Становища

Относно: Становище по ЗИД на Закона за водите, сигнатура 51-454-01-25/11.12.2024 г., внесен от г-н Костадин Костадинов и група народни представители, (На изх № КРП-50-553-04-5/28.01.2025 г.)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА,

Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ) последователно е изразявало становището, че местните власти носят отговорност за предоставянето на ВиК услуги, независимо от териториалния обхват на Асоциациите по ВиК или статута на ВиК операторите. Във връзка с това, считаме, че по принцип законодателството трябва да предоставя гъвкава рамка за управление и експлоатация на ВиК инфраструктурата. Това може да се осъществи чрез различни модели, предвидени в българското и европейското законодателство, включително:

• самостоятелно управление от страна на общините или чрез ВиК асоциации;
• управление чрез търговски дружества;
• публично-частни партньорства и концесии за ползване и услуги.

Настоящата законова рамка от 2009 г., въвеждаща модела на управление чрез т. нар. водни асоциации ограничава Общинския съвет, като местния компетентен орган, във възможността да упражнява директно своите правомощия върху ВиК услугите. Такива ограничения имат сериозно въздействие върху критично важни аспекти от живота на населението, включително здравето и социално-битовите условия, които са от особена важност за местните власти. Също така, към момента липсва всеобхватен анализ, който да е базиран на конкретни данни и удовлетвореността на потребителите, демонстриращ, че съществуващия модел на управление е ефективен, устойчив и допринася за подобряване на качеството на услугите в сектора.

Във връзка с горното принципно подкрепяме горецитирания законопроект.

Правим и конкретно предложение по § 2 за чл. 198в, ал. 9 от ЗВ, като мнозинството от три четвърти да се замени с мнозинство от повече от ½ от присъстващите. На база 15-годишния опит можем да отчетем, че липсва равнопоставеност между държавата и общините. Към момента държавата има запазен процент от 35% от гласовете в общото събрание на Асоциациите по ВиК (неотговарящ на притежаваните от нея активи). По същество това е „блокираща” квота при взимане на решения в АВиК дори те да са подкрепени от всички общини, притежаващи 65% от гласовете. Тази ситуация в повечето случаи демотивира общините в процеса на управление на своите активи.