Актуално

Фондация "Програма достъп до информация" представи 24-ия  годишен доклад за състоянието на достъпа до информация в България. Той съдържа препоръки, свързани с правната уредба за достъп до информация и нейното прилагане, оценка на регулациите в областта на достъпа до информация, прави преглед на състоянието на активната прозрачност за 560 органа на власт в България, анализ на правната помощ, предоставена от ПДИ през 2023 и очертава тенденции в съдебната практика по дела за достъп до информация.

 Докладът "Състоянието на достъпа до информация в България 2023" е подготвен в рамките на проект "Консултативен център за достъп до информация и прозрачност“ с финансовата подкрепа на Фондация "Америка за България“ и е публикуван ТУК.

Като изходен материал са използвани данните от доклада „Състояние на администрацията“, публикуван през май тази година и собствено проучване на ПДИ. Организацията на достъпа до информация включва въпроси като: вътрешните правила по достъпа; задълженията да се публикува информация; разяснителна информация как да се упражнява правото на достъп до информация; осигуряване на възможности за подаване на електронни заявления и получаване на търсената информация, както и осигуряване на получаването на информацията в предпочитаната от заявителите форма.

568 администрации отчитат, че имат разработени Вътрешни правила по ЗДОИ. Изискването, след измененията в сила от 2016 г., е тези вътрешни правила да бъдат публикувани в секция „Достъп до информация“. 488 административни структури са публикували Вътрешни правила по ЗДОИ в своите интернет страници.

ПДИ обръща внимание, че за поредна година у нас не са предприети действия по присъединяване към Конвенцията на Съвета на Европа за достъп до официални документи, както е било изрично предвидено в Четвъртия годишен план по инициативата „Открито управление“. Конвенцията е първият международен нормативен акт относно правото на достъп до обществена информация. Тя има регионален характер и се отнася до държавите-членки на Съвета на Европа, като обаче е изрично предвидена и възможността държави извън този географски обхват да я приемат и рати- фицират. Конвенцията гарантира правото на всеки на достъп до официални документи. Според даденото в самата нея определение, „официални документи“ са всяка информация, записана в каквато и да е форма, изготвена или получена и съхранявана от публичните институции. Ограничение на правото на достъп до официални документи се допуска само за защитата на някой от изброените изчерпателно в нея легитимни интереси. Конвенцията въвежда изискването за преценка на вредата и на надделяващия обществен интерес при прилагането на ограниченията.

В Доклана на състоянието на достъпа до информация е направен обстоен преглед на ключови постановки, дефиниращи обхвата на правото за достъп до информация: кой има право на достъп до обществена информация? Необходим ли е правен интерес за достъпр до обществена информация? Какъв е обхватът на понятието „обществена информация“?

В периода 1 март до 29 април 2024 г. екип на фондация „Програма достъп до информация“ прегледа и оцени интернет страниците на 560 административни структури на изпълнителната власт на централно, териториално и местно ниво, публичноправни субекти и независими органи на власт.

Оценката за прозрачност е базирана на разбирането, че прозрачността е процес, постоянство в усилията, прозрачността е способност за комуникация.

Нивото на активна прозрачност през 2024 г. е оценявано най-критично по отношение на общините – по 116 индикатора, срещу 94 индикатора за първостепенните разпоредители с бюджет и 82 индикатора за териториалните звена на централните органи на власт и други второстепенни разпоредители с бюджет.

Съдържателно задължителната за публикуване информация може да бъде условни организирана в четири основни секции: институционална; оперативна информация; секция „Достъп до информация“; финансова и бюджетна информация и интегритет. Именно това са и основните параметри, на които се базира оценката за прозрачност, която прави Докладът.

Целта на поддържането на тези секции е да улесни търсещите информация да се ориентират как да я получат и как работи институцията по предоставянето й. Тези секции трябва да се намират лесно, да съдържат разяснителна и контактна информация за звеното за достъп, вътрешните правила и отчетите за работа на институцията по ЗДОИ, списък на категориите за публикуване в интернет и друга информация, улесняваща търсещите.

Разяснителната информация трябва да съдържа и описание и контактна информация за звеното, отговарящо по ЗДОИ.

Водещи, с пълно изпълнение на задълженията за публикуване тази година, са три общини: Сливен, Банско, Белослав, отчитат от Програма „Достъп до информация“. В доклада се посочва, че тези три общини водят по критериите за прозрачност на администрацията за втора поредна година.

„Тези постоянни добри резултати се дължат на усилията на ръководителите и на увеличаваща се група служители, които бихме нарекли „шампиони на достъпа“. Те са служители по ЗДОИ, които водят останалите към по-добра прозрачност и извеждат своите институции на първите места“, се казва в Доклада.

Отбелязва се подобряване на бюджетната и финансова прозрачност, актуализиране на вътрешните правила за достъп до информация, подобряване на управлението на вътрешните информационни системи, индикатори за датата на публикуване.

За поредна година в своето проучване Граждански одит на активната прозрачност фондация „Програма достъп до информация“ изследва публикуването на основните финансови документи, информацията, свързана с провежданите обществени поръчки, декларациите за имущество и интереси на служителите, както и основните документи в общината, свързани с устройството на територията.

По-голямата част от критериите за бюджетна и финансова прозрачност рефлектират задължения за публикуване, наложени на институциите от Закона за публичните финанси (ЗПФ). В допълнение изследването проверява дали е публикуван бюджет за гражданите, т.е. документ описващ на „човешки“ език за неспециалисти как дадената администрация смята да разпредели приходите си като разходи за следващата година.

За проектите за бюджет 2024 г. са публикувани общо 215 покани или 81% от общините, а самите проекти на бюджети на местната власт са публикувани в 207 общини или 78%, отчитат от ПДИ.

ПДИ изследва и дали държавните органи публикуват разбираемо обяснение за събирането и разходването на поверените им средства. Става дума за т. нар. „бюджет за гражданите“. Засега единствено министърът на финансите е задължен да съставя и редовно да публикува такъв документ на човешки език за всеки държавен бюджет, който се нарича „Бюджет накратко“. Местните власти също могат да се обвързват с подобни задължения чрез своите нормативни актове. Такъв пример е Столична община, която в своята наредба за общинския бюджет има задължение да публикува като отделен документ обяснение на проекта на бюджета, достъпен на нетехнически език. Добре е тази практика да се разпространи и сред останалите администрации, за да приобщят и обикновените граждани към тяхната дейност чрез просто и ясно обяснение, препоръчва Докладът на Програма достъп до информация. Документът отбелязава с 14 повече публикувани обяснителни документи за гражданите спрямо 2023 г., т.е. 222 общо или на 39% от общия брой изследвани институции.

Изследването обръща внимание и дали са налични на интернет страниците на общините техните проекти за общ устройствен план, самият план, подробните устройствени планове и регистрите на разрешенията за строеж, както изисква Закона за устройство на територията (ЗУТ). Вече близо 2/3 или 170 от общините са качили на страниците си този основен документ за устройството. Положително развитие има при публикуването в интернет страниците на регистрите на издадените разрешения за строеж – с 4% повече от миналта година или общо 202 общини.

Програма „Достъп до информация“ отчита в доклада и предоставената правна помощ в защита на правата за информираност. През 2023 г. са отбелязани 9 случая на потърсени консултации от служители в общински администрации и 7 от общински съветници.

Местната власт остава лидер на обществения интерес към публична информация. Най-голям е броят на случаите, в които търсещите информация се обръщат към институциите на местната власт (кметове и общински съвети) – 65%. За сравнение – към централни органи на изпълнителната власт – 23% и държавни институции, създадени със закон – 12%.

Областите, провокиращи най-голям обществен интерес, според постъпилите през 2023 г. заявления за достъп до обществена информация:

• Градоустройство и пътна инфраструктура;
• Проверки и контролна дейност;
• Разходване на публични средства;
• Управление и разпореждане с държавно и общинско имущество;
• Околна среда;
• Прозрачна и отчетна администрация;
• Процес на вземане на решения;
• Дейност на публичноправни субекти/организации;
• Съдебна система.

Обобщение на данните от общините са посочени в Приложение № 5 към Доклада.