Актуално

В периода 26 – 28 март се провежда 46-та пленарна сесия на Конгреса на местните и регионални власти на Съвета на Европа. Българската делегация е представлявана от кметовете на общините Каварна – Елена Балтаджиева, Венец – Нехрибан Ахмедова, Мирково – Цветанка Йотина. Те са придружени от изпълнителния директор на НСОРБ Силвия Георгиева, която участва и в заседанието на директорите на асоциациите – членове на Мрежата на асоциациите на местните власти от ЮИЕ (НАЛАС), на 27 и 28 март.

През първия ден от сесията основен акцент бе представянето на информация от българската делегация за напредъка по изпълнението на Препоръка 460 (2021) на Конгреса за прилагането на Европейската харта за местното самоуправление в България. Докладването е част от решението на Комисията по мониторинг от септември 2022 г. за извършване на средносрочни прегледи на изпълнението на препоръките във всички страните, които са преминали традиционната процедура по мониторинг. То има за цел да укрепи прилагането на препоръките и при необходимост да приоритизира теми за постмониторингов диалог.

Българската делегация посочи липсата на съществен напредък в изпълнение на препоръките на Конгреса. Продължава практиката за въвеждане на нови компетенции без ясна предварителна оценка, включително нови отговорностите на общините, свързани с реформите в Националния план за възстановяване и устойчивост. Отбелязано бе, че към момента единственото съществуващо правомощие по отношение на препоръката за по-голяма свобода на преценка на местните власти да адаптират упражняването на делегирани правомощия към местните условия е свързано с използването на преходните остатъци по делегирани от държавата дейности от предходни години. Възможност, за която НСОРБ лобира и бе приета след дълги обсъждания с Министерството на финансите и Народното събрание.

По темата за зависимостта на общините от финансови трансфери от държавния бюджет членовете на делегацията посочиха, че делът на държавните субсидии и трансфери нараства за сметка на намаляване на собствените приходи и за 2023 г. и разпределението е 71:29.

Българските местни власти споделиха и за предстоящото реализиране на Инвестиционна програма за общините, която се разглежда от централните власти като форма на децентрализация. Те посочиха, че въпреки позитивната възможност за инвестиции, към момента все още има въпроси по нейното прозрачно и ефективно изпълнение.

Централната власт няма визия за разширяване на приходната база на общините, въпреки предложенията на НСОРБ за законодателни промени, които ще позволят споделянето на част от приходите от националните данъци върху доходите на физическите лица и корпоративния данък с общините. Делът на данъчните приходи като част от общите данъци на национално ниво продължава да е нисък – 2,9% през 2022 г. и 2,7% през 2023 г.

Липсва и механизъм за обективна оценка на стандартните разходни потребности, съизмерими с разходите за изпълнение на общинските задачи. Делегацията посочи, че МФ не е възприело предложението за включване в средносрочната бюджетна прогноза подробни разчети за тригодишен период за всички видове трансфери по общини. Същото важи и за предложението да се въведе задължителна оценка на въздействието на новите нормативни актове върху местните бюджети и компенсиране на общините за увеличените им разходи в резултат на въведени със закон държавни политики.

Що се отнася до препоръката за изменение на законодателството за увеличаване на фискалната автономия на местните власти чрез разширяване на правомощията за налагане на местни данъци, делегацията посочи, че през 2023 г. е направен опит за промени в метода за определяне на данъчните оценки на имотите. Министерството на финансите представи част от предложенията на НСОРБ за промени в режима, които не бяха приети от Народното събрание с аргумента, че не е направена оценка на въздействието от МФ и хората ще плащат по-високи данъци.

Българските местни власти се надяват на политическата воля на правителството и на цялостна последваща оценка на въздействието на Закона за местните данъци и такси, показваща постоянните дефицити и ограничения, които са въведени, въпреки че Конституцията не го изисква, и да се пристъпи към цялостна актуализация на системата на местни данъци и такси.

В последвалата дискусия делегатите подчертаха, че в подобни ситуации на липса на напредък в изпълнение на препоръките е необходимо Конгресът да предприеме конкретни стъпки. Председателят на Комисията по мониторинг обясни, че Конгресът ще подготви официално писмо до националните власти за получаване на информация за състоянието по изпълнението на препоръките. На база получените отговори и при необходимост, ще се подготви и постмониторингово посещение в България.

Членовете на Конгреса обмениха мнения и с Генералния секретар на Съвета на Европа Мария Пейчинович-Бурич. Тя представи накратко основни акценти от постигнатото по време на 5-годишния й мандат, който изтича тази година. Г-жа Бурич подчерта сложните ситуации в сферата на правата на човека и опазването на демокрацията. Тя посочи, че местните власти полагат много усилия за по-активно включване на младите хора и гражданите в демократичните процеси на местно ниво. В същото време пандемията Ковид19 доведе до още по-голямо маргинализиране в обществата, включително предизвикано от липсата на достъп до цифрови технологии. Генералният секретар говори и за военната агресия на Русия в Украйна и подчерта значението на създаването на Регистър на вредите, причинени от агресията на Руската федерация срещу Украйна и призовава местните и регионалните власти да допринасят активно за неговата работа. Бурич спомена и за проблема с тормоза над изборните лица и последиците от това за местната демокрация. Тя завърши с думите, че „Върховенство на закона е нашият компас, които направлява нашите действията за справедливост, равенство и демократично развитие“.

Сред другите дискусионни теми в първият ден на пленарната сесия са преразглеждането на процедурните правила на Конгреса, защитата на правата на децата в Украйна, върховенството на закона и ролята на местните власти, мониторинг на прилагането на ЕХМС в Италия и нарастващият антисемитизъм и антимюсюлманската омраза в Европа.