Актуално

Подготовката на общинските проекти трябва да започва преди отварянето на възможностите за финансиране, административните процедури да бъдат по-добре координирани, а средствата за инвестиции да се планират в многогодишен хоризонт. Около тези основни изводи се обединиха участниците във форума „Качеството на инвестиционния процес – споделена отговорност между държавата, общините и бизнеса“, проведен на 12 октомври в рамките на Годишната среща на местните власти в к.к. „Албена“.

Дискусията проследи целия път на една общинска инвестиция – от определянето на потребността, устройственото планиране и техническото задание до проектирането, обществената поръчка, строителството, контрола, разплащането и въвеждането на обекта в експлоатация. В разговора участваха представители на местната и централната власт, Народното събрание, строителния сектор, Комисията за защита на конкуренцията и Българската банка за развитие.

Модераторът на форума Иво Димов, заместник-председател на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Димитровград, постави в началото основния практически въпрос: къде в инвестиционния процес системно се губят време, качество и публичен ресурс. Той подчерта, че проблемите, които стават видими на строителната площадка – промени в проекта, допълнителни дейности, оскъпяване, забавяне и договорни спорове – често са възникнали значително по-рано, още при планирането, проучванията, проектирането или осигуряването на финансиране.

Председателят на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на Велико Търново инж. Даниел Панов откри форума с поздрав към представителите на местната власт по повод Деня на българската община и местното самоуправление.

Той очерта три основни въпроса, по които общините очакват решения – поддържането на постоянна проектна готовност, създаването на ясна и предвидима административна среда и осигуряването на устойчиво многогодишно финансиране.

„Подготовката на проекта не е административен разход. Тя е първата инвестиция в неговото качество“, подчерта Даниел Панов.

По думите му наличието на готов инвестиционен проект не е достатъчно, ако преди него не са извършени качествено устройственото планиране, инженерните проучвания и техническото задание. Необходим е устойчив механизъм, който да позволява на общините да поддържат планова и проектна готовност, вместо да започват работа едва след обявяването на конкретна програма.

Председателят на НСОРБ отбеляза, че общините не настояват за по-малко контрол, а за по-ясен, координиран и навременен контрол. Той постави и необходимостта обществените поръчки постепенно да преминат от водещия критерий „най-ниска цена“ към оценка на най-добрата стойност за публичния ресурс, която отчита качеството, дълготрайността, устойчивостта и разходите през целия жизнен цикъл на инвестицията.

Според Даниел Панов Инвестиционната програма за общински проекти трябва да се развие като многогодишен механизъм, който да дава перспектива не само за започването, но и за завършването на одобрените обекти.

„Качеството започва преди първата копка – с добрата подготовка, ясните правила и поетите ангажименти“, заяви той.

Заместник-председателят на УС на НСОРБ и кмет на община Троян Донка Михайлова представи практическия опит от изграждането на новата многофункционална спортна зала в града. Тя проследи пътя от установяването на необходимостта и консултациите със спортните клубове и федерациите до избора на проект, финансовото обезпечаване, строителството и последващото управление на обекта.

Сред основните изводи от проекта тя открои значението на доброто техническо задание, реалистичния финансов анализ и предварителното проучване на вече изградени обекти в други общини. Екипът на Троян е посетил няколко спортни зали, за да установи не само какво работи добре, но и кои решения впоследствие създават проблеми при експлоатацията.

Донка Михайлова обърна внимание, че мащабът на една инвестиция трябва да отговаря на реалните потребности и на възможностите за бъдеща поддръжка. Затова общината не е възприела предложението за значително по-голяма зала, чието управление би било финансово трудно. Проектът е разработен така, че да позволява провеждането на национални състезания по спортовете, които се развиват в Троян, и едновременно с това да осигури тренировъчна база за местните клубове.

Практиката показва и необходимостта сградите да бъдат проектирани с достатъчно гъвкави пространства. За времето между подготовката и завършването на залата броят и потребностите на спортните клубове са се променили. „Животът е по-силен от проектите“, обобщи Донка Михайлова.

Тя постави и въпроса за финансовите корекции при обществени поръчки, в които общините се опитват да дадат по-голяма тежест на качеството. По думите ѝ рискът от санкции често насочва възложителите към по-лесно защитимия критерий „най-ниска цена“, въпреки че той невинаги води до най-добрия резултат.

Председателят на Управителния съвет на Камарата на строителите в България инж. Любомир Качамаков посочи, че пропуските в предварителните проучвания, проектите и съгласуването стават видими едва когато строителят вече е на обекта. Неотразена подземна инфраструктура, несъгласувани решения и непълни задания водят до промени, допълнителни разходи и забавяне.

Той призова в договорите ясно да бъдат разпределени отговорностите и рисковете между възложителя, проектанта и изпълнителя, както и предварително да бъде определено как се процедира при промяна на проекта или възникване на непредвидени дейности. Когато рискът не е ясен, строителят го включва в цената на своята оферта и така в крайна сметка инвестицията става по-скъпа.

Камарата подкрепя по-широкото използване на международно утвърдени договорни модели, включително по-облекчени форми на договорите FIDIC. Според инж. Качамаков те могат да осигурят по-голяма равнопоставеност и предвидимост и да определят кой носи отговорността при възникването на конкретен проблем.

Сред необходимите промени той посочи още дигитализацията на инвестиционния процес, електронното разрешение за строеж, намаляването на административната тежест и развитието на публично-частните партньорства. Строителният сектор очаква и по-голяма тежест на неценовите критерии при избора на изпълнител, за да бъдат оценявани неговият опит, технически капацитет и резултатите от предходни обекти.

Кметът на община Кюстендил инж. Огнян Атанасов постави редица практически затруднения, с които общините се сблъскват при подготовката на инвестициите. Сред тях са продължителните съгласувателни процедури, различното тълкуване на нормативните изисквания, липсата на достатъчно експерти в някои държавни структури, разминаванията между кадастралните и регулационните планове и непълните данни за подземната инфраструктура.

Той предложи да бъдат актуализирани праговете за възлагане по Закона за обществените поръчки, така че да отразяват променените цени на строителните материали и услугите. Според него сегашните стойности забавят изпълнението и на сравнително малки, но неотложни ремонти.

Кметът на Кюстендил настоя за единна дигитална среда, в която всички съгласуващи институции да обменят информация и да проследяват движението на документите. Той предложи още регулярни съвместни обучения на общинските технически служби, главните архитекти и ДНСК, за да се ограничи различното прилагане на закона в отделните части на страната.

Инж. Атанасов подчерта и необходимостта от техническа помощ за подготовка на инвестиционни проекти. По думите му именно предварително осигуреното проектиране дава възможност на една община да реагира навреме, когато се появи възможност за финансиране. Кюстендил вече подготвя проекти във ВиК сектора, за да не чака възникването на следваща водна криза.

Министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков постави акцент върху общите устройствени планове като основа за дългосрочното развитие на общините. По думите му инвестиционният процес трябва да върви от приоритетния проект към необходимото финансиране, а не наличието на средства да определя какъв проект набързо да бъде подготвен.

Той заяви готовност за провеждането на регулярни срещи между МРРБ, ДНСК, главните архитекти и общинските технически служби с цел еднакво прилагане на нормативната уредба. Министерството работи и по промени, които да създадат законов ред за използването на съществуваща инфраструктура, изградена в минали периоди без пълния набор от строителни книжа, когато тя отговаря на техническите изисквания и нормите за безопасност.

Арх. Шишков потвърди, че проблемите с непълния кадастър и неотразените подземни мрежи трябва да бъдат решавани със съвместните усилия на държавата, общините и експлоатационните дружества. Подготвят се нормативни промени и действия за попълване и актуализиране на информацията, тъй като липсата ѝ създава сериозни рискове при всеки инфраструктурен проект.

Председателят на парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление Мартин Жлябинков очерта необходимостта ясно да се разграничава кога един проблем произтича от закона и кога – от неговото прилагане или от недостатъчния административен капацитет.

По думите му нова законова разпоредба няма да реши забавяне, причинено от липсата на специалисти, а различното тълкуване на едно и също изискване невинаги изисква нова промяна в нормативната уредба. Законодателна намеса е необходима, когато самите правила създават излишни стъпки, неясни отговорности или противоречия.

Мартин Жлябинков отбеляза, че честите изменения в Закона за устройство на територията са довели до усложняване и фрагментиране на режима. Според него всяка следваща промяна трябва да бъде добре обмислена, съгласувана с хората, които ще я прилагат, и да решава ясно установен проблем.

Той определи парламентарната комисия като връзка между практиката и законодателството и заяви готовност да продължи диалога с НСОРБ. Целта е да има по-малко промени, предприемани само заради самата промяна, повече стабилност и правила, които подпомагат качествените инвестиции.

Председателят на Комисията за защита на конкуренцията доц. д-р Росен Карадимов представи данни за значителното натоварване на институцията при разглеждането на жалби по обществени поръчки. До момента през 2026 г. в КЗК са постъпили над хиляда жалби и са образувани повече от 900 производства, като голяма част от тях са свързани с общински процедури.

Той увери, че поръчките на общините, финансирани с европейски средства, се разглеждат приоритетно, тъй като дори един проект може да има ключово значение за инфраструктурата и качеството на живот в конкретното населено място.

Росен Карадимов коментира и практиката едни и същи дружества да обжалват широк кръг несвързани поръчки. КЗК извършва наблюдение на тези случаи и при наличие на данни за злоупотреба ще сезира компетентните органи. Сред възможните законодателни решения той посочи прецизирането на санкциите при допуснато предварително изпълнение и обсъждането на размера на таксите за обжалване, без да се ограничава законното право на защита.

Втората линия в работата на КЗК е противодействието на тръжните манипулации – договорени оферти, разпределение на пазари и други форми на забранено споразумение между участници. Комисията вече е приоритизирала подобни производства и подготвя актуализирани насоки, които да помагат на възложителите да разпознават съмнителни сходства между офертите.

Росен Карадимов напомни, че възложителите могат да предвиждат в документацията възможност за отстраняване на участник, за когото има влязъл в сила акт за участие в тръжна манипулация. КЗК предлага това основание да бъде уредено по-ясно в закона. Той пое ангажимент практическата информация за възможните действия на възложителите да бъде предоставена на НСОРБ и разпространена до общините.

Предвидимостта на финансирането бе основна тема в третата част на форума. Кметът на община Павликени инж. Емануил Манолов посочи, че местната инвестиционна програма постоянно търси баланс между големите стратегически обекти, нуждите на малките населени места, неотложните ремонти и подготовката на бъдещи проекти.

Според него при оценяването на инвестиционните потребности не бива да се отчита само броят на населението. Важни са още територията на общината, броят на населените места, дължината и състоянието на уличната и водопроводната мрежа и възможността да се поддържат едновременно няколко готови проекта.

Кратките срокове за кандидатстване принуждават администрациите да актуализират проекти и количествено-стойностни сметки в авариен режим. Същевременно късното приемане на държавния бюджет и неизвестността за размера и момента на трансферите затрудняват предварителното планиране на обществените поръчки.

Инж. Манолов обърна внимание и на забавените разплащания. Когато държавният трансфер не постъпи навреме, общината е принудена да използва собствени приходи, за да не спира обекта, а изпълнителят остава без необходимите оборотни средства. Това блокира други местни дейности, увеличава риска за строителния бизнес и впоследствие се отразява върху цената на следващите оферти.

„Важно е не само колко средства ще получи общината, а кога ще ги получи. Не само дали проектът е одобрен, а дали има реалистичен срок за неговото изпълнение“, обобщи кметът на Павликени.

Членът на УС на НСОРБ и кмет на община Монтана Златко Живков определи Инвестиционната програма за общински проекти като необходим и важен инструмент, който за първи път е дал достъп до ресурс на почти всички български общини. Наред с това нейното прилагане е показало проблеми, свързани с кратките срокове за реакция, промените в заявените обекти, липсата на устойчив график за плащане и политическата нестабилност през последните години.

Той настоя проверените и изпълнени дейности да бъдат разплатени без допълнително забавяне и програмата да продължи при по-ясни правила. Необходимият инвестиционен хоризонт следва да бъде съобразен с етапа и сложността на всеки проект, като за големите инфраструктурни обекти са нужни няколко години предвидимост.

Арх. Иван Шишков увери, че правителството и МРРБ работят за ускоряване на разплащанията и за възстановяване на нормалния ритъм на програмата. Целта е тя да бъде запазена, да получи устойчиво финансиране и постепенно да се превърне в по-предвидим инструмент.

Според него държавата и общините трябва съвместно да определят най-важните проекти за развитието на отделните региони. Така местните власти ще могат да влагат средства в подготовката им със сигурността, че при изпълнение на условията ще разполагат с необходимото финансиране.

Заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството арх. Павлета Пеловска представи актуални данни за администрирането на Инвестиционната програма. От включените близо 3500 проекта вече има сключени споразумения за около 2370. Само за месец са обработени над 560 отделни плащания по повече от 300 проекта.

Тя увери, че предвиденият ресурс за настоящата година покрива заявените потребности, но всяко искане трябва да премине необходимата проверка. За ускоряването на процеса е необходима и по-точна информация от общините. Неточни банкови сметки, променени формуляри и непълни данни възпрепятстват автоматизираната обработка и налагат връщане за допълване.

МРРБ е поискало от общините прогноза за очакваните плащания до 2029 г., за да може бъдещата финансова рамка да бъде защитена пред Министерството на финансите. Част от местните власти все още не са предоставили информацията, затова заместник-министър Пеловска призова за по-активна обратна връзка и спазване на изпратените образци.

Председателят на Надзорния съвет на Българската банка за развитие Деляна Иванова разясни, че новите плащания по Инвестиционната програма вече се администрират от МРРБ. Проектите, по които разплащането е започнало чрез ББР, ще бъдат довършени по досегашния ред и общините трябва да продължат да подават своите искания към банката.

Тя представи и възможностите на ББР да подпомага общинските инвестиции чрез мостово и допълващо финансиране. Банката може да финансира както общините и техните предприятия, така и изпълнители по проекти с осигурено държавно, общинско или европейско финансиране. Това позволява работата да продължи до постъпването на средствата от съответната програма.

Деляна Иванова подчерта, че финансовата подкрепа ще бъде придружена от документален и физически контрол върху изпълнението. Успешното приключване на възложените на банката проекти е важно и за доверието на Европейската комисия и може да създаде възможност подобни механизми да бъдат използвани и по други програми.

В края на форума представители на общините поставиха въпроси за щетите върху местната пътна мрежа при изграждането на големи национални обекти, продължаването на програмите за енергийна ефективност и необходимостта от целево финансиране на довеждащи водопроводи.

Арх. Иван Шишков заяви, че МРРБ обсъжда възможността политиката за енергийно обновяване да продължи с европейско финансиране. Министерството подготвя и действия за проектиране и изграждане на довеждащи водопроводи в населени места и региони, в които загубите и проблемите с водоснабдяването са най-сериозни.

/ИИ/