Становища

Относно:  На Ваш 02.04-15/11.01.2024 г., по проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за стратегическото планиране

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО СТОЙНЕВА,

Във връзка с предоставеният ни проект на Закон за стратегическото планиране и след проучване на мнението на общините по същия, приложено Ви предоставяме принципни коментари и конкретни предложения по текстовете му.  

Принципни коментари и бележки:

1.Изключително положително следва да се оцени и подкрепи поредната инициатива по уреждането на процеса на стратегическото ни планиране. Както вече сме заявявали по предходни обществени обсъждания на проекта на нормативния акт, настоящата практика по наличието на изключително много на брой, необвързани помежду си, финансово необезпечени и неотчетни стратегически документи, по безусловен начин показва необходимостта от нормативна регулация в областта. Положително оценяваме и че предходни наши предложения по проекта на Закона, който съвместно с общините подкрепяме, са взети предвид и отразени в настоящата му редакция;

2. Считаме за наложително в проекта на Закона да се включат разпоредби, уреждащи функциите, състава и дейността на Съвета за развитие. По този начин ще се гарантира устойчивостта и постоянното му функциониране, които не биха могли да се постигнат чрез разписване на функции в акт по създаването му (обикновено заповед). В Глава четвърта на проекта на акта са посочени частични такива функции свързани с наблюдението, оценката и отчитането на националните стратегически документи. В допълнение, в предходни редакции на нормативния акт съществуваха разпоредби, указващи функциите на Съвета, които биха могли да се включат и в настоящия;

3. С оглед на факта, че плановете за действие се разработват като инструменти за изпълнението на националните стратегии и то по преценка на компетентните държавни органи и за период до 3 години, не е подходящо извеждането на същите като отделен вид стратегически документ.

Конкретни предложения:

1.В Преходните и заключителни разпоредби по §9, към измененията и допълненията в Закона за администрацията (ЗА), предлагаме:

• Да се създаде нова т. 7 със следния текст: „ В чл. 33 се създава нова ал. 5: „В изпълнение на приетите от общинския съвет стратегии, програми и планове за развитие на общината и програмата за управление за срока на мандата, кметът на общината поставя ежегодни цели за дейността на съответната администрация и осъществява контрол за тяхното изпълнение“;
• Останалите точки от т.7 до т.10 се преномерират;
• В новата т. 8, изменяща чл. 33а, буква а), изречение първо, след думите „чл. 20, ал. 4“ да се добави: „ и чл. 33, ал. 5“.

Мотиви: Съгласно чл. 33 от ЗА, кметът на общината е орган на изпълнителната власт в общината, и общинската администрация е част от държавната администрация. В съответствие с действащия чл. 33а от ЗА, чл. 21, ал. 1, т. 12 и чл. 44, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, общинските администрации определят годишните си цели в съответствие с приетите от общинския съвет стратегически документи (стратегии, програми и планове за развитие на общината, които отразяват и европейските политики за развитие на местните общности) и програмата за управление за срока на мандата на кмета на общината. С предложените нови текстове се правят допълнения, касаещи процеса по целеполагането в общините, свързан с определянето на ежегодните цели, определени в съответствие с изпълнението на местни политики, на база на приети стратегически документи. За общините е от значение да се запази възможността за целеполагане, тъй като липсата на годишни цели, предопределя сериозната трудност в отчитането на резултатите и съответно невъзможност за обективна измеримост на ефективността на работа на администрацията като цяло и на звената в частност.

2. В Преходните и заключителни разпоредби по §23 за изменения и допълнения в Закона за енергетиката и §24 за изменения и допълнения в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ), предлагаме

• да се определи редът, по който местните органи ще изпълняват държавната политика в областта на енергийната ефективност, както и да се предвидят източници за финансиране на изпълнението на тази политика, уредени в отменените разпоредби на чл. 12 от Закона за енергийната ефективност;
• в Закона за енергетиката да се въведе срок за приемането на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България.

Мотиви: По реализацията на политиките в областта на енергийната ефективност, задълженията на местните органи да разработват и приемат документи, съответстващи на целите, заложени в стратегическите документи, са уредени в чл. 12, ал. 2 до ал. 10 от ЗЕЕ, като същите се отменят от предложения проект, без да се пояснява къде ще бъдат регламентирани.

3. В Преходните и заключителни разпоредби по §46 за изменения и допълнения в Закона за предучилищното и училищното образование:

• Подкрепяме обединяването в една стратегия на всички досегашни отделни в сферата на образованието (чл.5, нови ал.3 и 4), като предлагаме да се определи период за действие на същата;
• Не подкрепяме предложението за отпадане на чл.286, ал.3, според който националните програми за развитие на образованието вече няма да се одобряват от МС, а само от министъра на образованието (съгласно новата ал.5 на чл.5).

Мотиви: Следва да се има предвид, че новата стратегия ще обхваща период от 10 години (съгласно предвижданията в проекта на Закона за стратегическото планиране), докато националните програми се приемат ежегодно съобразно определения в Закона за държавния бюджет на Република България ресурс. Националните програми, освен сферата на образованието, засягат и редица други сектори – икономика, електронно управление, социални дейности и т.н. поради което е логично те да продължат да се приемат от МС. Предлаганото изменение силно ще ограничи и възможността за публично обсъждане на проектите на национални програми чрез публикуването им на Портала за обществени консултации;

• Предлагаме да отпадне чл.196, регламентиращ разработването и приемането на Областни стратегии за личностно развитие (след анализ на всяка община, приет от ОбС, обсъждане и приемане на областно ниво и т.н.).

Мотиви: Съществуващият текст създава ненужна административна тежест, в резултат от която се изработва документ с двугодишен срок за действие, който не предполага залагане на стратегически цели. Логично е стратегическите цели за личностно развитие на децата и учениците да залегнат в новата стратегия по чл.5, ал.3.

4. По отношение на предвидените промени в Закона за пътищата – считаме, че е удачно да бъде предвиден за разработване и план за действие към новата „интегрирана Национална транспортна стратегия“, предвид измеримостта на мерките за постигане на евентуалните цели на държавната политика в тази област (подобрени свързаност и експлоатационно състояние, изграждане на нови трасета, реконструкции на общински и републикански пътища и т.н.). По този начин ще се създаде и възможност за надграждане на действащите до 2022г. Стратегия за развитие на пътната инфраструктура в Република България 2016 - 2022 г. и Средносрочна оперативна програма за изпълнение на стратегията.