×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Новини Новини

Актуално

Начало | Актуално | Европа се нуждае от „зима на солидарност“, за да се справи с рязко покачващите се цени на енергията, предупреждават местните лидери

Европа се нуждае от „зима на солидарност“, за да се справи с рязко покачващите се цени на енергията, предупреждават местните лидери

24.11.2022
Европа се нуждае от „зима на солидарност“, за да се справи с рязко покачващите се цени на енергията, предупреждават местните лидери

Комисията по политика на териториално сближаване и бюджет на ЕС (COTER) на Европейския комитет на регионите обсъди местния и регионален опит в справянето с настоящата енергийна криза на редовното си заседание на 23 ноември в Брюксел. В дебата участваха и кметовете на Габрово – Таня Христова, на Правец – Румен Гунински, и на Сливен – Стефан Радев.

Покачващите се цени на енергията засягат всички европейци, особено най-уязвимите. Електричеството е поскъпнало с 35% през последната година. Евростат изчислява, че около 35 милиона граждани на ЕС не са били в състояние да поддържат домовете си достатъчно топли през 2020 г. Местните и регионалните власти като собственици на сгради и обществени услуги, включително училища, болници, социални жилища и често енергийни компании, са силно засегнати от кризата. По-високите цени на енергията застрашават способността им да предоставят адекватни услуги на своите граждани и крият риск от разширяване на социалните неравенства.

Членовете на COTER споделиха с Европейската комисия опита от своите общности и подчертаха нарастващия безпрецедентен недостиг на средства. Много от тях се борят да поддържат отоплението на обществените сгради, най-вече в училищата и болниците, да поддържат обществения транспорт достъпен и да подкрепят гражданите, които не успяват да платят сметките си за енергия. Връщането към стари методи за отопление на обществени сгради излага на риск пътя към климатична неутралност, което прави новите инвестиции по-важни от всякога за гарантиране на екологичен и справедлив преход.

Енергийната криза се отрази негативно и на разходите на общините в България, тъй като те предоставят над 80% от публичните услуги в страната. Дори и след въвеждането на системата за предоставяне на компенсации за високите сметки за ток на небитовите потребители, сметките на общините се увеличиха с 29% през 2021 г. и тази тенденция продължи и през 2022 г., когато ръстът вече беше над 35%.

Конкретните решения, предложени от НСОРБ, са от преразглеждане на дефинициите за „битов“ и „небитов“ клиент в Закона за енергетиката и подкрепа за местните власти чрез специални субсидии до схеми за финансиране на инвестиционните разходи за въвеждане на по-енергийно независими системи за отопление и работа на публичните услуги и облекчена процедура за изграждане на фотоволтаични паркове за собствени общински нужди.

Сред основните проблеми в страната, които не позволяват реализирането на тези идеи, е свръхрегулирането в сферата на енергетиката.

На дневен ред е и решаването на “уравнението” кои са енергийно бедните домакинства и как следва да бъдат подкрепени те. Очертани и ясни са дългосрочните мерки – саниране на жилищните сгради, но все още се идентифицират краткосрочните, които най-вероятно ще преминат през системата на социално подпомагане. В началото сме на реализирането на поредната група мерки за енергийна ефективност на жилищните сгради по ПВУ, които са с по-дълъг хоризонт, но и по тази тема продължават да действат редица регулации и изисквания, които не са консултирани с местните власти.

Като цяло българските общини нямат реални правомощия да решават самостоятелно как да бъдат насочени европейските средства, така че да намалим негативните ефекти от енергийната криза. Работим по унифицирани проекти, изготвени от секторните министерства, без да сме били въвлечени активно в процесите на планиране и детайлизиране на най-ранен етап.

Председателят на Комисията COTER Емил Бок, кмет на Клуж Напока, каза: „Нуждаем се от зима на солидарност, за да имаме успешна европейска пролет. Солидарността е най-голямото оръжие, което имаме на наше разположение срещу руската агресия спрямо Украйна. Градовете и регионите в цяла Европа изпитват въздействието на нарастващите цени на енергията в сметките си. Ние обаче не искаме от ЕС да отклонява пари от инвестиции в политиката на сближаване. Ние искаме свежи пари, които биха могли да бъдат изразходвани по места, за да помогнем на нашите граждани."

По време на дискусията Европейската комисия посочи ограничената възможност за изразходване на ресурсите от политиката на сближаване за подпомагане на гражданите и МСП при плащане на сметките си за енергия. Въздействието от използването на кохезионни пари по този въпрос, което предстои да бъде одобрено от Европейския парламент и държавите-членки, се оценява на между 40 и 300-400 евро на глава от населението в зависимост от нивото на регионално развитие, бе пояснено от ЕК, позовавайки се на неизползваните ресурси от програмите в периода 2014-2020 г.

В рамките на заседанието местните и регионалните представители приеха с единодушие проектостановище относно устойчивия и приобщаващ растеж на най-отдалечените региони на ЕС, което приветства факта, че Европейската комисия е последвала препоръката на КР за адаптиране на стратегията на ЕС за тези региони.