Актуално

Как общините да участват по-активно в подобряването на образователните резултати, след като инвестират в училищната среда и познават потребностите на местните общности? Този въпрос беше в центъра на дискусионния форум „Общините по-близо до училищата – от отговорности към реално участие“, проведен на 12 октомври в рамките на Годишната среща на местните власти. Представители на държавната и местната власт, училищата и бизнеса обсъдиха финансирането, подготовката на учителите, участието на семействата и развитието на професионалното образование.

При откриването кметът на община Враца и член на Управителния съвет на НСОРБ Калин Каменов постави въпроса за връзката между вложените средства и постигнатите резултати. По думите му през последните 19 години общините са инвестирали над 2 млрд. лв. в ремонти и подобряване на училищната среда. Тези усилия са важни, но добрата база сама по себе си не гарантира, че децата ще учат по-добре. Затова той призова вниманието да се насочи и към качеството на преподаването, поставяните цели и резултатите на учениците.

Каменов настоя общините да имат повече възможности да работят с училищните ръководства за подобряване на резултатите. Той изрази надежда, че практики, които вече дават резултат на местно равнище, могат да бъдат обсъдени като основа за по-широки промени.

Отправна точка за разговора станаха резултатите от национално представително проучване на агенция „Тренд“, проведено сред 1000 пълнолетни граждани през септември 2026 г. Данните бяха представени от Евелина Славкова. Общо 49% от анкетираните оценяват качеството на училищното образование в страната като по-скоро или много лошо, а 35% дават положителна оценка. Когато въпросът се отнася до образованието в собственото им населено място, положителните оценки достигат 43%.

Според участниците в изследването най-силно върху шанса на едно дете да получи добро образование влияят качеството на учителите (47%) и личната мотивация на детето (43%). Посочени са също образованието на родителите, доходите и подкрепата от семейството, както и населеното място. Данните показват, че обществените очаквания към училището са свързани както с преподаването, така и с условията, в които расте детето.

Сред най-често посочваните проблеми са ниската дисциплина (52%), недостатъчната мотивация на учениците (47%) и недостигът на практически знания и умения (38%). Почти една трета от анкетираните отбелязват агресията и тормоза в училище. Когато трябва да изберат само три приоритета за подобрение, най-много респонденти посочват по-добрата дисциплина (47%), повече практически умения (33%), по-високо качество на преподаването и осъвременяване на учебните програми (по 30%).

Връзката между училището и бъдещата професия също получава критична оценка. Общо 72% от анкетираните смятат, че училищното образование подготвя младите хора за пазара на труда в малка степен или изобщо не ги подготвя. Същевременно 76% желаят в училище да има повече практически занимания.

Проучването очертава и очакване за по-активно партньорство около училището. Общините са най-често посочваната институция, която трябва да работи по-тясно с него – 43% от анкетираните. Следват спортните клубове с 38% и местният бизнес с 28%. Според 54% от респондентите родителите участват по-малко, отколкото е необходимо, или почти не участват в училищния живот. Като области, в които семействата биха могли да имат по-голяма роля, хората посочват превенцията на агресията и тормоза, обсъждането на училищните правила и организирането на инициативи и извънкласни дейности.

В първата панелна дискусия министърът на образованието и науката Георги Вълчев заяви, че са необходими промени в част от принципите, по които функционира образователната система. Като основна задача той открои възстановяването на връзката между училището и семейството. По думите му през годините родителите често са били възприемани предимно като източник на материална подкрепа за училището. Така постепенно се е наложило очакването, че училището трябва само да се справя с образованието на детето.

Министърът подчерта, че семейството има незаменима роля за мотивацията на ученика и за продължаването на ученето извън класната стая. Затова държавата, местната власт и училищните ръководства трябва да работят заедно за по-трайно участие на родителите в образователния процес. Според него без тази подкрепа останалите промени трудно биха постигнали очакваните резултати.

Вълчев постави акцент и върху качеството на преподаването. Той посочи необходимостта да се подготви ново поколение мотивирани учители, за които професията е призвание. Наред с това обърна внимание на претоварените учебни програми и сложния език на учебниците. Според него промените трябва да започнат от програмите, така че учебното съдържание да бъде по-добре структурирано и разбираемо за учениците.

Сред най-сериозните предизвикателства министърът открои задълбочаващите се различия в знанията и резултатите на децата. Той изрази тревога, че значителна част от учениците не усвояват достатъчно добре дори основни знания. По думите му сегашният начин на финансиране обвързва твърде силно положението на училището с броя на учениците. Това може да постави учителите под натиск да занижават изискванията и да не реагират достатъчно решително при продължителни отсъствия. Вълчев подчерта необходимостта преподавателите да могат да поставят ясни изисквания, без да се опасяват, че работното им място зависи единствено от запазването на броя ученици.

Министърът настоя и за по-голяма прозрачност на финансирането, така че обществото да знае какви средства влизат в образователната система и как се използват. Като друга задача, която изисква съвместни усилия на институциите, той посочи овладяването на агресията сред децата и младите хора.

Резултатите от проучването показват колко необходим е този разговор: 75% от анкетираните заявяват, че не са запознати или по-скоро не са запознати с начина, по който се финансират държавните и общинските училища. Ако за едно училище бъдат осигурени допълнителни средства, гражданите най-често биха ги насочили към спортни съоръжения (36%), компютри и дигитална техника (32%) и извънкласни дейности (31%).

Калин Каменов обърна внимание и на възможността вече изградената училищна спортна база да се използва по-пълноценно. Той предложи спортните клубове и специалистите по физическо възпитание да бъдат привличани по-активно към заниманията с децата, включително след учебните часове. Като възможна първа стъпка посочи изпробването на такъв модел в няколко общини, преди да се обсъжда по-широкото му прилагане.

Председателят на парламентарната Комисия по образование и наука Димитър Здравков също подчерта споделената отговорност на институциите и семействата. По думите му моделът на делегираните бюджети следва да се запази, но качеството на образованието трябва да има по-голяма тежест от броя на учениците. Той обърна внимание и на необходимостта от по-силна връзка между професионалното образование, общинските стратегии и местния бизнес.

По време на дискусията представители на общините поставиха въпроса как местната власт да влияе върху решенията за училищата, когато носи отговорност пред местната общност, но разполага с ограничени правомощия по отношение на управлението им. Бяха обсъдени различията между големите и малките училища, възможностите за извънкласни дейности и подкрепата за учениците със специални образователни потребности. Министър Вълчев призова общините да представят разработените от тях работещи модели, за да бъдат обсъдени съвместно с министерството.

Калин Каменов постави по-конкретно въпроса за отчетността на училищните ръководства. Според него общината трябва да може да поставя измерими цели за образователните резултати и да участва по-активно в оценката на постигнатото. Той предложи да се обсъди и мандатност на директорите, като подчерта, че кметовете носят отговорност пред местната общност за образованието, но не назначават директорите на училищата. С тези предложения Каменов очерта необходимостта правомощията на общините да съответстват по-добре на очакванията към тях.

Като пример за пряка общинска подкрепа Калин Каменов представи Академията по математика във Враца. Тя е насочена към ученици от V, VI и VII клас и съчетава работата на преподаватели с наставничество от по-големи ученици. Идеята е децата да получат допълнителна помощ и мотивация, включително когато семействата им нямат възможност да осигурят частни уроци.

Академията започва през втория срок на учебната 2024/2025 г. с 50 ученици, трима преподаватели и десет наставници. През следващата учебна година в нея са включени 258 ученици от V и VI клас. За 2026/2027 г. са сформирани 18 групи, като във всяка се обучават между 15 и 20 деца. Наставниците са ученици от горните класове, които работят непосредствено с по-малките и им помагат да преодоляват затрудненията и притеснението от неуспех.

По думите на Каменов над 70% от участвалите деца са подобрили резултатите си по математика през първата година. Общината финансира дейността със собствени средства – представените средства са 100 000 лв. за 2025 г. и 50 000 евро за 2026 г. Наред със занятията академията организира и междуучилищни математически състезания. Дългосрочната цел е напредъкът на децата да бъде проследен и чрез резултатите от националното външно оценяване през 2028 г., когато учениците, започнали още в V клас, ще завършат VII клас.

Кметът подчерта, че инициативата помага и на самите наставници да развиват умения за преподаване и интерес към учителската професия. Според него примерът показва как общината може да постави конкретна образователна цел и да обедини около нея учители, ученици и семейства.

Втората част на форума беше посветена на професионалното и дуалното образование. Директорът на дирекция „Професионално образование“ в МОН Ваня Тивидошева съобщи, че приемът за учебната 2026/2027 г. вече се осъществява по нови, по-широкопрофилни професии. Целта е учениците да придобиват основни умения в дадена област, които впоследствие да надграждат и специализират в реална работна среда.

По думите ѝ в подготовката на новите учебни програми са участвали над 200 представители на работодатели, университети и професионални гимназии. Тя даде пример с възможността обучаващите се да придобиват последователно степени на професионална квалификация, без да чакат края на целия курс, за да удостоверят вече усвоените умения.

Кметът на община Шумен и член на Контролния съвет на НСОРБ проф. Христо Христов посочи, че развитието на индустриалната зона в града увеличава потребността от кадри с конкретни умения. Наред с осигуряването на необходимата енергийна инфраструктура, подготовката на хора за новите предприятия е едно от съществените предизвикателства пред общината. Според него местната власт трябва да участва по-активно в планирането на професионалните направления, защото познава развитието на икономиката и разговаря пряко с инвеститорите.

Христов даде пример с дуалното обучение в шуменската професионална гимназия „Христо Ботев“, където предприятия осигуряват реална работна среда за учениците. За по-малките общини, в които един работодател трудно може да покрие целия обхват на практическото обучение, той предложи няколко фирми да обединяват усилия. Кметът подчерта и нуждата професионалното образование да се представя по-убедително пред учениците и родителите като възможност за работа и развитие в родния град.

Директорът на столичната професионална гимназия „Хенри Форд“ Николай Панайотов разказа как училището среща учениците с работодатели още преди началото на практиката им в XI клас. Представители на фирмите участват в срещи с класовете и показват възможностите за реализация, а учениците и родителите се запознават с потенциалните места за обучение. По думите му ранният контакт помага на младите хора да направят по-информиран избор и да видят приложението на изучаваната професия.

Участниците обсъдиха и необходимостта от по-гъвкави правила за дуалното обучение. В момента предприятията участват в откриването на паралелките, но обучението чрез работа и трудовите договори на учениците започват в XI клас. Според Ваня Тивидошева училищата трябва да бъдат насърчавани да организират практически срещи с работодателите и по-рано. Така връзката между ученика, училището и бъдещото място за практика може да се изгражда постепенно през годините на обучение.

Форумът показа, че общините могат да бъдат партньор в решенията за качеството на образованието – чрез подкрепа за учениците, работа със семействата, връзка с местните работодатели и проследяване на резултатите. За да разгърнат тази роля, е необходим постоянен диалог с държавата и по-ясно съответствие между отговорностите на местната власт и възможностите ѝ да участва в управлението на училищното образование.

/МЯ/