Актуално

В първия делови ден на семинара за обмен на опит за насърчаване на инвестициите в местен потенциал в общините, който се провежда във Велико Търново координаторът на проекта “Растеж чрез активизиране на местния потенциал – GALOP” Симеон Петков направи ретроспекция на отделните етапи от изпълнението му.

Основната цел на проекта е да подкрепи социално-икономическото развитие на необлагодетелстваните български общини чрез активизиране на техните местни ресурси и потенциал. С изпълнението на проекта НСОРБ си поставя амбициозната задача да промени посоката на мислене в общините при подготовката на проекти – от търсене на възможности за финансиране и структуриране на съответстващи проекти към предварителна оценка на възможностите за развитие, идентифициране на неизползвани ресурси и оползотворяването им в партньорство с неправителствения и бизнес сектор.

В рамките на първия етап на проекта чрез публична процедура бяха избрани 10 пилотни общини, в които да бъде тестван модела. Общо 40 общини представиха своите идеи как да стимулират местната икономическа активност, залагайки на своите конкурентни предимства и дадености. В избора на пилотните общини участваха освен експерти на НСОРБ, Програмният оператор на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство (ЕИП) 2014 – 2021 г. . - дирекция “Европейски програми и проекти” на МОН, представители на  Централното координационно звено и на норвежката Асоциация на местните и регионални власти, която е и партньор в проекта.

Общините Левски, Иваново, Вълчи дол, Лясковец, Елена, Белица, Банско, Димитровград, Момчилград и Брезово имаха възможност, с подкрепата на консултантски екип, да разработят стратегии за местно развитие, основани на местните ресурси и бизнеспланове за тяхната реализация. Стратегиите преминаха през одобрение и от съответните Общински съвети. Самият процес на работа бе особено ценен за пилотните общини, споделиха по време на семинара техни представители. Те приложиха на практика успешния модел на норвежките партньори: заедно с различни заинтересовани страни – потенциални партньори в реализирането на стратегиите, те идентифицираха местните дадености и забележителности от всякакво естество, оцениха техния потенциал и привлекателност спрямо актуалните социално-икономически тенденции и разработиха своите стратегии с ясни цели и приоритети за надграждане на силните страни с изявен потенциал. Част от важните поуки в работата по проекта беше и изготвянето на практичен, реалистичен и обозрим бизнес план, който обхваща конкретните стъпки за реализиране на стратегиите. В българската управленска практика, рязко теоретичното изготвяне на стратегически документ се съпровожда с пълния пакет от дейности по неговото осъществяване. Именно това постигнаха 10-те общини, които тестваха на практика моделът на норвежките общини. Бизнесплановете дадоха и ясна представа за необходимите разходи за осъществяването на стратегиите, потенциалните приходи при ефективно управление и очертаха смисъла на планираните инвестиции. Включването на всички заинтересовани страни, правилното разпределяне на задачите и успешното модериране на процеса от страна на общините е друг аспект на ценния опит от работата им по проекта ГАЛОП.

Особено високо бе оценена подкрепата от страна на НСОРБ. Сдружението не само съпровождаше пилотните общини в нелекия път по реално стратегическо планиране, но и успя да убеди финансиращата организация да осигури подкрепа за реализация на идеите на общините. В тази връзка подготвените стратегии и бизнес-планове бяха използвани като рамка за условията за кандидатстване и допустимост по т.нар. Малка грантова схема по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство.

На база опита от работата си с пилотните общини НСОРБ разработи и 5 типови модела за местно развитие, основано на различни видове местни дадености. Като ключов капитал за всеки от моделите са: природни дадености, богато културно-историческо наследство, потенциал за биологично чисто земеделие и животновъдство и възможности за създаване на производствени мощности (за населени места в близост до големи градове), бизнес зони, start-ups и технологични фирми, както и потенциала за разкриване на социални услуги с добавена стойност (социални предприятия, центрове за настаняване на възрастни хора, дейности за млади хора и др.).

Разработените модели са публикувани в страницата на проекта www.galop.namrb.org и се явяват полезен наръчник за местните партньори при планиране на интегрирани териториални инвестиции и истински Водено от местните общности развитие.

През 2023 г. бяха организирани и три работни посещения в Норвегия, както и форуми и обучение за разпространение на резултатите от проекта.

Основният извод, който участниците в семинара очертаха като сериозен принос на проекта в цялостната система за планиране и реализиране на инвестиции в общините, е прилагането на подобен подход “отдолу-нагоре”. Те отчетоха трудностите при неговата реализация, но подчертаха необходимостта той да бъде насърчаван за постигане на реална  промяна на мисленето при планирането на местното развитие.

За съжаление през последните години наложилата се практика е точно обратната – повечето инвестиции и „приоритети“ се ориентират според допустимите за финансиране дейности, определяни от Управляващите органи на съответните програми.

Подходът отдолу нагоре, който в новия програмен период се опитва да наложи работата по интегрираните териториални инвестиции, е базиран на съвсем различно разбиране за нуждите от финансиране. Той предполага подкрепа за разгръщане на потенциала и подкрепа на реални възможности, а не възприетата практика за инвестиции, според очертани нужди и празноти. Тестваният от проекта ГАЛАП модел залага на все още съществуващите сили на общините, местните икономически оператори, гражданите и техните сдружения да постигнат напредък със собствени сили. Той е противовес на пасивния модел на инвестиране на публични средства без включването им в реален модел за растеж, подчертаха експертите и участниците в семинара.

Натрупаният опит показва, че общините ще се нуждаят от значителна подкрепа при реализацията на новия подход, подчерта координаторът на проекта Симеон Петков. От силна подкрепа се нуждаят както общините, така и гражданските структури и бизнеса за развитие на партньорства, което беше отчетено като сериозна трудност и за трите страни.