Актуално

Как хранителните отпадъци от един туристически комплекс могат да се превърнат в енергия и тор, а произведените ресурси да подпомагат отглеждането на нова продукция? С този практически пример се запознаха участниците в демонстрацията „Зелена Албена“, проведена на 11 октомври в рамките на Годишната среща на местните власти.

Посещението свърза няколко дейности на „Албена“ АД в един общ модел: производство на храни, разделно събиране и преработка на биоотпадъци, добив на възобновяема енергия и използване на получения органичен тор в земеделието. Красимира Стоянова, изпълнителен директор на „Албенатур“ и мениджър „Устойчиво развитие и зелени проекти“ в „Албена“ АД, представи развитието на този модел и работата на дружествата „ЕкоАагро“ и „Перпетуум Мобиле“.

По думите ѝ близостта на курорта до природния резерват „Балтата“ е сред причините компанията да изгради цялостна стратегия за устойчиво развитие. Земеделското производство започва постепенно, за да осигурява пресни продукти за гостите, а впоследствие се разширява. Днес „ЕкоАгро“ отглежда, по представените от Стоянова данни, около 600 дка череши, 400 дка ябълки и 50 дка круши, както и други плодове, зеленчуци и зърнени култури. От част от плодовете се произвеждат сокове и оцет, които също се предлагат в комплекса. Собственото производство е важна част от снабдяването на хотелите с храни и напитки.

Следващата стъпка в развитието на модела е производството на възобновяема енергия. Красимира Стоянова разказа, че фотоволтаични системи са инсталирани върху покривите на 15 хотела. За целогодишния хотел „Фламинго Гранд“ е изградена и система за съхранение на произведената енергия. Чрез система за наблюдение управителите могат да проследяват производството и потреблението на електроенергия, както и разходите на отделните хотели. Това дава възможност за по-добро управление на ресурсите в комплекса.

Участниците от общините имаха възможност да видят наживо и фермата, в която се отглеждат "Блек Ангъс" животните на курорта.

Участниците се запознаха и с работата на биогазовата инсталация. Първоначално тя е използвала предимно силажна царевица, а впоследствие е въведена технология за преработка и на органичните отпадъци от комплекса. Остатъците от храната се събират разделно и се отвеждат към инсталацията, където се произвеждат електрическа и топлинна енергия. Полученият органичен тор се връща в земеделското производство. Стоянова обърна внимание и на обработката на отпадъците преди ферментацията, необходима за безопасното използване на крайния продукт.

Топлината от биогазовата инсталация се използва и за оранжериите. Така връзката между туризма, енергията и земеделието става видима на място: хранителните остатъци се превръщат в ресурс, а той подпомага производството на следваща реколта.

Демонстрацията продължи в оранжериите с агроволтаични решения, където отглеждането на зеленчуци се съчетава с използването на слънчева енергия. Те са част от дейностите по проекта ECOLOOP. В оранжериите се измерват температурата, влажността, осветеността и потреблението на вода. Сравняват се и резултатите при различни начини на торене, включително с произведения на място органичен тор. Изследва се дали растителните остатъци от оранжериите могат да се използват като допълнителна суровина за биогаз. Опитите продължават и окончателните им резултати предстои да бъдат обобщени.

Практическият пример беше отправна точка за разговор за прилагането на подобни решения и в други населени места. Доц. д-р Константин Стоянов от Тракийския университет представи работата по икономически модели, в които могат да участват земеделски производители, предприятия, собственици на биогазови инсталации и общини. Сред обсъдените възможности бяха споделянето на инвестиции и ресурси, използването на произведената енергия и топлина на местно ниво и намаляването на количествата отпадъци за депониране.

Особено внимание беше отделено на ролята на общините. Те могат да свързват заинтересованите страни, да съдействат за разделното събиране на биоотпадъци и да бъдат партньори при изграждането на местни кооперативни модели и енергийни общности. В дискусията бяха посочени и практически затруднения, свързани с необходимите инвестиции и с условията за развитие на енергийните общности.

Демонстрацията показа как решенията за отпадъци, енергия и земеделие могат да работят заедно. За общините примерът дава основа за разговор с местния бизнес и производителите кои ресурси вече са налични и как могат да бъдат използвани по-ефективно чрез партньорство.

/МЯ/