Актуално

Доклад за актуалната ситуация по отношение на децата с увреждания и децата с комуникативни проблеми – нарушена или липсваща функционална реч, бе представен на кръгла маса, организирана от Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД).

Събитието на 24 октомври бе фокусирано върху превенция на насилието и злоупотребата с тези децата. Големият проблем е, че те остават неразбрани, защото не се изразяват по познатия ни начин. Много често нарушенията в комуникативните възможности се дължи само на физическо увреждане, без да е засегнат интелектът. Въпросът е как да го открием и да достигнем до него, за да няма деца, изолирани дори в собствените си семейства.

На помощ на съвременните родители и терапевти са приложения за символна комуникация и специализирани софтуери, които позволяват с помощта на жестове, символи и картинки да се достигне до емоцията на детето. Тези технологии се използват за  допълваща и алтернативна комуникация (ДАК). Всички участници на кръглата маса получиха хартиен макет на Табло за съобщаване за преживяно насилие от дете с комуникативни нарушения. Проф. д-р Морис Гринберг, председател на УС на Фондация “АСИСТ – помагащи технологии”, демонстрира работа с високотехнологична ДАК система за комуникация чрез поглед.

Сформираната работна група, която има задача да разработи адекватни и сравними индикатори за случаи на деца с комуникативни проблеми, се е сблъскала с липсата на достоверни данни, съобщи главният секретар на ДАЗД Камелия Николова.

Тя обясни, че на експертна среща с участие на представители от ДАЗД, министерства, агенции, НСОРБ и НПО са дискутирани основните трудности пред децата с увреждания, каква информация се събира и какво в системата може да се подобри.

По справка от Националната експертна лекарска комисия, издадените решения за оценка на вид и степен на увреждане са общо 13 339, от тях 2245 деца са с нарушена или липсваща функционална реч.

Според Агенцията за хора с увреждания, броят на децата с увреждания е 25 402, няма информация за процента с нарушения във функционалната реч.

От ДАЗД се обърнали към 92-те общини в България, които са доставчици на социалната услуга "Център за настаняване от семеен тип" в нейните различни видове. Върналите информация са 87. По техни данни, децата с увреждания с нарушена или липсваща реч, ползватели на социалните услуги, са 815, децата с увреждания, които са с нарушена или липсваща реч и съхранен интелект са 105. Деца без увреждания, но с нарушена или липсваща реч, са 259.

Седем процента от тези общини ползват високотехнологични средства за ДАК (компютри, таблети със специални приложения, улавящи погледа), а 43% – типични нискотехнологични системи. Почти една четвърт от общините не използват системи за допълваща и алтернативна комуникация, като в тях има 216 деца с липсваща или нарушена реч, от които 204 с увреждания, а от тях 16 са със съхранен интелект, 12 са здрави без други увреждания.

Председателят на Парламентарната комисия по труда, социалната и демографската политика Деница Сачева сподели, че темата за използването на системата за ДАК е изключително интересна, но все още доста слабо развивана в политиките на различните ведомства и министерства. Тя пое ангажимент добрите идеи и предложения за законодателни промени да бъдат внесени за разглеждане в НС и да се търси механизъм за тяхното приемане и внедряване в практиката. 

Заместник-министърът на труда и социалната политика Елка Налбантова сподели, че са предвидили редица мерки в Националния план за прилагане на европейска гаранция за детето. Тя изрази задоволство, че съществува и националната програма за превенция на насилието и злоупотребата с деца, инициирана от ДАЗД. Налбантова каза, че се планира нова програма за превенция и интегрирана подкрепа на деца, преживели насилие.

Председателят на ДАЗД д-р Теодора Иванова подчерта големия интерес на общините, свързан с темата за използването на допълваща и алтернативна комуникация.

ДАЗД и Държавната агенция за бежанците имат амбицията да преведат ДАК система за деца бежанци, който да бъде достъпен за всички доставчици на социални услуги.

В дискусията се включиха заместник-министърът на образованието и науката д-р Емилия Лазарова, Хуан Борнман – професор в Центъра за допълваща и алтернативна комуникация на Университета в Претория, Южна Африка, Йехудит Лейба – експерт по правните въпроси, свързани с ДАК и полицейските разследвания в Израел, Нета Бен Зеев – логопед с 35 години опит в сферата на допълваща и алтернативна комуникация и супервайзър при воденето на разследвания и събиране на показания чрез ДАК в Израел.