Становища

Относно: Становище на НСОРБ по проект на Решение на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2027 г. (Ваше писмо изх. № 91-00-524/06.11.2026 г)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

Във връзка с изпратения за съгласуване по реда на чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация проект на Решение на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2027 г. Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) представя следното становище.

Отчитаме като положително, че в проекта са отразени увеличението на минималната работна заплата на 660 евро, политиката по доходите за останалия персонал (5 на сто, а за педагогическите специалисти - 7,5 на сто), увеличението на максималния осигурителен доход и промяната в осигурителния модел за държавните служители от 1 януари 2027 г. Приемаме и конкретните решения, които съответстват на наши предложения: изравняването на стандарта за регионалните библиотеки с този за музеите и художествените галерии с регионален характер, включването на 20 общински музея и художествени галерии в държавното финансиране и новия допълващ стандарт за ученици със специални образователни потребности в гимназиален етап.

Не можем да се съгласим обаче с констатацията в доклада, че стандартите са „разработени съвместно“ с НСОРБ по смисъла на чл. 71, ал. 3 от Закона за публичните финанси. През 2026 г. работна група по стандартите беше създадена единствено от Министерството на труда и социалната политика. По останалите функции предложенията ни не са обсъждани преди формирането на разчетите. Настояваме в доклада това да бъде отразено коректно.

Настояваме да бъде гарантирано изрично действието на специалния компенсационен механизъм за цялата 2027 г. - от 1 януари до 31 декември - за всички обхванати досега категории обекти, включително за уличното осветление, с определен ред за изплащане и осигурен източник на финансиране от Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ и/или централния бюджет при спазване на приложимите правила за държавните помощи. Ако не бъде продължен досегашният механизъм, следва да се осигури финансово еквивалентна компенсация за съобтветните делегирани от държавата дейности - чрез целева подкрепа или съответна корекция на стандартите. Министерството на финансите следва да представи оценка на финансовия ефект по общини.

В тази връзка настояваме стандартите да бъдат преизчислени по функции на база действителната себестойност, включително всички задължителни осигуровки и нормативно установени възнаграждения, и да бъдат публикувани предварително и натуралните показатели по общини. Необходим е целеви преглед на стандартите за общинска администрация, детски ясли и детски кухни, здравни кабинети, социални услуги и непедагогически персонал в образованието. При здравните кабинети следва да се въведе гарантиран компонент за задължителен кабинет/медицински специалист, допълнен с компонент според обхвата на обслужваните деца и ученици.

Сравнението на проекта с предложенията, приети от Управителния съвет на НСОРБ на 02.09.2026 г. и изпратени до Вас и до секторните министри с писма изх. № И-1838 - И-1843 от 03.09.2026 г. и № И-1873 от 04.09.2026 г., показва обаче, че повечето от тях не са отразени или са отразени частично. Проектът осигурява 4 626,4 млн. евро при предложени 4 913,0 млн. евро или разликата е от 286,6 млн. евро:

Средният ръст от 6,3 на сто е близък на ръста на минималната работна заплата (6,4 на сто) и на годишната инфлация за октомври 2026 г. (6,1 на сто по експресната оценка на НСИ). Увеличението е изцяло ангажирано с нормативно определените разходи за персонал. Средствата за издръжка (енергия, храна, материали, транспорт и външни услуги) остават без реален ръст, а стандартите, определени като фиксирани суми - номинално непроменени. Така разликата между стандарта и действителната цена на услугата отново ще се покрива от собствените приходи на общините - в година, в която законопроектът за държавния бюджет премахва трансфера за минималната работна заплата в местните дейности и не увеличава трансферите за местни дейности, както и година, в която не става ясно дали ще бъдат запазени облекченията за електроенергията на най-широко предоставяните от общините публични услуги.

На основание гореизложеното и изпратените в сроковете по бюджетната процедура писма от НСОРБ до секторните министри и МФ, предлагаме проектът на решение и разчетите към него да бъдат преразгледани в следните направления:

1. Функция „Общи държавни служби“ - общинска администрация

Проектът предвижда 441,4 млн. евро - с 29,1 млн. евро повече от 2026 г. при предложени от НСОРБ 65 млн. евро. В тази сума са включени едновременно ръстът на минималната работна заплата, политиката по доходите, увеличеният максимален осигурителен доход и компенсацията за новия осигурителен модел на държавните служители. Проектът не показва каква част от увеличението покрива всеки от тези компоненти.

1.1. Министерството на финансите да представи разчет на увеличението от 29,1 млн. евро по компоненти. Ако действителният ефект по общини надхвърли разчетения, разликата да бъде компенсирана от централния бюджет.

1.2. Коефициентите К1 - К9 и специалните коефициенти за Варна, Пловдив и София в таблица 1 на приложение № 2 да бъдат увеличени така, че ресурсът за политиката по доходите да достигне 40 млн. евро. По данни на НСИ за първото полугодие на 2026 г. средната работна заплата в общинските администрации е 66 на сто от тази в централните и териториалните администрации при около 70 на сто през 2024 г. Изоставането се задълбочава, а общините се конкурират за същите юристи, финансисти, инженери и ИКТ специалисти.

1.3. Да се въведе добавка за държавно възложени функции с общ ресурс 17 млн. евро, определена като равен институционален компонент за всяка община и пропорционална част според обема на дейността. Добавката обезпечава персонала за електронното управление и е-документооборота, киберсигурността и изискванията по НИС 2, новите режими при електрическата мобилност (ИЕПС), безопасността на движението и мерките срещу домашното насилие. Без нея тези функции се финансират чрез преразпределение на недостатъчен фонд за персонал.

1.4. Да се въведе коефициент за административна натовареност, който отчита обема на информацията, справките и данните, предоставяни от общините на държавните органи и въвеждани служебно в държавни информационни системи. Действащата към момента методика за оценка на административния капацитет зависи почти изцяло от броя на населението и намалява ресурса именно в малките общини, където нормативните функции не намаляват заедно с жителите.

1.5. В решението да се запази отделното представяне на средствата за кметове и кметски наместници и да се опише начинът на изчисляването им - натурални показатели, базов период на средната работна заплата и включени допълнителни възнаграждения и осигурителни вноски. През 2027 г. изтича мандатът на местните органи и общините ще дължат обезщетения, които стандартът не покрива.

2. Функция „Отбрана и сигурност“

Ръстът от 1,8 млн. евро (3,4 на сто) е най-ниският след този в здравеопазването и е под политиката по доходите. Предложението на НСОРБ е за 10,8 млн. евро - 6 млн. евро за персонал, 4 млн. евро за издръжка и 0,8 млн. евро за нови стандарти.

2.1. Стандартите за издръжка на доброволните формирования в приложение № 3 да бъдат определени по разчетите, съгласувани с Министерството на вътрешните работи: за обучение - 140 евро (в проекта 64 евро), за застраховка - 110 евро (97 евро), за застраховка на лица от 16 до 18 години - 30 евро (26 евро), за екипировка - 1 100 евро (811 евро), за участие в обучение и изпълнение на задачи - 660 евро (464 евро). По данни на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ участията на доброволните формирования в произшествия нарастват средногодишно с 32 - 33 на сто.

2.2. Да се въведе нов стандарт за експлоатация на специализираната техника на доброволните формирования: 2 920 евро годишно за автомобил за пожарогасене или спасителна дейност и 900 евро за друг автомобил, както и 2 400 евро и 1 430 евро за гуми и ремонт за период от 60 месеца след предварителна заявка. Стандартът е обсъждан в междуведомствена работна група с участието на МВР, МФ и НСОРБ и произтича от Стратегията за развитие на доброволните формирования 2021 - 2030 г. (РМС № 740/2021 г.). Без него предоставената с публичен ресурс техника не може да се поддържа в готовност.

2.3. Стандартите за районните полицейски инспектори (1 176 евро и 2 352 евро на община) и за детските педагогически стаи (882 евро и 1 176 евро на община) остават в проекта на равнището от 2026 г. Предлагаме да бъдат увеличени съответно на 1 220 и 2 440 евро и на 916 и 1 225 евро.

2.4. Стандартът за денонощните оперативни дежурни и изпълнителите по поддръжка и охрана на пунктове за управление нараства от 11 809 на 12 565 евро - точно с ръста на минималната работна заплата. Дейността е непрекъсваема и стандартът следва да покрива и допълнителните възнаграждения за нощен труд, работа в почивни и празнични дни и при сумирано изчисляване на работното време. Потвърждаваме предложението си от 2026 г. стандартът да бъде не по-малко от 14 200 евро, индексиран с ръста на минималната работна заплата за 2027 г.

3. Функция „Образование“

Ръстът от 189,1 млн. евро (6,5 на сто) е под ръста на възнагражденията на педагогическите специалисти (7,5 на сто). При дял на разходите за персонал над 80 на сто това означава, че за издръжка не остава допълнителен ресурс. Предложението на НСОРБ е за 310 млн. евро, от които 200,6 млн. евро за увеличение с най-малко 17 на сто на стандартите с висок дял на издръжката.

3.1. Нормативът за издръжка на дете в общинска или държавна детска градина или училище (575 евро) и нормативът за подпомагане на храненето (106 евро) да бъдат увеличени с най-малко 17 на сто. След отпадането на таксите за детска градина целият риск за издръжката е върху държавния стандарт. Утвърдената от КЕВР цена на природния газ е нараснала от 31,15 евро/MWh през януари на 41,60 евро/MWh през септември 2026 г. - с 33,5 на сто. Общините вече сигнализират за недостиг в бюджетите на детските градини и забавени плащания към доставчици.

3.2. Допълващият стандарт за материална база остава 18 евро - без промяна за поредна година - и се предоставя само за ученици (574 825бр.). Предлагаме да бъде увеличен и обхватът му да включи децата в групите за задължително предучилищно образование.

3.3. Стандартът за институция да бъде завишен с най-малко 5 на сто за детските градини и училищата с повече от една сграда. Всяка сграда поражда самостоятелни разходи за отопление, охрана и пожарна безопасност, а поддържането на филиал в малко населено място е по-евтино за държавния бюджет от ежедневния превоз на деца.

3.4. Допълващият стандарт по т. 21 от проекта да се предоставя и за автобусите - общинска собственост, с които се превозват деца и ученици, като натуралните показатели се увеличат съответно. Разходите за застраховки, прегледи, ремонти и гориво са еднакви независимо от собственика на автобуса.

3.5. Да се въведе добавка за подпомагане на храненето на 2- и 3-годишните деца в детските градини в размера на норматива за децата от подготвителните групи и учениците от I - IV клас.

4. Функция „Здравеопазване“

Това е най-слабо обезпечената функция в проекта. Ръстът от 5,7 млн. евро (2,8 на сто) е под политиката по доходите от 5 на сто, под ръста на минималната работна заплата и под половината от инфлацията. Предложението на НСОРБ е за 35 млн. евро (17,1 на сто) - 32 млн. евро за персонал и 3 млн. евро за издръжка, до общ размер 240 млн. евро.

4.1. Стандартите за детска ясла, яслена група към детска градина, здравен кабинет и здравни медиатори да бъдат преразгледани така, че да осигурят ресурс за задържане на медицинските специалисти. Недостигът на медицински сестри и застаряването на кадрите са траен структурен проблем, а Наредба № Н-2 от 12.09.2025 г. въвежда нови изисквания към здравните кабинети. При ръст под политиката по доходите общините няма да могат да запазят дори наличния персонал.

4.2. Нормативът за издръжка на дете в детска ясла (575 евро) да бъде увеличен с най-малко 17 на сто и да се запази като самостоятелен компонент. Измененията в Наредба № 2 от 2013 г. за здравословно хранене на децата от 0 до 3 години (ДВ, бр. 85 от 2024 г.) актуализираха продуктовите набори и изискванията за качество, а след отпадането на таксите през 2022 г. разходът вече не може да се компенсира с приходи от родителите и е само за сметка на собствените приходи на общините.

4.3. Финансирането на здравните кабинети да се преструктурира в комбиниран стандарт - за институция и за брой деца или ученици, с базов ресурс за кабинетите в институции с под 100 деца или ученици. Постоянните разходи за кабинет не намаляват пропорционално на броя на децата и сегашният модел създава структурен недостиг в общините с малки и отдалечени населени места.

4.4. Да не се допуска намаление на средствата за нито една община спрямо 2026 г. единствено поради промяна на натурален показател, когато кабинетът, яслата, персоналът и капацитетът продължават да се поддържат.

5. Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“

Оценяваме положително работата на създадената от Министерството на труда и социалната политика работна група и приемането на предложението ни за месечната помощ на ученик (50 евро), включително за центровете за настаняване от семеен тип за деца с потребност от постоянни медицински грижи. Ръстът от 38,4 млн. евро обаче е под предложените 97 млн. евро.

5.1. Стандартите за социалните услуги в проекта са между 2 и 5 на сто под предложените от НСОРБ и нарастват с около 6 - 7 на сто при обосновани 9 - 12 на сто. Така например за домовете за пълнолетни лица с умствена изостаналост проектът предвижда 17 255 евро при предложени 17 749 евро, за кризисните центрове - 17 995 при 19 015 евро, за центровете за обществена подкрепа - 5 495 при 5 759 евро. Предлагаме диференцирано допълнително увеличение за резидентните услуги с 24-часова грижа, при които разходите за персонал са 70 - 85 на сто, а издръжката не може да бъде намалявана поради състоянието на потребителите.

5.2. Натуралният показател за асистентската подкрепа е 21 854 потребители - едва с 41 повече от 2026 г. - при предложени от НСОРБ 29 323. Услугата в дома на потребителя е три до пет пъти по-евтина за бюджета от настаняването в специализирана институция и ограничава натиска върху резидентната грижа и механизма лична помощ. Предлагаме показателят да бъде увеличен поетапно, с ясен ангажимент в средносрочната прогноза.

5.3. Да се въведе отделен компонент за мобилна социална работа и транспорт. Действащите стандарти са остойностени за услуги, предоставяни в сградата. В общините с ниска гъстота на населението мобилната работа често е единствената алтернатива на институционализацията, а разходът за един потребител е обективно по-висок.

6. Функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“

Подкрепяме изравняването на стандарта за регионалните библиотеки и увеличението на субсидираната численост на регионалните музеи. Ръстът от 10,4 млн. евро (6,7 на сто) обаче е далеч от предложените 28,5 млн. евро за действащите стандарти.

6.1. Стандартът за общинските културни институти с регионален характер (19 580 евро на субсидирана бройка) да бъде увеличен допълнително. Възнагражденията на уредници, реставратори и архивисти са почти изравнени с минималната работна заплата. През 2025 г. общините са дофинансирали делегираните дейности в културата с 18,4 млн. евро от собствени приходи и са финансирали отделно местните дейности в културата със 149 млн. евро.

6.2. Включването на 20 общински музея и художествени галерии е стъпка в правилната посока, но предвиденият ресурс е под предложените 4,5 млн. евро, а в предходен вариант на законопроекта за бюджета за 2026 г. бяха разчетени средства за 49 такива институции. Предлагаме обхватът да бъде разширен до всички общински музеи и галерии, които отговарят на изискванията на Закона за културното наследство, и критериите за подбор да бъдат посочени в решението.

6.3. Да се въведе стандарт за младежките центрове. Двадесет и седем центъра, изградени с европейско финансиране, остават без осигурена издръжка след приключването на проектите. Програмното финансиране осигурено към момента от 3,6 млн. евро не заменя устойчив стандарт за финансирането им.

6.4. Да започне съвместна работа с Министерството на културата по добавки към стандартите, обвързани с измерими резултати - посещения, фондови единици, образователни програми, дигитализация.

7. Функция „Икономически дейности и услуги“ - липсващ стандарт за безопасност на движението

За трета поредна година в проекта липсва стандарт за възложените на общините със Закона за движението по пътищата отговорности по управление на безопасността на движението. Стандартът е предложен съвместно от НСОРБ и Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“ и е остойностен на 6 млн. евро. Без него задълженията за анализ на риска, общински комисии и програми и координация с държавните институции остават за сметка на собствените приходи на общините.

Въз основа на изложеното НСОРБ подкрепя приемането на стандартите като необходима предпоставка за законосъобразното финансиране на делегираните от държавата дейности от 1 януари 2027 г., но съгласува проекта с бележки и настоява той да бъде допълнен с направените предложения преди внасянето му в Министерския съвет.

Настояваме преди приемането на решението да бъде извършена проверка на натуралните показатели по общини и да не се допуска намаление на средствата за община, освен при доказано и трайно намаляване или отпадане на съответната дейност.

Предлагаме съвместната работа по чл. 71, ал. 3 от Закона за публичните финанси по стандартите за 2028 г. да започне още през първото тримесечие на 2027 г. с работни групи по всяка функция, като при определянето на средствата за издръжка се отчита изменението на цените на действителните разходни компоненти на съответния вид институция, а не само общият индекс на потребителските цени.

Недофинансирането на стандартите не намалява разходите на консолидираната фискална програма. То ги прехвърля от централния бюджет към общинските и ги оставя без източник на финансиране, съответно увеличава риска от натрупването на просрочени задължения или ограничаване обхвата и качеството на съответните публични услуги.