния се оценяват първите проекти. Очаква се да бъдат одобрени около 40 проектни предложения. Следващата покана ще бъде през първата половина на 2024 г. и ще е насочена към образованието и културата.

По Програма „Дунавски регион“ втората покана за набиране на проекти е обявена с кандидатстване до 29 март 2024 г. и  с от бюджет 37 млн. евро- Набират се проекти по Програма „Дунавски регион“ 2021-2027 (namrb.org)

По Програма „Евро-Средиземноморски басейн“ с общ бюджет 294 млн. евро е предвидена покана за набиране на проекти в средата на лятото догодина.

По Програма „Черноморски басейн“ тече оценка на проектни предложения.

От новия програмен период първото ниво на контрол ще бъде в МРРБ като не трябва да се предвиждат разходи от бенефициентите за тази дейност. Направено бе важно уточнение, че няма да подлежат на верификация разходи, направени на база единни ставки.

Старши експертът от екипа на НСОРБ Симеон Петков представи проектите на Троян, Бургас, София и Белене по Програма УРБАКТ, в която досега са участвали 30 общини.

Новата покана ще бъде отворена на 10 януари, а оценката на проектните предложения трябва да приключи до юни 2024 г. Изискването по нея е водещ партньор да бъде община, изпълнила проект за градски иновативни действия.

Веселина Димитрова представи участието на община Казанлък в проект “AR.C.H.ETHICS – Архитектура, гражданство, история и етика“, който обединява 9 различни по големина града в ЕС, с паметници на дисонантното наследство. Дисонантното наследство е свързано с исторически събития, част от сложно и противоречиво минало. На територията на община Казанлък като обект на дисонантното наследство се определя паметникът „Бузлуджа“.

Яна Дочева, началник отдел в НСОРБ, представи Европейска градска инициатива, която подпомага градските власти да тестват иновативни решения. ИНОЕЪР е първият български проект, финансиран от инициативата, който прилага експериментално решения за мобилност и зелено придвижване.

Бюджетът на инициативата за новия период е около 400 млн. евро. Изведено е изискване за основен участник градски орган и широко партньорство. Предстоящата покана ще има през май 2024 г.

Национален план за възстановяване и устойчивост (НПВУ)

По темата за реализацията на общинските проекти по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) се включиха Лазар Тодоров от Централното координационно звено към Министерство на финансите, Иван Попов, заместник-изпълнителен директор на ИА „Програма за образование“ в МОН, Наталия Ефремова, заместник-главен директор в МТСП, Илиян Саралиев, началник-отдел „Програми за социално включване, дирекция „Социално включване“, МТСП и Добромир Василев директор дирекция „Жилищна политика“, МРРБ.

Лазар Тодоров коментира актуализацията на НПВУ, която наскоро бе одобрена от Европейската комисия: Европейската комисия одобри изменението на НПВУ (namrb.org) Като цяло изпълнението на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ), който финансира НПВУ, е доста усложнено на европейско ниво. Изискването за наличие на Система за управление и контрол на плана, го приравнява по сложност към фондовете на Кохезионната политика, въпреки че няма тяхната гъвкавост, а и е с по-рестриктивен времеви обхват. В актуализацията на НПВУ се запазват всички реформи. В резултат на закъснения при стартирането на инвестициите по НПВУ, инфлацията и прекъсването на някои доставки, са премахнати част от инвестициите, а бюджетът на други е намален. В хода на преговорите с Комисията е станало ясно, че предложените инвестиции с увеличен размер, както и нови такива, следва да са обект на последващи изменения на НПВУ. По Системата за управление и контрол на Плана, могат да се изпращат коментари и бележки за оптимизацията й.

По линия на НПВУ са предвидени 1.61 млрд. лв. за инвестиции в образование. Договарят се за финансиране 92 предложения за модернизация на образователната среда в 65 училища и 27 детски градини, както и 36 предложения от резервния списък. В процес на договаряне са и 22 предложения за ремонт и рехабилитация на училищните общежития. Четири са одобрените за финансиране предложения за изграждане на нови  училища и детски градини. Сключен е един договор за инвестиции в младежки център, като е осигурено финансиране и за 8 предложения от резервния списък, които са в процес на договаряне. Ще се осигури и финансиране за 10-ти младежки център, информира Иван Попов от МОН. Заложените изисквания за наличието към м. септември на сключени договори с изпълнители по образователните проекти, няма да се спазват. Важно ще е същите да бъдат изпълнени при подаването на съответното искане за плащане към ЕК. 

Модернизирането на дългосрочната грижа по НПВУ е обвързано с реформирането на Домовете за стари хора до 1 януари 2025 г., като предоставянето на услугите е заложено по ПРЧР, информира Илиян Саралиев от МТСП. Подадени са 81 проектни предложения на обща стойност 500 млн. лева по процедурата, по която не беше заложен горен праг на проект. Поради недостиг на ресурс за финансирането на всички проекти, е взето решение от компонента за енергийна ефективност, към който няма интерес, да се прехвърлят 200 млн. лв.. Предстои да се пуснат насоки за ново кандидатстване, като този път ще има максимална стойност на проектите на базата на капацитет и РЗП. Подадените проекти, по които има заложени стойности за ремонт в широкия диапазон от 1 500 лв./м2 до 8 000 лв./м2, ще трябва да се преработят, в т.ч. да се преосмислят разходи за озеленяване.  Очаква се до средата на декември да се измени оперативното споразумение с МФ и обяви кандидатстването по домовете за стари хора. Ще се възобнови и кандидатстването по компонента за енергийната ефективност на социалните услуги, като и тук ще има горна граница на проект, общият бюджет ще е 30 млн. лв. През януари 2024 г. ще стартира и 3-та процедура за подкрепа на новите 250 услуги. За всяка община ще има определен нарочен бюджет. По проектите управлявани от МТСП ще има типови тръжни документации за строителство. Принципа на реализацията им ще е по подобие на Социално -инвестиционния фонд. МТСП ще осъществява чрез външен изпълнител инвестиционния контрол, като се дискутират 2 варианта за разплащания- към общините или директно към изпълнителите.

Очаква се оценката на проектите за енергийната ефективност на жилищните сгради да приключи да края на годината, информираха от МРРБ. До дни ще се анонсира и тази  за енергийната ефективност на публичните сгради в частта на административните, следвана от културната и спортната инфраструктури, които изискват допълнителни съгласувания по държавните помощи. На практика това означава, че МРРБ ще има близо 1 000 договора за сключване през януари 2024 г. – при 1 милиард бюджет и над 3 милиарда стойност на подадените проекти. При реализацията на проектите се предвиждат директни плащания към общините. Поканата за набиране на проекти по втората процедура за енергийната ефективност на жилищните сгради ще се удължи, МРРБ ще информира и гражданите за продължаващата оценка на жилищните сгради.

Програма „Околна среда“ 2021-2027

Вторият ден на Срещата на евроекспертите стартира с преглед на Програмата за околна среда. Ръководителят на УО Галина Симеонова и държавният експерт в МОСВ Жаклина Методиева представиха двете процедури, по които допустими бенефициенти са 167 общини, които не са получили средства от ОПОС 2014-2020 г. за изграждане на инсталации за предварително третиране на смесено събрани битови отпадъци, и 69 общини, които изграждат със средства от ОПОС 2014-2020 г. инсталации за предварително третиране на битови отпадъци. Срокът за обявяване на първата процедура е януари 2024 г., а за втората – края на 2024 г. или началото на 2025 г.

Те обърнаха внимание на изискването за прединвестиционно проучване, защото от него зависи качеството на проекта. От Управляващия орган съветват разходите за дейностите да се базират на проучване и анализ, не е подходящо да се работи с исторически данни. Друга препоръка към общините е при сключване на договор веднага да имат готовност за пускане на обществена поръчка за избор на изпълнител. През януари 2024 г. се предвижда и информационна среща с всички допустими общини.

Програма за храни и основно материално подпомагане

Информация за Програмата за храни представиха Анна Ангелова-Филипова, началник-отдел „Програмиране и подбор на операциите“ и Мариела Петкова, началник-отдел „Мониторинг и оценка“ от УО на програмата. Те оцениха високо изпълнението на проектите в общините за топъл обяд и осигурената непрекъсваемост на услугата. От нея се възползват почти 70 хил. потребители, вкл. хора, пострадали от бедствия и бежанци. Общата оценка от постоянния мониторинг е, че няма констатирани грешки и нерегламентирани разходи.

Обърнато бе внимание, че във връзка с удължаването на проектите, чийто краен срок изтича в края на годината, са необходими решения на съответните общински съвети. Сред тези проекти са и 13 на отделни райони на Столична община.

Апелира се за контрол на количеството и качеството на храната, в т.ч. постоянното му поддържане на едни и същи нива. Налице са проекти с много малко отчетени разходи, като е нужно по-често да се изисква възстановяването им. Може да се използва и авансирането им, което е на 20% от стойността на проектите. Програмата не разполага със свободен ресурс, с който да се увеличи ставката на обяда, като по опцията предложена и от НСОРБ, се комуникира с ЕК за прехвърляне на ресурс от други европрограми или осигуряване на национален такъв: НСОРБ апелира за увеличаване на стойността на топлия обяд по Програмата за храни 2021-2027 (namrb.org)

228 деца в 12 общини получават детска кухня. В началото на 2024 г. ще се направи преглед на инфлационните процеси, като от спестен ресурс ще има възможност за увеличаване на ставката от 1.78 лв.

Ще стартира и подпомагането с хранителни и хигиенни продукти, като отново ще се разчита общините да съдействат на БЧК.

Програмата за развитие на човешките ресурси

Представителите на Управляващия орган Наталия Ефремова и Мария Железарова презентираха възможностите на новата програма с  бюджет от 3.8 млрд. лв. В процес на изпълнение са пет процедури, в етап на оценка е една, а в предстоящи за обявяване са четири.

С остатъчния ресурс по процедурата за грижа в дома се дава възможност на общините с изтичащи договори за удължаването им на 2 пъти с по 3 месеца. В този тип дейности до момента ЕСФ е инвестирал над половин милиард лева, като няма възможност за безкрайна подкрепа. Решение в тази посока е декомпозиране на услугата, като държавно делегирана или местна дейност срещу заплащане от потребителите.  Недобри практики са констатирани от УО, а именно общински служители включени като асистенти оказващи подкрепа на родителите си, които реално нямат нужда от такава.

Призовават се общините за спазване на изискванията по операцията за укрепването на капацитета им. Наблюдават се практики по неработещи или несъществуващи фронт-офиси и непредоставяни на терен консултации, неназначаване на нови служители. Налице са и множество сигнали в тази посока, като при потвърждаването им ще се налагат санкции.

По процедурата за бъдеще на децата, са сключени 82 договора с общини, като се планира обучение на екипите им. Общините могат да се възползват от мерките за заетост по операции “Младежка заетост+” и “Започвам работа”, като Бюрата по труда ще им съдействат.

Поради натрупване на минимална помощ някои от проектите по процедура “Активно приобщаване и достъп до заетост на хора в неравностойно положение”, ще се отхвърлят: 20 общински проекта за заетост по ПРЧР преминават на следващ етап на оценка (namrb.org)

Програмата, както и ПВУ, може да подкрепи и дигиталните умения на общинските служители чрез предстоящите по нея обучения, които ще са чрез ваучери. Възможностите ще се представят на конференция на 7 декември: Национална конференция (government.bg)

Програмата за развитие на регионите

В дискусията от УО се включиха Ася Станкова, главен директор на Главна дирекция „СППРР“ и началниците на всички отдели от дирекцията - Ивайло Стоянов, Пламен Илиев , Живка Георгиева, Кети Крачолова и др..

Продължава активната работа по приключване до края на годината на общинските проекти от периода 2014 – 2020 г. по ОП „Региони в растеж“. Управляващият орган очаква активен процес по сертификация в следващите дни. Част от проектите са под риск заради множеството кризи през периода. Затова се въвежда двуетапно отчитане на договорите за безвъзмездна помощ за тях. Чрез допълнително споразумение, те ще могат да подават искане за окончателно плащане до 15 януари 2024 г., а допълнителен окончателен технически отчет – най-късно до 31 юли 2024 г.

Очаква се в началото на новата година да се обяви прием на конкретни проекти по Програма „Развитие на регионите“ 2021 – 2027. Тя е по-различна от предишната програма и трябва да се изпълнят редица стъпки, преди да започне същинското финансиране на проектите. Ресурсът за развитие на десетте най-големи града и 40-те по-малки градски общини е около 3,5 млрд. лв.

Научените уроци от приема на концепциите за ИТИ

Темата за интегрираните териториални инвестиции като нов и гъвкав инструмент за осъществяване на регионална политика чрез комбиниране на финансиране по линия на няколко приоритетни оси или оперативни програми, ще бъде водеща в новия програмен период. България за първи път изпълнява подобен инструмент, който черпи финансиране от общо 6 европейски програми и структурирането бе трудно и отне време, отчетоха експертите от МРРБ и останалите програми участващи в подхода ИТИ. За облекчаване на бенефициентите се разработва специална дигитална платформа, която ще подпомага всички участници при изпълнението на програмата чрез информация в четим и удобен вид.

В рамките на първата процедура с водеща програма ПРР са подадени 165 концепции за Интегрирани териториални инвестиции, които към настоящия момент са в процес на оценка. В началото на следващата година се очаква да има финална оценка, като за концепциите, класирани с най-много точки, ще се разработят насоки за кандидатстване.

Като положителни страни на първият прием се очертават: липсата на проблеми при депозирането на концепциите, т.е. пълното функциониране на ИСУН, пъстротата на ИТИ-та, сред които са налице мащабни партньорства.

Слаби страни са непознаването на спецификите на отделните програми участващи в подхода и допустимите им дейности; механичното събиране на отделни проекти без интегрираност между тях; неясни цели и обосновки на отделните дейности; неясни и недопустими кандидати; липсващи индикатори и резултати; непознаване на режимите на държавните помощи.

Препоръчва се: отделянето на повече внимание на партньорските споразумения и детайлно разписване на ангажиментите на всяка от страните по тях; проверки на приложените документи по оценъчните листи, оказване на съдействие от страна на общините на други кандидати с недостатъчен опит в еврофинансирането.

Националната среща продължи с представяне на актуална информация за финансирането на общинските проекти с финансови инструменти. Фонд ФЛАГ представи информация за приключване на общинските проекти от програмен период 2014-2020 и възможностите за финансиране в програмен период 2021-2027. Г-жа Алис Мъгърдичян представи изпълнението на проектите и работата с общините на РФГР (за Северна България). Участие в дискусионния форум взеха също Бисер Петков, изпълнителен директор и председател на УС на „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“ ЕАД (ФМФИБ) и Илияна Иванова, зам.-ръководител отдел „Дългови финансови инструменти“.

Срещата завърши с дискусия по приключването на проектите от програмен период 2014-2020 и изпълнението на проекти по преходния период с финансиране по ПРСР. Обсъдени бяха новата визия и планираните приеми на общински проекти през 2024 г. по Стратегическия земеделски план, ВОМР и ПМДРА. В дискусията се включиха Ива Иванова, заместник-директор на ДФЗ и екип от фонда, Стоян Котов, директор дирекция „Морско дело и рибарство“, Донка Йорданова и Светослав Цеков – експерти в дирекция „Развитие на селските райони“, МЗХ.

В дискусията беше пояснено, че вече няма да се провежда предварителен контрол на обществените поръчки. Също така ще отпаднат част от документите за кандидатстване и за плащане и това ще е една от стъпките към по-лесна и бърза работа в бъдеще. Приемите ще бъдат обявени едновременно, по възможност още в първата половина на 2024 г. Експертите ще работят веднага при получаване на проекти от общините, без изчакване.

Представителите на Министерство на земеделието и храните отговаряха на конкретни въпроси от участниците във форума. Беше изяснена необходимостта от новата електронна система за предстоящите приеми. Системата ще бъде с нови опции, от които общините ще се нуждаят при кандидатстване и с функции, които биха улеснили работата. Предимствата на ИСУН ще бъдат запазени и със системата ще се работи лесно. Освен това ще разполага и с публичен модул.