Актуално

На 28 септември 2026 г. в гр. Бургас се проведе първото заседание на Работната група за програмиране на бъдещата Съвместна програма между България и Турция за периода 2028–2034 г. 

В работата на групата, създадена от МРРБ, участват представители на държавни институции, неправителствени организации и други заинтересовани страни от двете държави. НСОРБ е представено от Ваня Христова, директор на дирекция в Община Хасково.

Подготовката на новата програма започна в началото на 2026 г. Проведени са регионални консултации и срещи с представители на различни институции и организации, чрез които са очертани потребностите на пограничните райони и възможностите за тяхното развитие.

Сред основните задачи на Съвместната работна група е намирането на баланс между местните потребности и идеи и изискванията, свързани с бъдещото европейско финансиране. Новият програмен период поставя по-високи изисквания към подготовката и изпълнението на проектите. Необходимостта от по-бързо реализиране на дейностите ще изисква добра предварителна готовност, прецизно планиране и по-голяма гъвкавост от страна на институциите и бенефициентите.

В изготвения и разгледан от групата Териториален анализ на трансграничната територия като основни предизвикателства са очертани:

• замърсяването на водата, въздуха и почвата;

• недостатъчният капацитет за управление на отпадъчните води и отпадъците;

• рискът от горски пожари и други климатични опасности;

• ограничената координация на превенцията, ранното предупреждение и трансграничното реагиране при извънредни ситуации;

• демографският спад;

• миграцията на млади и квалифицирани хора;

• недостигът на умения и ограничените възможности за заетост;

• неравният достъп до здравни, социални, образователни, транспортни и цифрови услуги, особено в селските и отдалечените населени места;

• ограничената диверсификация на местните икономики;

• слабите връзки между научните изследвания и бизнеса;

• ниската степен на внедряване на цифрови и ресурсно ефективни технологии;

• недостатъчната преработка и ограничените възможности за маркетинг на местни селскостопански и природни ресурси.

Отбелязва се също, че културните, природните, историческите и гастрономическите активи на програмната зона не са достатъчно свързани чрез достъпна инфраструктура, съвместни продукти и координирано популяризиране.

Анализът показва и необходимост от съвместни действия за:

• предотвратяване на горски пожари, въвеждане на оперативно съвместими системи за ранно предупреждение и координирано реагиране при извънредни ситуации;

• опазване на свързаните екосистеми, водните и крайречните местообитания, биоразнообразието и екологично ценните райони;

• разработване на свързани културни, исторически и природни туристически маршрути;

• съвместно брандиране на туристически дестинации и координираното им популяризиране;

• създаване на трансгранични мрежи за иновации и предприемачество;

• сътрудничество между училищата, доставчиците на професионално обучение и работодателите;

• младежки обмен, културно сътрудничество и други съвместни инициативи.

Натрупаният през предходните три програмни периода опит ще бъде използван при разработването на новата програма. През последните 20 години по програмите за сътрудничество България – Турция са инвестирани над 88 млн. евро в пограничните райони. Реализирани са повече от 280 проекта с участието на над 600 партньори. Подкрепени са инициативи в области като икономическото развитие и туризма, опазването на околната среда и подобряването на сигурността по границата.

Предвижда се новата програма да бъде подготвена и представена на Европейската комисия до края на 2027 г., така че да осигури необходимата основа за изпълнението на съвместните инициативи през периода 2028–2034 г.

/ВИ/

/ЙБ/