Актуално

Институтът за пазарна икономика публикува едно от най-мащабните си изследвания „Регионални профили: показатели за развитие 2023“. Това дълбочинно изследване на социалното и икономическото състояние на областите, което се прави от 2012 г., стъпва на 73 индикатора.

Дългогодишното наблюдение на данни и анализът на регионалните тенденции и успешни примери дават основание на изследователите да обобщят, че няма непреодолими бариери пред икономическото и социалното преобразяване на местно ниво. Амбицията, усилията и финансовата независимост на местните власти могат да повлияят за повишаване на потенциала за привличане на инвестициите, стопанската активност и създаването на привлекателни работни места.

Почти всяка област има добре резултати в определена сфера – в Смолян е образованието, здравеопазването в Плевен, инвестиционната активност в София област, Габрово и Стара Загора, туризмът в Бургас, а в редица региони се вижда потенциал за подобряване на цялостното развитие, показват данните от изследването.

Демографията остава сериозно предизвикателство включително в столицата. Наблюдават се благоприятни миграционни процеси, но общата загуба на човешки капитал в последното десетилетие поставя под въпрос бъдещето на регионалното развитие. И докато сривът на естествения прираст отразява дългосрочни процеси и за обръщането му са необходими визия и време, механичният прираст може да се повлияе от краткосрочни политики.

Инвестициите имат основна роля за местно развитие, привличане на население, повишаване на заетостта и доходите. Докато икономиките на столицата, Варна и Бургас са силно доминирани от услугите, сред много от другите лидери – Стара Загора, София област, Габрово, Враца – индустрията е най-големият източник на благосъстояние. Като фактор, ограничаващ инвестициите и заетостта, изпъква слабото образование. В районите със силно застъпени услуги са съсредоточени висшистите, а в тези с висок дял на преработващата промишленост огромната част от работната сила е със средно образование. В същото време в някои области броят на хората с основно и по-ниско образование и с почти невъзможна реализация на пазара на труда остава голям. Резултатите на национални външни оценявания и на зрелостните изпити и през тази година не дават поводи за оптимизъм. Особено притеснителен е делът на слабите оценки на матурата по български език и литература, който надвишава ¼ в шест области (Шумен, Перник, Плевен, Разград и Кюстендил), а в шест български общини няма нито един ученик, който е успял да получи оценка поне „Среден“ 3,00.

Фокус на тазгодишните „Регионални профили“ е борбата с корупцията на местно ниво. Емпиричното изследването на ИПИ чрез запитвания до общините по реда на ЗДОИ показва, че административните форми на борба с корупцията сред служителите в местната администрация не работят задоволително и оставят впечатление, че такъв проблем не съществува. В много малко случаи се подават сигнали към местните комисии за борба с корупцията и почти липсват данни за нарушения.

Възможните решения на проблема са или запазване на настоящия децентрализиран модел при по-широки правомощия на централната комисия за борба с корупцията да се намесва, проверява служителите и налага санкции, или връщане към централизирания модел, действал до отмяната на предходния закон, е изводът на ИПИ.