Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Актуално

Начало | Актуално | НСОРБ и ГД „Регионална и градска политика“ на ЕК в активен диалог за решаване на проблемите пред общините

НСОРБ и ГД „Регионална и градска политика“ на ЕК в активен диалог за решаване на проблемите пред общините

10.07.2024
НСОРБ и ГД „Регионална и градска политика“ на ЕК в активен диалог за решаване на проблемите пред общините

На 9.07.2024 г. в онлайн формат се състоя работна среща на НСОРБ с екип на Главна дирекция „Регионална и градска политика“ на Европейската комисия. Основните обсъждани теми бяха свързани с предвиденото в Споразумението за партньорство 2021 – 2027 (СП) насочване на 50% от средствата по линия на Кохезионната политика към Северна България, хода на изпълнението на програмите от периода 2021 – 2027 г. на общинско ниво и оценка от гледна точка на общините на първите стъпки по прилагането на подхода за Интегрирани териториални инвестиции (ИТИ). Срещата се проведе в контекста на по-динамичния подход за комуникация с местните и национални власти и ЕК по широк кръг въпроси, свързани с управлението и инвестирането на европейската подкрепа за България.

В работната среща взеха участие изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева, ръководителят на екип „Стратегическо развитие на общините“ Яна Дочева и началникът на отдел „Програми и проекти на общините“ Веселка Иванова, Агнес Монфре е ръководител на отдел „България, Хърватия и Словения“ в Генерална дирекция „Регионална и градска политика“ на Европейската Комисия, както и експертите от дирекцията Жолт Соколай и Ана Сорина Канеа.

На заседанието си на 6.06.2024 г. Комитетът за наблюдение на Споразумението за партньорство  прие Концепция за инвестициите от фондовете на Кохезионната политика на ЕС за програмен период 2021—2027 г. в Северна България. Тя отразява поетия ангажимент страната ни да насочи 50% от общото европейско финансиране от ЕФРР, ЕСФ+ и КФ към трите по-слабо развити региона за планиране на Северна България. От този тип целева подкрепа се изключват средствата за техническа помощ, от Програмата за храни и основно материално подпомагане и Фонда за справедлив преход. Въпреки това се очаква с прилагането на подхода средствата, с които ще разполагат общините в северните райони, да е почти два пъти повече в сравнение с програмен период 2014 – 2020 г.

Комитетът за наблюдение взе и решение за създаване на подкомитет за инвестициите от фондовете на Кохезионната политика на ЕС в Северна България, който ще се ръководи от председателите та трите Регионални съвета за развитие в северните райони за планиране - кметовете на Враца Калин Каменов, на Габрово Таня Христова и на Девня Свилен Шитов. Предстои утвърждаване на вътрешни правила за неговата дейност. НСОРБ подкрепя концепцията, както и създаването на подкомитета към Комитета за наблюдение на СП.

Като най-сериозен проблем, който НСОРБ отбелязва във връзка с ефективното усвояване на увеличения европейски ресурс, е административният капацитет по места. Въпреки опита, натрупан в двата предходни програмни периода, общините трябва значително да интензифицират своята работа, както поради двугодишното забавяне на европейските програми, така и поради допълнителния инвестиционен ресурс по ПВУ и Националната програма за общински инвестиции, подчерта Силвия Георгиева. Именно затова Сдружението фокусира вниманието си върху проект за подкрепа на общинските експерти, като приоритет ще имат общините в Северна България. Проектът е разработен и депозиран за оценка още през април и ще допринесе за реализацията на поетия в СП ангажимент за целенасочена подкрепа за Северна България. По проекта се предвижда развитие на специфичен общински капацитет при подготовка, управление и изпълнение на общински проекти, съфинансирани от ЕСИФ; повишаване на капацитета на общините от най-слабо развитите региони за подготовка и изпълнение на стратегически документи и европроекти и за прилагането на интегрирания териториален подход и подкрепа за градските общини в дейностите по стратегическо планиране, пространствено развитие и намаляване въздействието върху климата. Фокус на проекта е развитието на междуобщинско сътрудничество, засилване на функционалните връзки между големите градски общини и граничещите с тях селски общини за намаляване на регионалните различия.

Основните рискове за реализацията на концепцията за Северна България са свързани със закъснялото й разработване и приемане. Това предполага, че част от планираните дейности, най-вече тези за анализа на капацитета, приоритизирането на предефинираните инвестиции и повишаването на осведомеността на гражданите, би следвало вече да са осъществени или да са в активната си фаза. Въпреки това, предстоящият междинен преглед на програмите е възможност за пренасочване на инвестиции към Северна България, но само при наличието на готовност и капацитет за осъществяването им.

В тази ситуация е ключово подкрепата по Кохезионната политика да стане по-гъвкава и по-малко бюрократизирана, с прилагане на опростени разходи и избягване презастрахованията на национално ниво, свързани с налагането на финансови корекции, отбеляза изпълнителният директор на НСОРБ.

Сериозността на проблема с финансовите корекции с годините се задълбочава, отбелязаха експертите на НСОРБ. Екипът на сдружението проведе няколко поредни проучвания сред общините и има конкретни примери за наложени финансови корекции, които ощетяват местните бюджети, както и примери на различно третиране на еднотипни нарушения. Налице са и типове корекции, които се отменят от националните съдилища или по които има тълкувателни становища на Съда на ЕС, по които одитният орган, вместо да се спре санкционирането, настоява за обратното.  

Друга специфика на настоящия програмен период, която е предизвикателство за администрациите, е съчетаването на различни източници на финансиране.

Главният въпрос, поставян от ЕК, е за видимостта на европейския принос за обществото. Все още не е намерен правилният комуникационен подход за демонстриране на европейската подкрепа, подчерта изпълнителният директор на НСОРБ. Информацията се представя сложно и недостъпно, не винаги смисълът и важността на подкрепата е ясна за хората. Причина за това е както липсата на специфичен капацитет в екипите на бенефициентите, така и множеството обременяващи изисквания към мерките за публичност и визуализация, дистанцирането на медиите от проблематиката в резултат на платените кампании за информиране. Те самите имат схематичен характер и са ориентирани към постигане на индикатори, а не на въздействие.

Екипът на НСОРБ запозна представителите на ГД „Регионална и градска политика“ на Европейската комисия с напредъка в изпълнение на програмите от периода 2021 – 2027 г. на общинско ниво. Като цяло, реализацията се развива доста бавно, планирани процедури за набирането на проекти от общините се отлагат във времето. Твърде дълъг период отне оценката на КИТИ и бе пропусната възможността да се подготвят кандидатите за предстоящата и все още твърде неясна фаза 2 на ИТИ подхода. 

Не търпи отлагане, по оценка на общините, решаването на проблема с многофондовото финансиране по подхода ВОМР. В спешен порядък следва да се приеме национално законодателство, което да позволи стартирането на подхода и да разблокира близо 500 млн. евро налични по него. В Споразумението за партньорство е заложено многофондовото финансиране и прилагане на ВОМР да се извършва по единен подход, съгласно правилата на водещия фонд. За създаване му преди вече почти 3 години бе сформирана междуведомствена работна група, която не постигна съгласие за единните процедури по одобрение на местните стратегии за развитие, договориране и разплащане на проектите по тях.

По време на срещата бяха откроени и положителни практики от работата по европейските програми: своевременното стартиране на ЕСФ+ програмите, което позволи непрекъсваемост на подкрепата от страна на общините за екзистенциално важни за най-уязвимите групи от населението услуги – грижа в дома и топъл обяд; подкрепа за укрепването на капацитета на общинските служители за изпълнение на новите отговорности в социалната сфера от ПРЧР; проактивното поведение на УО на ПОС с провеждане на предварителни срещи за разясняване на процедури за набиране на проекти, персонална подкрепа за ключови бенефициенти.

НСОРБ подкрепи новия интегриран териториален подход, въпреки яснотата, че работата по него ще е трудна и ще отнеме много време. Представителите на НСОРБ споделиха наблюдения за някои проблеми и информираха обстойно за изпълнените ангажименти по определянето на представителите на общините в РСР и за съдействието при тяхното структуриране и навлизане в новите функции.

От проведените заседания на РСР НСОРБ структурира общи изводи и отворени въпроси, които са представени на МРРБ и са публикувани на сайта на Сдружението.