Становища

Относно: Становище по Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост, сигн. № 47-254-01-13 /27.01.2022 г., с вносители група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН БАЛАБАНОВ,

По повод цитирания законопроект, Ви предоставяме следното становище:

1. I. Принципни бележки

Възразяваме срещу предложения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост.

По-голямата част от предложенията не отчитат действащата правна уредба и не кореспондират с практиката в общините. Има предложения, които предполагат формулиране и целенасочено провеждане на устойчиви национални политики, които да се вградят по хармоничен начин в живота на местните общности. Считаме, че презумираната в мотивите на вносителите недобросъвестност на кметовете на общините и на общинските съвети, както и генерални заключения за непрозрачност и злоупотреби в сферата на управлението и разпореждането с общинска собственост не допринасят за усъвършенстване на правната уредба на общинската собственост в интерес на местните общности.

1. Конкретни предложения
2. По § 1

Предлагаме § 1 да отпадне.

Мотиви: Съгласно Закона за нормативните актове /ЗНА - чл. 26 и следв./ на обществено обсъждане подлежат проектите на нормативни актове на общинските съвети.

Съгласно чл. 28, ал. 2 и ал. 3 ЗМСМА граждани и представители на техни организации имат право да присъстват на заседанията на общинския съвет и на неговите комисии, имат право да се изказват, да отправят питания, становища и предложения от компетентността на общинския съвет, кмета или общинската администрация, представляващи обществен интерес, и да получават отговори по ред, начин и в срок, определени в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация.

2. По § 2

Предлагаме §2 да отпадне.

Мотиви: Съгласно чл. 140 от Конституцията общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. В чл. 8, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ е предвидено, че придобиването, управлението и разпореждането с имоти и вещи - общинска собственост, се извършват под общото ръководство и контрол на общинския съвет. Съгласно чл. 8, ал. 11 ЗОС актовете на общинския съвет за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/. По този ред обаче, към който изрично препраща законодателя, процесуалната легитимация е само на областния управител, кмета на общината или на прокурора. Специалният ред на обжалване е въведен предвид правомощията на общинския съвет съгласно Конституцията, ЗМСМА и ЗОС като орган на местното самоуправление, формиращ волята на общината като собственик.

Има изолирани случаи, в които съдебната практика приема, че може да се обоснове допустимост на оспорване на решения на общинския съвет от физическо или юридическо лице, но само при наличието на личен, пряк и непосредствен правен интерес.

3. По § 3 и § 4

Предлагаме § 3 и § 4 да отпаднат.

Мотиви: Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗОС задължава общините да съставят и поддържат главни регистри на общинската собственост - публична и частна, ежегодната програма за управление и разпореждане с имотите - общинска собственост задължително включва описание на имотите, които общината има намерение да предложи за предоставяне под наем, а решенията на общинските съвети по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА задължително се разгласяват на населението на общината в определин срок чрез средствата за масово осведомяване, чрез интернет страницата на общината и по друг подходящ начин, определен в Правилника за организацията и дейността на общинския съвет, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация - чл. 22, ал. 1 ЗМСМА. Предвид посочената правна уредба, въвеждането на три нови отделни регистъра за имотите - общинска собственост, отдадени за безвъзмездно ползване на политически партии, за свободните такива, които могат да се предоставят за подобно ползване и за заявленията за отдаване под наем на общински имоти от организации и юридически лица с нестопанска цел, е и нецелесъобразно - вместо целеното повишаване на обществената информираност и прозрачността в действията на органите на местната власт и местното самоуправление, този подход ще доведе единствено до увеличаване на административната тежест и ненужен бюрократизъм.

За предложеното обществено обсъждане по §4 - виж т. 1.

4. По § 5

Предлагаме действащата редакция на чл. 21, ал. 8 ЗОС да се запази.

Мотиви: Според чл. 21, ал. 1 ЗОС е допустимо да се извърши принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за общински нужди и въз основа на одобрен подробен устройствен план, който все още не е влязъл в сила, и предвижда изграждането на обекти от първостепенно значение - публична общинска собственост, но при условие че има влязло в сила разпореждане на общинския съвет за допускане на предварително изпълнение на плана. Според § 1, т. 6 ДР ЗОС „обекти от първостепенно значение“ са: общински пътища, метрополитени, трамвайни трасета, улици от първостепенната улична мрежа, депа или други съоръжения за третиране на отпадъци, гробищни паркове, както и други обекти - публична общинска собственост, определени в програмата по чл. 8, ал. 9 за обекти от първостепенно значение“. ЗОС в чл. 31 урежда фактическите и правни последици от евентуалната отмяна на одобрения, но не влязъл в сила подробен устройствен план, ако въз основа на него са предприети действия по отчуждаване. По този начин е постигнат баланс между административните процедури и защитата на интересите на собствениците, чиито имоти са засегнати от предвижданията на плана. Посочената уредба по своята същност е аналогична на режима на отчуждаването на имоти за държавни нужди по Закона за държавната собственост.  

5. По § 6, § 7 и § 8

Предлагаме § 6, § 7 и § 8 да отпаднат.

Мотиви: Прилагането на социални мерки за подкрепа на младите семейства е преди всичко въпрос на държавно управление и целенасочена последователна национална политика за преодоляване на задълбочаващите се негативни демографски тенденции в обществото. За съжаление на национално ниво не се наблюдават ясни и отчетливи резултати в тази посока, независимо от наличието на нормативна уредба и на множество стратегически, планови и други документи, разработени и приети от различни компетентни органи. В този контекст предложените изменения и допълнения на ЗОС няма да произведат цялостен положителен ефект - младите семейства се нуждаят не само от подкрепа за жилищното си устройване, но и от осезаема подкрепа по отношение доходи, отглеждане и възпитание на деца, професионално развитие и т.н. Освен това не се предлага аналогичен подход и спрямо жилищните имоти - държавна собственост, а всъщност липсва единна жилищна политика на национално ниво. В периода след 1989 г. проблемите пред жилищната политика в България нараснаха лавинообразно:

• остарял и неподдържан жилищен фонд, нуждаещ се от системен ремонт и обновяване;
• риск от конструктивни проблеми в част от сградния фонд;
• висока енергоемкост на съществуващия сграден фонд;
• нисък комфорт и нездравословни условия на обитаване;
• преобладаващ брой незаконни жилища, които не отговарят на законоустановените стандарти;
• липса на съответстващ с нуждите на населението социален жилищен фонд, който да осигури достъп до жилище за групите в неравностойно положение;
• постоянно увеличаващ се процент на необитаеми жилища;
• липса на финансови механизми за осигуряване на достъп до покупка на жилища и отдаване под наем за семейства с ниски доходи;
• липса на подходящи условия, насърчаващи младите хора да търсят задоволяване на дългосрочните си жизнени потребности в България.

Към посоченото следва да се добави, че през годините ресурсните възможности на общините да изграждат нови жилища и да поддържат същестуващия жилищен фонд - общинска собственост, рязко спаднаха. Единствените значими жилищни проекти, реализирани от общините, са такива за изграждане на социални жилища и то благодарение на европейско финансиране и донорски програми. И в допълнение като държава-членка на ЕС все още не разполагаме с Национална жилищна стратегия и национални програми за нейната реализация.

Независимо от горепосоченото, общините, в зависимост от техните възможности и особености, с местни наредби са въвели разнообразни мерки за подкрепа на различни нуждаещи се социални групи, вкл. и при отдаването под наем на общински жилища, при балансиран подход между подкрепяните лица и наличния жилищен фонд.

6. По § 9

Предлагаме § 9 да отпадне.

Мотиви: Предложената уредба ненужно преповтаря вече уредени изисквания в ЗОС, подзаконовата нормативна уредба и други приложими закони - наличие на главни регистри за общинската собственост, наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на правосъдието, задължение за регистрите да се създадат компютризирани информационни системи, които осъществяват връзка с кадастъра и имотния регистър, вписване на актовете за общинска собственост в Службите по вписванията, както и в АГКК съгласно ЗКИР. По силата на закон достъп до данните относно историята на имота предоставят различни институции и няма причина общината да създава поредния регистър, интегриращ данни от службите по вписванията и службите по геодезия, картография и кадастър. Съгласно § 77, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗОС (ДВ, бр. 101/2004 г.) регистрите по ЗОС са публични. Заинтересованите лица имат право по ред, определен от кмета на общината, на свободен достъп до данните в тях, освен ако данните не представляват класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация. Освен регистрите на общинската собственост, общодостъпни са и актовите книги за общинските имоти и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата на общинския съвет по чл. 8, ал. 2 ЗОС.

7. По § 10

Предлагаме §10 да отпадне.

Мотиви: Поредното предложение за въвеждане на административно-наказателна отговорност на кметовете на общини не отчита действащите аналогични правни норми в законодателството, уреждащо административно-наказателната отговорност на длъжностните лица и кметовете на общини за нарушаване на финансовата и бюджетната дисциплина в общините. От друга страна, правните принципи за равнопоставено третиране и пропорционалност на правното регулиране налагат аналогична санкционна правна норма да бъде предвидена и спрямо други еднолични органи на изпълнителната власт със сходна комптенетност.

Надяваме се, че нашите предложения ще бъдат взети под внимание при процедиране на законопроекта.