Становища

Относно: Становище на НСОРБ по Проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, сигн. № 52-654-01-115, внесен от група народни представители

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ЖЛЯБИНКОВ,

По повод цитирания законопроект, Ви предоставяме следното становище:

НСОРБ подкрепя необходимостта от повишаване на проектната готовност и осигуряване на по-голяма предвидимост при възлагането и изпълнението на значими инфраструктурни обекти.

Същевременно считаме, че предложените разпоредби поставят редица открити въпроси по отношение на възприетия от вносителите подход за регламентиране на идентифицираните проблеми. В тази връзка, предоставяме на Вашето внимание следните конкретни бележки:

1. Не подкрепяме § 1.

Мотиви: Действащият чл. 14, ал. 2 ЗОП съдържа легалната дефиниция на понятието „контрол, подобен на този, който възложителят упражнява върху собствените си структурни звена” - основно условие за прилагане на изключението за вътрешни (in-house) възлагания по чл. 14, ал. 1, т. 5, буква „а”. Към тази дефиниция препращат и ал. 3 (за съвместен контрол - „контролирано по същия начин”), както и ал. 4 и ал. 5 (в случаите по ал. 1, т. 5-8).

Предложеният текст на § 1 заличава изцяло тази дефиниция. Резултатът би бил премахване на ключово легално понятие, от което зависи приложимостта на целия режим на вътрешните възлагания по чл. 14, ал. 1, т. 5 - 8 - включително за общините и техните еднолични търговски дружества, извършващи дейности по ВиК, обществен транспорт, чистота и други публични услуги.

Отделно от горното, т. 1 от предложената нова ал. 2 („юридическото лице-изпълнител няма право да превъзлага предмета на договора... и представя декларация, че може да изпълни поръчката със собствен ресурс”) дословно възпроизвежда действащата ал. 6 на чл. 14 (нова - ДВ, бр. 88 от 2023 г.), уреждаща същата хипотеза за случаите по ал. 1, т. 5-7. Създаването на паралелни, несъгласувани по обхват разпоредби (ал. 2, т. 1 - без предметно ограничение, и действащата ал. 6 - ограничена до ал. 1, т. 5-7) не отговоря на изискванията на ЗНА и води до противоречиво тълкуване.

Чл. 14 урежда случаи, в които ЗОП не се прилага (възлагания извън приложното поле на закона по чл. 14, ал. 1), т.е. случаи, в които не се провежда процедура и не се изготвя техническа спецификация по смисъла на ЗОП. Поставянето на изискване в т. 2 от предложената ал. 2 за одобрен идеен проект при договори за инженеринг на строежи от първа категория към съдържанието на техническа спецификация в подразделение на закона, уреждащо изключения от приложението на закона, е вътрешно противоречиво.

2. Не подкрепяме § 2.

Мотиви: Предложеният текст на чл. 49а обхваща строежи от първа категория по чл. 137, ал. 1, т. 1, букви „а”, „б”, „г”, „е”, „ж”, „з”, „и”, „к”, „л”, „м” и „н” от ЗУТ, като изключва буква „в” (строежи, необходими за предпазване и защита на населението и възстановяване на районите от бедствия) и буква „д” (язовири и прилежащите им съоръжения). Същевременно в мотивите към законопроекта вносителите посочват като типичен пример за целените с реформата „сложни инфраструктурни обекти... с висок риск” именно „автомагистрали, пътища от републиканската мрежа, язовири и съоръжения с висок риск”. Налице е противоречие между декларираната в мотивите цел на законопроекта и действителния му нормативен обхват.

По отношение на реда за одобряване на идейния проект - разпоредбата не пояснява съотношението ѝ с действащите правила на ЗУТ за одобряване на инвестиционни проекти.

По отношение на оценката на въздействието в раздел 3 („Анализ на разходи и ползи”) вносителите заявяват, че не се очакват допълнителни административни разходи, тъй като не се правят промени, водещи до такива разходи. Тази констатация е необоснована. Изготвянето и процедурата по одобряване на идеен проект преди откриване на обществена поръчка обективно е свързано с допълнителни разходи (за проектантски и експертни услуги) и с допълнително технологично време преди старта на процедурата, което не е отчетено и остойностено в оценката на въздействието, включително по отношение на обекти, финансирани по програми и инструменти на ЕС със строги срокове за усвояване. Отделно, в раздел 2 („Заинтересовани групи”) вносителите посочват единствено всички български граждани, без да отчетат като пряко засегнати страни възложителите (държавни и общински), проектантските и строителните фирми, за които мярката създава нови задължения.

Следва да се съобрази и обстоятелството, че задължителното предварително изготвяне на одобрен идеен проект относно поръчки за инженеринг (проектиране и строителство) до известна степен ограничава гъвкавостта на процеса, заради която възложителите обичайно избират тази форма на възлагане. НСОРБ не възразява принципно срещу търсения баланс между прозрачност и оперативна гъвкавост, но обръща внимание, че отражението на мярката върху сроковете за реализация на мащабни инфраструктурни проекти (вкл. съфинансирани с европейски средства) следва да бъде допълнително анализирано.

Като се надяваме, че нашето становище ще бъде взето предвид при разглеждане на законопроекта, оставам

С уважение,