Становища

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ИВАНОВ,

Приемете нашите благодарности за Вашето участие в заседанието на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България и за ангажираността Ви за намиране на решения по ключови проблеми на общините с цел по-качественото и по-ефективно предоставяне на социални услуги. Благодарим Ви и за предприемането на действия за обезпечаване на Програмата за храни и основно материално подпомагане (ПХОМП) с допълнителен ресурс в размер на 12,3 млн. лв., което да позволи повишаване на стойността на порцията топъл обяд по Програмата.

Във връзка с постигнатата договореност по време на срещата за търсене на решения по останалите въпроси, поставени от членовете на Управителния съвет на НСОРБ, Ви предоставяме по-подробна информация за нашите предложения и мотиви, както следва:

1. Облекчаване и съкращаване на административните процедури при трансформацията на съществуващите социални услуги към новите, съгласно Националната карта на социалните услуги (НКСУ).

В Закона за социалните услуги липсва ред за преобразуване на сега съществуващите услуги. Считаме, че има разлика между „първоначално създаване“ на социална услуга и „реформиране и реорганизиране“ на вече съществуващи услуги, разкрити съгласно отменения ред по чл. 36в от ППЗСП. За тези услуги е получено разрешение на Изпълнителния директор на АСП (за откриване, промяна на вида, местоположението и/или промяна на капацитета). Тези услуги бяха задължени съгласно § 39 от ЗСУ в срок до 12 месеца от влизането в сила на ЗСУ да предприемат действия за привеждане на предоставяните социални услуги в съответствие с изискванията на закона и със стандартите за качество. В рамките на изминалите почти 3 години от влизането в сила на ЗСУ, работата в тези услуги е била обект на редица проверки от страна на Агенцията за качеството на социалните услуги. На тези основания предлагаме да се определи съкратен и облекчен ред, по който предварителното одобрение от Агенцията за социално подпомагане да не се изисква или да се издаде служебно за всички съществуващи услуги на общинско ниво. Това значително ще облекчи работата и ще спести значителни ресурси, както на общините, така и на АСП.

2. Съвместно и своевременно разработване на предложенията за новите стандарти за финансиране на социалните услуги и осигуряване на преходен период за тяхното пълно въвеждане.

НСОРБ е част от работата по подготовката на предложения за финансиране на делегираните от държавата дейности съгласно разпоредбите на чл. 71, ал. 3 от ЗПФ. Изразяваме нашата благодарност за добрата съвместна работа при подготовката на предложенията по бюджетната рамка за следващата година. Имайки предвид наближаващите срокове за подготовка и на окончателните предложения по Бюджет 2025 г., предлагаме да стартираме с подготовката и на основните и допълващи финансови стандарти по наименованията и изискванията за новите социалните услуги, съгласно НКСУ. С оглед на предстоящите трансформации на съществуващите услуги в нови, съгласно с Националната карта на социалните услуги, предлагаме осигуряване на преходен период, през който да се прилагат едновременно новите и старите финансови стандарти, докато не бъде завършено пълното трансформиране на услугите.

Подобен подход ще позволи МФ, МТСП и АСП да получат и по-ясна представа за необходимия ресурс от държавния бюджет, а и да се изготви, обсъди и приеме и новата наредба за таксите в социалните услуги (все още не е работено за изготвянето на нейния проект).

В допълнение, съгласно ЗСУ (чл. 38 и чл. 38), годишното планиране на социалните услуги на национално ниво цели да се определят социалните услуги съгласно Националната карта на социалните услуги и броят на техните потребители, за които ще се осигури финансиране от държавния бюджет в рамките на календарната година. Този процес се осъществява на общинско и на национално ниво. Съгласно Наредбата за планиране на социалните услуги (§ 24) е предвидено първите общински годишни планове да бъдат приети до 31 август на годината, следваща годината на приемането на Националната карта на социалните услуги. Това означава, че след тази дата - 31.08.2025 г., на национално ниво ще има пълната картина на услугите по новите им наименования, но и също така предполага, че определеното изцяло ново финансиране и предлагане на услугите е по-вероятно да стартира от 2026 г.

3. Актуализация на Наредбата за планирането на социалните услуги и на Националната карта на социалните услуги.

Предлагаме да се регламентира, вкл. и чрез изменения в подзаконовата уредба по-облекчен и гъвкав механизъм за актуализация на НКСУ, който да отговаря на динамично променящите се нужди и условия в социалната сфера.

4. Предложения във връзка с предстоящото актуализиране на Наредбата за качеството на социалните услуги.

Наредбата за качеството на социалните услуги беше обнародвана на 28 юни 2022 г., като с нея се определиха множество изисквания към материалната база, сградния фонд и като цяло - условията на предоставяне на грижата в резидентните услуги, без да се отчита реалната ситуация, желанията на лицата и др. Общините имаха много кратък срок за адаптация на сега съществуващите услуги към новите стандарти. По отношение на организацията на работа този срок беше спазен на повечето места, но по отношение на изискванията за материална база, особено в по-големите общини и резидентни услуги, той не може да бъде спазен, още повече че се налага и разходването на огромен допълнителен ресурс за това.

Съвместната ни работа с органите на АСП и АКСУ по подготовката на актуализация на Наредбата е основание да предложим и следните промени, свързани със стандартите за качество:

• При актуализирането на Наредбата за качеството на социалните услуги, изискванията за резидентните услуги да бъдат ревизирани, като се използват по-гъвкави показатели и критерии, които се фокусират върху реалните нужди и благосъстоянието на лицата, ползващи услугите, например: площ/лично пространство на едно лице в спално помещение и неограничен достъп до дворно или парково пространство и др.

Предложението цели освен фокусиране върху грижата и привличането на квалифицирани специалисти, но и спестяване на огромен публичен ресурс, без да се засяга качеството на грижа и живот на потребителите. В съществуващите стандарти, например изискванията за максимален брой от две легла в едно спално помещение е самоцелно и не е съобразено с площта на спалните помещения. Т.е. вместо изискванията да определят личното пространство на лицата, те се фокусират върху броя на леглата и това води до формална, но не и до реална оценка на качеството на грижа – как се чувстват лицата, какви професионалисти ги обслужват и по какъв начин? В допълнение, изискванията за осигуряване на поне едно помещение за заместваща грижа и обособено дворно пространство, допълнително разширява изискванията за необходимите площи, на които да се предоставят резидентните социални услуги. Така практически, вместо условията на грижа да се доближават до тези в домашна среда, се очаква услугите да бъдат нови още по-големи институции по площ спрямо сега съществуващите.

• Да се подготвят нормативни промени, които да позволят участие на представители на общините в процеса по насочване на потребителите на услугите, предоставяни на областно и национално ниво, както и за тези за лицата в кризисна ситуация. Да не се допускат грешки от процеса на деинституонализация на децата, когато настаняването им в новите услуги не беше съобразено с месторождението им, родствените връзки и т.н. Препоръчваме ревизия на настоящите изисквания с цел въвеждането на по-гъвкави.

5. Да се предвидят съответните промени, чрез които почасовите мобилни интегрирани здравно-социални услуги от типа на „Грижа в дома“, „Телеасистенция“ и „Телекеър“ да бъдат по-добре развити в здравната им част и на тази база да бъдат добавени към услугите по Националната карта на социалните услуги. По този начин ще се осигурят повече възможности за по-добра координация и достъп до нужните услуги за лицата с увреждания и в невъзможност за самообслужване.