Актуално

Работещи системи за ранно предупреждение, редовни учения и подготвени местни екипи — тези приоритети откроиха участниците в сутрешния панел на втория ден от съвместното открито заседание на постоянните комисии на НСОРБ по „Обществен ред, безопасност на движението и защита при бедствия“ (ПК ОРБДЗД) и „Земеделие и развитие на селските райони“ (ПК ЗРСР). 

В сесията и дискусиите на 6 ноември участие взеха Николай Николов, съветник на министъра на вътрешните работи, гл. комисар Александър Джартов — директор на ГДПБЗН, МВР, с онлайн участие, д-р Емил Кабаиванов, кмет на община Карлово, Галина Байчева, началник на отдел „Управление на кризи и ОМП“, община Бургас, Еолина Милова, ст. специалист по околна среда, Световната банка, доц. д-р Момчил Панайотов, преподавател в Лесотехническия университет и експерт, подпомагащ екипа на СБ по представения проект. Дискусията бе водена от д-р Красимир Джонев, кмет на община Летница и председател на Постоянната комисия на НСОРБ по земеделие и развитие на селските райони.

Николай Николов постави акцент върху предварителната оценка на риска и готовността на общините да защитят хората и да запазят основните услуги. Всеки общински план трябва да отразява конкретните местни условия, уязвимите обекти, наличните ресурси и отговорниците за действията, подчерта той. „Не е достатъчно да кажем на хората „евакуирайте се““, сподели Николов. Необходимо е предварително да са определени маршрутите, транспортът, местата за настаняване и грижата за изведените хора, включително връзката с техните близки.

Николов предложи последователна подготовка с: определяне на координатор и преглед на рисковете, инвентаризация на ресурсите, обучение и договорености за взаимопомощ, последвани от щабно и практическо учение. Резултатите трябва да показват измеримо за колко време се оповестяват и събират екипите, а установените слабости да водят до конкретни коригиращи мерки.

Галина Байчева представи общинския модел на Бургас за денонощно наблюдение, който събира данни от хидрометрични станции, камери, метеорологични прогнози и европейски източници на информация за пожари. Данните постъпват в общинския видео- и координационен център и подпомагат решенията при опасност.

Системата включва 29 мониторингови станции на реки, язовири, езера и пристанища. Следят се водните нива и валежите, а на съответните пунктове — вятърът и други метеорологични показатели. Местата за датчиците се избират с хидроинженери, като целта е да се осигури време за реакция преди високите води да достигнат застрашените населени места. В представените примери се търси възможност за поне половин час предварителна подготовка.

При повишаване на нивата, платформата изпраща автоматични известия до отговорните служители, кметовете на населени места, щаба и доброволците. Важна функция е обратната информация дали съобщението е прочетено. Така предупреждението достига до хората, които трябва да действат на терен.

Байчева показа примери от наводнения, при които наблюдението е позволило предварително уведомяване и извеждане на жители. При интензивните валежи през октомври 2025 г. общината е използвала и BG-ALERT за предупреждение за опасни пътни участъци и застрашени райони. Данните са достъпни и през мобилни устройства, а дигиталната платформа е публикувана на общинския сайт.

„Превенцията започва преди пожара“ заяви Галина Байчева. Бургас съчетава наблюдението с картографиране на рисковите територии, информационни кампании и конкретна подготовка на кметствата. През пролетта, в 22 населени места са разпространени 3000 информационни материала, включително чрез посещения в рисковите зони, читалища, пенсионерски клубове и търговски обекти.

Сред представените мерки са изграждането на минерализовани противопожарни ивици около застрашени населени места и работата със земеделските производители за защитни ивици край обработваните площи. Контролът на терен се подпомага от дрон с термокамера, който позволява локализиране на огнища и наблюдение при пожар.

Кметствата са снабдени с ключове за хидранти и противопожарни шлангове, а местните екипи — с раници за гасене, водни пръскачки и професионални тупалки. Общината използва и високопроходим автомобил с мобилна пожарогасителна система с 300 литра вода за подпомагане на първоначалната реакция и работата на пожарната.

По данни, представени от Байчева, през 2026 г. изгорелите площи са намалели с около 50% спрямо предходната година. Тя свърза резултата с превантивните мерки и бързото взаимодействие на местните екипи. За началото на 2027 г. е планирано изграждане на две противопожарни наблюдателни кули с камери и датчици за ранно откриване на дим и пожар.

Бургас заяви готовност да предостави на други общини техническо задание, допълнителна информация и експертни контакти за подобен мониторинг. Споделен бе и опит за подпомагане на съседна община чрез предоставяне на софтуер.

Гл. комисар Александър Джартов открои ползата от общинските системи за мониторинг за по-бързо получаване на информация и вземане на решения. Той посочи като приоритет и проходимостта на пътищата до горски територии, отдалечени населени места и вилни зони. Като добра практика бе споделено разчистване на пътни участъци под формата на учение със съдействието на община Средец.

Джартов призова общините да осигурят обучени служители за BG-ALERT и редовна работа в тестовата среда. По представената информация, 21 общини все още не са заявили или изпратили служители за обучение. Познаването на интерфейса трябва да се поддържа, за да може системата да се използва уверено под напрежение, заяви гл. комисар. „Тези документи трябва да се държат живи и работещи, да не бъдат една формалност“, подчерта той за плановете за защита при бедствия. В тях трябва предварително да са уточнени оповестяването, задачите, ресурсите и взаимодействието между общината, оперативните служби и операторите на критична инфраструктура.

Практическият опит от преживяното бедствие, подготовката на общинските екипи и необходимостта от по-добра комуникация с гражданите бяха основни акценти в изказването на кмета на община Карлово и член на УС на НСОРБ д-р Емил Кабаиванов. Той открои дефицитите в превенцията, готовността за реакция и възстановяването и сподели конкретни препоръки към местните власти.

Кабаиванов представи резултати от представително социологическо проучване, проведено четири години след бедствието сред населението на пострадалите. По неговите данни не повече от 12% от интервюираните знаят за общинската програма и план, а под 10% знаят какво трябва да правят при бедствие. Той посочи още, че при 400 сериозно пострадали имота делът на застраховалите имуществото си остава под 10%. Данните показват, че преживяното само по себе си не създава готовност за следваща криза. Необходима е постоянна работа с населението, включително практически разяснения за действията при опасност.

Кметът препоръча общинското ръководство, експертите и представители на общинския съвет да провеждат срещи във всяко населено място. Хората трябва да получават конкретни разяснения за сборните пунктове, необходимите запаси и действията при опасност, както и печатни материали.

„Не можем да разчитаме, че като публикуваме нещо на сайта на общината или в социалните мрежи, ще стане. Трябва да обиколим селце по селце и да говорим очи в очи“, заяви Кабаиванов. По думите му, тези срещи трябва да бъдат организирани с участието на кмета на общината, секретаря, кметовете на кметства и общински съветници, за да достигне темата до повече хора.

Кабаиванов сподели необходимостта от няколко тренировки годишно на общинския съвет за намаляване на риска от бедствия и щаба. Те трябва да предхождат периодите с най-висока опасност от наводнения и пожари, като особено важно е да се проиграват оповестяването, координацията и извеждането на застрашени хора. Кметът обърна внимание и на обучението на общинските експерти, които трябва да познават целия процес и да подпомагат ръководството с конкретни решения.

Един от най-полезните съвети, които д-р Кабаиванов даде на колегите си е общините предварително да проверяват с каква техника действително разполагат местните фирми. Той препоръча да се изискват цени на машиносмените и да се съпоставят с тези за сходно оборудване. По думите му това улеснява реакцията и обосноваването на разходите при последващи проверки.

Според д-р Кабаиванов оценката на пострадалите улици, мостове и друга инфраструктура трябва да се извършва от конструктори, строителни инженери и архитекти. Тя е основа за исканията за финансиране и за обосноваването на възстановителните разходи. „Бих ви посъветвал оценката да започне веднага с ликвидирането на последиците, да върви успоредно“, препоръча той.

Емил Кабаиванов припомни също и предложението за създаване на държавна агенция, която да осигурява координация и експертна помощ — от превенцията и оценката на риска до реакцията и възстановяването. По думите му предложението все още няма резултат.

Кметът на община Карлово акцентира и върху прозрачната организация на даренията, охраната на пострадалите райони и необходимостта в бюджетите да има средства за обучение, техника и реакция.

Доц. Момчил Панайотов посочи необходимостта рискът от горски пожари да се оценява и според възможната интензивност и разрастване на огъня. Историческата честота на пожарите сама по себе си не е достатъчна. Той насочи вниманието към Националния профил на риска от бедствия и към нуждата изградените системи за наблюдение да имат осигурена поддръжка и след приключването на проектното финансиране.

Еолина Милова от Световна банка представи проектът за техническа помощ, финансиран от Европейската комисия и изпълняван от Световната банка с българските институции. Работата обхваща ранното откриване на горски пожари, планирането на превантивни инвестиции, оценката на щетите и обществената осведоменост. Сред обсъжданите решения е ГИС-базирана платформа, която да свързва информация от съществуващи точки за наблюдение и допълващи технологии.

Проектът предвижда активно взаимодействие с местните власти, включително при подготовката на послания към различни групи от населението. Представеният общински опит ще подпомогне търсенето на решения, които съчетават ранно предупреждение, устойчива поддръжка и ясна организация на реакцията.

Ускоряването на общинските инвестиции, подкрепата за общинските гори и практическите решения за овладяване на популацията на безстопанствените животни бяха основните теми в заключителния панел. Бяха дискутирани предстоящите стъпки по финансирането, нерешените въпроси в поземленото законодателство и опита на общини, които съчетават ветеринарни дейности с работа с гражданите.

Говорители в сесията, модерирана от д-р Красимир Джонев бяха Симеон Петков, старши експерт „Земеделие, гори, селски и планински райони“ в НСОРБ и секретар на Постоянната комисия по земеделие и развитие на селските райони, Мария Ганчева и Богомил Иванов от екипа на фондация „Четири лапи“ и д-р Надежда Мечева — ръководител на ветеринарната клиника за бездомни животни на фондация „Четири лапи“ в Банкя.

Симеон Петков представи изпълнението на общинската инфраструктурна интервенция по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони.

Той представи изпълнението на интервенция II.Г.6 „Инвестиции в основни услуги и дребни по мащаби инфраструктура в селските райони“ по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони. По трите приема през 2025–2026 г. са подадени 859 проекта за 511 млн. евро при общ гарантиран бюджет от 500 млн. евро. Одобрени са 801 проекта на 211 общини за 481 млн. евро. Шест общини не са използвали разполагаемия си бюджет в достатъчна степен. Проектите са на различни етапи — започнали възлагания и авансови плащания, текущи процедури и предстоящо или повторно възлагане.

Основният призив към общините бе да ускорят подготовката и подаването на допустимите заявки за авансови и окончателни плащания. При очаквани заявки за авансови плащания от 60 млн. евро към момента на представянето са подадени или в процес на подготовка заявки за едва 16 млн. евро. Петков припомни, че през 2025 г. България е загубила 120 млн. евро по Стратегическия план поради липса на заявки за плащания или плащания към крайните бенефициенти. Авансите за общините са сред основните мерки в тазгодишния план за предотвратяване на нова загуба.

Той предупреди, че евентуална загуба на европейски средства на национално ниво може да ограничи неусвоените бюджети и да постави под въпрос четвъртия прием, включително възможността за използване на спестяванията след обществени поръчки. По представената информация рискът се отнася до бъдещото договаряне, а не до вече одобрените проекти.

„Затова се борим за този следващ прием“, подчерта Петков в отговор на въпросите за остатъчните бюджети. Сред посочените затруднения са получени, но нераздвижени аванси, непредвиждане на авансови плащания към изпълнителите и неуспешни обществени поръчки поради липса на кандидати или ниски цени. Повторното възлагане изисква нови пазарни проучвания и при необходимост — индексация за собствена сметка. Като подкрепа за изпълнението бяха посочени механизмите за поемане на ДДС и безлихвените заеми от централния бюджет за окончателни плащания.

При подхода „Водено от общностите местно развитие“ (ВОМР) са одобрени 97 местни инициативни групи, включващи 187 общини с население 2,5 млн. жители. Общият бюджет е 343 млн. евро — 277 млн. евро от Стратегическия план и 66 млн. евро от допълващите програми. Към момента на заседанието кандидатстването е по процедурите за допълващо финансиране от останалите европейски програми.

Обсъжданите изменения на ПМС №494 предвиждат последващият контрол на процедурите на МИГ да се извършва от Управляващия орган на Стратегическия план вместо от ДФ „Земеделие“, на извадков принцип и в четиримесечен срок. Петков постави въпроса за капацитета на отговорния отдел „ВОМР“, който разполага с трима служители при очаквани стотици процедури и хиляди проекти. НСОРБ планира техническа среща с отговорното звено за уточняване на следващите стъпки след приемането на нормативната рамка.

Петков представи планирана възможност за годишни компенсаторни плащания за горски територии в „Натура 2000“, сред чиито допустими кандидати са и общините собственици на гори. Подкрепата е свързана с ограниченията върху горскостопанските дейности в защитените зони, като началото на приема се планира за декември. Кандидатстването е предвидено през Системата за електронни услуги на ДФ „Земеделие“, а НСОРБ подготвя уебинар за практическите стъпки.

Обсъдена бе и възможност за нов прием през 2027 г. за превенция в горските територии, обвързана с наличието на финансов ресурс. Сред представените дейности са противопожарни ивици, водоизточници, подобряване на горски пътища и закупуване на дронове за наблюдение. В изложението бяха посочени предвиждан максимален размер на проект до 400 хил. евро и подпомагане до 100%. Петков отбеляза, че в тазгодишния прием участват и седем общински проекта.

НСОРБ постави нерешените въпроси около непотърсените суми за т.нар. „бели петна“, включително средствата, останали в общините от предходни периоди. Симеон Петков посочи липсата на достатъчна яснота за изчисляването и прехвърлянето им след изтичане на десетгодишния срок и припомни позицията на Сдружението те да служат за развитието на местните общности.

Отделно бе обсъден законопроектът за земите от остатъчния поземлен фонд по чл. 19. НСОРБ възразява срещу предлаганото удължаване на ограниченията за разпореждане до края на 2027 г. и намесата на областния управител при непроизнасяне на общинския съвет. Представените компромисни варианти остават част от законодателната дискусия.

Във връзка с актуализирането на плановете срещу заразни болести по животните бе поставена и необходимостта от допълнителна работа за определяне на подходящи терени за обезвреждане на животински трупове в областите, където такива все още не са осигурени.

Мария Ганчева представи модела „Обществена ангажираност“ на фондация „Четири лапи“, който съчетава кастрационни кампании, образование, насърчаване на осиновяванията и подкрепа за общинските екипи.

Сред причините за появата на нови безстопанствени животни са изоставянето на домашни любимци и нежеланото им потомство. Затова устойчивият резултат изисква идентификация, регистрация и отговорно отглеждане, наред с ветеринарните дейности. В дискусията бе обърнато внимание и на европейските изисквания за проследимост на кучетата и котките и противодействие на незаконната търговия. Като добра практика бе представено използването на приемни семейства за малки кученца в Севлиево. Доброволци поемат временната грижа за животните до намиране на постоянен дом, което подпомага приюта и ограничава натоварването на капацитета му.

Участието на общинския приют във фестивала „Семе българско“ е друга възможност за пряк контакт с гражданите. Според представения опит последователното присъствие е направило приюта по-разпознаваем, привлякло е дарители и е довело до осиновявания при спазване на необходимите процедури.

Опитът на община Трявна показа възможност за работа без изграждане на собствен приют. След анализ на необходимите разходи и организация общината е избрала договор с общинския приют в Габрово. С подкрепата на „Четири лапи“ е разработен план за действие на общността и актуална общинска програма с определени задачи и бюджет.

Сред представените стъпки са обособяване на отговорен служител, обучение на екипа, договор с ветеринарен лекар, осигуряване на специализиран транспорт и отделен раздел на общинския сайт за животните и осиновяванията. Кампания сред собствениците съчетава насърчаване на регистрацията с общинско финансиране на кастрацията на домашни любимци.

Фондацията представи „Наръчник на добрия стопанин“ за работа с деца в трети и четвърти клас и безплатната онлайн „Академия за приюти“, насочена към служители и доброволци. Организацията заяви готовност да предоставя разработените материали на общините.

Д-р Надежда Мечева обърна внимание и на необходимостта от целенасочена работа с популацията на безстопанствените котки. Тя представи възможности за хуманно залавяне и организиране на кастрационни дейности, а екипът предложи да сподели обучителни материали за доброволци и общински служители.

Обсъждането открои значението на ясните отговорности, постоянния екип и сътрудничеството с граждани, ветеринарни специалисти и съседни общини. Представените примери показаха как общинските програми могат да се превърнат в конкретни ежедневни действия с проследим резултат.

/МЯ/