Общините днес

Две десетилетия археологически проучвания, консервация и социализация на Трапезица бяха обобщени на специално събитие на историческия хълм във Велико Търново. Представянето беше организирано от Националния археологически институт с музей при БАН със съдействието на Българската академия на науките и Община Велико Търново.

Трапезица, която заедно с Царевец формира сърцето на средновековния столичен Търновград, е обект на системни съвременни проучвания от 2006 г. Тогава е поставено началото на 30-годишна програма за изследване на крепостта, а настоящото събитие отчете резултатите от първите 20 години.

Сред участниците бяха заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов, председателят на БАН чл.-кор. проф. Евелина Славчева, директорът на НАИМ-БАН доц. д-р Христо Попов, кметът на Велико Търново и председател на УС на НСОРБ Даниел Панов, областният управител Марин Богомилов, Великотърновският митрополит Григорий, народният представител Александър Узунов, президентът на България в периода 2002–2012 г. Георги Първанов, археолози, историци, архитекти и музейни специалисти.

Доц. д-р Христо Попов определи Трапезица като един от най-значимите исторически обекти не само за Велико Търново, но и за България. Археологическото проучване на хълма започва още през 1879 г., непосредствено след Освобождението, първоначално благодарение на местни краеведи, учители и образовани великотърновци.

„Дългосрочните проекти, дългосрочните идеи, които се следват стъпка по стъпка, и когато имаме съвместните усилия на всички заинтересовани институции – научни институции, музеи, местна власт и държавни институции, резултатът е виден за всички и е полезен за цялото общество“, подчерта директорът на НАИМ-БАН.

Даниел Панов открои именно последователността и обединяването на усилията около Трапезица. Той припомни, че още като ученик е участвал в инициативи за почистване на крепостта, а преди две десетилетия местната общественост, историци и археолози настояват пред държавата за възстановяване на мащабните археологически проучвания и за консервация и реставрация на разкритото наследство.

По думите му Трапезица е пример как историята може да обединява общество и институции. През годините работата на археолозите е надградена с европейски и национални проекти, както и с реставрационни дейности, подкрепени от фондация „Гейдар Алиев“ – Азербайджан.

Кметът връчи почетен плакет „Средновековен Търновград“ и отличие на Старата столица на Георги Първанов, с чиято подкрепа и под чиято егида през 2006 г. са възобновени разкопките на Трапезица. Историческият хълм заема важно място и в инициативата „Съхрани българското“.

Даниел Панов благодари на поколенията археолози и специалисти, работили по проучването на крепостта. На 1 ноември Община Велико Търново предвижда да връчи почетни грамоти на участниците в археологическите проучвания.

Работата по Трапезица продължава и с нов етап на реставрация, консервация и адаптация. Община Велико Търново вече е инициирала и възложила проектирането за Южния и Източния сектор на крепостта – зоните, разположени непосредствено срещу Царевец.

„Трапезица заслужава цялостна реставрация“, заяви Панов, като изрази очакване последователната държавна политика за развитието на архитектурно-музейния резерват да продължи.

Подкрепа за това заяви и заместник-министърът на културата доц. д-р Пламен Славов. По думите му дългосрочният проект за Трапезица ще продължи да получава подкрепата на държавата и Министерството на културата. Обсъждат се и възможности за по-дългосрочно планиране и финансиране на големите археологически обекти, което да даде по-голяма предвидимост на научните екипи.

Още с бюджета за 2027 г. ще се търсят възможности за увеличаване на средствата за археологически проучвания, теренна консервация и реставрация, посочи доц. Славов.

Георги Първанов също постави акцент върху необходимостта гражданските инициативи да бъдат подкрепени от последователна държавна политика. Според него културно-историческото и археологическото наследство са сред ресурсите, чрез които България може да се представя пред Европа и света.

Двадесетгодишната работа на археолозите е обобщена и в научния сборник „Средновековният град Трапезица“, който събира резултатите от проучванията на Пламен Дойчев, Константин Тотев, Диана Косева, Мирко Робов, Деян Рабовянов, Стилиан Иванов, Венко Иванов и Йордан Алексиев.

Проучванията показват и че историята на Трапезица далеч предхожда средновековната столица – на хълма са открити следи от човешко присъствие отпреди повече от 4500 години, включително от халколита, бронзовата и желязната епоха.

/ИИ/