Становища

Относно: Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, сигн. № 52-654-01-57/04.06.2026 г., внесен от народния представител Божидар Божанов и група народни представители    

УВАЖАЕМИ Г-Н ИВАНОВ,

По повод цитирания законопроект, предоставяме на Вашето внимание следното становище:

І. Принципни бележки

Подкрепяме по принцип въвеждането на обективен критерий за допустимост на разходите от Фонда за безопасност на движението чрез класификатор с CPV-кодове. Констатираме обаче, че законопроектът в частта, с която се предлага уредба на достъпа на общините до средствата на Фонда по проектен път, съдържа както правнотехнически, така и концептуални проблеми.

При процедирането на законопроекта народните представители следва да вземат предвид следното:

С § 101 от Закона за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата (ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 7 май 2026 г.) бяха извършени съществени изменения в § 1, ал. 4 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. С т. 1 от § 101 беше предвидена правна възможност кметовете на общини да изграждат, въвеждат в експлоатация, използват и поддържат автоматизирани технически средства или системи (АТСС), заснемащи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, с което е извършено нарушение по ЗДвП, заедно с друга необходима за обработката му информация.

С т. 3, б. „в“ от § 101 на цитирания ЗИД ЗДвП беше изменена т. 3 на § 1, ал. 4 ДР ЗДвП, като към делегацията към Министерския съвет да определи реда и условията за управление на средствата от Фонда с нормативен акт беше добавен изцяло нов механизъм: 50 на сто от постъпилите средства от глоби и нарушения, установени с АТСС-собственост на общините, се предоставят по бюджета на съответната община и се разходват само за дейности, свързани с подобряване на безопасността на движението по пътищата, като редът за предоставянето им се определя с акт на Министерския съвет.

Предлаганите промени в ЗДвП не са съобразени с разпоредбата на действащата т. 3 на § 1, ал. 4 ДР ЗДвП и освен правнотехнически проблем, пораждат и концептуално противоречие поради паралелно съществуване на цитираното 50-процентно разпределение, въведено с посочения ЗИД ЗДвП (ДВ, бр. 64/2025 г., в сила от 7 май 2026 г.) и предлаганото проектно финансиране, от един и същи фонд.  

ІІ. Конкретни предложения

1. По § 2 относно т. 3

Предлагаме т. 3 изцяло да се преосмисли.

Мотиви: Законопроектът предвижда създаване на нова т. 3 към § 1, ал. 4 от ДР ЗДвП, уреждаща правото на общините и органите на централната изпълнителна власт да кандидатстват за средства от Фонда по проектен път чрез СУНИ. В законопроекта липсва изрична разпоредба, че действащата т. 3 се отменя.

В действащия ЗДвП т. 3 съдържа две самостоятелни норми - делегация към Министерския съвет да определи реда и условията за управление на Фонда с нормативен акт, и 50-процентния механизъм за автоматично разпределение на средства директно по бюджетите на общините, от чиито АТСС са генерирали съответните приходи.

Действащата т. 3 съдържа правното основание за издаването на Наредбата за условията и реда за управление на средствата от Фонда за безопасност на движението, приета с ПМС № 172/2011 г.

Предложената в настоящия законопроект разпоредба на т. 3 съдържа препращане към „наредбата по ал. 3“- ал. 3 на § 1 ДР ЗДвП не предвижда издаване на наредба. Вероятно се визира Наредбата, приета с ПМС № 172/2011 г., чието правно основание е действащата т. 3, но препращането е сгрешено.

Дори да се приеме, че проблемът с използваната правна техника е лесно отстраним чрез преномериране на предложената нова разпоредба като т. 4, остава неразрешен по-съществения концептуален проблем - паралелно съществуване на 50-процентния механизъм по т. 3 и проектното финансиране.

И двата механизма черпят средства от един и същи фонд. По т. 3 общината получава 50% от глобите от собствените си АТСС директно по бюджета си -автоматично, с единственото ограничение средствата да се разходват за пътна безопасност. Според предлаганата редакция същата община може да кандидатства конкурентно за средства от същия Фонд - включително за онези 50% от собствените си глоби, които е оставила в него и това поражда редица въпроси относно законосъобразността и целесъобразността на подобно предложение.

Освен това двата механизма прилагат различни стандарти за допустимост на разходите - по действащата т. 3 единственото ограничение е общото изискване за пътна безопасност, докато според предлаганата редакция разходите са ограничени от класификатора със CPV-кодове. Това означава, че едни и същи дейности могат да бъдат допустими по единия механизъм и недопустими по другия, и обратно.

Законопроектът предвижда кандидатстването да се извършва чрез платформата СУНИ. СУНИ е система, поддържана от администрацията на Министерския съвет и към момента не е известно дали в нея е предвидена или ще бъде разработена схема, специфична за Фонда за безопасност на движението, който се управлява от МВР по силата на специална наредба и по различен ред от останалите национални инвестиции.

Ако законът не предвижда срок за изграждане на новата функционалност, препращането към СУНИ ще обезсмисли евентуалното кандидатстване на общините. В преходните разпоредби на законопроекта следва да се предвиди срок, в който компетентните органи да осигурят необходимата функционалност на СУНИ, като този срок следва да е не по-дълъг от шест месеца от влизането на закона в сила.

Като се надяваме, че предложението ни ще бъде взето под внимание, оставам с

С уважение,