Този сайт използва "бисквитки" (cookies) за своята ефективност. Продължавайки напред, Вие сe съгласявате с нашата Политика за поверителност

×
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА ОБЩИНИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Становища

Начало | Дейност | Становища | Становище по проект на ЗИД на Закона за водите, № 51-554-01-57/28.02.2025 г., внесен от Богдан Богданов и група народни представители

Становище по проект на ЗИД на Закона за водите, № 51-554-01-57/28.02.2025 г., внесен от Богдан Богданов и група народни представители

31.03.2025

НСОРБ

изх.№ И-412(9)/31.03.2025.

ДО

Г-Н НИКОЛАЙ НАНКОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА, БЛАГОУСТРОЙСТВО И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ

51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

На Ваш изх. № КРП-51-553-04-48/05.03.2025г.

 

Г-Н ДЖЕВДЕТ ЧАКЪРОВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ОКОЛНАТА СРЕДА И ВОДИТЕ

51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Г-ЖА ДЕНИЦА САЧЕВА

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ТРУДА И СОЦИАЛНАТА ПОЛИТИКА

51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

Г-Н ПЕТЪР КЪНЕВ

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ИКОНОМИЧЕСКА ПОЛИТИКА И ИНОВАЦИИ

51-ТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Относно: Проект на ЗИД на Закона за водите (ЗИД на ЗВ), № 51-554-01-57/28.02.2025 г., внесен от Богдан Богданов и група народни представители

 

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ) последователно е изразявало становището, че местните власти носят отговорност за предоставянето на ВиК услуги, независимо от териториалния обхват на Асоциациите по ВиК или статута на ВиК операторите. Във връзка с това, считаме, че по принцип законодателството трябва да предоставя гъвкава рамка за управление и експлоатация на ВиК инфраструктурата. Това може да се осъществи чрез различни модели, предвидени в българското и европейското законодателство, включително:

  • самостоятелно управление от страна на общините или чрез ВиК асоциации;
  • управление чрез търговски дружества;
  • публично-частни партньорства и концесии за ползване и услуги.

Настоящата законова рамка от 2009 г., въвеждаща модела на управление чрез т. нар. водни асоциации, ограничава Общинския съвет, като местния компетентен орган, във възможността да упражнява директно своите правомощия върху ВиК услугите. Такива ограничения имат сериозно въздействие върху критично важни аспекти от живота на населението, включително здравето и социално-битовите условия, които са от особена важност за местните власти. Също така, към момента липсва всеобхватен анализ, който да е базиран на конкретни данни и удовлетвореността на потребителите, демонстриращ, че съществуващия модел на управление е ефективен, устойчив и допринася за подобряване на качеството на услугите в сектора.

Във връзка с горното, принципно подкрепяме философията на горецитирания законопроект, но считаме, че подобни радикални промени следва да бъдат придружени от подробна оценка на въздействието, финансова обосновка и широко обсъждане със заинтересованите страни по реда на Закона за нормативните актове.

Разчитаме, че в процеса на процедиране на Законопроекта конкретните текстове ще бъдат прецизирани, във връзка с което правим и няколко коментари по следните параграфи (които последоветелно сме предлагали в други наши ставонища по законодателството в сектора):  

  1. По § 1, за чл. 198в, създаването на нова ал. 6. Предлагаме да се допълнят правомощията на членовете на асоциацията, като се предвиди, че те приемат, а не само да съгласуват годишната подборна инвестиционна програма на ВиК операторите, както и Регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация.
  2. По § 1, за чл. 198в, създаването на нова ал. 9: Гласовете в общото събрание да се разпределят между държавата и общините пропорционално на стойността на притежаваните от тях ВиК системи и съоръжение“, а не според броя на населението на общините. Ако това предложение се процедира, то би било фундаментална промяна на начина на управление на асоциациите. В тази връзка следва с допълнителни разпоредби да се изясни, как практически ще бъдат оценявани тази активи и по каква методология.
  3. По § 1, за чл. 198в, създаването на нова ал. 10: „Решенията на общото събрание на асоциацията по ВиК се вземат с мнозинство от 51 на сто от гласовете на присъстващите членове“. Подкрепяме това предложение на база 15-годишния опит от създаването на ВиК асоциации и като отчитаме настоящата липса на равнопоставеност между държавата и общините. Към момента държавата има запазен процент от 35% от гласовете в общото събрание на Асоциациите по ВиК (неотговарящ на притежаваните от нея активи). По същество това е „блокираща” квота при взимане на решения в АВиК дори те да са подкрепени от всички общини, притежаващи 65% от гласовете. Тази ситуация в повечето случаи демотивира общините в процеса на управление на своите активи.
  4. По § 7 за промени в Закона за социалното подпомагане. Предлагаме минималното месечно потребление на вода за питейно-битови нужди да бъде 3,0 куб. м. на едно лице. В обичайната практика е възприето броя на дните в месеца да се счита за 30 дни и съответно 100 литра на човек на ден е минималното количество, установено от ВиК операторите.

Като се надяваме предложенията ни да бъдат взети под внимание при процедиране на Законопоректа, оставам

С уважение,

Категории
Околна среда