Актуално

На Портала за обществени консултации е публикуван за обществено обсъждане  проект на нов Закон за обществения транспорт: https://strategy.bg/bg/public-consultations/11931. 

През 2024 г. НСОРБ представи пред Министерството на транспорта и съобщенията подробно становище относно концепцията за нов Закон за обществения превоз. Отбелязваме, че публикуваният за обществено обсъждане проект на Закон за обществения транспорт отразява значителна част от предложенията на НСОРБ и създава по-добра правна рамка за организирането на транспортни услуги на общинско и междуобщинско ниво.

Положителни за общините разпоредби в законопроекта

1. Национална транспортна схема и координация (чл. 20-23)

Законопроектът въвежда единна Национална транспортна схема, която включва основна, междуобщински и градски транспортни схеми. За общините това означава ясна рамка за планиране на местния транспорт в контекста на националната схема, възможност за по-добра координация с железопътния и междуобщинския транспорт, както и механизъм за съгласуване на разписанията с цел улесняване на прекачванията.

2. Интелигентна информационна система за управление на обществения транспорт (чл. 13-19)

Законопроектът предвижда създаването на съвременна информационна система, която включва Национална точка за достъп, Национален транспортен модел за прогнозиране, Национална система за единен превозен документ и клирингова система за разпределение на приходите. За общините това означава достъп до централизирана платформа за управление и контрол на обществения транспорт, електронен обмен на данни при планиране и отчитане на субсидии, възможност за мониторинг в реално време и по-голяма прозрачност.

3. Междуобщинско сътрудничество (чл. 24-26, 29-30)

Законопроектът урежда подробно междуобщинското сътрудничество чрез доброволен принцип, механизъм за избор на водеща община, споразумения за управление на интегрирани транспортни услуги и междуобщински транспортни схеми с единна тарифна политика. За общините това означава правна рамка за ефективно съвместно управление, възможност за оптимизация на разходите чрез споделяне на ресурси и по-добра транспортна свързаност, особено за малките общини.

4. Разширени правомощия на общините (чл. 7, 27, 42, 85-86)

Законопроектът запазва и разширява правомощията на общините за организиране на обществения транспорт, разработване и приемане на градски транспортни схеми, определяне на правила за тарифиране и ценообразуване, както и възможност за пряко възлагане на вътрешни оператори.  

5. Ясен финансов механизъм за субсидии и компенсации (чл. 48-49)

Законопроектът детайлизира видовете субсидии и компенсации, включително субсидия за компенсиране на задължението за превоз с автомобилен транспорт, компенсация за изпълнение на тарифното задължение и субсидии за превоз по заявка в слабо населени места, като условията се определят с наредби на Министерския съвет. За общините това означава прозрачни правила за разпределение на държавни средства, използване на обективни критерии и показатели, както и електронно изчисляване чрез интелигентната система.

6. Единни стандарти за качество (чл. 47)

Законопроектът въвежда ключови показатели за ефективност, включващи точност и редовност на превозите, достъпност за хора с увреждания, комфорт и чистота, удовлетвореност на пътниците, енергийна ефективност и въглеродни емисии, като се прилага система „бонус-малус“ за стимулиране на качеството. За общините това означава единни минимални стандарти за цялата страна, механизъм за контрол и стимулиране на превозвачите и възможност за корекция на субсидиите при лошо качество.

7. Превоз по заявка (чл. 28, 46, 48)

Законопроектът въвежда превоз по заявка като форма на обществен транспорт в слабо населени места с динамично определяне на маршрути и време, обединяване на индивидуални заявки и субсидии от държавния бюджет. За общините това означава решение за транспортно обслужване на малки и отдалечени селища, по-гъвкав и икономически ефективен модел, както и възможност за осигуряване на минимална свързаност.

8. Електронни билети и цифровизация (чл. 17, 87-88)

Законопроектът предвижда модерна система за превозни документи, включваща Национална система за единен превозен документ, цифров портфейл за мобилни устройства, оперативна съвместимост на всички системи и отворени стандарти. За общините това означава модернизация на системите за таксуване, улеснен достъп на гражданите до транспортни услуги и по-добра отчетност и контрол на приходите.

9. Преходен период (§ 2 ПЗР)

Законопроектът предвижда забрана за нови автобусни линии до 31.12.2026 г., договори по действащите схеми със срок до същата дата и време за подготовка и адаптация. За общините това означава достатъчно време за подготовка на новите транспортни схеми, възможност за обучение и внедряване на новите системи, както и постепенен преход без сътресения в транспортното обслужване.

Проблемни области и предложения за подобрение

Въпреки положителната за общините обща насоченост на законопроекта, идентифицираме няколко проблемни области:

1. Публично-частни партньорства

Законопроектът споменава единствено концесиите (чл. 42, ал. 1), но не урежда подробно механизмите за публично-частно партньорство, споделянето на риска между публичния и частния сектор, и стимулите за въвеждане на иновации в услугата.

Предлагаме въвеждане на разпоредби, които да регламентират ясно условията за ПЧП в обществения транспорт, включително правила за споделяне на оперативния и финансовия риск, механизми за стимулиране на инвестиции в зелени технологии и дългосрочни рамки за сътрудничество.

2. Оптимизиране на процедурите за възлагане

Законопроектът дава обща рамка за възлагане на превозите (чл. 42-43), но не конкретизира облекченията, които са необходими за малките общини, вкл. типови технически спецификации, образци на договори с минимално изискуемо съдържание и ясни критерии за облекчени изисквания.

Предлагаме в наредбата по чл. 43 или в закона да се предвидят единни минимални критерии за подбор и възлагане, типови образци на документация задължителни за използване, облекчени изисквания за кандидатите при малки по обем поръчки и възможност за по-дългосрочни договори до максималния срок по Регламент 1370/2007.

3. Финансови стимули за превозвачите

Системата „бонус-малус“ е положителна стъпка, но законопроектът не предвижда допълнителни финансови стимули за превозвачи под формата на специални бонуси за инвестиции в екологични превозни средства и стимули за участие в обществени поръчки в малки общини.

4. Координация между видовете транспорт

Законопроектът предвижда предимство на железопътния транспорт (чл. 21, ал. 2, т. 1), което е стратегически правилно, но може да създаде практически трудности за общините в райони без железопътна инфраструктура или с лошо качество на железопътните услуги.

Предлагаме прецизиране на критериите за определяне кога автобусният транспорт може да замести железопътния, включително качество и редовност на железопътните услуги, реално състояние на железопътната инфраструктура и специфични нужди на местното население.

5. Времеви рамки за съгласуване на транспортните схеми

Законопроектът предвижда 30-дневен срок за произнасяне на МТС по градските и междуобщинските транспортни схеми (чл. 25, ал. 3 и чл. 27, ал. 3), който е недостатъчен при сложни схеми.

Предлагаме удължаване на срока до 45 дни или въвеждане на правило за мълчаливо одобрение при непроизнасяне в срок.

6. Зелени технологии и устойчивост

Законопроектът споменава въглеродните емисии и енергийната ефективност като КПЕ (чл. 47, ал. 2, т. 7-8), но липсват конкретни финансови инструменти и процедури за достъп на общините до финансиране за инвестиции в зелени технологии.

Предлагаме създаване на специална финансова схема или фонд за подпомагане на общините за закупуване на електрически автобуси, финансиране на зарядна инфраструктура и стимули за използване на възобновяеми енергийни източници.

Особено внимание обърнете на следните въпроси:

• дали предложените правомощия на общините са достатъчни,
• дали механизмът за междуобщинско сътрудничество е практически приложим,
• дали сроковете и процедурите в проектозакона, касаещи като цяло общините, са работещи и реалистични,
• дали механизмът за финансиране отговаря на нуждите на Вашата община, и има ли специфични проблеми, които не са отразени в законопроекта.

Във връзка с гореизложеното, ще Ви бъдем благодарни ако до 12 декември 2025 г. (петък) изпратите на ел. поща на НСОРБ pozicia@namrb.org Вашите мнения, становища и конкретни предложения по законопроекта.

/ИИ/