Актуално

Подготовката на общинските системи за видеонаблюдение за автоматизиран обмен на данни с МВР, изискванията към оборудването и възможностите за финансиране бяха във фокуса на първия панел от съвместното открито заседание на постоянните комисии на НСОРБ по „Обществен ред, безопасност на движението и защита при бедствия“ (ПК ОРБДЗД) и „Земеделие и развитие на селските райони“ (ПК ЗРСР).

Заседанието се проведе на 5 и 6 ноември в София и събра близо 100 представители на общини, МВР и други институции за обсъждане на конкретни решения за сигурността на гражданите.

Срещата бе открита от председателите на двете комисии – инж. Ангел Джоргов, кмет на община Самоков (ПК ОРБДЗД) и д-р Красимир Джонев, кмет на община Летница (ПК ЗРСР).

В приветствието си изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева подчерта, че общата връзка между темите включени в съвместната програма е отговорността на местната власт за безопасността на хората. Тя припомни продължилите повече от десетилетие усилия на Сдружението и партньорските институции за създаване на възможност общинските камери да подпомагат контрола на движението. По думите ѝ следващата задача е практическото прилагане – съпоставяне на изискванията на приетата наредба с техническите решения на доставчиците и възможностите на общините.

Инж. Ангел Джоргов акцентира върху необходимостта дискусията да даде яснота откъде да започнат администрациите и как да преминат през следващите етапи. Д-р Красимир Джонев открои значението на видеонаблюдението за превенцията и сигурността в селските райони. Във връзка с предстоящите обсъждания по развитието им той постави и необходимостта от нов прием за общински проекти по Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, включително възможност за използване на остатъчния ресурс след проведени обществени поръчки.

В първия панел участие взеха Илия Георгиев, заместник-директор на дирекция „Комуникационни и информационни системи“, МВР, гл. инспектор Лъчезар Близнаков — началник сектор „Контрол на пътното движение и правоприлагане“, отдел „Пътна полиция“, ГД „Национална полиция“, МВР и представителите на Столична община: Лъчезар Милушев, заместник-кмет по направление „Сигурност“, Иван Николов, заместник-кмет по направление „Транспорт и градска мобилност“ и Димитър Петров — директор на дирекция „Планиране, развитие и управление на градската мобилност“.

Илия Георгиев представи последователността на подготовката по прилагане на новата правна възможност за контрол на движението с общинското видеонаблюдение. Първата стъпка е съгласуване на местата за разполагане на техническите средства със съответната областна дирекция на МВР. Следват придобиване и монтаж на оборудването, осигуряване на необходимия софтуер и защитена комуникационна свързаност, а след това – изпитване на обмена на данни с министерството.

От „Пътна полиция“ препоръчаха общините да изискват информация за произшествията от съответната структура на МВР, за да насочат инвестициите към участъците с най-висок риск.

Благой Станчев, секретар на ПК ПК ОРБДЗД обърна внимание, че техническото задание трябва да обхваща цялото решение — камери, софтуер, съхранение и предаване на данните. Закупуването на устройства само по себе си не осигурява възможност за санкциониране. Необходими са съвместимост със системите на МВР и надеждни доказателства, включително съответните метрологични документи за средствата за контрол на скоростта. Той призова администрациите да оценяват предложенията на доставчиците като цялостни решения, за да избегнат инвестиции в оборудване, което впоследствие не може да бъде включено в реалния обмен.

Един от основните акценти бе, че закупуването на камери само по себе си не осигурява възможност за автоматизирано установяване и санкциониране на нарушения. Необходими са работеща общинска информационна система, защитени връзки между отделните компоненти и съвместимост с информационните системи на МВР.

От МВР поясниха, че камерите за контрол на скоростта изискват удостоверение за одобрен тип от Българския институт по метрология и съответните периодични проверки. Проследяването на валидността на документите е съществено за годността на доказателствата.

Представителите на МВР подчертаха, че целта е автоматизиран процес, при който към министерството постъпват пълни и достоверни данни, годни за издаване на електронни фишове. Общинският софтуер трябва да проверява комплектността на пакетите и да не допуска изпращане на непълна или несъответстваща информация. В дискусията бе направено разграничение между проследяването на изпращането и получаването на пакетите и последващата обработка на нарушенията. Представителите на МВР обърнаха внимание, че при постъпване на невалидни данни комуникацията може да бъде преустановена до отстраняване на проблема. Затова приемните тестове имат ключова роля за проверка на целия процес.

Беше обърнато и специално внимание на защитата на личните данни. Препоръчано бе общините да включат длъжностните лица по защита на данните още при проектирането на системите, а в заданията към изпълнителите да предвидят обучение на служителите, които ще ги администрират.

От „Пътна полиция“ поясниха, че издаването на електронните фишове и работата по съдебното им обжалване остават ангажимент на МВР.

По време на първия панел в заседанието, представителите на Столична община споделиха информация за подготовката си за използване на новата възможност. Заместник-кметът Лъчезар Милушев постави въпроса за надграждането на вече работещите системи за видеонаблюдение. От МВР потвърдиха, че такъв подход е възможен, когато оборудването, софтуерът и обменът на данни отговарят на изискванията и преминат необходимите изпитвания.

Димитър Петров представи опита на общината с технически решения за контрол на преминаването на червен сигнал и със системата за нискоемисионните зони. Подготовката включва надграждане на наличните решения и осигуряване на необходимата интеграция с МВР.

Като практическа възможност за съкращаване на сроковете и разходите бе посочено използването на съществуваща инфраструктура – оптични връзки, захранване и подходящи стълбове. Но това следва да бъде съобразено с характеристиките на устройствата и необходимите процедури за монтаж.

Димитър Петров определи новия механизъм като допълнителен инструмент на кметовете и общинските съвети за въздействие върху поведението на водачите и намаляване на пътния травматизъм.

Финансирането и въпросите за съгласуването също бяха във фокуса на обсъжданията. Общините поставиха въпроса за първоначалното финансиране на системите и механизма за получаване на предвидения дял от постъпленията от глоби. От МВР поясниха, че обсъжданите 50% се отнасят до реално платените глоби, а не до общия размер на наложените санкции. По представената информация детайлният ред за разпределение на средствата предстои да бъде уреден, като е предвидено те да се използват за пътна безопасност и да се отчита публично разходването им.

Обсъдена бе и необходимостта от търсене на възможности за подпомагане на първоначалните инвестиции.

Въпроси предизвика поставянето на общински камери по републикански пътища, преминаващи през населените места. Представителите на Русе посочиха, че именно такива участъци често са сред най-натоварените и рисковите. В дискусията бяха изразени различни становища за необходимите съгласувания и отношенията с Агенция „Пътна инфраструктура“, което очерта потребност от допълнително изясняване.

Обсъдена бе и връзката с генералните планове за организация на движението. От „Пътна полиция“ и Столична община споделиха практически опит за значението на документите, удостоверяващи въведената организация и конкретните ограничения в съответния участък.

„Нека да започнем с нещо просто, нещо малко и след това да надграждаме“, призоваха представителите на МВР и на НСОРБ. Постепенният подход ще позволи на общините и МВР да изчистят процедурите, да натрупат опит и да отстраняват възникващите проблеми.

Дискусията очерта практическия път за подготовка – анализ на рисковите участъци, съгласуване на местата, прецизно техническо задание, осигуряване на защитена свързаност и успешно изпитване на цялата система. Наред с техническата готовност, за разгръщането на възможността са необходими яснота за финансирането и устойчиво взаимодействие между институциите. Водещата цел остава по-доброто спазване на правилата и опазването на живота и здравето на гражданите.

Изграждането на единен регистър на индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС), организацията на регистрацията в общините и взаимодействието с МВР при контрола бяха във фокуса на втория панел от заседанието. В дискусията, представителите на общините, Държавна агенция „Безопасност на движението по пътищата“ (ДАБДП) и МВР обсъдиха практическите стъпки по прилагането на приетата наредба и въпросите, които предстои да намерят решение преди започването на регистрацията.

Общините поставиха необходимостта новите отговорности да бъдат съобразени с наличните служители, техническото оборудване и възможностите за финансиране. От ДАБДП заявиха готовност за методическа, експертна и техническа подкрепа през целия процес, а от МВР потвърдиха възможността за съдействие на общинските контролни служби по места.

Марта Петрова от ДАБДП представи подготовката за прилагане на новата уредба. По думите ѝ наредбата е преминала през две обществени обсъждания и две междуведомствени съгласувания, а следващата задача е да се осигурят условия за нейната работа на практика.

Експертите на агенцията поясниха, че към момента на заседанието регистърът все още не функционира. Предприети са действия за изграждането му с „Информационно обслужване“, както и за разработване на електронните форми за административните услуги. Предвижда се служебен обмен на данни с основни национални регистри, включително за населението, търговците и юридическите лица с нестопанска цел, чужденците и документите за самоличност.

От ДАБДП уточниха, че на този етап общините не следва да изпращат предварителни искания за достъп на конкретни служители. Агенцията ще ги уведоми за необходимите действия и срокове при готовност на системата. Преди реалното ѝ въвеждане са предвидени обучения и съвместни тестове, при които администрациите ще могат да дадат обратна връзка за затрудненията и необходимите подобрения.

По представената информация кметовете ще трябва да определят служителите, които ще извършват регистрацията, както и представителите на контролните служби с достъп до системата. Общините следва да организират приемането и проверката на заявленията, плащанията, предоставянето на удостоверения и регистрационни носители, както и отразяването на последващи промени, прекратяване и възстановяване на регистрацията.

Експертите посочиха като съществено облекчение отпадането на необходимостта общините да извършват технически преглед на самото превозно средство. Представеният модел предвижда проверка на документи и декларирани от собственика обстоятелства, с възможност за електронно заявяване. Това обаче изисква добра организация на целия процес, включително връзката между регистъра, плащането и издаването на документите.

От Столична община обърнаха внимание на необходимостта от достатъчен тестов период с реални регистрационни операции. Според представителите на общината практическите изпитвания ще позволят да се прецени времето за обслужване и необходимият брой служители и работни места.

Активна дискусия предизвика изработването на регистрационните стикери. Бяха поставени въпроси за оборудването, защитата срещу фалшифициране, устойчивостта на стикерите и възможността те да се предоставят в определения срок. В обсъждането бе споделен и опит с проучване на възможностите за възлагане на печатници. Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева припомни, че Сдружението е предложило централизирано отпечатване и заявяване на необходимите количества от общините. Тя подчерта, че придобиването на специализирано оборудване във всяка от 265-те общини би създало допълнителни разходи и организационни затруднения.

Силвия Георгиева и Пламен Петров, юрисконсулт от екипа на НСОРБ припомниха за изпратените до общините подробни разяснения с препоръки за подготовката. Сред необходимите действия е уреждането на цените за седемте вида услуги, обсъдени във връзка с регистрационния процес. В дискусията изрично бе уточнено разграничението между „такса“ и „цена на услуга“, което следва да бъде отчетено при подготовката на местните актове.

Лъчезар Близнаков от „Пътна полиция“ представи данни за произшествията с участие на ИЕПС и контролната дейност. В цитираната на заседанието справка бяха посочени 582 произшествия и 477 ранени. Той уточни, че статистиката обхваща само случаите, посетени от „Пътна полиция“, и не включва всички възможни инциденти. Данните са стряскащи и показват сериозния риск от наранявания и необходимостта от последователен контрол и превенция.

Представителят на МВР разясни възможностите на определените от кметовете общински служби да контролират спазването на правилата за движение на ИЕПС. В дискусията бе подчертано, че постъпленията от глобите, налагани от общинските органи в рамките на тези правомощия, са за общинските бюджети.

От МВР потвърдиха готовността на териториалните структури да подпомагат общините.

Положителна оценка получиха разработените от НСОРБ методически материали за взаимодействието между местната администрация и полицията при организиране на контрола.

Участниците в заседанието поставиха конкретни въпроси за промяната на постоянния адрес на собственик, прехвърлянето на превозно средство и действията при установено несъответствие между декларираните и действителните му характеристики. Обсъдена бе необходимостта констатациите на контролните органи да достигат служебно до съответната община, за да може тя да отрази промяната или да предприеме действия по регистрацията. Повдигнат бе и въпросът за застраховката „Гражданска отговорност“ и връзката ѝ с регистрацията. Конкретните казуси показаха нуждата от последващи методически разяснения и проверка на работните процедури в тестовия период.

В края на панела бе дискутиран и въпросът как административните мерки да доведат до реално намаляване на инцидентите. Обсъдена бе ролята на родителите при предоставяне на тротинетки на деца, необходимостта от познаване на правилата и последиците от опасното поведение на пътя.

Марта Петрова призова общините да използват възможностите на училищата, детските градини и публичните събития за устойчиви послания за пътна безопасност. По думите ѝ промяната в поведението изисква продължителна работа в семейството и образователната среда, която да подкрепя усилията на контролните органи.

Дискусията очерта необходимостта подготовката на регистъра да върви заедно с обучения, осигуряване на служители и работещо решение за стикерите. За общините остават важни ясните процедури, финансовото обезпечаване и навременният обмен на информация с институциите. Резултатът от тези усилия следва да се измерва с по-малко нарушения, предотвратени инциденти и по-добра защита на децата и останалите участници в движението.

/МЯ/