Актуално

Преодоляването на проблемите при въвеждането на новия модел за определяне размера на такса „битови отпадъци“ изисква обединяване на капацитета на общините, заявиха категорично кметовете от Сдружението на Югозападните общини, които проведоха работна среща в Благоевград.

Кметът на Сандански Атанас  Стоянов, който е председател на СЮЗО, сподели, че инициативата е провокирана от множеството нерешими въпроси, пред които се изправят общините при подготовката на новите план-сметки за чистота и местните наредби за ТБО. Той подчерта, че е нужно всички  участници в процеса на управление на отпадъците да обърнат сериозно внимание на своя дял от ангажимента към обществото. Приоритет за местната власт е и активната комуникация с гражданите. Не по-малко активна работа ще бъде необходима и с общинските съветници, защото реформата е свързана с цялостна промяна на процесите, свързани с управлението на отпадъците, а новата ТБО е резултатна величина от усилията на всички.

По покана на председателя на Сдружението на Югозападните общини, в работата на форума взеха участие Даниела Ушатова – ръководител екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ, Десислава Стойкова – юрисконсулт и секретар на Постоянната комисия по околна среда, кръгова икономика и зелени политики и Кремена Цветкова – началник отдел „ПР и комуникации“.

Кметът на Сандански и неговите колеги от региона нямат съмнение, че новият модел за определяне на ТБО според издадената от МФ наредба, ще доведе до сериозно увеличение в размера на таксата, но те са убедени, че цялостно преразглеждане на всички процеси в управлението на отпадъците е крайно наложително, защото и в момента всички общини дофинансират средствата за чистота. Въпреки високия процент събираемост на местните данъци и такси, това е ясна индикация, че логиката на досегашните разчети не е съобразена с реалните разходи.

Във всички общини са формирани екипи от еколози, юристи, финансисти и общински съветници, които проиграват различни варианти, според спецификата на населените места. Процесът е сложен и допълнително утежнен от липсата на ясен алгоритъм в подхода и на коректни данни за ползвателите на имотите, за заетите лица в предприятията, за обема на генерирани отпадъци и др. Преминаването към новата база за определяне на ТБО и подготовката на нормативните документи на местно ниво от друга страна могат да бъдат гаранция за повече справедливост по отношение на начисляването и по-добро качество на услугите по поддържане на чистотата в обществените пространства.

Представителите на повече от 20 общини – кметове, експерти, общински съветници и председатели на ОбС подчертаха, че въвеждането на модела „замърсителят плаща“ при определянето на таксата „битови отпадъци“ е трудна задача за всяка община поотделно и затова е необходимо обединяване на усилията и капацитета.  Те подчертаха, че процесът е немислим без подкрепата на държавните институции и на всички ангажирани страни.

Имаме общ проблем, подчерта кметът на Благоевград Методи Байкушев, който според него се корени в многото натрупани грешки и несполучливи решения през годините. Той даде показателен пример: за безвредното унищожаване на пластмасовата бутилка от минерална вода, гражданите плащат заложената в цената продуктова такса още при купуването й; втори път – чрез таксата за битови отпадъци; трети път – на инсталацията за сепариране, където я отделят от смесения отпадък; още веднъж – при депонирането на боклука; и пети път – чрез отчисленията по ЗУО, които ежегодно внася общината. Така на практика 5 пъти гражданите плащат за едно и също нещо, поради лоши решения. За първи път държавник подчерта, че политиката за изграждане на регионални депа със сепариращи инсталации, за която през предходните два мандата бяха инвестирани европейски средства, не само че не води до решаване на проблема, но и го задълбочава повече.

Методи Байкушев, кмет на община Благоевград: Йерархията на европейската политика е първо, недопускане или намаляване на генерирането на отпадъци, където не е възможно – повторно използване, където отпадъците позволяват – рециклиране,  преработване и едва в краен случай – депониране, припомни кметът на Благоевград. Ние в момента не правим нищо от първите 4 неща – направо депонираме.

Формално въведените междинни звена за сепариране и порочната система за организация на разделното събиране не решават нито екологичния проблем, нито финансовия, подчерта Методи Байкушев и допъни, че общата задача, която трябва да решат всички общини, преди да пристъпят към въвеждането на новия модел е разделното събиране на отпадъците. Ако успеем да убедим хората, това ще стане необратим процес. Щом отговорните организации за оползотворяване на отпадъците от опаковки не желаят да го правят, ще го правят общините. Ще спестим пари от предварително третиране, от сметосъбиране, от извозване и от депониране и от отчисления, смята кметът на Благоевград. Според него в момента общините се лутат в лабиринта на една наредба, за която никой не е готов, дори тези, които са я писали, защото никой не може да си представи как може да бъде събрана нужната информация, за да сработят формулите и прогнозните разчети.

Байкушев подчерта, че подходът, наложен в много общини през последните години, да не се вдига ТБО е грешно послание. В нито една община ТБО не покрива разходите за управление на отпадъците, каза благоевградският кмет. Популисткият подход да не се вдига ТБО поетапно, съобразно ръста на разходите, води както до системни дефицити, така и до необходимостта сега общините да предприемат сериозен и рисков скок.

Трябва ясно да заявим, че вдигането на ТБО е неизбежно, категоричен бе кметът на Благоевград Методи Байкушев. Гражданите имат право и трябва да знаят, че общините предосттавят много скъп пакет услуги по сметосъбиране, извозване и третиране на отпадъци и почистване на обществените пространства, срещу пари, които не съответстват на релните разходи. Системата трябва да бъде уравновесена, заяви кметът на Благоевград.

Обсъжданията очертаха общи по своя характер трудности. За въвеждане на идеалния модел за определяне на ТБО според количеството генерирани отпадъци е необходим огромен финансов ресурс за обезпечаване на първоначалните инвестиции в технология, машини и съоръжения. При липсата на подобна готовност, по-голяма част от администрациите се ориентират към един от възможните варианти – определяне на размера на таксата според ползвателите на даден недвижим имот. Тази възможност също не се очертава като безпроблемна, предвид недостатъчната адекватна информация за всички необходими параметри за изчисленията и липса на опит и възможности за менажиране на евентуалните обжалвания.

Липсата на коректни данни за ползвателите на имоти е общ проблем за общините. По време на дискусията кметовете от Югозапада се обединиха около намерението да обменят опит от досегашната работа на своите екипи и да търсят унифициран подход за набиране на данни. Това би създало и сравнително сходни условия за жителите на населени места с подобни характеристики. Местните лидери ясно си дават сметка, че върху тях се стоварва огромната отговорност поети от държавата ангажименти по европейски политики да бъдат приложени на практика, но са убедени, че ако успеят да подредят добре системата, ще имат възможност да поддържат градовете по-чисти и хората като цяло ще бъдат по-доволни.

Кметът на Кюстендил инж. Огнян Атанасов е поканил целия общински съвет да вземе участие в работата на комисията, натоварена с подготовката на план-сметката за чистота и бъдещата общинска наредба. Той е категоричен, че местните парламенти трябва да бъдат въвлечени в целия процес от началото, за да бъдат ангажирани с приемането на правилата и разчетите. Тяхната активност в процеса на работа е мерило за отговорния им подход към предстоящата важна трансформация.

Той сподели обстойно със своите колеги какво е предприето в общината, за да бъдат получени реални и коректни данни. С инвентаризацията на съдовете за смет по населените места са натоварени кметовете на селищата. Общината предвижда различни подходи към различните типове населени места и градски зони. Закупени са пилотно 2 системи за измерване на отпадъците, които са монтирани на камионите на общинското дружество за сметосъбиране. Провеждат се системни наблюдения за количеството генерирани отпадъци. Сериозен проблем, пред който се изправя общината, е това, че търговските обекти използват контейнерите, предназначени за жилищните сгради, за да не заявяват необходимите им съдове за смет и да избегнат плащане на ТБО. В момента е в ход кампания за приканване на бизнеса за отговорно поведение по отношение управлението на отпадъците, като съдове могат да бъдат поръчани чрез общинското предприятие. Кюстендил се ориентира към добрата практика на община Стара Загора, на гражданите да бъдат предоставени преференции при предаване на определени количества разделно събрани отпадъци на специално изградена общинска площадка.

За всички общини най-сериозният проблем остава избора на подход към обитателите на многофамилни жилищни сгради. От една страна съдовете трябва да гарантират достъп само на живеещите, от друга страна общината трябва да създаде условия за разделно събиране – т.е. да осигури специализирани съдове. Не навсякъде е възможно обособяването на клетки с контейнери, така наречените зелени острови. Сериозно изпитание остава технологията за мерене на индивидуално изхвърления отпадък. В зависимост от избрания модел, община Кюстендил предвижда закупуването на допълнителна техника за общинското дружество. В този аспект община Костинброд въвежда експериментално обемни контейнери за всеки вход на многофамилните сгради.

Нецелесъобразни, според участниците в дискусията, са регламентираните досега в отделни общини привилегии за училища и детски градини, които биват освобождавани от ТБО, както и обособяване на населени места, в които не се дължи такса за чистота. В Кюстендил подобна порочна практика води до натоварване на контейнерите в съседни села или до образуване на нерегламентирани сметища.

Сериозен проблем срещат както общините, така и бизнесът със събирането на сортираните отпадъци. Организациите за оползотворяване, които са отговорни за това, отказват да се ангажират с търговски обекти и нерядко отклоняват исканията на общините за поставяне на повече съдове за разделно събиране. Това принуждава общините да извозват сепарирани отпадъци, без да имат законово право да го правят, обърнаха внимание кметове. Така на практика общински дружества вършат работата на лицензираните компании, които получават за тази дейност възнаграждение от държавата – нонсенс, който е факт в повечето общини в страната.

Община Кюстендил е изправена и пред още едно предизвикателство: няма регионално депо за отпадъци, няма работеща сепатрираща инсталация. Такава е изградена едва сега, но все още не е избран оператор и това обстоятелство още повече усложнява разчетите.

Огнян Атанасов, кмет на община Кюстендил: Разполагаме с 2 месеца и 10 дни. До 20 октомври общинските наредби за ТБО трябва да бъдат обявени за обществено обсъждане.

Община Горна Малина е проучила опита на чужди и български общини със сходни характеристики, които вече са въвели в управлението на отпадъците принципа „замърсителят плаща“. Освен елементи от практиката на общини в Израел, Горна Малина ще ползва и опита на родопската община Баните. Там работят от доста време по намирането на най-подходящия подход към местните жители, за да бъде измервано генерираното количество отпадъци и това да е определящо при начисляването на дължимата такса, сподели кметът на Горна Малина Ангел Жиланов. Сериозно предимство на община Баните, според него е това, че са успели да обхванат прецизно както общото количество отпадъци, образувани в общината, така и да идентифицират техния произход – от домове или от търговски обекти. Подобна задача се опитва да реши в момента и администрацията на Горна Малина с прецизиране на данните от подадените от жителите данъчни декларации. Дискутиран бе опитът на Баните и в областта на санкциите: местната наредба за чистота дава право на специална комисия да прави проверки за декларираните обстоятелства и да отразява служебно промени, там където бъдат констатирани несъответствия между декларирания и реалния брой живеещи в даден имот. В Горна Малина част от механизма за набиране на обективни данни за управлението на отпадъците са и декларации, в които всяко домакинство подава информация за броя вдигания на съдовете за смет, броя на поставените кофи или контейнери и други параметри, които позволяват по-прецизен контрол над дружествата, предоставящи услугите.

В момента се провеждат наблюдения за количеството генерирани отпадъци по населени места. Съпоставката им с платената ТБО ще открои разминаванията, които, според кмета на общината, ще наложат и предприемане на индивидуални срещи.

Ангел Жиланов, кмет на община Горна Малина: Когато се стигне до максимално коректни данни, тогава и разговорът  с хората и с общинските съветници ще стане по-лесен.

Кметът на общината обърна внимание на своите колеги и върху друг проблем, изплувал при извършвания анализ: в по-големи сгради, в които жилища или търговски обекти са отдадени под наем, наемателите не плащат ТБО, а собственикът – отказва, т.к. според него не ползва имота.

Трайко Младенов, кмет на община Костинброд: Увеличението на ТБО ще бъде драстично. Трябва да бъдем подготвени, че с вдигането на таксата, ще има огромен натиск над кметовете.

Проблемът с предстоящата трансформация на ТБО е много голям, според кмета на община Костинброд Трайко Младенов. Той се усложнява от дистанцирането на държавните институции и от факта, че темата остава „табу“ както за отговорните органи, така и за медиите. Този обществен контекст допълнително усложнява работата на кметовете и заплашва репутацията на общините.

Постигането на съпричастност от гражданите е сложен процес, който трябва да започне от децата. У нас нито училището, нито родителите възпитават отговорно отношение към средата и отпадъците. Повечето от родителите са загубени за каузата, смята Трайко Младенов. Засега общините подминават темата за евентуални санкции при неспазване на ангажиментите по отношение на новите местни наредби. Липсата на реални контролни правомощия на местната власт, гарантирани от закона, е сериозен проблем, който все още не е на дневен ред, но „чака пред вратата“.

Най-много се повишават разходите за почистване на обществените територии, сподели кметът на Костинброд. Общината е закупила машина, която разделя събрания отпадък на място.

Костинброд е общината, която е изградила подземни контейнери в жилищните блокове, заключвани с чип. Целта на експеримента е да даде ориентир за образуваните отпадъци от живеещите и да даде възможност за изготвяне на обективни разчети, сподели кметът.  Софтуерните системи, които събират данните от всички съдове и машини, обаче, са изключително скъпи, подчерта Трайко Младенов. Живеещите в многофамилните сгради, където са изградени подземни контейнери, демонстрират силна ангажираност. В същото време се наблюдава и сериозно струпване на отпадъци извън контейнерите. Сериозен остава проблемът с едрогабаритните отпадъци, наблюдават в Костинброд.

Странна аномалия отбелязват анализите на данни от общината: 17 000 души по адресна регистрация генерират, по данни на сметоизвозващите фирми, ок. 13 000 тона боклук годишно. Това прави по ок. 700 – 800 кг на човек, което е огромно количество и поражда основателни съмнения в коректността на данните.

Община Костинброд изгражда по белгийски модел център за разделно събиране на отпадъците, където гражданите могат да предават сепариран боклук и да трупат точки по своята „сметка“, които ще доведат до намаляване на дължимата ТБО за следващата година. Очаква се в следващите 2-3 месеца центърът да бъде изцяло изграден и оборудван.

Обхващането на махалите с множество незаконни постройки е сериозно предизвикателство за много от общините с компактни малцинствени общности. Значителното разстояние до депото, където се извозва отпадъка от общината, значително завишава разходите за управление, подчерта кметът на Ихтиман Калоян Илиев. Сериозен проблем е и фактът, че в част от населените места ТБО досега не е начислявана. В тези селища жителите ще усетят драстична разлика в размера на дължимите плащания към общините, подчерта той. Пречка за коректните прогнозни изчисления е и възможността за деклариране на необитаем имот. Внезапни проверки по места установяват невярно декларирани обстоятелства. Общината обмисля засичане с разходите за електроенергия и вода, при съмнения за неизрядност. В момента общината дофинансира разходите по чистота с ок. 600 - 800 000 лв. годишно от собствени средства. Опасенията на кмета са за възникване на множество нерегламентирани сметища извън населените места. И сега част от фирмите, строящи сгради в общината, наемат фирми-еднодневки за „извозването“ на отпадъци, които скоро се оказват в близките дерета. В този бизнес активно се включват и деца, за да бъдат избегнати евентуални санкции при установяване на нарушителя, предупреди кметът на Ихтиман.

Калоян Илиев, кмет на община Ихтиман: Не сме дорасли за тази методика. Ще завишим ТБО, няма да има събираемост и ще напълним деретата с отпадъци. Държавата трябва много активно да се намеси.

Трудно може да бъде намерена унифицирана формула за определяне на бъдещата ТБО, смята кметът на Банско Стойчо Баненски. Спецификата на общините, диктува необходимостта от повече гъвкавост по места. 1 млн. от парите на данъкоплатците в Банско отиват за дофинансиране на дейностите по чистота. Проблем пред екипа, ангажиран с подготовката на разчетите в Банско, е сезонният характер на туризма в региона. От 13 000 жители в активния зимен период населението в общината достига 30 000 души. За планинските общини значителен дял от разходите се пада и на зимното почистване.

Разнообразието на туристически обекти в общината силно модифицира всяка от възможните методики, сподели кметът на Банско. Настанителната база включва от големи хотели до еднофамилни къщи. В много от изградените апартхотели собственост придобиват граждани на чужди държави, в това число и извън ЕС. Те освен, че не живеят постоянно в имотите си, но и ги отдават под наем и засега общината няма адекватно решение за проблема.

Подобен е и казусът с помещенията за търговски цели, които се отдават под наем при това сезонно. Масова практика е да се регистрират кухи фирми, които при констатиране на нарушение, не могат да обезпечат задълженията си с имущество.

За всички тези аспекти на проблема в община Банско са създадени комисии, общински съветници участват активно в тяхната работа. Кметът лично присъства на обсъжданията и констатира тревожния факт, че по значителна част от проблемите общините са безсилни да намерят решения.

Стойчо Баненски, кмет на община Банско: Какво ще се случи ако не се приеме местната наредба за чистота? А ако бъде приета, но не се изпълнява? Кой и как ще осъществява контролът?

Участниците в работната среща на Сдружението на югозападните общини прие предложението на кмета на Благоевград Методи Байкушев да бъдат създадени 2 работни групи, според спецификата на общините, които присъствено и онлайн да работят съвместно, за да могат оперативно да споделят своя опит и наблюдения и така да помогнат за напредъка по темата на местните администрации.

Според кметовете ясно се очертават 2 групи проблеми. Първата обхваща проблеми от техническо, нормативно и организационно естество. Втората група проблеми са от комуникационен характер – гражданите не са информирани ясно и честно какво предстои; малко са хората, които знаят какво трябва да се случи, още по-малко са тези, които разбират същността на проблема. И двете групи проблеми изискват активното участие на държавата и оторизираните от нея структури, но докато те се дистанцират от процеса, общините остават сами в усилията си да се справят с постигането на съответствие с европейските изисквания за управление на отпадъците, както и да обяснят на гражданите, че предстоящите промени ще засегнат всеки от тях.

Хората трябва да знаят истината. Ако не го кажем и не го направим навреме, всичко останало ще бъде безполезно, категорични бяха участниците в работната среща на общините от СЮЗО, която се проведе на 1.08.2024 г. в Благоевград. В нея взе участие и Областният управител на Благоевград Георги Динев. Той подчерта, че предвид предстоящите ангажименти на общините във връзка с прилагането на новия подход при определяне на ТБО, срещата е изключително важна. Той изрази категорична подкрепа за общините и подчерта, че предстоят нелеки дебати в общинските съвети, тъй като новият модел, който законодателството налага, е свързан с въвеждането на редица непопулярни мерки.