Актуално

На 11 юли се проведе заседание на УС на НСОРБ (виж ТУК). На него изпълнителният директор на НСОРБ информира за приключилия цикъл на структуриране на постоянните комисии към Сдружението. Експертните общности вече работят на пълни обороти, подчерта Силвия Георгиева. Двама от председателите на комисиите – по околна среда, кръгова икономика и зелени политики и по бюджет и финанси – Надежда Бобчева, зам.-кмет на Столична община, и Мария Йозова, зам.-кмет на Габрово, участват в дискусиите на ръководството по проблемите с въвеждането на нов подход към управлението на отпадъците. Съпредседателите на постоянната комисия по социални политики Росица Димитрова (община Велико Търново) и Веселина Ботева (община Пловдив) по същото време са в работен режим с дискусиите на Националната среща на експертите по социални дейности от общините, която се провеждат в Монтана.

Въвеждането на новата такса „битови отпадъци“ изисква цялостна промяна в управлението на отпадъците по общини

Основната дискусия бе фокусирана върху работата на общините по предстоящата кардинална промяна в начина на определяне на ТБО. Според кмета на община Карлово и член на УС д-р Емил Кабаиванов, който бе основен докладчик по темата, тази реформа се очертава като основното предизвикателство пред месната власт в този мандат. Различни общини представиха своя опит и споделиха трудностите, с които се сблъскват.

В цялостната промяна на модела за управление на отпадъците ключово място заема организирането на разделното събиране по видове отпадъци, подчерта председателят на ПК по околна среда, кръгова икономика и зелени политики – заместник-кметът на София Надежда Бобчева. В този план сериозна спънка пред общините е работата на организациите за оползотворяване на отпадъците от опаковки. Тяхната дейност се финансира от продуктовите такси, заплащани от производителите. Договорите за създаване на условия за разделно събиране в населените места сключват кметовете на общини, в същото време отчитането на дейността на организациите се извършва пред МОСВ. Местната власт на практика е изведена от процеса на управление в сферата на разделното събиране на отпадъците.

Текстилните отпадъци и старите обувки са една от големите продуктови групи, които подлежат на разделно събиране. Производителите им не заплащат продуктова такса и тяхното събиране и преработване засега се осъществява по правилата на бизнеса. Фирмите, с интерес към този отпадък като суровина, все още поставят контейнери извън цялостната общинска схема за управление на отпадъците.

Сериозно затруднение поражда и фактът, че европейското законодателство в сферата системно се допълва и обхваща все повече продуктови групи. Изискванията за всички не са ясни на този етап, когато общините са започнали редизайна на своята работа по управление. Най-сериозен проблем за общините се явява оползотворяването на строителните отпадъци.

В дискусията бе обърнато сериозно внимание на нуждата от сериозна комуникация с гражданите, които трябва своевременно да бъдат информирани за предстоящите промени, и в същото време те са неразделна част от целия процес. Промяната в навиците е сложен и продължителен процес, в който общините отново са оставени сами, бе подчертано по време на обсъжданията. Истината, че управлението на отпадъците ще става все по-сложно и все по-скъпо, се премълчава години наред от отговорните институции и негативите от обществената оценка ще бъде насочена към кметовете, които на практика са длъжни да прилагат вече взети решения, коментираха участници в обсъждането.

Все по-малко хора са склонни да работят в сферата на чистотата и това налага сериозен поглед към навлизането на технологиите в системите за управление на отпадъците. Сериозно внимание бе обърнато на нуждата от значителни инвестиции, които съпровождат промяната в системата на сметосъбирането, извозването и почистването.

Точните разчети, които общините трябва да направят, трудно могат да бъдат базирани на коректни данни, подчертаха кметовете. Данните за количествата битови отпадъци от Изпълнителната агенция „Околна среда“ и НСИ се бавят с години и това сериозно затруднява процеса на нормалното планиране на общинско ниво. Експертните екипи по места идентифицират и сериозни пропуски в законодателно отношение.

За да правим каквато и да е политика, трябва да имаме пълните и верни данни, за да стъпим на здрава основа, подчерта кметът на Габрово Таня Христова. Тя предупреди, че много от усилията на общините в процеса на преустройство на системите за управление на отпадъците могат да доведат до обратен негативен ефект – по-малко платени данъци и повече боклуци, изхвърлени на нерегламентирани места. Липсата на ясен подход и сериозно отношение към проблемите от страна на институциите отдалечават от реалната цел на политиката на ниво ЕС – да генерираме по-малко отпадъци, подчертаха кметовете. Според тях, изкривяването в управлението на генерираните в системата ресурси води до компрометиране на принципа „замърсителят плаща“. В родната му адаптация на практика плащат и производителите на стоки в опаковки, и крайните потребители, при това средствата не достигат до общините, които на практика организират поддържането на обществените пространства и сметосъбирането.

Натрупаните констатации от работата на общинските екипи трябва да бъдат обобщени и систематизирани и да откроят както необходимите нормативни промени, така и да очертаят реалистични срокове и финансови параметри за реализиране на трансформацията в сектор „отпадъци“. Не на последно място, общините ще настояват всички заинтересовани страни да заемат своето място в този процес и настояват за разговор с министрите на финансите, на околната среда и водите и на електронното управление. Само в този формат може да бъде съставен реалистичен план за действие по прилагането на новия модел за определяне на ТБО у нас, решиха членовете на УС. Те одобриха и подготвения от НСОРБ консултативен материал за въвеждането на новия модел на ТБО в общините и пакет от предложения за законодателни промени.

Нерешени проблеми при интеграцията на бежанци от Украйна

Ръководството на Сдружението ще настоява за по-голяма прозрачност и отчетност в работата на Националния оперативен щаб (НОЩ), натоварен със задача да осъществява планиране, управление, координиране и контролиране на действия по прием, настаняване, здравно, социално и интеграционно обслужване на лицата, потърсили временна закрила у нас. НСОРБ има свои представители в работните групи, които информираха за работата на щаба досега.

От началото на войната през България са минали близо 2 млн. украински бежанци, като 174 хиляди са се регистрирали за временна закрила. От тях 52 хиляди редовно се пререгистрират. Към 1 юли т.г. подпомаганите чрез Правителствената програма украински граждани са 21 830, като преобладаващата част от тях са в държавни бази и хотели по Черноморското крайбрежие. Прави впечатление, че с настъпването на летния сезон, броят на подпомаганите украински граждани се увеличава неколкократно (към 1 април т.г. техният брой беше 6 030). 80% от получилите закрила са жени и деца, макар че от началото на годината се увеличава значително броят на мъже в мобилизационна възраст, идващи със своите многодетни семейства.

По силата на поредица Решения на Министерски съвет, през последните две години срокът на Програмата за хуманитарна помощ непрестанно се удължава. Украинските граждани и членове на техните семейства с предоставено право на временна закрила на основание чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, имат право да работят у нас без разрешение за достъп до пазара на труда, но трябва да се регистрират като търсещи работа лица в дирекция „Бюро по труда” по постоянен или настоящ адрес на пребиваване. Правят впечатление декларираните „широки“ родствени връзки – по входове на жилищни блокове, села и квартали – особено, ако се цели настаняване по Черноморското крайбрежие.

Регулярно се одобряват молби, подадени от собственици на обекти за настаняване в установения ред. Множество са и индивидуалните молби за преместване заради получена неофициална информация за по-добри условия на хранене и други възможности. Тези молби се преглеждат обстойно с оглед избягване на привилегировано третиране.

От над 10 000 украински деца със статут на бежанец вече над 3 000 са записани в училище и над 1 500 в детска градина.

Основните проблеми, на които експертите обръщат внимание е, че приетата още през 2022 г. от МС Програма за хуманитарна помощ на практика само се удължава през последните 3 години, а подготвеният още през есента на 2023 г. от НОЩ проект на Програма за интеграция на украинските граждани, включваща ясни критерии за подпомагане, изваждане от хотелите по Черноморието и установяване в други региони на страната, все още не е приета от Министерски съвет.

За разлика от други европейски държави, България няма систематичен социологически, правен и финансов анализ на посрещането/установяването на украинските бежанци у нас. Опитите за създаване на обща база данни се провалиха, тъй като нито една институция не пое ангажимент за нейното поддържане и актуализация.

Държавните институции не успяха да осигурят съдействие от Посолството на Украйна в България нито за предоставяне на документи, нито за проверка на финансовото състояние на гражданите си.

На този фон общините остават изолирани от системата за подкрепа. В Дългопол в общинска база все още има настанени украински семейства, разходите за които се дофинансират от местния бюджет. В създадения център за настаняване в Пловдив „Втори дом“ също Общината осигурява средства за охрана и поддръжка, като междувременно настанява и деца в детските градини, споделиха кметовете на двете общини.

УС на НСОРБ счита, че е необходимо да бъде подобрена работата на националните структури и трябва ясно да бъдат разписани ангажиментите на държавата и общините по линия на интеграцията на украинските бежанци. Сдружението ще настоява за ефективни решения.

Последните промени в ЗОП ограничават правомощията на районните кметове

На своето заседание членовете на УС обсъдиха и предложение, което ще бъде внесено в рамките на общественото обсъждане на поредните промени в ЗОП. Последните изменения стесниха кръга от длъжностни лица, които могат да бъдат упълномощавани като възложители от кмета на общината. От тях отпаднаха и районните кметове, което сериозно затруднява работата на общините с районно деление. Като членове на УС, кметовете на Пловдив Костадин Димитров, на София Васил Терзиев (представляван на заседанието от своя заместник Никола Барбутов) и на Варна Благомир Коцев (представляван на заседанието от своя заместник Христо Рафаилов) споделиха за сериозни проблеми, предизвикани от това законово ограничение. Според кмета на Пловдив, това ограничение е пряко отстъпление от принципите на децентрализацията в управлението. УС ще предложи промени в закона, които да дадат специфична регламентация за общините с районно деление, които ще бъдат внесени в рамките на продължаващото до 27 юли обществено обсъждане.

Рамково споразумение за обвързване на социалните помощи с полагане на обществено полезен труд 

Одобрено бе внесеното предложение от изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане за актуализиране на Рамковото споразумение за съвместна дейност между Агенция за социално подпомагане, Национално сдружение на общините в Република България и Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ по прилагане разпоредбите на чл. 12, ал. 1-4 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.

Съгласно чл. 2, ал. 4 от Закона за социалното подпомагане, правото на получаване на месечни социални помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд от безработни лица в трудоспособна възраст, регистрирани в дирекция "Бюро по труда", и редовното посещаване на детска градина или училище от детето или ученика в задължителна предучилищна или съответно училищна възраст.

В обсъжданията по време на заседанието на УС взеха участие членовете на Контролния съвет на НСОРБ, кметът на Габрово Таня Христова, която оглавява българската делегация в Европейския комитет на регионите, председател на Комисията по социална политика, образование, заетост, научни изследвания и култура (SEDEC) и член на Комисията по политика на териториално сближаване и бюджет на ЕС (COTER), председателят на Постоянната комисия по околна среда, кръгова икономика и зелени политики на НСОРБ Надежда Бобчева – заместник-кмет на Столична община и председателят на Постоянната комисия по бюджет и финанси на НСОРБ Мария Йозова – заместник-кмет на община Габрово.