Актуално

Бюджет 2027, разплащането на започнатите проекти, таксата за битови отпадъци и финансовата децентрализация бяха във фокуса на пленарната сесия „Хоризонти 2030“

Какъв ресурс е необходим на общините през 2027 г., кога ще бъдат разплатени започнатите инвестиции и как да се осигури поетапен преход към новия модел на таксата за битови отпадъци? По тези въпроси разговаряха представители на местната власт и председателите на две парламентарни комисии по време на Годишната среща на местните власти в к.к. „Албена“.

В пленарната сесия „Хоризонти 2030: общините за европейския път на България“ участваха председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Велико Търново Даниел Панов, председателят на Комисията по бюджет и финанси Константин Проданов, председателят на Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Мартин Жлябинков и изпълнителният директор на Фонд ФЛАГ Надя Данкинова. Дискусията беше модерирана от изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева.

Бюджетът за 2027 г. трябва да отчете реалната цена на услугите

В началото на разговора Даниел Панов припомни основните очаквания на общините: по-силна собствена приходна база, гаранция, че нови задължения няма да им се възлагат без финансово обезпечаване, предвидимо финансиране на инвестициите и постоянен диалог с държавните институции. Той отчете като положителни стъпки възобновяването на плащанията по Инвестиционната програма за общински проекти и предложението за поетапна актуализация на данъчните оценки на имотите, но подчерта, че по ключовите въпроси за финансовата самостоятелност на местната власт предстоят решения.

„Първият тест е Бюджет 2027“, заяви председателят на УС на НСОРБ Даниел Панов. Той посочи, че Сдружението предлага основните бюджетни взаимоотношения между държавата и общините да достигнат 5,578 млрд. евро – ръст от 650 млн. евро, или 13,2%, спрямо 2026 г. По думите му предложението отчита увеличените разходи за възнаграждения и осигуровки, енергия, горива, храна и услуги, както и новите функции, възлагани на общините.

Сред приоритетите Панов открои общинската администрация. НСОРБ предлага средствата за нея да достигнат 477,3 млн. евро, като увеличението от 65 млн. евро е необходимо за възнаграждения, осигурителни промени и изпълнението на нови и разширени функции.

„Когато стандартът за държавно възложена услуга не покрива минималната ѝ цена, недостигът не изчезва. Той се прехвърля към местните приходи, отлага ремонти и инвестиции и в крайна сметка се плаща от гражданите“, подчерта Даниел Панов.

Общините искат ясен хоризонт за инвестиционните проекти

По данните, представени от Даниел Панов, в Инвестиционната програма са включени 3493 проекта в 264 от общо 265 общини на обща договорена стойност малко над 3 млрд. евро. НСОРБ предлага през 2027 г. за програмата да бъдат осигурени най-малко 1,42 млрд. евро – 1,22 млрд. евро за продължаване на вече включените проекти и 200 млн. евро за нов целеви компонент с приоритет ВиК инфраструктурата. За оставащите плащания Сдружението настоява да бъде определен краен хоризонт през 2028 г., а сключените споразумения да бъдат анексирани.

„Общините трябва да знаят не само, че проектът е одобрен, а кога могат отговорно да възложат строителството и кога извършената работа ще бъде платена“, заяви Панов. Според него инвестициите в улици, водопроводи, училища и детски градини изискват многогодишно планиране, ясни критерии и публичен график за плащанията.

Председателят на парламентарната комисия по бюджет Константин Проданов призна, че през последните години общините не са разполагали с достатъчна предвидимост за финансирането на своите проекти. Той посочи, че според получените от МРРБ уверения няма целенасочено забавяне на плащанията и се работи за тяхното ускоряване. За бъдещите инвестиции според него трябва да се оценява по-ясно какъв дългосрочен проблем решава всеки проект и какви резултати носи за хората в съответната община.

Законодателното решение за таксата за битови отпадъци е най-спешно

НСОРБ подкрепя принципа „замърсителят плаща“, но предлага преходът към новите основи за определяне на таксата за битови отпадъци да бъде поетапен, с общ краен срок 31 декември 2029 г. Всяка община следва да премине към новия модел, когато разполага с необходимите данни, работещи информационни системи и административен капацитет.

Даниел Панов подчерта, че предложението е за управляемо въвеждане на реформата, а не за отказ от нея. НСОРБ настоява през преходния период действащите общински актове да запазят правната си сила, да има реалистични срокове за приемане на план-сметките и да бъде осигурен достъп до необходимите държавни данни.

Константин Проданов отбеляза, че едно решение не може да се приложи по еднакъв начин във всички общини. Освен техническата готовност трябва да се отчете и отражението върху домакинствата. По думите му хората трябва да получат ясно обяснение за какво плащат, а общините да използват времето за подготовка, за да намерят работещи решения.

Допитване сред участниците в пленарната сесия показа, че законовите текстове за поетапния преход към новия модел на таксата са най-спешният въпрос за местната власт. Силвия Георгиева подчерта, че общините не могат да чакат приемането на държавния бюджет в края на годината, за да разберат по какви правила ще работят през 2027 г. Константин Проданов заяви готовност Комисията по бюджет и финанси да разгледа своевременно данъчните законопроекти след внасянето им в Народното събрание.

Децентрализацията трябва да стигне до конкретни решения

Предложението на НСОРБ е 20% от данъка върху доходите на физическите лица и 10% от корпоративния данък да остават в общините, съчетани със справедлив изравнителен механизъм. Ако пълното въвеждане на модела изисква повече време, Сдружението настоява още през 2027 г. да има финансов разчет, законодателен път и срок за първата измерима стъпка.

Константин Проданов заяви, че разбира необходимостта от повече финансова самостоятелност на общините, но посочи, че промяната трябва да отчете различния икономически потенциал на отделните територии и отражението върху държавния бюджет. Според него тя изисква задълбочен анализ и пълноценно обществено обсъждане.

Председателят на регионалната комисия Мартин Жлябинков открои три въпроса, върху които според него трябва да се съсредоточи съвместната работа: оценката на финансовите последици от законодателните промени, предвидимостта на финансирането и превръщането на вече подготвените предложения в конкретни решения.

Той подчерта, че когато един законопроект засяга общините, отражението му върху местните бюджети трябва да бъде оценено предварително, включително в дългосрочен план. Същевременно при подготовката на бюджета не е достатъчно да се сравнява само дали средствата са повече от предходната година – необходимо е да се установи дали покриват реалната цена на дейностите при стандартите, определени от държавата.

„Децентрализацията не трябва да увеличава регионалните неравенства, а да създава по-добри възможности за развитие“, заяви Жлябинков. Според него трябва едновременно да се даде повече финансова самостоятелност на общините, които развиват икономиката си, и да се запази подкрепата за тези с по-ограничени възможности.

Жлябинков определи ролята на парламента като връзка между натрупаната експертиза на местната власт и конкретните законодателни решения. Той заяви готовност за съвместна работа с НСОРБ, Министерството на финансите, изпълнителната власт и останалите компетентни парламентарни комисии.

„Децентрализацията не е въпрос колко власт ще загуби държавата. Въпросът е колко по-добре ще започне да работи тя“, каза председателят на регионалната комисия.

Даниел Панов предложи до края на годината Управителният съвет на НСОРБ да проведе работна дискусия с пълните състави на двете парламентарни комисии. Целта е предложенията на общините да бъдат обсъдени преди решенията, които ще определят работата им през 2027 г.

Фонд ФЛАГ обяви нова възможност за финансиране на градски проекти

Изпълнителният директор на Фонд ФЛАГ Надя Данкинова съобщи, че е публикувана покана за набиране на проектни предложения по фондовете за градско развитие. Чрез тях ще бъдат достъпни близо 300 млн. евро под формата на дългосрочни кредити, съчетани с безвъзмездна помощ според условията за съответния проект. Сред възможните направления са образователна, здравна и спортна инфраструктура и индустриални зони.

Данкинова постави акцент върху възможността общините да планират по-мащабни и интегрирани проекти, когато знаят с какъв ресурс ще разполагат в по-дълъг период. Тя посочи, че забавените плащания по инвестиционни проекти пораждат допълнителни разходи и рискове за местните власти, включително необходимост от спешно финансиране и напрежение в отношенията с изпълнителите.

Като възможно решение за част от проектите Данкинова посочи мостово финансиране чрез Фонд ФЛАГ, други финансови институции или собствени средства на общините, при гаранция кога направените разходи ще бъдат възстановени. По думите ѝ подобна гъвкавост е особено необходима при свързани инфраструктурни дейности, например когато изграждането на ВиК мрежа трябва да предхожда ремонта на улица.

В заключение Силвия Георгиева постави и позицията на НСОРБ по предложения проект на закон за публично-частните партньорства. Тя подчерта, че общините имат интерес от този инструмент, но решенията за проекти на местно ниво трябва да зачитат правомощията на общинските съвети и интересите на местните общности.

/ЙБ/