Становища

Относно: Становище по проект за нова Наредба за условията и реда за определяне размера и изплащане на средствата по договори с гарантиран резултат (ЕСКО договори), водещи до енергийни спестявания в сгради – държавна и/или общинска собственост

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН РАДЕВ,

С настоящото изразяваме становище на Националното сдружение на общините в Република България по посочения проект за нова Наредба, публикувана на портала за обществени консултации www.strategy.bg .

За подготовката на становището ни направихме проучване сред общините относно това, доколко използват този инструмент за финансиране на саниране на сгради общинска собственост. Очаквано, общините посочиха, че основно предпочитани от тях са програмите за финансиране с изцяло грантово финансиране. Практиката показа, че общините са най-активните бенефициенти по европейските програми с достъпен ресурс за енергийно саниране на сгради. Но все пак има останали сгради публична общинска собственост, за които не са достигнали средства по грантовите програми. В този смисъл за общините определено представлява интерес възможността за финансиране на тези дейности чрез договори с гарантиран резултат.

На основание на постъпилите становища от общините предлагаме следните конкретни бележки:

1. В новата наредба да бъдат запазени текстовете на чл. 9, ал. 2 и 3 от действащата наредба относно възможността за подкрепа от държавния бюджет на договори с гарантиран резултат за сгради общинска собственост с РЗП над 1 000 кв. м. обслужващи делегирани от държавата дейности.

Мотиви: В Директива (ЕС) 2023/1791 на Европейския парламент е посочено, че „за нежилищни сгради с използваема застроена площ над 750 кв.м. следва да се изисква оценяване на възможността за използване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат за целите на санирането“. Същото е записано в чл. 29, § 4 на Директивата. Точният текст гласи: „държавите членки насърчават и гарантират, когато е технически и икономически осъществимо, използването на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат при санирането на големи сгради, които се притежават от публични органи. По отношение на санирането на големи нежилищни сгради с разгъната използваема застроена площ над 750 м² държавите членки гарантират, че публичните органи извършват оценка на осъществимостта на използването на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат и на други услуги за енергийна ефективност, основани на резултатите“.

Аргументите за въвеждане на изискването са, че това е стъпка напред, за да се повиши доверието в дружествата за услуги за енергийна ефективност и да се проправи пътят за увеличаване на тези проекти в бъдеще: за саниране както на частни, така и на обществени сгради.

Съгласно актуалната редакция на чл. 63 ЗЕЕ, собствениците на сгради – публична държавна или общинска собственост, са длъжни да извършват управление на енергийната ефективност, за което представят в АУЕР годишни отчети. Според чл. 71, ал.1, т.1 ЗЕЕ за насърчаване на енергийната ефективност могат да се прилагат схеми и механизми като договори с гарантиран резултат. Договор с гарантиран резултат се сключва след извършено обследване за енергийна ефективност и издаден сертификат за енергийни характеристики, удостоверяващ актуалното състояние на енергопотреблението в сградата, или след извършено обследване за енергийна ефективност на предприятието, промишлената система или системата за външно изкуствено осветление – обект на договора (чл. 73, ал. 1 ЗЕЕ). По-нататък ал. 7 на същия член гласи, че за сгради – общинска собственост, които са предмет на договор с гарантиран резултат, в бюджетите на общините се планират и осигуряват средства. А съгласно ал. 8 условията и редът за определяне размера на планираните средства, както и условията и редът за тяхното изплащане, се определят с настоящата наредба.

В отменената наредба (чл. 9, ал. 2) беше предвидено, че всяка община може да планира средства за изплащане на задължения по договори с гарантиран резултат. Ал. 2 допускаше определяне и изплащане на средства от централния бюджет за сгради общинска собственост с разгъната застроена площ над 1000 м², обслужващи делегирани от държавата дейности. Такива дейности например са образование, здравеопазване, културна дейност. Тази възможност е отпаднала в новия проект на наредба. По този начин се ограничават възможностите на публичните собственици да финансират изпълнението на договори с гарантиран резултат.

С други думи, ако средствата в общинския бюджет не са достатъчно, общините ще бъдат затруднени да сключват договори с гарантиран резултат. Това е в разрез с целите на директивата. Също така, това противоречи на задълженията на държавите-членки, предвидени в Директива (ЕС) 2023/1791: държавите членки насърчават и гарантират, когато е технически и икономически осъществимо, използването на възможността за сключване на договори за спестяване на енергия с гарантиран резултат.

Ето защо, настояваме да се запази възможността за финансиране на ЕСКО договори на общините със средства от централния бюджет.

2. Да се прецизира текста на чл. 25 от проекта на Наредбата с оглед ясно гарантиране на изискване за съответствие на договорените и реално постигнати икономии при изплащане на текущите суми към изпълнителя на ЕСКО договора.

Мотиви: От предложените текстове се оказва, че без оглед на реално постигнатите икономии енергийното предприятие ще събира постъпващите суми от разсроченото плащане и ще ги превежда на лицето, предлагащо енергоефективната услуга. Действително, предвидено е при доказване на икономии всяка година да се извършва корекция на дължимата сума по договора, но какво би се случила, ако в края на годината се окаже, че не е постигната гарантираната от изпълнителя икономия, а публичния субект (община/държава) вече е заплатил чрез разсрочените вноски предвидената по договора сума на изпълнителя. Затова следва да се прецизира разпоредбата и да се запише, че сумите по разсроченото плащане ще се заплащат на изпълнителя единствено при доказана икономия.