Актуално

Националното сдружение на общините в Република България подкрепя започналия дебат за цялостно преразглеждане и систематизиране на законодателството в областта на социалната подкрепа. Сдружението има готовност да представи конкретни предложения, основани на практическия опит на общините, които предоставят значителна част от социалните услуги и ежедневно работят с хората в уязвимо положение.

„За нас е важно човекът да остане в центъра на социалната подкрепа. Не бива да отделяме социалните услуги от социалното подпомагане. Ако искаме да подобрим качеството на живот, подкрепата трябва да съчетава финансова помощ, услуги за човека и неговото семейство и конкретен очакван резултат - заетост или друга цел, определена в индивидуалния план. Въпросът е да намерим пресечната точка и начина, по който, освен че ще остойностяваме цялата подкрепа, която получават уязвимите лица, ще мерим и резултатите или ефектите от тази подкрепа върху техния независим живот и благосъстояние“, заяви Даниела Ушатова, ръководител екип „Местни политики и финанси“ в НСОРБ.

Кодифицирането на социалното законодателство не трябва да забавя предложените от НСОРБ и общините промени за разширяване на целевата група на лицата, които имат право да ползват социалната услуга „Асистентска подкрепа“. Сдружението ще подкрепи инициативите на Министерството на труда и социалната политика и на Икономическия и социалния съвет. „Имаме готови текстове, които можем да предложим“, посочи представителят на НСОРБ.

Позицията беше представена по време на обществената консултация „Предизвикателства и рискове пред кодифицирането на законодателството в областта на социалната подкрепа и отражението му върху адекватността на социалните плащания“, проведена на 29 септември в Гранитната зала на Министерския съвет.

Във форума участваха заместник министър-председателят и министър на финансите Гълъб Донев, министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова, председателят на Икономическия и социалния съвет Зорница Русинова, представители на Народното събрание, Европейската комисия, общините, работодателските и синдикалните организации, гражданския сектор и институциите, ангажирани със социалната политика.

При откриването на форума Гълъб Донев подчерта, че водещият критерий за успеха на бъдещата реформа трябва да бъде човекът, който има нужда от подкрепа.

„Той трябва да бъде по-добре ориентиран и защитен и лесно да получава информация за своите права и възможности. Бъдещият кодекс може да промени визията ни за социалната политика – от система, която основно управлява помощи, към система, която управлява подкрепа и възможности“, заяви вицепремиерът.

По думите му финансовата помощ невинаги е достатъчна, тъй като човек може да има нужда и от работа, обучение, социална услуга или подкрепа за семейството. Затова индивидуалният подход трябва да бъде в основата на бъдещия модел.

Министърът на труда и социалната политика Наталия Ефремова посочи, че социалната подкрепа в момента е разпределена между множество нормативни актове. Само по осем закона се предоставят 59 различни вида помощи и мерки, към които се добавят социалните пенсии, добавките и плащанията, уредени в Кодекса за социално осигуряване.

„Идеята не е просто да обединим действащите мерки, а да ги направим последователни и разбираеми и в крайна сметка да създадем една по-логична система. Това не означава механично да съберем текстовете на различните закони, а да подредим системата около човека“, подчерта Ефремова.

Тя открои четири основни цели на евентуален Кодекс за социална подкрепа – яснота за правата на гражданите, по-лесен достъп до подкрепата, координация между институциите и предвидимост на необходимия публичен ресурс.

„Не човекът трябва да познава системата, а системата да разпознае, че той има нужда от подкрепа и каква подкрепа може да му бъде предоставена“, заяви социалният министър.

Ефремова беше категорична, че кодифицирането не трябва да се превръща в инструмент за ограничаване на правата на уязвимите хора. Целта трябва да бъде създаването на по-видими права, по-ясни правила и по-достъпна подкрепа.

„Добрата социална политика не се измерва с броя на изплатените помощи и броя на хората, до които сме достигнали, а с това дали човекът е получил възможност да промени ситуацията, в която се намира“, посочи тя.

В дискусията беше поставен и въпросът за адекватността на финансирането. По данни на Евростат разходите за социална защита в България като дял от брутния вътрешен продукт остават под средното равнище за Европейския съюз. Наред с необходимостта от повече ресурс е нужен и цялостен преглед на неговото разпределение, защото увеличаването на отделни плащания само по себе си не гарантира по-силен ефект върху бедността. Размерите на подкрепата следва да се актуализират периодично, а дублиращите се разходи и административни процедури да се пренасочват към реално непокритите потребности.

Председателят на ИСС Зорница Русинова подчерта значението на широкото участие на всички заинтересовани страни в подготовката на промените.

„Вярвам, че мнението на българския бизнес, синдикатите и гражданските организации ще даде добра основа, когато говорим за кодифициране на социалното законодателство. Оттук нататък трябва да говорим не само за промени в отделни параметри, а за цялостна промяна на модела – за активна подкрепа, а не за пасивно социално подпомагане“, заяви Русинова.

Като задължително условие за по-достъпна социална система участниците в дискусията откроиха дигитализацията и служебния обмен на информация между институциите. Бъдещото кодифициране трябва да бъде съпроводено със свързване на регистрите и въвеждане на общи правила за обмен на данни, така че гражданите да не бъдат принуждавани многократно да представят информация, с която администрацията вече разполага.

„Когато държавата вече разполага с информация за човека, трябва да може да я използва, а не да превръща гражданина в куриер между институциите“, заяви министър Наталия Ефремова.

По думите ѝ кодификацията трябва да върви заедно с дигитализацията и реалния обмен на данни. Целта е отделните институции да работят като части от една система, а не гражданинът сам да установява по кой закон, пред коя администрация и с какви документи трябва да кандидатства.

Единният достъп предполага и конкретен механизъм за координация между Агенцията за социално подпомагане, Агенцията по заетостта, органите на здравната система, общините и доставчиците на услуги. При комплексните случаи следва да има водещ социален работник и общ план с ясни отговорности и срокове. Това изисква инвестиции не само в информационни системи, а и в достатъчен брой подготвени социални работници, обучение, методическа подкрепа и разумно натоварване на екипите.

Темата е особено важна за общините, които са сред първите институции, към които хората се обръщат, когато се нуждаят от помощ. Даниела Ушатова подчерта, че местните власти са основен доставчик на социални услуги и ежедневно подпомагат гражданите да се ориентират в сложната система от мерки и процедури.

От гледна точка на общините кодификацията трябва да направи видима цялата подкрепа, която достига до конкретния човек. Днес тя се предоставя под различни форми и чрез различни институции - парични помощи, лична и асистентска подкрепа, социални услуги, мерки за заетост, здравни и образователни дейности. Когато този значителен публичен ресурс е разпределен на малки части, в различно време и по различни канали, хората не го възприемат като единна и достатъчна подкрепа. Затова бъдещият кодекс следва да свърже отделните инструменти в общ индивидуален пакет и да отчита както пълната му стойност, така и реалния резултат за човека и неговото семейство.

„Държавата предоставя широк набор от инструменти и форми на подкрепа, но те се предоставят по различно време и от различни институции. За достъпа до тях гражданите трябва да попълват множество документи пред различни институции. Затова хората остават с усещането, че подкрепата, която получават, не е достатъчна“, посочи Ушатова.

Като един от най-сериозните практически проблеми тя открои различните режими за предоставяне на услуги в домашна среда. В момента подкрепата се осигурява чрез лична помощ, асистентска подкрепа, проекти с европейско финансиране и общинската услуга „Домашен социален патронаж“. Част от целевите групи се припокриват, докато други нуждаещи се, особено възрастни хора в невъзможност за самообслужване, но с множество увреждания остават извън обхвата на определени услуги.

„За общините ще бъде полезно, ако чрез кодифицирането намерим решение приблизително еднакъв тип услуги да бъдат предоставяни с един вход, по единен начин и с общ модел на финансиране“, заяви представителят на НСОРБ.

Конкретното предложение на общините е четирите действащи режима за подкрепа в домашна среда да бъдат анализирани по функциите, които изпълняват, и да се обединят около обща оценка на индивидуалната потребност. Целевата група за асистентска подкрепа следва да бъде разширена, а достъпът да не зависи единствено от формален медицински праг. Успоредно с това са необходими минимални изисквания за подготовката на асистентите, електронна отчетност и проверки според риска, които да ограничават фиктивното предоставяне на часове, без да натоварват добросъвестните ползватели и доставчици.

Секретарят на Община Търговище Христалина Халачева постави акцент върху контрола при предоставянето на лична помощ и необходимостта от ясни изисквания към хората, назначавани за лични асистенти.

„Подкрепяме и изпълняваме действащата нормативна уредба, но в практиката попадаме в ситуации, които показват необходимостта от много по-засилен контрол върху средствата, разходвани за социални услуги“, заяви Халачева.

Секретарят на общината посочи, че за шест години броят на личните асистенти в общината е нараснал от около 100 на над 850. Контролът върху дейността им се осъществява от осем служители, което силно затруднява извършването на редовни проверки на всички случаи.

„Затова мониторингът и контролните механизми трябва да намерят много по-ясно място в законодателството“, подчерта секретарят на Община Търговище.

Според нея са необходими и минимални изисквания към личните асистенти, съобразени с възможността им да предоставят съответната грижа. Тя постави и въпроса дали решението на ТЕЛК за 90% увреждане с чужда помощ трябва да остане основен критерий за достъп до лична помощ.

„Има нуждаещи се хора, които не отговарят на този медицински критерий, а в същото време има хора, които го изпълняват, но нямат реална необходимост от съответния обем подкрепа“, отбеляза Халачева.

Община Търговище вече е изпратила свои предложения до Министерството на труда и социалната политика и има готовност да допринесе с практическия си опит при подготовката на промените.

Марияна Николова, директор на Общинския комплекс „Социална и здравна политика“ в Троян, подчерта, че общините надграждат държавните политики и чрез собствени местни механизми за подпомагане на гражданите в различни житейски ситуации.

„Практиката показва, че човекът не идва при нас, защото има проблем с някой конкретен закон. Той идва с конкретна потребност, която в много случаи дори не успява да назове правилно. Общините и териториалните структури на Агенцията за социално подпомагане трябва да разпознаят тази потребност и да го насочат към подходящата подкрепа“, заяви Николова.

Според нея водещият критерий за достъп до подкрепа трябва да бъде индивидуално установената потребност. Медицинската експертиза следва да остане важна част от оценката, но не бива да се превръща във формална бариера.

„Медицинският документ невинаги дава пълна представа от каква подкрепа се нуждае човекът в конкретния момент и какви са функционалните му ограничения. Не става дума за автоматично право, а за право реалната потребност на човека да бъде оценена“, посочи тя.

В Община Троян също се отчита значително увеличение на броя на личните асистенти – от близо 30 през 2019 г. до около 450 към момента. Наред с финансовото отражение това поставя пред местната администрация допълнителни отговорности, свързани с организацията, наблюдението и контрола на услугата.

Марияна Николова акцентира и върху необходимостта от повече възможности за заетост на хората с увреждания, за да могат те да участват пълноценно в икономическия и обществения живот.

Социалната подкрепа трябва да премахва пречките пред заетостта и да намалява риска от бедност сред работещите. Започването на работа не бива да води до внезапна загуба на целия пакет от права. Необходим е преходен период, през който финансовата помощ намалява постепенно, а достъпът до транспорт, грижа за дете, лична помощ, обучение и социални услуги се запазва, докато доходът стане устойчив.

„Когато говорим за основни и трайни потребности на хората, тяхното удовлетворяване трябва да бъде гарантирано с предвидимо и устойчиво държавно финансиране. Проектното финансиране има важна роля за развитието на нови модели и иновации, но от него не бива да зависи подкрепата, от която човек се нуждае постоянно“, подчерта Николова.

Сред обсъдените възможности за преодоляване на очертаните проблеми беше въвеждането на единен вход към системата. Според представената идея човекът трябва да подава едно заявление, след което компетентните институции служебно да проверяват основанията за предоставяне на подкрепа. Така от гражданите няма да се очаква предварително да познават законодателството и сами да определят по кой закон трябва да кандидатстват.

Подобен модел изисква свързани информационни системи, служебен обмен на данни и ясно разпределение на отговорностите между държавните институции, общините и доставчиците на социални услуги. Беше откроена и възможността за комплексна оценка на потребностите, която да насочва човека към подходящата комбинация от финансова подкрепа, лична помощ и социални услуги.

Реформата трябва да бъде съобразена с Европейския стълб на социалните права и с европейските цели за намаляване на бедността, но да отчита реалната организация и капацитет в страната ни.

В дискусията участваха представители на Европейската комисия, Народното събрание, държавните институции, общините, работодателските и синдикалните организации и гражданския сектор. Сред тях бяха Ана Добре от Главна дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“ на Европейската комисия, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане Ана Ананиева, председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Константин Проданов, заместник - председателят на Комисията по труда, демографската и социалната политика Мария Тодорова и народният представител Иван Янев. Бяха представени резултатите от проучването за личната помощ, възложено от МТСП на Балканския институт по труда и социалната политика, както и гледните точки на Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика, Десислава Николова от Световната банка и представителите на организациите на хората с увреждания и на бизнеса.

Форумът очерта общото разбиране, че бъдещият Кодекс за социална подкрепа трябва да бъде разработен след задълбочена оценка на въздействието и с активно участие на общините, които прилагат значителна част от политиките на терен. За местните власти водещият критерий за успех ще бъде не броят на обединените нормативни актове, а дали промените ще осигурят по-лесен достъп, по-малка административна тежест и навременна, устойчива и съобразена с индивидуалните потребности подкрепа.

/ЙБ/