Актуално

Работещи технологии от Враца, София и Бургас, сигурността на общинските данни и възможността няколко общини да ползват общ ИТ екип бяха във фокуса на дискусионния форум „Дигиталната община: споделени решения, сигурни данни, общ капацитет“. Той се проведе на 11 октомври в к.к. „Албена“ като част от Годишната среща на местните власти. Разговора модерира Таня Кръстева, главен редактор на списание „Мениджър“, а неин партньор на сцената бе Робърт – хуманоиден робот и AI съветник на министъра.

Във форума участваха: Силвия Георгиева, изпълнителен директор на НСОРБ, Калин Каменов, член на Управителния съвет на НСОРБ и кмет на община Враца, Иван Гойчев, съветник в екипа на кмета на Столична община, Даниела Алексиева, управител на „Иновационни системи – Бургас“ ЕООД, инж. Дилян Млъзев, кмет на община Елена и Пламен Дончев, заместник-кмет на община Иваново.

Дискусията премина от добрите примери и решения, които вече работят в общините, към въпросите как те могат да бъдат използвани повторно, как да се осигури надеждна защита на данните и как администрациите с ограничен капацитет да получат необходимата експертна подкрепа. В края на форума НСОРБ очерта три направления за последваща работа: каталог на технологичните решения, национална програма за дигитално обновяване на общините и подготовка на пилотен модел за споделени ИТ услуги.

Хуманоидният робот Робърт се включваше в отделните части на форума заедно с модератора Таня Кръстева. Още в началото той очерта границата между възможностите на изкуствения интелект и решенията, които остават отговорност на хората: „Не мога сам да реша кое е полезно за гражданите, кой носи отговорност, кое може да се споделя между общини и къде сигурността трябва да бъде поставена пред удобството. Това все още е работа за хората.“, каза роботът Робърт.

Враца, София и Бургас показаха как технологиите навлизат в работата на общините като представиха работещи дигитални решения 

Кметът на Враца Калин Каменов откри форума с представяне на дигиталния асистент „Деси“, който общината въведе преди около година. Системата отговаря на въпроси, свързани с работата на общинската администрация, и е достъпна на място в общината, през сайта ѝ и по телефона. По данни на общината за този период чрез асистента са осъществени над 3000 услуги. Той отбеляза, че сред потребителите му има и възрастни хора, за които първоначално общината е очаквала използването на технологията да бъде по-трудно.

Каменов обясни, че асистентът се надгражда с информацията от поставяните въпроси и така може да става по-полезен както за гражданите, така и за служителите. Според него сходните казуси в различните общини дават възможност натрупаният опит на едно място да подпомага работата и на други администрации.

„Живият контакт с хората трябва да го осъществявате вие. Но платформите и дигиталните решения помагат да имате това време, от което се нуждаете“, каза Калин Каменов. Той подчерта, че целта на технологията е да облекчи повтарящите се задачи и да остави повече време на общинските екипи за работата им на терен и за прякото общуване с гражданите.

При кратко допитване в залата част от представителите на общините посочиха, че вече използват решение или практика, въведени първоначално от друга община. Това насочи разговора към условията, при които една успешна технология може действително да бъде приложена на ново място.

Иван Гойчев представи „Решава София“ – платформа, чрез която гражданите предлагат проекти за своите райони и квартали, участват в обсъждането им и гласуват кои идеи да бъдат реализирани. При търсенето на технологично решение Столичната община е проучила международния опит и е избрала платформа с отворен код, използвана и в други градове в Европа.

„Тези решения са проверени. Те работят навсякъде по света и си зададохме въпроса: защо не и в София?“, каза Гойчев. Той описа последователните стъпки в „Решава София“ – подаване на предложения от гражданите, разглеждане и обсъждане, проверка на допустимостта, гласуване, класиране и изпълнение. По представените от него данни през първата година в платформата са участвали около 11 000 души, а през втората – около 22 000 граждани.

Платформата е подготвена така, че да може да бъде използвана и от други български общини. Според Гойчев обаче първата им задача е да решат как точно искат да организират участието на гражданите – кой може да предлага и гласува, как се определят бюджетите и какви ограничения важат за проектите. Едва след това идва настройването на системата, включително идентификацията на потребителите. „Това, което е нужно, е да сте наясно с процеса, през който гражданинът ще върви в тази система“, обобщи той.

Гойчев посочи и други платформи с отворен код, които Столичната община използва за предоставяне на данни и за анализ на градската среда. По думите му общините могат да търсят вече разработени инструменти, които отговарят на техните потребности, вместо всеки път да започват изграждането на нова система отначало.

Даниела Алексиева представи дигиталната среда на Община Бургас, в която се обединяват данни от различни системи и регистри. Сред тях са географската информационна система, зелената система, информацията за водите и реакцията при аварии, кадастралните карти и публичната платформа „Смарт Бургас“. Данните се използват както от общинските служители, така и за предоставяне на информация и услуги на гражданите.

Алексиева даде пример с транспортните данни на Бургас, които вече са интегрирани в няколко приложения и миналата седмица са достъпни и през Google Maps. Тя обясни, че за администрацията са разработени инструменти за по-подробна работа с информацията, докато публичният достъп е съобразен с характера на отделните данни и услуги.

„Най-основното във философията на Община Бургас е да води един дългосрочен процес, в който данните да бъдат полезни, но и да могат да бъдат верифицирани и да се достъпват лесно“, каза Алексиева. По думите ѝ създаването и поддържането на качествени данни изисква постоянна работа и ясно определени отговорности в администрацията.

Тя подчерта, че ГИС средата е собственост на Община Бургас, което позволява разходите за външна поддръжка да останат ниски. Системите са изградени модулно и могат да се адаптират към информацията и потребностите на други общини. Бургас вече работи по споделяне на свои ресурси с Варна и използва общ технологичен ресурс със София за визуализация на данни, свързани с потенциала за производство на слънчева енергия.

След трите представяния Калин Каменов постави предложението за публичен Каталог на технологичните решения. Идеята е кметовете и общинските екипи да могат лесно да намират решения, които вече работят, и да преценяват дали са приложими при тях.

Дискусията показа, че за тази преценка не е достатъчно да се посочи само името на платформата или да се предостави изходният ѝ код. Общината трябва да знае какъв проблем решава тя, при какви условия може да я използва, какви данни са ѝ необходими, има ли разходи за лиценз и кой ще осигурява внедряването и поддръжката. Участниците обсъдиха възможността тази информация да бъде представена по-достъпно чрез надграждане на съществуващите ресурси на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация.

„За да може едно работещо решение да бъде използвано и от друга община, трябва да са ясни условията за използване, необходимите данни и ресурсът за поддръжка“, обобщи модераторът Таня Кръстева.

Еднакви изисквания за сигурност, различен капацитет за изпълнение

Втората част на форума беше посветена на защитата на данните, непрекъсваемостта на услугите и подготовката за реакция при инцидент. Кметът на община Елена инж. Дилян Млъзев обясни, че общините трябва да имат политики и правила за информационна и мрежова сигурност, да организират архивирането и управлението на достъпа и да определят предварително действията на служителите при проблем.

За по-малките администрации това е сериозно предизвикателство. Те са длъжни да изпълняват изискванията за сигурност, но трудно привличат ИТ специалисти и често се налага служители да съвместяват няколко дейности. Външните фирми могат да поемат част от поддръжката, но при инцидент трябва предварително да е ясно какви са отговорностите им и кой в общината координира реакцията.

„Един споделен ИТ капацитет в регионална или в някаква друга организация би бил добре дошъл за общините“, каза инж. Делян Млъзев. Той настоя правилата за действие да бъдат познати и на служителите, а обучението им да не се подценява. „Плановете не трябва да остават само на хартия. Трябва да бъдат реални и да се актуализират“, подчерта кметът на Елена.

Калин Каменов представи предложението на НСОРБ за Национална програма „Дигитална и иновативна общинска администрация“ за периода 2027–2030 г. Предложеният от Сдружението индикативен ресурс за 2027 г. е около 31 млн. евро без ДДС. Програмата е замислена като подкрепа за технологично обновяване, лицензирана среда, киберсигурност и обучение.

НСОРБ предлага преди разпределянето на средства да се направи национална инвентаризация на техниката, лицензите, инфраструктурата и съществуващите мерки за защита. Така подкрепата ще може да отговори на действителните дефицити – в една община това може да са работните станции, в друга архивирането и възстановяването на данни, а в трета защитата на мрежата.

„Средствата не трябва да се разпределят поравно, а според потребността, риска и готовността на конкретната община“, заяви Каменов. Според него програмата трябва да даде възможност всяка администрация да достигне необходимо базово технологично и защитно ниво, без това да зависи единствено от собствения ѝ бюджет.

НСОРБ предложи пилотен проект за споделени ИТ услуги

Изпълнителният директор на НСОРБ Силвия Георгиева представи концепция за регионален център за споделен ИТ капацитет. Предложението е една община да осигури административната и работодателската рамка за общ експертен екип, а други близки по местоположение общини да се присъединят чрез споразумение и да получават договорени услуги.

„Предлагаме няколко общини да споделят същинското изпълнение, а не административната компетентност. Всеки кмет, секретар или компетентен орган запазва своите правомощия и отговорности“, подчерта Силвия Георгиева, изп. директор на НСОРБ. Георгиева обясни, че за всяка услуга трябва да бъдат уточнени начинът за подаване на заявка, приоритетите, срокът за реакция, правилата за достъп до системите и отговорностите на участниците.

Пилотният проект следва да започне с ограничен набор от услуги, за които избраната група общини има реална потребност и чиито резултати могат да бъдат измерени. Сред обсъжданите възможности са текуща ИТ поддръжка, системна експертиза, киберсигурност и помощ при инцидент. Преди да се определи окончателният обхват, трябва да се проучи с какви специалисти и системи разполага всяка заинтересована община, какво вече е възложила на външни изпълнители и къде изпитва най-сериозни затруднения.

Георгиева посочи, че НСОРБ вече има опит с организиране на споделена услуга между общини. По модел със Столична община 57 общини са се присъединили към услуга за жестов превод при административното обслужване. Сдружението е подготвило и пакет от документи за междуобщинско сътрудничество, който може да послужи при разработването на новия пилот.

Финансирането на бъдещия проект все още предстои да бъде изяснено. НСОРБ разглежда възможност за целева държавна подкрепа, както и вариант разходите да бъдат поделени между участващите общини. „Услугите, срокът, цените са неща, които се договарят. Важно е да има разбиране, че това трябва да се случи“, каза Георгиева.

Заместник-кметът на община Иваново Пламен Дончев представи практическата потребност от подобна услуга. Общината няма собствен ИТ специалист и разчита на външна фирма за ежедневната техническа поддръжка. При прекъсване на система, проблем със сигурността или възстановяване на данни обаче може да се наложи помощ извън обхвата на текущия договор.

„За нас такъв център не трябва да замества фирмата, която обслужва общината. По-скоро трябва да добави специализирана помощ там, където една община трудно може сама да поддържа необходимите специалисти“, каза Дончев. Той заяви готовност Иваново да участва в подготовката и пилотното прилагане на модела, като уточни, че конкретните финансови и организационни ангажименти трябва да бъдат уредени по съответния ред.

Интерес към пилотния проект изрази кметът на Благоевград, Методи Байкушев, както и заместник-кметът на Горна Оряховица Даниел Божанков. По думите на Божанков, след като моделът бъде изяснен и общината получи повече информация, тя би могла дори да бъде водещ партньор заедно с по-малки общини в района.

Три следващи стъпки, които предстоят след форума

В края на дискусията Силвия Георгиева очерта последващата работа на НСОРБ. Сдружението ще подготви формат за основната информация, която трябва да придружава всяко технологично решение в предложения каталог, и ще го представи на Министерството на иновациите и дигиталната трансформация. Ще продължи и работата по Националната програма „Дигитална и иновативна общинска администрация“ в рамките на бюджетната процедура.

По пилотния модел НСОРБ ще започне предварителни разговори със заявилите интерес общини и ще изпрати предложение до всички кметове, за да установи кои администрации биха желали да участват. Следващата задача е да се оформи подходяща група, да се намери водеща община и да се определят услугите, финансовите условия и резултатите, по които ще се оценява работата на центъра.

А за финал роботът Робърт обобщи основното послание на форума с думите: „Споделяйте това, което работи. Пазете това, което е важно и споделяйте експертизата, когато няма смисъл всеки да я изгражда сам.“, каза хуманоидният робот Робърт.

/ЙБ/