Становища

Относно: Проект на ЗИД на Закон за водите (ЗВ), внесен от Министерския съвет в Народното събрание с № 52-602-01-7/05.05.2026 г.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДА ПРЕДСЕДАТЕЛИ НА ПАРЛАМЕНТАРНИ КОМИСИИ,

Във връзка с проект на ЗИД на Закон за водите (ЗВ), внесен от Министерския съвет в Народното събрание с № 52-602-01-7/05.05.2026 г. представяме на Вашето внимание становището на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), изготвено при отчитане на предложенията на общините, постъпили при проведеното писмено проучване в хода на обществените консултации по проекта.

1. По § 12 за създаване на нова т. 5 в чл.191, ал.1, свързана с разширяване на отговорностите на кмета по контрола – предлагаме текстът да бъде допълнен, като по- ясно се разпише по какъв начин кметовете на общини ще осъществяват контрола по „изпълнението на условията и задълженията в издадените разрешителни за водовземане и/или ползване на води и водни обекти – публична общинска собственост, както и състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на водите и съоръженията за измерване на водните количества“.

Мотиви: Към момента липсва нормативно определен механизъм за упражняване на този контрол. Това създава сериозен риск от правна и организационна неяснота. Също така, следва допълнително да бъде регламентиран и редът на взаимодействие между кметовете и съответните Басейнови дирекции, които към момента осъществяват контролните функции по реда на чл. 188 от Закона за водите. Необходимо е ясно разграничаване на компетенциите между двете страни, определяне на процедурите за координация и обмен на информация, както и на механизми за последващи действия при установяване на нарушения.

Изразяваме също основателни притеснения относно липсата на достатъчно квалифицирани специалисти в областта на управлението на водите в общинските администрации. Поемането на контролни функции без осигурени човешки и технически ресурси би довело до формално изпълнение на задълженията, без реално постигане на целите на закона.

Предлагаме разпоредбата да бъде допълнена с текст, който ясно да регламентира механизма на осъществяване на контролната дейност от страна на общините, реда за координация с Басейновите дирекции, както и възможности за предоставяне на техническа помощ, обучение и ресурсна подкрепа.

2. По § 17 за допълнение на § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61/2010 г.)

НСОРБ подкрепя предложението за въвеждане на възможност срокът за безвъзмездно предоставяне на минерални води на общините да бъде удължаван с до 25 години. Подкрепата ни се основава на изложените в мотивите към законопроекта аргументи, свързани с необходимостта от дългосрочна предвидимост, защита на направените общински инвестиции и устойчиво управление на ресурсите от минерални води от страна на местната власт.

Подкрепата ни за тази възможност обаче не включва предложеното допълнително условие в § 17, т. 3, с което в новата ал. 18 се предвижда удължаването на срока да се извършва „и при спазване на приоритетите по чл. 50, ал. 4 от ЗВ“. Настояваме този израз да отпадне.

Мотиви: Тази редакция на ал. 18 включваща „и при спазване на приоритетите по чл. 50, ал. 4 от ЗВ“ не съществуваше в проектите, представени при двукратното обществено обсъждане от Министерския съвет, и представлява ново предложение. В този смисъл това е нова редакция, въведена на последващ етап, без да е извършена необходимата предварителна оценка на последиците й за общините и без да е дадена възможност за изразяване на становища по нея, въпреки че пряко засяга правото им да продължат да управляват вече предоставени находища или обособени участъци от находища на минерални води.

НСОРБ не подкрепя обвързването на искането на общината за удължаване на срока за управление и ползване на минерални води с приоритетите по чл. 50, ал. 4 от Закона за водите. Тези приоритети са приложими при разрешаване на конкретни водовземания и при преценка на конкуриращи се искания за воден ресурс , т.е. при преценка на отделни искания за ползване на воден ресурс и реда за тяхното удовлетворяване, а не при вземане на решение дали общината да продължи да управлява предоставено ѝ находище или обособен участък от находище на минерална вода.

Предоставянето по § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61/2010 г.) има различен характер – то не представлява разрешително за конкретно водовземане, а е безвъзмездно предоставяне на минерални води за управление и ползване от съответната община за определен срок. Поради това механичното препращане към приоритетите по чл. 50, ал. 4 при удължаване на срока по § 133, ал. 18 е правно необосновано и създава неяснота относно критериите, по които министърът на околната среда и водите ще преценява искането на общината.

Приоритетите не следва да се превръщат в самостоятелно основание за преценка дали общината да запази правото си да управлява вече предоставено находище, особено когато тя е изпълнявала условията по предоставянето, развивала е местни политики и е инвестирала в инфраструктура, свързана с използването на минералната вода.

Предоставените на общините минерални води се управляват в рамките на местната политика за развитие. Действащата уредба (§ 133, ал. 9) вече предвижда общинският съвет да преценява дали искането за ползване съответства на политиката и плана за развитие на общината, дали да бъде издадено разрешително или предоставена концесия, както и дали ползването да бъде безвъзмездно или срещу такса. Поради това въвеждането на общо изискване за „спазване на приоритетите“ дублира съществуващи механизми, разширява възможността за отказ по целесъобразност и ограничава оперативната самостоятелност на общината.

Подобна редакция би могла да доведе до правна несигурност за общините и за вече направените инвестиции в инфраструктура и други обществени и икономически дейности.

Вместо да гарантира предвидимост и устойчиво управление на ресурса, текстът създава риск удължаването на срока да бъде поставено в зависимост от широка и неясна преценка, която не е характерна за режима на продължаване на предоставено право на управление и ползване.

Затова предлагаме от § 133, ал. 18 думите „и при спазване на приоритетите по чл. 50, ал. 4 от ЗВ“ да отпаднат.

Преценката по чл. 50, ал. 4 следва да остане относима към конкретните разрешителни режими за водовземане, а не да се превръща в предварително условие за продължаване на правото на общината да управлява предоставения ѝ ресурс.

3. С оглед на наблюдаваните затруднения с осигуряването на достатъчни водни количества в отделни райони на страната, както и необходимостта от навременни превантивни действия преди летния сезон, предлагаме следните три нови изменения в закона:

3.1. В чл. 151 ал. 2, т. 2, буква „е“, да придобие следната редакция:

„е) Издава разрешителни за водовземане и/или ползване в предвидените в този закон случаи, както и режимни графици за водовземане от комплексните и значими язовири, определени с приложение № 1, след изрично писмено предложение на кметовете на общини, населението на които се ползва от водата в тези язовири за питейно-битово водоснабдяване, дадено в срок от една седмица, преди изтичането на календарния месец.“

3.2. В чл. 151 ал. 2, т. 2 буква „ж“ е отменена, поради което на мястото на отменената разпоредба, предлагаме следния текст:

„ж) В случай на липса на предложение от кметовете на общини в посочения в буква „е“ срок, се приема, че кметът на общината е съгласен с графика, изготвен от Министерство на околната среда и водите. При утвърждаване на месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, Министърът на околната среда и водите е длъжен да се съобрази с предложението на кметовете на общини.“

3.3. В чл. 53 ал. 1 да придобие следната редакция:

„ (1) Начинът на използването на водите на комплексните и значими язовири по приложение № 1 се определя з годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, при спазване на процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 151 ал. 2, точка 2, буква „е“ и  „ж“.

Съответно след приемане на законовите промени, следва да бъде променена и Наредбата за ползването на повърхностните води

Мотиви: Поради климатичните промени, температурите се повишават и това води до намаляване на водата във водоизточниците и недостиг на вода за питейно-битови нужди. Близо 100 общини в България са с населени места, в които има режим на водоподаването. В някои части от България, достигането до населението на редовно водоподаване е значително затруднено. Съгласно разпоредбите на чл. 53 от Закона за водите въз връзка с чл. 151 ал. 2 точка 2 буква „е“ от същия закон, Министърът на околната среда и водите, издава разрешителни за водовземане и/или ползване на предвидените в този закон случаи, както и режимни графици за водовземане от комплексните и значими язовири, определени в приложение № 1. Комплексните и значими язовири, определени в Приложение № 1 към Закона за водите са 52 броя. Те водоснабдяват голяма част от населените места в общините в България. Кризата с водата в Плевен показа, че хората не протестират пред Министерство на околната среда и водите, които издават режимните графици за водовземане, а протестират пред общините. Водата е основно благо и всеки един човек има човешкото право да се ползва от нея. За населението на общините, най- близко до тях са представителите на местната власт и затова, когато се случат извънредни обстоятелства, каквото е липсата на вода за питейно — битови нужди, те се обръщат първо към кметовете на общини. Считаме, че гласът на кметовете трябва да бъде чут и при определяне на количествата вода, които следва да бъдат използвани за питейно-битови нужди, за напояване, за поддържане на водния отток и за преработка от ВЕЦ-овете, становище трябва да изразят и кметовете на общини, населението на които се ползва от това основно човешко благо.

4. По § 20 - предлагаме § 17 (свързан с предоставянето на минералните води на общините), също да влезе в сила в деня на обнародването в „Държавен вестник“. Възможно е още през 2026 г. да има общини, които ще се нуждаят от удължаване на срока, и забавеното влизане в сила на разпоредбата би създало риск от прекъсване или затруднение при упражняването на предоставените им права.

Надяваме се тези наши предложения да бъдат взети под внимание при окончателното приемане на закона.