Консултативни материали

Организация, провеждане и координация на контролно-санкционната дейност по спазване на нормативно установените изисквания, забрани и ограничения отнасящи се до индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС) на територията на общината

1. Увод

Настоящият материал има за цел да подпомогне общините при организирането и практическото провеждане на контролно-санкционната дейност по отношение на индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС) на своята територия, като изясни точното съдържание и границите на компетентността на определените от кметовете служби за контрол, съотношението ѝ с компетентността на органите на Министерството на вътрешните работи (МВР), както и случаите, в които е необходимо съгласуване и координация на контролно-санкционната дейност между двете институции.

1. Правно основание на контролната компетентност на общините

Компетентността на общините по отношение контрола върху ИЕПС произтича от ЗДвП - чл. 80а, ал. 4 и чл. 167, ал. 2, т. 5

Съгласно разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 5 ЗДвП (нова, ДВ, бр. 64 от 2025 г.), службите за контрол, определени от кметовете на общините, регистрират индивидуални електрически превозни средства и контролират изпълнението на разпоредбата на чл. 80а. Т.е. общините имат компетентност да контролират и санкционират спазването на скоростните ограничения, изискването за каска, правилата при пресичане на платното, осветлението при намалена видимост, забраните за превозване на лица и предмети, забраните за движение в определени зони, паркирането на забранени места и всички останали задължения и забрани по ал. 1 и ал. 2 на чл. 80а ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 4 ЗДвП общинският съвет има правомощие с наредба да определя:

• по-ниски от максимално допустимите скорости по ЗДвП;
• допълнителни ограничения за използване на ИЕПС на територията на общината;
• реда за определяне на задължителните зони за паркиране на ИЕПС, включително и максимално допустимия брой, както и условията и реда за тяхното предоставяне и ползване.

III. Контрол по чл. 80а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП

По отношение на задълженията и забраните, установени в чл. 80а, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, компетентността за контрол и съставяне на актове е паралелна -принадлежи на органите на МВР и на определените от кметовете на общини общински контролни служби (по чл. 167, ал. 2, т. 5 ЗДвП). Санкционното основание и е чл. 183а ЗДвП (глоби от 50 до 500 лв. според състава).

Изключение прави забраната по чл. 80а, ал. 2, т. 1 ЗДвП (нерегистрирано ИЕПС), която формално е в сила от 1 юли 2026 г. (§ 113, т. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗДвП), но понастоящем не може да бъде ефективно и безрисково прилагана -поради липсата на приета наредба по чл. 80а, ал. 9. Съставянето на актове по този конкретен състав, докато собствениците на ИЕПС обективно нямат възможност да изпълнят задължението за регистрация, крие висок правен риск от тяхната отмяна.

1. Специфичен режим на местните ограничения по чл. 80а, ал. 4 ЗДвП

Местните ограничения по чл. 80а, ал. 4 ЗДвП се подчиняват на различен правен режим. Чл. 183а ЗДвП препраща към конкретни точки на ал. 1 и ал. 2-т.е. не съдържа санкционен състав за нарушение на местните ограничения по ал. 4. Следователно санкцията за нарушаване на местните ограничения по ал. 4 се урежда в общинска наредба, по силата на общата компетентност на общинския съвет по чл. 22, ал. 4 ЗМСМА.

1. Статус на наредбата по чл. 80а, ал. 9 ЗДвП

Наредбата на Министерския съвет по чл. 80а, ал. 9 ЗДвП е все още във фаза на проект. Регистърът по ал. 5 съществува само като законова рамка, а редът за подаване на заявления до кмета на общината (ал. 7) и вписване (ал. 8) няма действащ подзаконов механизъм. Прилагането на санкцията по чл. 80а, ал. 2, т. 1 ЗДвП при това положение крие риск от оспорване на наказателните постановления. Препоръчително е общините да не пристъпват към санкциониране по този състав до приемане на наредбата.

1. Технически способи за установяване на конкретните нарушения

По-голямата част от съставите по чл. 80а ЗДвП са визуално установими и не изискват специализирана техника-те могат да се установят чрез пряко наблюдение и спиране на водача на място от служители на общинските структури за контрол по ЗДвП . Това се отнася за липсата на каска (ал. 1, т. 3), неправилното пресичане на пешеходна пътека (ал. 1, т. 5), липсата на осветление или светлоотразителна жилетка при намалена видимост (ал. 1, т. 4), движението извън определената велоинфраструктура (ал. 1, т. 1), превозването на друго лице, животно или предмети (ал. 2, т. 8, т. 9, т. 14), движението по забранени пешеходни площи или в забранени зони (ал. 2, т. 3-5, т. 12), паркирането на забранено място (ал. 2, т. 15), използването на телефон без хендсфрий  (ал. 2, т. 13) и явно нетипично поведение като скокове или каране на едно колело (ал. 2, т. 7).

При всеки от тези случаи е възможно да се прави снимков или видеоматериал, който да се прилага към преписката. Това не е реквизит по ЗАНН, но подсилва доказателствената позиция на общината при последващо оспорване.

Съгласно чл. 31а, ал. 2 ЗБЛД лице навършило 14 г. е длъжно да притежава лична карта. АУАН по чл. 80а, ал. 3 ЗДвП (управление на индивидуално електрическо превозно средство от водач под шестнадесет години) не се съставя, ако данните по чл. 42, ал. 1, т. 6 ЗАНН не произтичат от един от следните източници:

• доброволно представяне от водача на личен документ на място;
• установяване на самоличността на водача от общинска администрация/МВР по реда на чл. 43, ал. 3 ЗАНН.

Всяко отклонение от горното прави АУАН уязвим от отмяна поради недоказаност на съществен елемент от състава на нарушението.

Изискването за наличие на застраховка „Гражданска отговорност” (ал. 1, т. 6) се установява чрез проверка на документ на място (хартиен или електронен полица/удостоверение) или, при наличие на техническа възможност за общината, чрез отдалечена справка в информационния регистър на застрахователите-доколкото такъв достъп бъде осигурен на общинските контролни служби, каквато практика съществува за органите на МВР при проверка на моторни превозни средства.

Отделен и практически по-сложен е въпросът за установяването на превишена скорост-както по общата граница на ЗДвП от 25 km/h, така и по въведените от общинския съвет по-ниски от 25 km/h местни ограничения.

Тъй като автоматизираният режим по чл. 167в-167г ЗДвП е конструиран само за връзка с МВР и изключва хипотезата на чл. 167, ал. 2 ЗДвП, общинските АТСС не могат да бъдат използвани за установяване на скоростни нарушения на ИЕПС. Следователно, ако общината иска самостоятелно да контролира скоростта на ИЕПС по стандартния модел на чл. 189, ал. 1 ЗДвП (личен контрол от служител на терен), тя се нуждае от самостоятелно измервателно устройство-мобилен радар, лазерен пистолет или друго устройство, метрологично проверени съгласно Закона за измерванията, които разбира се не са част от инфраструктурата на АТСС по чл. 167в ЗДвП.

Добра практика прилагана в общините е в съответната наредба на общинския съвет да се заложи задължение на операторите на споделени/наемни ИЕПС да ограничат софтуерно скоростта на превозните си средства. Този модел измества тежестта на общинския контрол от индивидуалното измерване на скоростта на ИЕПС към проверка на съответствието на системата на оператора и не изисква инвестиция в измервателна техника.

В наредбите си общините обичайно вписват структури на МВР като носител на пълноценна контролна и актосъставителна компетентност по съответната наредба, без разграничение между състави за ИЕПС, произтичащи от ЗДвП или състави за ИЕПС, съществуващи по силата на съответната общинска наредба. Разбира се в този случай от решаващо значение би следвало да бъде обстоятелството дали посочената в наредбата структура на МВР разполага с технологичен капацитет да контролира скоростните режими за ИЕПС съобразно изискванията на ЗДвП и съответната наредба на общинския съвет.

VII. Организация на движението и сигнализация на ИЕПС

Интегрирането на електрическите тротинетки в градската среда изисква общините да заложат ясни правила в своите наредби, които след това да материализират на пътя чрез унифицирана пътна сигнализация.

Тъй като ЗДвП приравнява голяма част от задълженията на водачите на ИЕПС към тези на велосипедистите, пътните знаци се използват в две основни направления:

• за обозначаване на участието на ИЕПС в движението;
• за налагане на ограничителни мерки в градски зони.

Обозначаване на участието на ИЕПС в движението

Основният стълб за движение на ИЕПС е велосипедната мрежа. Общините обозначават тези трасета с пътен знак Г11 (“Задължителен велосипеден път”).

В зони, където пешеходният поток и алтернативният транспорт трябва да се съвместят, се поставя пътен знак Г12 (“Задължителен път само за пешеходци и велосипедисти”).

При наличие на обособени алеи само за ИЕПС, се използва новият знак Г14, чиято пиктограма ясно дефинира предназначението на пътя.

Обозначаване на териториални забрани и ограничения

Когато общината реши изцяло да ограничи движението на ИЕПС в определени градски части (например исторически центрове или натоварени търговски улици), тя поставя пътен знак В9 (“Забранено е влизането на велосипеди”). Съгласно чл. 80а от ЗДвП, тази забрана е валидна и за водачите на ИЕПС.

Аналогично действа и знак Д20 (“Пешеходна зона”). В неговия обхват карането е забранено, а преминаването става единствено чрез бутане на превозното средство.

За контрол на скоростта общините използват знак В26 (“Забранено е движението с автомобилна скорост, по-висока от...”), като локално залагат лимити от 10 до 15 км/ч за паркове и градски градини.

Ролята на допълнителните табели (Група “Т”)

Ключов инструмент за прецизност при сигнализацията са допълнителните табели от Група “Т”. Тъй като стандартните знаци (като тези за ограничение на скоростта или забрана за престой) засягат всички участници, общините поставя правоъгълни табели с пиктограма на електрическа тротинетка под тях. По този начин местната власт може да укаже, че:

• дадена забрана важи само за ИЕПС;
• дадено изключение (например разрешено влизане в еднопосочна улица обратно на движението) е в сила специално за тях;
• Точния часови диапазон, в който движението им в пешеходни зони е разрешено (например за доставки или в часове с ниска пешеходна интензивност).

Чрез подходяща комбинация от тези три елемента-задължителни знаци, забранителни знаци и пояснителни табели, общината би постигнала ясна, законосъобразна и видима регулация на движението на ИЕПС на нейната територия.

VIII. Организация на общинската контролна структура по ЗДвП и ЗАНН 

1. Определяне на служба за контрол (чл. 167, ал. 2 ЗДвП)

Основата на цялата контролна дейност върху ИЕПС в общината се поставя с административен акт на кмета на общината-заповед, с която на основание чл. 167, ал. 2 ЗДвП се определя конкретна структура в общинската администрация (звено, дирекция, отдел) или обособено юридическо лице, контролирано от общината, като служба за контрол по смисъла на ЗДвП. Заповедта следва да съдържа предметния обхват на контролната дейност-регистрация и контрол по чл. 80а ЗДвП.

2. Оправомощаване на длъжностни лица за съставяне на актове (чл. 189, ал. 1 ЗДвП)

Съгласно чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол. Необходима е заповед на кмета на общината, с която поименно или по длъжност да се определят конкретните служители, които имат право да съставят актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по чл. 80а ЗДвП. Съдебната практика последователно изисква това оправомощаване да е изрично и да предхожда съставянето на съответния акт. Липсата му е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.

3. Определяне на наказващ орган (чл. 189, ал. 12 ЗДвП)

Съгласно чл. 189, ал. 12 ЗДвП, наказателните постановления по нарушения от компетентността на общините се издават от кмета на общината или от определени от него длъжностни лица.

4. Констатиране на нарушението и съставяне на АУАН

Установяването на нарушение по чл. 80а ЗДвП от служител на общинската контролна служба преминава през регламентирани в ЗАНН етапи: съставяне на АУАН с необходимите реквизити по чл. 42 ЗАНН-точно описание на нарушението, време и място на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, самоличност на нарушителя, свидетели (свидетел по акта може да бъде и служебно лице съгласно чл. 189, ал. 3 ЗДвП). Актът се съставя в присъствието на нарушителя, доколкото е възможно, и се връчва срещу подпис; при невъзможност-по реда на ЗАНН за връчване в отсъствие. Редовно съставеният акт има доказателствена сила до доказване на противното (чл. 189, ал. 2 ЗДвП).

5. Издаване на наказателно постановление

Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издава наказателно постановление (НП) в сроковете и с реквизитите по чл. 57 и следв. от ЗАНН, с което налага съответната санкция по чл. 183а ЗДвП. НП подлежи на връчване на нарушителя и на обжалване пред компетентния районен съд в срока по ЗАНН (влезлите в сила НП с глоба до 50 лв. не подлежат на обжалване съгласно чл. 189, ал. 13 ЗДвП).

6. Вътрешна методическа документация

Препоръчително е всяка община да разполага с вътрешен методически наръчник/инструкция за служителите от контролната служба, съдържащ: образци на АУАН и придружаващи документи, конкретна правна квалификация на всеки състав по чл. 80а ЗДвП с точно посочване на приложимата точка от ал. 1 или ал. 2 и съответната санкционна норма от чл. 183а ЗДвП, и ред за документиране на случаите, при които е констатирано нерегистрирано ИЕПС, до изясняване на въпроса по раздел V.

VII. Насоки за ефективно взаимодействие на общините с МВР

Съществуването на паралелна компетентност между общинските служби за контрол и МВР по чл. 80а ЗДвП не отменя необходимостта от структурирано взаимодействие. Напротив, прави го наложително за избягване на дублиране, празноти в контрола и различна правна практика.

• Териториално и функционално разпределение на контрола

Препоръчително е чрез двустранни споразумения на местно ниво между кмета на общината и съответното РУ-МВР, да се уточни ориентировъчно разпределение на приоритетните зони за контрол на територията на общината-напр. МВР да съсредоточи вниманието си върху основните пътни артерии и кръстовища с интензивно движение, а общинските служби-върху паркове, пешеходни зони, централни градски части и училищни райони, където присъствието им е по-непосредствено и постоянно.

• Съгласуване между общинските служби за контрол и органите на МВР относно провеждането на контролно-санкционната дейност до момента на практическото стартиране на регистрацията на ИЕПС

До приемането на наредбата по чл. 80а, ал. 9 ЗДвП е препоръчително общинските служби за контрол и органите на МВР съгласувано да се въздържат от санкциониране  по законовия състав за нерегистрирано ИЕПС, за да не се стига до разностранна практика между държавния и общинския контрол и неправомерно засягане на правата на водачите на ИЕПС.

• Съвместна превантивна дейност

Информационните кампании (с участие на училища и местни медии) имат по-голям обхват при съгласувано провеждане, отколкото при паралелни инициативи на МВР и общините поотделно.

Прилагаме проект на споразумение за координация на превантивната и контролно-санкционната дейност по ИЕПС на територията на общината, който покрива минималното съдържание на сътрудничеството между органите на МВР и общините. Същото може да адаптирано към спецификата на всяка община.

Проект!

СПОРАЗУМЕНИЕ

ЗА

КООРДИНАЦИЯ НА ПРЕВАНТИВНАТА И КОНТРОЛНО-САНКЦИОННАТА ДЕЙНОСТ ПО ИНДИВИДУАЛНИ ЕЛЕКТРИЧЕСКИ ПРЕВОЗНИ СРЕДСТВА (ИЕПС) НА ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА _____________

Днес, _____________ 2026 г., в гр. _____________,

между:

1. ОБЩИНА _____________, представлявана от _____________ - кмет на общината, наричана по-долу за краткост „ОБЩИНАТА“,

и

2. ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР - _____________ / СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, представлявана от _____________ – директор, наричана по-долу за краткост „ОДМВР/СДВР“,

наричани заедно „СТРАНИТЕ“, а поотделно „СТРАНА“,

на осн. чл. 165 и чл. 167, ал. 2, т. 5 ЗДвП, се сключи настоящото споразумение за следното:

Раздел I. Предмет и цели на споразумението

1. Предмет на настоящото споразумение е координацията на превантивната и контролно-санкционната дейност по индивидуални електрически превозни средства (ИЕПС) на територията на общината осъществявана от определената по чл. 167, ал. 2 ЗДвП служба за контрол на ОБЩИНАТА и от служителите на ОДМВР/СДВР, определени по чл. 165 ЗДвП.
2. Целите на споразумението са:

а) оптимизиране на контролно-санкционната дейност за нарушения по чл. 80а ЗДвП на територията на общината;

б) координиране на съвместни превантивни и информационни инициативи, насочени към предотвратяване на нарушенията по буква „а“.

Раздел II. Координация на контролно-санкционната дейност

3. СТРАНИТЕ съгласуват ежегодно, до 31 януари на текущата година, схема за разпределение на приоритетните зони за контрол на движението на ИЕПС на територията на общината, при отчитане на:

а) честотата на нарушенията по вид, място и време;

б) концентрацията на пътнотранспортни произшествия с участие на ИЕПС;

в) интензивността на движението;

г) наличието на уязвими участници в движението (училища, детски и спортни площадки, паркове и др.).

4. ОДМВР/СДВР приоритетно провежда своята контролна дейност по чл. 80а ЗДвП върху основните пътни артерии, кръстовища и участъци с интензивно движение на моторни превозни средства, а службата за контрол на ОБЩИНАТА-върху паркове, пешеходни зони, централни градски части, велосипедна и тротоарна инфраструктура и училищни райони.
5. Разпределението по т. 3 не изключва правото на всяка от СТРАНИТЕ да упражнява контрол извън определените ѝ приоритетни зони.
6. Схемата по т. 3 се актуализира по писмено искане на всяка от СТРАНИТЕ, включително при констатирана промяна в интензивността или характера на нарушенията.
7. СТРАНИТЕ определят лица за контакт, отговорни за оперативния обмен на информация по настоящото споразумение, чиито данни се посочват в Приложение № 1.
8. СТРАНИТЕ организират съвместни периодични обучения на служителите, ангажирани с контролната дейност по чл. 80а ЗДвП, с цел уеднаквяване на практиката по установяване и правна квалификация на нарушенията.

Раздел III. Координация на превантивната дейност

9. СТРАНИТЕ съгласуват помежду си, както и с РУО на МОН, ежегоден план за съвместни информационни и превантивни инициативи, насочени към безопасното използване на ИЕПС, с участие на институции в системата на предучилищното и училищното образование, медии и заинтересовани страни на територията на общината.
10. Превантивните инициативи по т. 9 се планират съобразно данните за нарушенията и произшествията, установени в рамките на контролно-санкционната дейност по Раздел II, с цел насочване на превенцията към установените рискови зони и модели на нарушения.

Раздел IV. Заключителни разпоредби

11. СТРАНИТЕ не разходват бюджетни средства в рамките на съвместните си дейности по Раздел II и Раздел III на настоящото споразумение.
12. Настоящото споразумение не изменя и не ограничава законоустановената компетентност на СТРАНИТЕ.
13. 13. Настоящото споразумение влиза в сила от датата на подписването му от двете СТРАНИ и се сключва за срок от една календарна година, с автоматично подновяване за следващи едногодишни периоди. Всяка от СТРАНИТЕ има право да прекрати настоящото споразумение чрез писмено предизвестие отправено до другата СТРАНА. Срокът на писменото предизвестието за прекратяване на настоящото споразумение се определя до 30 дни от неговото получаване от съответната СТРАНА.
14. Всяка от СТРАНИТЕ може да поиска изменение или допълнение на споразумението, като предложението се разглежда от другата СТРАНА в срок до 30 дни от неговото получаване.
15. Спорове по тълкуването и изпълнението на споразумението се решават чрез преговори и постигане на съгласие между СТРАНИТЕ.
16. Настоящото споразумение се изготви в два еднообразни екземпляра-по един за всяка от СТРАНИТЕ.

ЗА ОБЩИНА _____________                                                                                                        ЗА ОДМВР/СДВР _____________

Кмет на община:   _____________                                                                                                    Директор:   _____________

Приложение № 1-Лица за контакт

Имена, длъжности, телефони и електронни адреси на определените от всяка от СТРАНИТЕ лица за оперативен контакт по настоящото споразумение.