Становища

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО НЕЙКОВА,

Във връзка с Ваше писмо, с което са изпратени за съгласуване документи по проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за условията и реда за провеждане на тестове за почтеност за държавни служители (наричана по-нататък „проекта на наредба“), представяме следното становище.

1. Принципни бележки и коментари
2. Принципно подкрепяме целите на предлаганата уредба и разбираме ангажимента на Република България по мерки 2.1 и 2.2 от ключов етап 226а „Мерки за борба с корупцията и повишаване на интегритета“ на Реформа C10.R2 „Противодействие на корупцията“ от Националния план за възстановяване и устойчивост. Общините са трайно ангажирани с превенцията на корупцията на местно ниво, включително в рамките на инициативата на Сметната палата за пилотно въвеждане на антикорупционни планове в общините с население над 100 хиляди души и с оглед на предмета на Шестия кръг на оценка на ГРЕКО, посветен именно на интегритета на поднационално ниво.

Също така, към датата на настоящото становище ЗИД на Закона за държавния служител с вх. № 52-602-01-26 е внесен в Народното събрание, но не е приет. Следователно чл. 7а и чл. 7б, на които се основават постановлението и наредбата, все още не са част от действащото право. Това не препятства техническата подготовка на подзаконовия проект, но препятства окончателното му приемане преди възникването на законовата компетентност и налага пълно съобразяване с окончателния текст на закона.

2. Същевременно обръщаме внимание, че проектът на наредба и предлаганите с преходните и заключителните разпоредби на постановлението изменения в пет подзаконови нормативни акта се прилагат пряко и по отношение на всички 265 общински администрации и 35 районни администрации, като кметът на община и кметът на район са органи по назначаването по смисъла на Закона за държавния служител. Въпреки това:

- общините не са посочени като самостоятелна заинтересована страна в частичната предварителна оценка на въздействието (ЧПОВ);

- в ЧПОВ отрицателните въздействия на препоръчителния вариант са отчетени с една дума - „Няма“, а в т. 6.5 е записано, че „не са идентифицирани конкретни рискове“, включително за възникване на съдебни спорове, без да се отчита че Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за държавния служител все още не е приет от Народното събрание и че не е проведена задължителната обществена консултация съгласно Закона за нормативните актове;

- в проектите на документи и технически пропуски, които следва да бъдат отстранени.

3. Съдържанието на проекта показва, че той е разработен преимуществено от гледна точка на централната администрация, разположена предимно в столицата. Спецификите на общинската администрация - териториална отдалеченост, ограничена численост, обективно съвместяване на функции от един и същ служител, кадрови дефицит в малките и планинските общини и самостоятелност на общинския бюджет - не са отчетени. Това поражда риск механизмът да се окаже практически неприложим или прекомерно обременителен именно на местно ниво, което би компрометирало и изпълнението на самата реформа по НПВУ.
4. Проектът възлага на общините нови, непрекъснато повтарящи се задължения: издаване и поддържане на заповеди за определяне на длъжностите с висок корупционен риск; преглед и изменение на всички относими длъжностни характеристики; актуализиране на длъжностното и поименното разписание; регистрация на оправомощени служители в Портала за работа в държавната администрация; подаване на заявки и извършване на справки; публикуване и архивиране на заповеди; привеждане на вътрешните правила в съответствие; и - с най-съществено финансово измерение - осигуряване на явяването на кандидати и служители на тестови сесии единствено в гр. София и гр. Банкя.

Нито един от тези разходи не е остойностен. Не е предвидено осигуряване на средства за издръжка на общинските администрации, нито друг компенсаторен механизъм. Считаме, че това противоречи на чл. 20, ал. 2 и чл. 26 от Закона за нормативните актове, на чл. 35, ал. 1, т. 4 от УПМСНА, както и на чл. 9, § 2 от Европейската харта за местното самоуправление, съгласно който финансовите средства на местните власти трябва да бъдат съобразени с правомощията, предоставени им от закона.

5. Съгласно предлаганата редакция на чл. 69, ал. 1 от Наредбата за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители (НПКПМДСл) двата вида тест се провеждат „в компютърно оборудвани тестови зали в гр. София и гр. Банкя“. За кандидат или служител от община в Северозападна България, Родопите, Странджа или Добруджа това означава пътуване до 300-400 км в едната посока и практически двудневно отсъствие заради тест с продължителност 120 минути.

Последиците са три: (а) пряк финансов разход за общинския бюджет при командироване на служители; (б) необоснована тежест за външните кандидати, които поемат разходите за своя сметка, което ще намали и без това ограничения кръг кандидати за длъжности в малките общини; (в) фактическо неравно третиране по географски признак между кандидатите от столицата и тези от страната.

6. Съгласно § 3 от преходните и заключителните разпоредби на проекта на наредба тя влиза в сила от 31 август 2026 г., а съгласно § 1 от преходните и заключителните разпоредби на постановлението техническото обезпечаване се осигурява в срок до 1 декември 2026 г. По този начин за период от три месеца изискването за валиден резултат от успешно издържан тест ще бъде задължително, без да е технически възможно то да бъде изпълнено. Практическият резултат ще бъде блокиране на заемането на длъжности с висок корупционен риск в общините за целия този период. Тома изискване не може да бъде приложено за общините, тъй като съгласно § 20 от Законопроекта за изменение и допълнение на държавния служител е предвиден специален § 20, съгласно който разпоредбите на чл. 7а и чл. 7б се прилагат спрямо длъжности по служебно правоотношение в общинските администрации след дванадесет месеца от влизането в сила на този закон, като в същия срок се издават заповедите по чл. 7а, ал. 2.
7. Отделно, от документите не става ясно дали методиката по чл. 12 и чл. 27 от проекта на наредба е разработена, стандартизирана и налична, нито кой е субектът - „организацията, която го е изработила“.
8. По проекта органът по назначаването - в общините кметът - е длъжен да не назначи кандидат, да прекрати оправомощаване или да прекрати служебно правоотношение въз основа на заключение, което: не вижда (чл. 26, ал. 2 му дава достъп само до факта „има/няма валиден резултат“); не може да провери по същество; и което е обявено за необжалваемо (предлаганата нова ал. 6 на чл. 70 от НПКПМДСл). Мотивите на заключението остават изцяло в Института по публична администрация. При оспорване обаче ответник по административното дело ще бъде кметът, а обезщетенията при отмяна на конкурс или на заповед за прекратяване ще бъдат за сметка на общинския бюджет. Тази асиметрия между решаваща компетентност и носене на отговорност следва да бъде коригирана, както чрез процесуални гаранции за лицата (раздел III, предложения 18-20), така и чрез изрично посочване на правните основания за неблагоприятните последици.
9. Чл. 8 от проекта изисква лицето да разполага с валиден резултат още към момента на подаване на заявлението, съответно на изразяване на писмено съгласие. Същевременно чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 не допускат администрацията да заяви тестова сесия за тези процедури - обстоятелство, което е изрично потвърдено и в доклада на вносителите. Единствената възможност остава явяване „по собствено желание“, при това с най-нисък приоритет при формирането на групите (чл. 18, ал. 2). Ефектът за общините е блокиране на постоянната и временната мобилност и на вътрешното кариерно развитие. По данните, цитирани в ЧПОВ, преназначаването по чл. 82 от ЗДСл е най-масовият канал за заемане на длъжности в държавната администрация - 5 854 длъжности за 2025 г., срещу 3 583 назначавания чрез конкурс. За общините с ограничен местен пазар на труда вътрешното израстване е основният инструмент за задържане на квалифицирани кадри.
10. Чл. 4, ал. 1, т. 3 и чл. 10 от проекта обвързват провеждането на тест на действащ служител с мотивирана препоръка на инспекторат по чл. 46 и 46а от Закона за администрацията. В значителна част от общинските администрации такива инспекторати не са създадени. При това положение основанието е обективно неприложимо на местно ниво, а мярка 2.2 от НПВУ (тест въз основа на резултати от проверка на инспекторат) ще остане неизпълнена по отношение на общинската администрация.
11. Чл. 3 от проекта предвижда длъжностите да се определят със заповед на органа по назначаването „при спазване на обхвата“ по чл. 7а от ЗДСл, без каквито и да е критерии, методика или указания. Обхватът по закона е функционално определен (управление и разходване на публични средства, обществени поръчки, разпореждане с имущество, разрешителни режими, контролни правомощия и др.). В малките общини едно и също длъжностно място обективно съвместява няколко от тези функции поради ограничената численост на администрацията. Без единни критерии се очертават два еднакво нежелани резултата: свръхобхват, при който значителна част от експертните длъжности в малките общини се окажат високорискови и кадровото им обезпечаване бъде блокирано; и рязко различаваща се практика между отделните общини, което ще бъде отчетено като слабост при външните оценки.
12. Съчетанието от: необжалваемост на резултата (нова ал. 6 на чл. 70 НПКПМДСл); заключение без числови показатели и без съобщени мотиви (чл. 21, ал. 2); и изрична забрана за повторна интерпретация (чл. 25, ал. 5) - лишава лицето от каквото и да е средство за защита срещу акт с тежки правни последици за професионалната му реализация. Такава конструкция е трудно съвместима с чл. 56 и чл. 120, ал. 2 от Конституцията и създава висок риск конкурсите да бъдат отменяни по съдебен ред с довод за нарушено право на защита - с последици, които ще бъдат понесени от общините.
13. Проектът не урежда положението на служителите, които към влизането му в сила вече заемат длъжности, определени впоследствие за високорискови. Препращането в § 4 от преходните и заключителните разпоредби на проекта на наредба („взема се предвид § 19 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител“) е бланкетно и не съответства на изискванията за нормативна техника, а самият § 19 не е приложен към комплекта за съгласуване. Не е ясно и дали изтичането на тригодишната валидност по чл. 5, ал. 1 поражда задължение за периодично преизпитване на действащите служители. Тези неясноти ще доведат до различна практика и до необоснована тежест за общините.
14. Механизмът на тестовете за почтеност следва да бъде съгласуван с рамката за антикорупционно планиране (Насоките за съставяне на антикорупционни планове, приети от Националния съвет по антикорупционни политики) и с инициативата на Сметната палата за въвеждането ѝ в общините, за да се избегне дублиране на дейности и на отчетност. Определянето на длъжности с висок корупционен риск по чл. 3 от проекта и оценката на корупционния риск по Насоките имат съвпадащ предмет, но се извършват по различен ред и с различни методики.

Позволяваме си да отбележим, че краткият срок за междуведомствено съгласуване обективно не позволява на НСОРБ да проведе консултация с общините и да обобщи тяхната практическа позиция. Настоящото становище е изготвено въз основа на експертен анализ и на натрупаната практика на Сдружението и следва да се разглежда като предварително.

С оглед на изложеното изразяваме резерви по проекта в предложения вид и настояваме бележките и конкретните ни предложения да бъдат отразени преди внасянето на проекта за разглеждане от Министерския съвет.

При публикуването на проекта на портала за обществени консултации се ангажираме да проведем съответното проучване сред нашите членове.

1. Конкретни предложения
2. По проекта на Наредба за условията и реда за провеждане на тестове за почтеност за държавни служители

1.1. Чл. 3, ал. 2 да се допълни с ново изречение трето: „Условията и критериите за определяне на длъжностите с висок корупционен риск се уреждат с методически указания на администрацията на Министерския съвет, които по отношение на общинските администрации се съгласуват с Националното сдружение на общините в Република България.“

Мотиви. Обхватът по чл. 7а, ал. 1 от ЗДСл е формулиран функционално и подлежи на преценка. При липса на единни критерии определянето ще се извършва по различен начин в 265 общини, което ще доведе до неравно третиране на служителите и до невъзможност за съпоставим анализ на приложението на мярката. Съгласуването с НСОРБ е стандартен подход при актове с пряко въздействие върху общините и не забавя процедурата. Конкретната длъжност се определя въз основа на действително възложените с утвърдената длъжностна характеристика и вътрешните актове функции, а не само по наименование на длъжността или структурното звено. Чисто технически, помощни и деловодни действия без самостоятелно участие в подготовка, предложение, решение, разпореждане или контрол да не са достатъчно основание. Определянето да се предхожда от мотивиран протокол на работна група с участие на човешки ресурси, правно звено и финансов контрол/вътрешен одит. АМС следва да утвърди след съгласуване с НСОРБ методически указания с типични общински примери.

1.2. В чл. 3, ал. 3, изречение първо текстът да се измени така: „Промяна в заповедта по ал. 2 се извършва в едномесечен срок от настъпване на промяна в обхвата на длъжностите по ал. 1, както и при изменение на структурата, на длъжностното разписание или на длъжностните характеристики, което се отразява върху обхвата на длъжностите с висок корупционен риск.“

Мотиви. Обхватът по ал. 1 е законово определен и се променя рядко. Практическата необходимост от изменение на заповедта възниква при реорганизация на администрацията - хипотеза, която проектът не урежда. Двуседмичният срок не е съобразен и с 14-дневния срок за изменение на длъжностните характеристики по предлагания чл. 8, ал. 3 от Наредбата за длъжностните характеристики на държавните служители.

1.3. В чл. 3, ал. 3, изречение второ да се добави: „На интернет страницата се публикува заповедта, съответно извлечение от нея, съдържащо наименованията на длъжностите с висок корупционен риск и структурните звена, без данни за броя на щатните бройки.“

Мотиви. В общините с малка численост структурните звена често разполагат с една щатна бройка за съответната длъжност. Публикуването на щатните бройки в такъв случай позволява безспорно идентифициране на конкретно физическо лице и представлява обработване на лични данни без ясно основание, а също така публично обозначава конкретния служител като носител на високорискови функции, което създава риск от целенасочен корупционен натиск върху него.

1.4. В чл. 5, ал. 1, думите „от датата на съобщението на резултата“ да се заменят с „от датата на публикуване на резултата в профила на лицето в Портала за работа в държавната администрация по чл. 24, ал. 3“.

Мотиви. Понятието „съобщение на резултата“ не е дефинирано в проекта и не съответства на уредения в чл. 24, ал. 3 начин на узнаване. Точното определяне на началния момент е съществено, тъй като от него зависи както валидността на резултата, така и едногодишната забрана по чл. 5, ал. 2.

1.5. В чл. 5, ал. 2 срокът „една година“ да се замени с „шест месеца“ и да се добави изречение второ: „Срокът по изречение първо не се прилага, когато резултатът е коригиран или отменен при условията на чл. 25, ал. 5.“

Мотиви. Съгласно самия чл. 13 от проекта резултатът от теста не доказва извършени корупционни действия, а установява психологични нагласи. Едногодишното изключване на лицето от възможността да заема длъжност с висок корупционен риск в целия публичен сектор е несъразмерно тежка последица за инструмент с такъв характер, особено при липса на средство за защита. В общините с ограничен местен пазар на труда тази последица засяга непропорционално и органът по назначаване.

1.6. В чл. 5, да се създаде нова ал. 3: „Изтичането на срока по ал. 1 не поражда задължение за повторно полагане на тест за почтеност от държавен служител, който вече заема длъжност с висок корупционен риск, извън случаите по чл. 4, ал. 1.“

Мотиви. При действащата редакция е възможно тълкуване, че на всеки три години всички служители на високорискови длъжности подлежат на преизпитване. За общините това би означавало периодично командироване до столицата на значителен брой служители и съответен непредвиден разход, без такова задължение да произтича от закона.

1.7. В чл. 6, ал. 2 да се добави ново изречение: „Сроковете за приключване на конкурсната процедура и за представяне на протокола на органа по назначаването спират да текат от датата на подаване на заявката по чл. 19 до датата на публикуване на резултата по чл. 24, ал. 3.“

Алтернативно или в допълнение да се предвиди, че при заявка по чл. 19 във връзка с конкурсна процедура на тест за почтеност се включват едновременно първите трима класирани кандидати, ако те не разполагат с валиден резултат.

Мотиви. Механизмът натрупва срокове: до 10 работни дни за насрочване на сесия, неопределен срок за интерпретация, един работен ден за публикуване. При отпадане на първия класиран кандидат процедурата се повтаря за всеки следващ. Без правило за спиране на сроковете органът по назначаването обективно не може да спази чл. 44 от НПКПМДСл и относимите срокове по ЗДСл, а отговорността за забавата ще бъде негова.

Алтернативното предложение е свързано с това, че предлаганият верижен модел (тест за първия, при неуспех - нова заявка за втория и т.н.) може да удължи конкурса с няколко месеца и многократно да умножи разходите. Едновременното явяване съкращава срока, оптимизира използването на местата в сесиите и намалява административната тежест както за общината, така и за ИПА.

1.8. В чл. 7, изречение последно, и в чл. 9, изречение последно изразите „може да прекрати служебно правоотношение“ и „може да бъде прекратено“ да се заменят с изрично препращане към конкретното правно основание по Закона за държавния служител, а действията на органа по назначаването да бъдат обвързани със срок.

Мотиви. Прекратяването на служебно правоотношение е тежка мярка, чието основание не може да се извежда по тълкувателен път от подзаконов акт. Действащата редакция създава риск заповедите на кметовете да бъдат отменяни като издадени без правно основание, с последващи обезщетения за сметка на общинските бюджети. Оперативната самостоятелност („може“) при еднакви фактически състави е и предпоставка за неравно третиране.

1.9. В чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 19, ал. 1 – в чл. 19, ал. 1 да се създаде нова т. 4: „провеждане на процедура по чл. 81а, 81б, 82 и 82а от Закона за държавния служител за заемане на длъжност с висок корупционен риск“, като съответно се допълнят чл. 18, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2.

Мотиви. Чл. 8 въвежда изискване за валиден резултат в процедурите по мобилност и преназначаване, но не осигурява ред, по който лицето да го придобие по заявка на администрацията. Резултатът е блокиране на постоянната и временната мобилност и на вътрешното кариерно развитие - при положение че по данните в ЧПОВ преназначаването по чл. 82 от ЗДСл е най-масовият канал за заемане на длъжности (5 854 длъжности за 2025 г.). За общините това означава невъзможност да повишават собствените си служители на ключови длъжности.

1.10. В чл. 18, ал. 2 да се добави изречение: „Лицата по ал. 1, т. 3 се включват в тестова сесия не по-късно от два месеца от заявяването.“

Мотиви. При приоритет на лицата по заявка на администрация държавните служители, заявили явяване по собствено желание, могат да останат неограничено време извън сесиите. Тъй като по чл. 8 именно този ред е единствената им възможност да участват в процедури по мобилност, липсата на гарантиран срок ги лишава от достъп до кариерно развитие.

1.11. В чл. 17, ал. 1 (във връзка с чл. 69, ал. 1 от НПКПМДСл) да се предвиди провеждане на тестови сесии и извън столицата - в най-малко шест тестови центъра, разпределени по райони за планиране, а при липса на такава възможност - да се допусне провеждане в зали, осигурени от областните или общинските администрации, под надзора на квестори на ИПА и при видеонаблюдение.

Мотиви. Концентрирането на сесиите само в София и Банкя води до пряк разход за общинските бюджети при командироване, до отказ от кандидатстване при външните кандидати и до фактическо неравенство по географски признак. Използването на зали на областни администрации е решение без съществен допълнителен разход - ИПА вече прилага сходен модел при други свои дейности, а видеонаблюдението е идентифицирано като добра практика и в Насоките за съставяне на антикорупционни планове.

1.12. В чл. 17, ал. 2 да се добави: оповестяване на капацитета (брой места) на всяка сесия в графика; задължение на ИПА при изчерпване на местата да насрочи извънредна сесия в срок до 10 работни дни; за 2026 г. графикът да се публикува в едномесечен срок от влизането в сила на наредбата.

Мотиви. Без публично известен капацитет администрациите не могат да планират процедурите си. При редовни сесии веднъж седмично и до две сесии на ден пропускателната способност е ограничена, а потенциалният брой лица - от порядъка на хиляди годишно. Изискването за график до 31 декември на предходната година е неизпълнимо за 2026 г.

1.13. В чл. 20 да се създаде нова алинея:

„( ) Интерпретацията по ал. 1, т. 2 се извършва и протоколът се подписва в срок до 5 работни дни от датата на провеждане на теста.“

Мотиви. Проектът не съдържа никакъв срок за извършване на интерпретацията. Чл. 24, ал. 3 урежда само публикуването „в работния ден, следващ подписването“, поради което общият срок остава неопределен. Това поставя приключването на конкурсните процедури в общините в зависимост от вътрешната организация на ИПА, без общината да разполага с механизъм за въздействие. Да се въведе срок заключението и протоколът да бъдат подписани до три работни дни след теста.

1.14. В Чл. 21, ал. 2 да предвиди и „невалиден/неподлежащ на интерпретация резултат“, когато контролните скали, техническо прекъсване или други обективни обстоятелства не позволяват надежден извод. В този случай лицето се явява повторно в срок до 10 работни дни, без да възниква едногодишното ограничение. Неблагоприятно заключение да се подписва след втори независим прочит от друг квалифициран психолог.

1.15. В раздел I на глава трета да се създаде нова разпоредба, уреждаща:

(а) отлагане на явяването при уважителни причини (заболяване, бременност и раждане, отпуск поради временна неработоспособност, форсмажорни обстоятелства), удостоверени с документ, и насрочване на нова сесия в срок до 10 работни дни;

(б) осигуряване на разумни улеснения за кандидати с увреждания и със специфични нарушения на способността за учене.

Мотиви. Проектът урежда само невъзможност за провеждане по причини, свързани с ИПА (чл. 70, ал. 5 от НПКПМДСл), докато Приложение № 2 изисква от лицето да декларира, че няма причини за отлагане, без да е уреден ред за отлагане. По отношение на теста за общи компетентности такава грижа е проявена (чл. 71, ал. 3, т. 1, буква „в“ от НПКПМДСл - кандидати с дислексия), но за теста за почтеност - не. Липсата на разумни улеснения създава риск от непряка дискриминация по смисъла на Закона за защита от дискриминация и от несъответствие с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания.

1.16. В чл. 12 да се създаде нова ал. 4: „Тестът за почтеност подлежи на независима външна валидация и на стандартизация върху представителна извадка за Република България, както и на ревалидация не по-рядко от веднъж на три години. Ежегодно се публикуват обобщени данни за броя на явилите се лица, за дела на неуспешно издържалите тестове и за показателите за надеждност и валидност на методиката, без разкриване на защитените ѝ елементи.“

Мотиви. Резултатът от теста поражда съществени правни последици - недопускане до назначаване, прекратяване на оправомощаване, а по чл. 7 - и прекратяване на служебно правоотношение. Предвиденото в чл. 12, ал. 2 стандартизиране от самата организация, изработила теста, е форма на самооценка и не осигурява достатъчна гаранция за обективност. Публикуването на обобщени, неперсонализирани показатели е условие за общественото доверие в механизма и не компрометира методиката. да предвиди, че стандартизацията и валидацията се проверяват от независим експертен състав, чиито членове не са разработчик, изпълнител или обучител по договора. Проверката да се извършва преди първата употреба, при всяка съществена промяна и най-малко веднъж на три години. Да обхваща представителност за държавната и общинската администрация, надеждност, прогностична и валидност на критериите, справедливост и неблагоприятно въздействие. За всяка версия да се води регистър, а публично резюме на резултатите да се публикува без тестови въпроси, ключове и алгоритми.

1.17. Да се добави нова разпоредба след чл. 21, чрез която се дава право на лицето в 7-дневен срок от публикуване на резултата да поиска повторна независима интерпретация на автоматично получения резултат от друг служител на ИПА; повторната интерпретация се извършва в срок до 10 работни дни и е окончателна.

Мотиви. Предложението въвежда минимална процесуална гаранция, без да засяга защитата на методиката, без да разкрива тестови материали и без да натоварва съществено ИПА, тъй като не изисква повторно явяване. То значително намалява риска от съдебно оспорване на конкурсните процедури - риск, който при действащата редакция се носи изцяло от общините като страна в производството.

1.18. По предлаганата нова ал. 6 на чл. 70 от НПКПМДСл текстът „Резултатите от проведените тестове не подлежат на обжалване“ да се измени така: „Резултатът от теста не подлежи на самостоятелно обжалване. Той може да бъде оспорван заедно с акта на органа по назначаването, издаден въз основа на него.“

Мотиви. Абсолютната необжалваемост на акт, който предопределя изхода на конкурсна процедура и може да доведе до прекратяване на служебно правоотношение, е трудно съвместима с чл. 120, ал. 2 от Конституцията. Предложената редакция запазва целта на нормата - да не се допусне забавяне на процедурите чрез самостоятелни жалби - и същевременно осигурява съдебен контрол в рамките на общия ред.

1.19. В чл. 21, ал. 2 да се добави: „При заключение „неуспешно издържан тест за почтеност“ на лицето се предоставя обобщено описание на основанията за заключението, без числови стойности и без разкриване на защитените елементи на методиката.“

Мотиви. Съгласно чл. 20, ал. 3, т. 4 заключението е мотивирано, но мотивите остават изцяло недостъпни за лицето. Минимална, обобщена мотивировка е необходима, за да може лицето да упражни правата си, включително по чл. 15 от Регламент (ЕС) 2016/679, и е напълно съвместима със защитата на методиката.

1.20. В чл. 22 към изискването за магистър по психология да се добавят доказан опит в психодиагностиката/психометрията, успешно сертифициране за конкретната версия на теста, ежегодна супервизия и периодична проверка на съгласуваността между оценителите. Разпределянето на резултатите да е случайно чрез платформата, а отводите и достъпите да се логват. Чл. 22, ал. 4 да бъде довършен и да препраща правилно към приложения № 3 и № 4.

Мотиви: Образователната степен сама по себе си не гарантира умения за високорискова психометрична оценка. Случайното разпределение и проверката на оценителната надеждност ограничават субективизма.

1.21. В чл. 24 и чл. 25 да се уредят изрично: качеството на администратор и на обработващ лични данни; срокът за съхранение на протоколите; както и редът за унищожаване на данните след изтичането му.

Мотиви. Проектът предвижда достъп на лицето до резултатите „неограничено във времето“, но не урежда срок на съхранение и разпределението на отговорностите по Регламент (ЕС) 2016/679. Общините ще обработват ЕГН, ПИН, УИН и декларации, без да контролират платформата, и биха носили отговорност при производства пред Комисията за защита на личните данни при неясно разпределение на ролите.

1.22. В Приложение № 2 в т. 3 думите „и давам доброволното си съгласие за провеждането ѝ“ да отпаднат. В т. 2 позоваването на „чл. 13 и/или чл. 1“ от Регламент (ЕС) 2016/679 да се чете „чл. 13 и/или чл. 14“. Да се уточни пред кой орган се подава и кой съхранява декларацията.

Мотиви. В т. 2 на самата декларация като основание за обработване е посочен чл. 6, § 1, букви „в“ и „д“ от Регламента - законово задължение и обществен интерес. Включването на „доброволно съгласие“ противоречи вътрешно на декларацията, а и съгласието не е валидно основание при отношения на власт и подчинение, тъй като не може да бъде свободно дадено. Освен това създава невярна представа за възможност то да бъде оттеглено с последици за процедурата.

1.22. В чл. 26, ал. 2 да се включат и процедурите по чл. 81а, 81б, 82 и 82а от ЗДСл. В ал. 4 справката да се извършва чрез УИН на валиден резултат и ПИН, като ЕГН се използва само по отношение на лица, които са служители на съответната администрация.

Мотиви. Чл. 8 въвежда изискване за валиден резултат в процедурите по мобилност и преназначаване, без да осигурява ред за проверката му от администрацията. Ограничаването на използването на ЕГН съответства на принципа за свеждане на данните до минимум по чл. 5, § 1, буква „в“ от Регламент (ЕС) 2016/679.

1.23. В § 3 и § 5 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата да се предвиди отлагане на влизането в сила до 1 януари 2027 г. или преходен режим, при който до осигуряване на техническото обезпечаване по § 1 от преходните и заключителните разпоредби на постановлението липсата на валиден резултат не е пречка за назначаване, съответно за оправомощаване. Срокът по § 5 за привеждане на вътрешните правила да се удължи на три месеца, а препращането към „справките по чл. 19“ да се коригира на „чл. 26“.

Мотиви. Между 31 август и 1 декември 2026 г. изискванията са задължителни, но технически неизпълними. Едномесечният срок по § 5 съвпада с периода, в който общините следва да определят длъжностите с висок корупционен риск, да изменят длъжностните характеристики и да актуализират разписанията, което е практически неизпълнимо и не е в съответствие с § 20 от проекта на ЗИД на ЗДСл.

1.24. Да се създаде нова преходна разпоредба, определяща тримесечен срок от влизането в сила на наредбата за първоначално издаване на заповедите по чл. 3, ал. 2, и уреждаща изрично положението на заварените служители, заемащи длъжности, определени за високорискови - включително дали и в какъв срок те подлежат на тест и какви са последиците.

Отделно в § 5 от наредбата да се уточни: „За общинските администрации едномесечният срок започва да тече от датата, от която чл. 7а и чл. 7б ЗДСл се прилагат за тях.“ Да се разграничат служителите за подаване на заявки по чл. 19 от служителите, извършващи справки по чл. 26.

Мотиви. Проектът съдържа срок само за изменение на заповедта (чл. 3, ал. 3), но не и за първоначалното ѝ издаване. Общините следва предварително да прегледат всички длъжностни характеристики, тъй като по чл. 3, ал. 2 определянето се основава именно на тях. Липсата на уредба за заварените случаи и бланкетното препращане към § 19 от Закона за изменение и допълнение на ЗДСл в § 4 ще доведат до противоречива практика.

2. По проекта на постановление за приемане на НУРПТПДСл

2.1. В § 2, т. 5 (нова ал. 4 на чл. 44 от НПКПМДСл) 10-дневният срок за представяне на протокола и документите на органа по назначаването да започва да тече от датата на публикуване на резултата от теста за почтеност, а не от провеждането на конкурса.

Мотиви. Обвързването на срока с провеждането на конкурса е неизпълнимо, тъй като до провеждането на сесията и публикуването на резултата изтичат най-малко 11 работни дни. Нормата в предложения вид поставя конкурсните комисии в общините в положение на неизбежно просрочие.

2.2. В § 4 (чл. 8, ал. 3 от Наредбата за длъжностните характеристики) 14-дневният срок за разработване и утвърждаване на изменените длъжностни характеристики да се удължи на един месец, а при първоначалното определяне на длъжностите - да се съобрази с горните срокове.

Мотиви. При първоначалното прилагане общините ще следва да изменят едновременно значителен брой длъжностни характеристики. 14-дневният срок е съобразен с индивидуални промени, а не с еднократно масово привеждане в съответствие.

3. В Приложение № 1 към чл. 3, ал. 2 от наредбата да се коригира правното основание в образеца от „чл. 7а, ал. 1“ на „чл. 7а, ал. 2 и 3 от Закона за държавния служител“; тридневният срок за отразяване в длъжностното и поименното разписание да се удължи на 14 дни; редакционно да се поправи изразът „Настоящата заповед да се публикува се публикуват“.

Мотиви. Чл. 7а, ал. 1 от ЗДСл определя обхвата, а компетентността за издаване на заповедта произтича от ал. 2 и 3, към които препраща и самият проект на постановление. Тридневният срок не отчита процедурата по утвърждаване на разписанията.

4. Технически редакции

4.1. В проекта на постановление са налице два параграфа с номер § 5 - „В Наредбата за Административния регистър…“ и „Постановлението влиза в сила от 31 август 2026 г.“. Последният следва да бъде § 8.

4.2. В § 2, т. 13 от проекта на постановление са налице две букви „г“, като втората въвежда алинея, обозначена като „(5)“, макар от текста да следва, че досегашната ал. 5 става ал. 6.

4.3. В § 2, т. 16 буквеното означение прескача от „г“ на „е“ - липсва буква „д“.

4.4. В § 2, т. 12, буква „б“ (нова ал. 4 на чл. 70) изречението „Резултатите от стават достъпни…“ е непълно, а краят му - „…по реда на Наредбата… съгласно - за теста за почтеност“ - е нередактиран.

4.5. В чл. 9 и чл. 10 от проекта на наредба препращането „във връзка с ал. 5, ал. 2“ следва да се чете „чл. 5, ал. 2“.

4.6. Чл. 20, ал. 4 препраща към „досието на съответната сесия по ал. 5“, а чл. 21, ал. 3 - към „протокола по чл. 20, ал. 5“, докато чл. 20 съдържа четири алинеи. Правилното препращане е към чл. 17, ал. 4, съответно към чл. 20, ал. 3 и 4.

4.7. Чл. 21, ал. 1 препраща към „ал. 1, т. 1“ и „ал. 1, т. 2“, а следва да препраща към чл. 20, ал. 1, т. 1 и 2.

4.8. Чл. 22, ал. 4 завършва с недовършен текст („…и“) и препраща към Приложение № 4 „към чл. 22, ал. 3“, докато самото задължение е по ал. 4. Означенията на приложения № 3 и № 4 следва да се приведат в съответствие.

4.9. Чл. 8, ал. 3 препраща към „Наредбата за конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители“ - точното наименование е „Наредба за провеждане на конкурсите и подбора при мобилност на държавни служители“.

4.10. Чл. 8, ал. 1 и 2 боравят с понятието „валиден положителен резултат от тест за почтеност“, докато в целия останал текст се използва „валиден резултат от успешно издържан тест за почтеност“. Терминологията следва да се уеднакви.

4.11. § 5 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата препраща към „справките по чл. 19“, докато справките са уредени в чл. 26.

4.12. Чл. 17, ал. 1 препраща към „чл. 69-72“ от НПКПМДСл, докато относимите изменения обхващат и чл. 73 и 74.

4.13. Заглавието на глава трета от проекта на наредба гласи „УСЛОВИЯ И РЕД И ЗА ПРОВЕЖДАНЕ“ - да отпадне повторението.

4.14. Чл. 4, ал. 1, т. 2 завършва с точка вместо с точка и запетая; т. 3 е формулирана като фактическо обстоятелство, а не като хипотеза на провеждане на тест.

4.15. § 4 от преходните и заключителните разпоредби на наредбата („При прилагането на наредбата се взема предвид § 19 от Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител“) представлява бланкетно препращане, което не съдържа правило за поведение и следва да отпадне, като относимите правила бъдат изписани изрично.

4.16. В доклада на вносителите изречението, съдържащо мотивите за съкратения 14-дневен срок на обществените консултации по чл. 26, ал. 4 от ЗНА, е граматически непълно и не излага мотиви по същество, което е самостоятелно основание за възражение.