За ОБЩИНАТА накратко

Законодателна основа на местното самоуправление в България

Съвременното местно самоуправление в България води началото си от 1991 г., с приемането на Конституцията на Република България (КРБ) и Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА). Надеждна основа за неговото развитие е Европейската харта за местно самоуправление (ЕХМС).

Днес законодателството, което регулира дейността на общините, обхваща 8 кодекса, повече от 140 закона и над 500 подзаконови акта.

Европейска харта за местно самоуправление, в сила от 1.09.1995 г.:

• е първият международен обвързващ договор, който гарантира правата на общностите и на техните изборни органи;
• България се присъединява към Съвета на Европа през 1992, ратифицира Европейската харта на местно самоуправление на 10 май 1995 г.;
• ЕХМС е част от вътрешното законодателство на всички страни – членки на Европейския съюз.

• определя България като „единна държава с местно самоуправление“;
• дефинира общината като „основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление“, която е юридическо лице, имащо право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност, има самостоятелен бюджет, като постоянните финансови източници на общината се определят със закон.

България е държава с едностепенно местно самоуправление, чиито органи на местната власт – кмет и общински съвет, се формират след преки избори и имат собствена сфера на компетентност.

Основният признак за наличието на ниво на самоуправление е формирането на местни изборни органи и предоставянето им на самостоятелна, собствена сфера на дейност за осигуряване на определени услуги на населението на тяхната територия. В този смисъл областите, районите за планиране, районите на общините и кметствата в България не са нива на самоуправление.

Закон за местното самоуправление и местната администрация:

• е рамковият закон за българските общини, който в известна степен транспонира духа на Европейската харта за местно самоуправление;
• определя правомощията на двата изборни органи на местна власт и на вътрешните структури, тяхното взаимодействие и правила на функциониране;

Българските общини

Към 2023 г. в България има 265 общини:

• всяка община има своя територия, население, граници, местни изборни органи, самостоятелен бюджет и общинска собственост;
• средната площ на една община е 429 кв. км площ, среден брой население – около 26 хил. жители, около 25 населени места.

Съставни административно-териториални единици в общината са кметствата и районите.

• Райони по силата на закона са създадени в столицата и в градовете с население над 300 000 души (Пловдив и Варна). Към 2023 г. в трите града има общо 35 района.
• Кметството обхваща едно или повече населени места извън общинския център. То се създава и закрива с решение на общинския съвет при спазване на определени в закона ред и условия за брой население. През различните периоди в годините този брой варира между 100 и 500 жители с постоянен адрес.

Броят на кметствата се променя често, чрез промени в Закона за административно – териториалното устройство, които обичайно се правят при промяна на Изборния кодекс. Така броят им е различен почти във всеки общински мандат:

• 2015 г.: 3 188 кметства(с население над 100 жители).
• 2019 г.: 1 953 кметства (с население над 350 жители),
• 2023 г.: 3 159 кметства (с население над 100 жители)

Собствена сфера на дейност на общините

ЕХМС определя местното самоуправление като „правото и реалната възможност за местните общности да регулират и да управляват в рамките на закона, на тяхна отговорност и в интерес на тяхното население съществена част от обществените дела.“ Това право се упражнява пряко – чрез събрания на гражданите, референдуми или други форми на гражданско участие, и косвено – чрез избраните на общи избори местни органи.

По аналогичен начин, транспонирайки изискванията на ЕХМС, ЗМСМА определя в чл. 17 собствената сфера на дейност на общините като „правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност“ в определени сфери.

Тези сфери на дейност могат да бъдат обобщени в три основни групи:

• Управление на вътрешни общински дейности – имущество (вкл. собствени предприятия и търговски дружества), финанси (вкл. данъци), собствена администрация;
• Управление на територията, комунални дейности и благоустрояване на населените места;
• Изпълнение на ангажименти по секторни политики – образование, здравеопазване, култура, социални услуги, опазване на околната среда, поддържане и опазване на културното и историческото наследство, развитие на спорт, отдих и туризъм, защита при бедствия.

С изключение на първите две групи, където правомощията на местните власти са почти самостоятелни (при съблюдаване на някои законови ограничения), в секторните политики конкретните правомощия на местните власти се определят от специални закони, които в доста случаи не отчитат изискванията на ЕХМС.

Компетентността във всяка от гореизброените сфери е разписана в специалните закони, правилници, наредби и други нормативни документи.

Извън тези 11 сфери на компетентност по чл.17 ЗМСМА, на общините се възлагат с нормативни актове и други ангажименти. Общият брой на тези нормативни актове е 8 кодекса, повече от 140 закона и над 500 подзаконови акта.