Актуално

Защо честваме Нова година на 1 януари и какво е обяснението за избора на тази дата. Смята се, че най-ранният запис на новогодишно празненство е бил в Месопотамия, около 2000 г. пр.н.е. и е било празнувано около времето на пролетното равноденствие, средата на март.

Има и други дати на честване, свързани със сезоните, които били използвани от различни древни култури. Египтяните, финикийците и персите започвали новата си година с есенното равноденствие, а гърците я празнували на зимното слънцестоене.

В ранния римски календар имало 10 месеца или само 304 дни. Според него, на 1 март настъпва новата година. Септември и декември били съответно седми и десети месец.

Около 700 г. пр.н.е. вторият цар на Рим, Нума Понтилий, добавя месеците януари и февруари. Новата година е преместена от март на януари, защото това е началото на гражданската година. Месецът, в който двамата новоизбрани римски консули – най-висшите служители в Римската република – започват едногодишния си мандат. Но тази промяна не е била наложена стриктно и новата година понякога се е празнувала на 1 март.

Произходът на 1 януари, отбелязващ Нова година, датира от 46 г. пр. н. е., когато Юлий Цезар замества стария лунен календар със слънчевия юлиански. Тази традиция е свързана и с празника на древноримския бог на новото начало Янус, от чието име произлиза и названието на месеца – януари. Янус се изобразява с две лица - едното гледа към миналото, а другото към бъдещето. За да отпразнуват събитието, древните хора принасяли жертви на бога на началото, добавяли лаврови клонки към домовете си като украса и разменяли подаръци. Новогодишните празненства обаче били езически и 25 декември, денят, в който се е родил Исус, се е смятал за начало на Новата година.

През 1582 г. реформата на Григорианския календар възстановява 1 януари като новогодишен ден. Повечето католически страни приемат Григорианския календар почти веднага, но не и протестантските. Британците, например, приемат реформирания календар едва през 1752 година и дотогава Британската империя е празнувала новата година през март.

В Европа начало на новогодишните чествания във вида, в който ги познаваме - с пищни празненства, балове и фойерверки, слагат венецианците преди пет века - през 1522 г. В онези времена Сияйната република задавала новите моди. Другите европейски страни я последвали и в това нововъведение. Германската Свещена Римска империя празнува 1 януари от 1544 г. Испания, Португалия и Полша – от 1556 г. Руската империя – от 1700 г. Това е едно от нововъведенията на Петър I.

В България празникът идва с Освобождението. Обичаят да се украсяват елхи по Коледа и да има офицерски балове на Нова година въвежда княгина Клементина, майката на Фердинанд. Така България се вписва в европейската традиция. А най-старата българска традиция за началото на Новата година е сурвакането.

/МБ/