Становища

Относно: Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 52-654-01-124/02.09.2026 г., внесен от нар. пр. Калоян Иванов и група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЛЯБИНКОВ,

По повод цитирания законопроект, предоставяме на Вашето внимание следното становище:

Не подкрепяме законопроекта поради следните аргументи:

1. По промените в Закона за физическото възпитание и спорта (§ 1 от законопроекта)

Разпоредбата на чл. 133в, ал. 1, т. 5 от предложения нов раздел на ЗФВС посочва общините като допустим получател на средствата наред с пет категории получатели - лицензирани спортни федерации, спортни клубове, университетски спортни клубове, Българският олимпийски комитет и Националната паралимпийска организация, и юридически лица, изграждащи или управляващи спортна инфраструктура с обществено предназначение. Решението кой от всички тези получатели ще получи конкретните средства зависи изцяло от данъчно задълженото лице. Закономерен резултат от подобна уредба е, че общини с развита местна икономика и активни търговски дружества ще привличат несъразмерно повече средства, отколкото малките общини.

Законопроектът възлага на общината, която реши да се възползва от възможността да получава средства по този ред, значителен обем нови задължения. Тя следва да поеме отделна аналитична счетоводна отчетност и да открие отделна банкова сметка единствено за тези средства (чл. 133в, ал. 2, т. 5); да сключва самостоятелен писмен договор с финансов план с всяко отделно даряващо лице (чл. 133г); да изготвя инвестиционен, експлоатационен и финансов план за всеки финансиран обект, както и механизъм за възстановяване на средствата при неизпълнение (чл. 133д, ал. 1); да въведе правила за обществен достъп, график за ползване и тарифи, определени при условия и по ред, установени с бъдеща наредба, а не самостоятелно от собственика на обекта (чл. 133д, ал. 1, т. 6); и да осигури вписване в новия публичен електронен регистър към Министерството на младежта и спорта, включително данни за действителния собственик на получателя, когато е приложимо (чл. 133и).

Ако общински спортен обект, финансиран по този ред, се използва от професионален спортен клуб, общината е длъжна да гарантира не по-малко от 20 на сто от годишния времеви капацитет за други ползватели (чл. 133д, ал. 2) - изискване, приложимо и към сключени договори за наем или концесия. Всичко изброено представлява нова и значителна административна тежест, наложена на общините без каквото и да е насрещно предвидено финансиране на административния капацитет, необходим за нейното изпълнение.

2. По промените в Закона за корпоративното подоходно облагане (§ 4 от преходните и заключителните разпоредби)

Легалната дефиниция на чл. 166 определя преотстъпването като право на данъчно задълженото лице да не внася определени суми за корпоративен данък, които обаче остават в неговия патримониум и то ги разходва за законово определена цел. Именно върху тази предпоставка са изградени хипотезите в Глава двадесет и втора от ЗКПО и общите правила по чл. 167-173.

Предложеният нов чл. 178а въвежда точно обратната логика. Съгласно чл. 178а, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 133в от предложения нов раздел на ЗФВС, данъчно задълженото лице е длъжно да преведе задържаната сума по банков път на трето лице - спортен клуб, федерация или община - което впоследствие я разходва по свое усмотрение в рамките на закона. Сумата не остава в имуществото на дарителя и не се разходва от него. Това не отговаря на понятието „преотстъпване” по смисъла на чл. 166, а представлява по същество дарение, съпроводено с данъчна изгода, вградено в Глава двадесет и втора от ЗКПО, чиято систематика не е пригодена за подобна хипотеза. Именно това принципно несъответствие е основната причина новата разпоредба да не може логично и систематично да се впише в уредбата на Глава двадесет и втора от ЗКПО - всички механизми по чл. 167-173 изхождат от предпоставката, че едно лице инвестира в себе си, а не че едно лице финансира друго.

Систематичното място, в което е разположена новата разпоредба, задълбочава това несъответствие. Раздел III „Общи данъчни облекчения” (чл. 177-181а) урежда хипотези, при които субектът инвестира в собствената си дейност, без да е обвързана с правилата за държавна помощ. Раздел IV „Минимална или държавна помощ под формата на данъчни облекчения” (чл. 182-189б) урежда обратното - облекчения, при които държавата целево подпомага конкретни субекти с публичен ресурс, засягащ конкуренцията и затова подлежи на специален европейски режим. Предложеното облекчение по своето съдържание принадлежи към Раздел IV, тъй като чл. 178а, ал. 2, т. 4 изисква спазване на приложимите правила за държавните помощи. Въпреки това то е поставено в Раздел III, без да е съпроводено с условие, предвидено за режима на държавните помощи в другия раздел.

Аналогична неяснота съществува и по отношение на проверката за публични задължения към държавата. Чл. 167 установява общо правило, приложимо към всички хипотези на преотстъпване-преди облекчението да бъде признато, се проверява дали лицето има неплатени публични задължения към 31 декември на съответната година. Предложеният чл. 178а, ал. 2, т. 3 въвежда различна по съдържание проверка за същото обстоятелство, но обвързана с две други дати - датата на предоставяне на средствата и датата на подаване на годишната данъчна декларация.

Не по-малко съществено е и задължението на данъчно задълженото лице по чл. 170-когато ползва едновременно преотстъпване на няколко различни основания, да декларира поредността, в която ги е приложило. Новият чл. 178а не урежда тази хипотеза, въпреки че е реалистично едно и също дружество да ползва едновременно новото облекчение за спорта и някое от вече съществуващите основания за преотстъпване.

3. По предварителната оценка на въздействието

Разделът „Заинтересовани групи” посочва общините единствено в качеството им на собственици на спортна инфраструктура, без да е отчетено, че законопроектът ги поставя и в ролята на субекти, върху когото се възлагат нови задължения по чл. 133в, ал. 2, т. 5, чл. 133г, чл. 133д и чл. 133и.

Анализът на разходите и ползите не съдържа оценка на разходите за прилагане на предложената уредба от страна на общините, произтичащи от изискванията за отделна счетоводна отчетност, отделна банкова сметка и индивидуални договори с всеки дарител.

В същия раздел, по отношение на фискалния ефект, е посочен диапазон от 50 до 70 на сто, в който се очаква пренасочените средства да бъдат компенсирани чрез преки и косвени бюджетни приходи в рамките на няколко години. Нито методологията, по която е получен този диапазон, нито изходните данни, върху които се основава, са посочени в оценката, което не позволява той да бъде проверен.

В раздел „Административна тежест и структурни промени” е посочено, че приемането на законопроекта не налага създаване, закриване или преобразуване на административни структури. Изводът обхваща единствено държавната администрация и не съдържа оценка на административната тежест, която законопроектът възлага на общините, произтичаща от изискванията на чл. 133в, ал. 2, т. 5, чл. 133г и чл. 133д.

В раздел „Равно третиране от държавата и балансирано демографско развитие” се прави извод, че предложението не създава предпоставки за дискриминация и осигурява равнопоставен достъп до механизма за всички лица, отговарящи на законовите условия. Разделът обаче не съдържа анализ на разпределителния ефект между общини с различен стопански потенциал, нито методология, която да обосновава направения извод.