Регламентът за възстановяването на природата (Закон за възстановяване на природата) влезе в сила на 18 август. Това е първият всеобхватен закон от този вид за територията на цял континент и е ключов елемент от Европейския зелен пакт и стратегията на ЕС за биологичното разнообразие.
В закона се определят обвързващи цели за възстановяване на увредените екосистеми, по-специално тези с най-голям потенциал за улавяне и съхранение на въглерод и за предотвратяване и намаляване на въздействието на природните бедствия.
Пълното прилагане на закона е от решаващо значение за възстановяване на биологичното разнообразие в ЕС, за постигане на климатична неутралност до 2050 г. и адаптиране към изменението на климата, както и за повишаване на продоволствената сигурност в ЕС.
Със закона се поставя началото на процес за устойчиво възстановяване на европейската природа по суша и море, като същевременно се подкрепя по-устойчивото икономическо развитие и селскостопанското производство успоредно с развитието на енергията от възобновяеми източници.
Като обща цел, която трябва да бъде постигната на равнището на ЕС, държавите членки ще въведат мерки за възстановяване в най-малко 20% от сухоземните площи на ЕС и 20% от морските му зони до 2030 г. До 2050 г. такива мерки следва да бъдат въведени за всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.
Законът включва изисквания за въвеждане на мерки за възстановяване с цел постигане на добро състояние на ключовите типове местообитания и поддържане на градското зелено пространство.
Целта е до 2030 г. да се възстановят най-малко 25 000 км реки и да се засадят най-малко три милиарда допълнителни дървета.
В контекста на Закона за възстановяване на природата всяка държава членка ще разработи национален план за възстановяване, който определя нуждите от възстановяване и мерките за изпълнение на задълженията, произтичащи от закона. В срок от две години от датата на влизане в сила на закона, държавите членки трябва да представят на Комисията своите проекти на планове, в които се определят цели за 2030 г., 2040 г. и 2050 г.
Икономическата цена на влошаването на природата е много висока. Всяко евро, изразходвано за възстановяване, може да осигури възвръщаемост на инвестициите в размер на над 8 евро – в зависимост от екосистемата.
/КЦ/