Актуално

Общините Аксаково, Николаево, Вълчи дол, Априлци и Белене вече прилагат нови основи за определяне на таксата за битови отпадъци и представиха първите резултати от своя опит. Това се случи по време на форума „Устойчиви общински системи и преход към новата такса битови отпадъци – първи уроци и възможни решения“. Форумът се проведе на 12 октомври – Денят на българската община и местното самоуправление, в к.к. „Албена“ като част от Годишната среща на местните власти.

Дискусията модерира Методи Байкушев, кмет на община Благоевград. Във форума участваха Костадин Гешев, заместник-министър на околната среда и водите, Руска Илиева, заместник-кмет на община Аксаково, инж. Константин Костов, кмет на община Николаево, Калоян Цветков, кмет на община Вълчи дол, инж. Тихомир Кукенски, кмет на община Априлци, Милен Дулев, кмет на община Белене, Любомир Вангелов, заместник-кмет на община Долни чифлик,  Десислава Стойкова, юрисконсулт на НСОРБ и Добрин Добрев, кмет на община Разград.

Откривайки форума, Методи Байкушев отбеляза, че опитът на общините, които вече са преминали към новите основи, позволява да се види кои решения работят при различни местни условия и къде възникват затруднения. „Като кмет знам, че хората следят за успеха на реформата не по това, което пише в закона, а по онова, което виждат всеки ден“, каза той. Байкушев подчерта, че за гражданите имат значение размерът на таксата, качеството на услугата и чистотата на населеното място. Същевременно общините трябва да въведат новия модел, без да прекъсват сметосъбирането, докато подготвят данните, техниката и необходимото финансиране.

Първите резултати показват как се преразпределят разходите

Заместник-кметът на Аксаково Руска Илиева представи подхода на общината, в която сметосъбирането обхваща 23 населени места. За събирането и третирането на отпадъците е избрана основа, свързана с вместимостта на съдовете и честотата на извозването им. Преди въвеждането на модела общината е анализирала наличните данни, разделила е населените места на зони според организацията на услугата и е направила разчети дали очакваните приходи ще покрият разходите по план-сметката.

По думите на Илиева новата основа е променила разпределението на тежестта между отделните групи имоти. За част от нежилищните имоти таксата е намаляла, докато за жилищните се е увеличила. Там, където данъчните оценки са били по-високи, промяната не е толкова голяма, но при някои апартаменти и имоти в малките населени места увеличението е осезаемо. Общината насочва усилия и към подобряване на услугата чрез нови контейнери и индивидуални съдове.

Като важен урок Руска Илиева открои необходимостта гражданите да бъдат подготвени по-рано за промяната. След начисляването на таксата служителите са отговаряли на множество индивидуални въпроси и са проверявали декларирани данни. „За да бъде по-лек този преход, е добре предварително да има силно подготвена информационна кампания по населените места“, посочи Руска Илиева.

Кметът на Николаево инж. Константин Костов също определи обясняването на новата такса като едно от най-трудните предизвикателства. Общината е избрала подход, при който за събирането и третирането на отпадъците се отчитат ползваните съдове и честотата на извозването им. „Колкото повече контейнери ползваш, толкова повече плащаш“, обясни инж. Костов. Според него моделът е приложим за Николаево и защото може да работи с наличната техника и организация, без да изисква големи допълнителни инвестиции.

Промяната обаче е довела до по-висока такса за част от домакинствата и до въпроси от гражданите. Костов препоръча преди избора на модел общините да направят подробни разчети за различни домакинства, населени места и стопански обекти. „Универсален модел няма. Ние сме избрали максимално справедливото според нас.“, обобщи кметът. Той сподели и че съседни общини обсъждат възможността да изградят обща компостираща инсталация.

За Вълчи дол, където разстоянията между населените места са големи, подготовката е включвала измерване на отпадъците на терен. „От месец април 2025 година събираме данни с реални измервания по населените места“, съобщи кметът на Вълчи дол Калоян Цветков. Общината е избрала основа, свързана със съдовете и честотата на обслужването им. Цветков даде пример как при предишния ред таксата на стопански обект е била ниска заради стойността на имота, без това да отразява генерираните отпадъци. По думите му новият модел изисква подробна проверка на данните за имотите и постоянен разговор с гражданите.

Сезонното натоварване е определящо за избора на Априлци, където работят множество къщи за гости и хотели. „Гледате спецификата на общината и решавате каква база да използвате“, каза кметът инж. Тихомир Кукенски. Общината е закупила 4000 по-малки кофи, като една от целите е домакинствата да бъдат насърчени да компостират подходящите биоотпадъци в дворовете си. Кукенски обясни, че такса, основана само на броя на постоянно регистрираните ползватели, не би отразила отпадъците, генерирани от туристите.

Кметът на Белене Милен Дулев представи както резултатите, така и трудностите след въвеждането на новата основа. Той съобщи, че събираемостта на таксата е достигнала 82% към момента на форума. Сред проблемите посочи неподходящо за използваната техника оборудване за претегляне на отпадъците и случаи, при които данните за имотите и стопанските обекти е трябвало да бъдат уточнени. Въпреки възникналите въпроси, към момента на форума общината отчита 82% събираемост. Дулев изрази надежда, че тази година Белене ще избегне дофинансиране на услугата. Дулев обърна внимание и на разликата между града и селата при разпределянето на разходите. „Разделното събиране е основата, върху която ще работим занапред“, заяви той.

В дискусията от залата се включи и заместник-кметът на Горна Малина – община, която също прилага новата основа за определяне на таксата през 2026 г. Той разказа, че общината е обсъдила със стопанските обекти какви съдове са им необходими и колко често да бъдат обслужвани. Предвижда се постепенно увеличаване на индивидуалните съдове за сметка на тези за общо ползване. Заместник-кметът подчерта, че разходите за услугата трябва да бъдат ясно обяснени на гражданите, включително когато тя се дофинансира от други общински средства.

Подготовката преди въвеждането на новата основа

За разлика от общините, които вече прилагат новите основи, Долни чифлик представи работата си преди преминаването към тях. Заместник-кметът Любомир Вангелов  на Долни чифлик обясни, че вече са осигурени административни адреси във всички 17 населени места. Разработеният модел предвижда различен подход за жилищните и нежилищните имоти и отчита разликите в честотата на обслужване.

Вангелов показа и калкулатор, с който общината може да изчислява ефекта от различни параметри върху размера на таксата. Предвижда се гражданите също да могат да проверяват как би се формирала сумата за техния имот. Според заместник-кмета разчетите са инструмент както за определяне на таксата, така и за планиране на необходимото общинско дофинансиране.

В дискусията от залата се включиха и представители на общините Ветрино и Пловдив, които поставиха въпроса за готовността за въвеждане на новата такса. Финансистът на община Ветрино разказа, че администрацията е направила необходимите разчети, но те са показали увеличение до три пъти за част от жителите. При подготовката са възникнали и затруднения с прилагането на изчисленията в програмния продукт, затова общината се е възползвала от възможността да отложи преминаването към новата основа.

Представител на дирекция „Местни данъци и такси“ в община Пловдив обърна внимание на мащаба на задачата в големите общини. По думите ѝ големият брой имотни партиди затруднява прецизната оценка как новият модел ще се отрази на всеки имот. Тя постави въпроси за възможностите на програмния продукт и за обосноваването на коефициентите при различните основи за изчисляване на таксата. Според нея е необходим поетапен преход, съобразен с готовността на общините.

Инвестиции за по-малко депониране и по-добра услуга

В частта за инфраструктурата заместник-министърът на околната среда и водите Костадин Гешев насочи вниманието към намаляването на депонираните отпадъци. „Новата клетка може да осигури само време“, заяви той и посочи, че дългосрочно решение изисква промяна в начина на събиране и третиране. Според Гешев инвестициите в съоръжения трябва да вървят заедно със системи за разделно събиране, подходяща техника и предварително планирани разходи за експлоатация. Като възможност за малките общини той посочи съвместното използване на техника, маршрути и съоръжения.

Гешев припомни, че до 2030 г. 60% от битовите отпадъци трябва да бъдат подготвяни за повторна употреба и рециклиране, а до 2035 г. делът трябва да достигне 65%. Според него за всяка регионална система е необходимо да се знае колко отпадъци се образуват, какво реално се рециклира и какъв капацитет остава в депото. Тези данни трябва да бъдат основа на инвестиционен график, така че решенията да се вземат преди капацитетът да се изчерпи.

Юрисконсултът на НСОРБ Десислава Стойкова постави въпроса за финансирането на тези промени. Тя подчерта, че общините имат нужда от средства за изграждане на цялостни системи, а не само за покупка на отделни елементи. „Без възможността общините да получат финансиране за техника, за съдове, за изграждането на инфраструктура, няма как да се случи тази реформа“, заяви Стойкова. Тя представи резултати от проучване сред общините и посочи, че НСОРБ настоява възможностите за финансиране да обхващат по-широк кръг от дейности според реалните им потребности.

В края на форума кметът на Разград и член на Управителния съвет на НСОРБ Добрин Добрев представи предложенията на НСОРБ за поетапен преход към новите основи до края на 2029 г. „Общините, които са готови и желаят да прилагат новите основи, да могат да преминат към тях“, посочи той. Сред представените предложения са запазване действието на общинските актове до приемането на нови, реалистични срокове за план-сметките, механизъм за непрекъснатост на приходите за услугата и безплатен електронен достъп до данните, необходими за определяне на таксата. Добрев постави и въпросите за контрола върху нерегламентираното изхвърляне и подобряването на разделното събиране.

Опитът, представен на форума, показа, че преминаването към нова основа за такса битови отпадъци изисква едновременно надеждни данни, обезпечена услуга и ясен разговор с гражданите за това как се формират разходите.

/ЙБ/