Становища

СТАНОВИЩЕ

на Националното сдружение на общините в Република България

по проект на Закон за водоснабдяването и канализацията (ЗВиК)

(вариант септември 2022)

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ШИШКОВ,

Във връзка с провеждащото се публично обсъждане (по съкратена процедура) на пореден проект на Закон за водоснабдяването и канализацията (ЗВиК) (вариант септември 2022), представяме на Вашето внимание становище на Националното сдружение на общините в Р България (НСОРБ), подготвено след проведено писмено проучване сред всички общини в страната.

НСОРБ поддържа своето становище, изразено по проекта на ЗВиК от 2020 г., че един съвременен рамков Закон за ВиК следва да отчита правото на различни форми на собственост и управление на активите, в съответствие с Конституцията и действащите закони в страната. Законът трябва да стимулира израждането на партньорски отношения между водните оператори, Асоциациите по ВиК (АВиК), общините и държавата в полза на гражданите и бизнеса, като крайни потребители на услугата.

Отчитайки стратегическото значение на ВиК отрасъла за качеството на живот на българските граждани и националната сигурност, НСОРБ счита, че законът трябва да дава гъвкава рамка за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията, чрез предвидени в българското и европейското законодателство форми, а именно: директно от общините или от ВиК асоциациите; чрез търговски дружества; чрез концесия за ползване и услуги.

Преди да представим нашите принципни позиции и конкретни предложения, бихме искали да обърнем внимание на следното:

• МРРБ по никакъв начин не е взело под внимание и не е отразило нито една от препоръките и предложенията на местните власти в настоящият вариант на Законопроекта (септември 2022 г.). Тези предложения бяха одобрени от Управителния съвет на НСОРБ и изпратени до министър Петя Аврамова с наше писмо изх. № И-1626 (5)/30.11.2020 г. по време на публичното обсъждане, извършено през съответната година.
• в мотивите на настоящият ЗВиК (вариант септември 2022 г.) се посочва, че той е „изготвен през септември 2022 г. от работна група, сформирана със заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството, като са взети под внимание всички относими коментари и становища, настъпилите промени в отрасъла и нормативната уредба в периода 2020-2022 г.“. Представителите на общините не са били информирани за провеждане на заседания на работната група и съответно не са били канени за участие (дистанционно или присъствено). От страна на МРРБ единствено е изпратена до НСОРБ Заповед № РД-02-14-891/15.10.2021 г. на министър Виолета Комитова за определяне състава и задачите на работната група. В тази заповед бяха посочени 4 представители на НСОРБ от общините Троян, Петрич, Сандански и екипа на сдружението, които по неизяснени за нас причини бяха лишени от възможността да представят своите коментари и да участват в работата на групата.

При задълбочен преглед се констатира, че законопроектът от септември 2022 г. до голяма степен преповтаря ЗВиК от 2020 г., но със сериозно влошаване отделни разпореди, като например:

• за пореден път е заложено като централен момент в закона предложението за задължително законово окрупняването на ВиК сектора, което е абсолютно неприемливо за местната власт. В преходните години централната власт застъпваше твърдението, че окрупняването на ВиК сектора е политика, наложена на България от органите на Европейския съюз, преди всичко Европейската комисия. След направени запитвания от страна на българските общини и български евродепутати се установи, че окрупняването и създаването на ВиК асоциации са политики, заложени от централите държавни органи на България и управляващите органи по оперативните програми при разработването им. Така вече ясно се разбира, че окрупняването на ВиК сектора не е политика, която да ни е наложена „отвън”, а вътрешна политика (на МРРБ и Министерски съвет), която в годините се опитва да бъде наложена на българските общини.
• изключително нерационално е предвидено разделянето на обособените територии, съобразно административно-териториалните граници на 28-те области в Република България, без да се вземе под внимание географския елемент на отделните общини и населени места в тези области. Съобразно общите положения на представения проект основната цел на обособената територия е правилното и целесъобразно управление, планиране, изграждане и експлоатация на ВиК системи. Това обаче не би могло да се постигне чрез разделяне съобразно териториалните граници на областите. Ще е налице парадокс, при който в една обособена територия ще попадат общини с равнинен, котловинен, и планински релеф, при който водните ресурси се добиват и довеждат до крайните потребители при коренно различни начини и чрез използването на различни съоръжения и инсталации. В същото време четирите басейнови дирекции на територията на страната, чиято основна задача е рационалното управление на водите на база на естественото разположение на вододелите между водосборните области на една или няколко реки на територията на Република България, включват в обхвата си територии на различни области и общини, в това число и на отделни части от тях. Така ще е налице положение, при което една обособена територия ще попада в границите на две басейнови дирекции;
• още повече се ограничават правата на Общинските съвети, като е отпаднало правото да изрязват становище и да съгласуват бизнес плана (бизнес програмата по нов чл. 68);
• за сметка на горното драстично се разширяват функции и правомощия на министъра на регионалното развитие и благоустройството и МРРБ като цяло, което по своята същност представлява централизация на целия сектор ВиК. Подобна централизация, скрита под формата на децентрализация, по никакъв начин няма да спомогне за по-доброто усвояване и реализиране на Плана за възстановяване и устойчивост на страната и още по-малко пък ще бъде от полза за страната;
• ограничават се правата на общините върху собствеността им върху ВиК обекти (публична общинска или частна общинска собственост);
• премахнати са разпоредби и цели институти, които биха имали сравнително положителен ефект върху ВиК сектора като например фонд „Сигурност на водоснабдяването“. Този фонд е необходим за да се финансират както държавни и регионални ВиК обекти, така и обекти от стратегическо общинско значение;
• предвидената първоначално Комисия за регулиране на ВиК услугите вече е преобразувана само в Комисия за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги с изключително орязани и ограничени правомощия;
• не са прецизирани разпоредбите, свързани със статута на „Български ВиК холдинг“ и новите норми са станали общи и неизчерпателни, като дори се смесват с правомощията на МРРБ. Това още повече затруднява определянето на неговата структурата и отговорности.

В тази връзка, представяме следните коментари:

ПРИНЦИПНИ КОМЕНТАРИ ПО ПРОЕКТ НА ЗВиК (септември 2022 г.)

Необходимост от извършване на няколко сериозни анализи преди предлагане на промените (институционални и териториални) в управлението на ВиК сектора:

• Анализ на предимствата и недостатъците в осъществената през 2009 г. реформата във ВиК сектора, чрез Закона за водите. Към момента няма всеобхватен анализ, базиран на цифри и удовлетвореност на потребителите, че въведеният тогава модел на управление чрез т.нар. водни асоциации е действително работещ, устойчив и води до подобряване на качеството на услугите в сектора;
• Анализ на реалното състояние на ВиК операторите и ВиК системите във връзка с планираните промени за подобряване на качеството на предлаганите услуги. Тук еднозначно трябва да се представи тежкото финансово състояние на държавните дружества, дефицитите в мениджмънта им и да се реферира как държавата смята да укрепи техния капацитет, преди да им повери управлението на целите консолидирани територии;
• Анализ на международното законодателство и оценка на данните, свързани с прилагането на различни подходи при управлението на ВиК сектора в други страни. За разлика от България в повечето държави – членки преобладават услугите, които се предоставят от общински компании, тъй като липсва европейски нормативен документ, предвиждащ задължителна консолидация.

Предлаганото редуциране на броя на „обособените територии” не отчита реалностите в България и накърнява правото на собственост на общините.

В страната има общински ВиК дружества, които независимо от трудностите съумяват да осигурят условия за устойчиво развитие на сектора, включващ опазване на населението, съхраняване на водата като природен ресурс и опазване на околната среда. Това са дружества, които са доказали с годините своята ефективност и предлагат на потребителите качествени услуги на социално приемлива цена. Тези общини независимо, че години наред са лишени от европейско финансиране, ежегодно влагат средства за поддръжка и развитие на мрежите, което подобрява услугата и намалява загубите на вода. В страната няма общинско ВиК дружество, което да е въвело режим на водоснабдяването. Ето защо вливането в един неефективен ВиК оператор с лошо финансово състояние, предоставящ недобри услуги само ще намали качеството на живот в консолидиралите се общини.

Също така принудителното окрупняване на общинските ВиК оператори накърнява правото на свобода и собственост на общините. Лишава компетентния орган - общинския съвет - от възможността пряко да упражнява своите правомощия в тази толкова приоритетна за местните власти сфера, която засяга живота, здравето и социално–битовите нужди на цялото население.

Окрупняването противоречи на конституционния принцип за неприкосновеност на собствеността, в т.ч. на общинската собственост - чл.17 от Конституцията на Р България (КРБ). Принудителното закриване на дадено общинско дружество без волята на собственика (общинските съвети) противоречи на принципа за свободната стопанска инициатива - чл. 19, ал. 2 от КРБ. Част от предложенията нарушават и други текстове от Конституцията, като чл. 136 за правото на самоуправление и чл. 137 за правото на свободно сдружаване.

Противоречия се констатират и със Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА):  

• чл. 17 от ЗМСМА регламентира, че „местното самоуправление се изразява в правото и реалната възможност на гражданите и избраните от тях органи да решават самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в тяхна компетентност в сферата на: 6. благоустрояването и комуналните дейности“.
• чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА регламентира, че „Общински съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината“. Тази законова норма е нарушена с предложения проект на ЗВиК, защото като цяло вносителите не са се съобразили с факта, че основната причина за проблемите по отношение на Асоциациите по ВиК, е именно неравнопоставеното третиране на държавната и общинската собственост.

В обобщение може да се посочи, че при евентуално оспорване на закона пред Конституционния съд, има сериозни основания за обявяване на редица предлагани текстове за противоконституционни.

Липсват доказателствата за връзката между големината на ВиК оператора и неговата финансова ефективност.

В страната функционират около 15 ВиК оператора (държавните и държавно-общинските ВиК оператори) изцяло на областен принцип. Към момента не е отчетена по – добра ефективност и по - добра оптимизация в работата на тези областни дружества. С предлаганата реформа, реално икономия от мащаба ще бъде отпадането на част от административния и технически персонал или специализирана техника. Това неминуемо ще доведе до влошаване на предоставяните услуги, в това число и времето за отстраняване на повреди и аварии.

Във връзка с гореизложеното предлагаме в закона:

1. Да се предостави възможност на една обособена територия да оперират няколко ВиК дружества, като общините самостоятелно избират своя оператор. В закона ще трябва да се регламентират стандарти за качество на услугата, предоставяна от операторите, независимо от това каква е тяхната собственост и териториален обхват. Това ще позволи ефективните общински дружества да продължат да функционират. Общините трябва да имат свобода на избор за управление на техните активи и предоставяне на услугата в дадена обособена територия. Когато общината има свобода да решава, тя най-добре ще прецени коя възможност и по – приемлива за нейното население – може да бъде и присъединяване към единния областен оператор.
2. По Асоциациите по ВиК (АВиК):

• да се регламентира равнопоставеността на всички собственици, като се промени мнозинството за приемане на решенията - от ¾ да се определи на повече от ½ от присъстващите. На база 10-годишния опит можем да отчетем, че липсва равнопоставеност между държавата и общините. Към момента държавата има запазен процент от 35% от гласовете в общото събрание на Асоциациите по ВиК (неотговарящ на притежаваните от нея активи). По същество това е „блокираща” квота при взимане на решения в АВиК дори те да са подкрепени от всички общини притежаващи 65% от гласовете. Тази ситуация в повечето случаи демотивира общините в процеса на управление на своите активи. На практика МРРБ има многостепенна роля. Явява се като собственик на активи в Асоциацията по Вик, като собственик на ВиК дружествата (или на дялове) и като страна по сключените договори за възлагане дейности на ВиК операторите.
• председател на АВиК да бъде избиран между кметовете на общини или областния управител по модела на Регионалните сдружения за управление на отпадъците. Предлагаме и всяка община да има право да излъчи свой представител на граждански договор в звеното към АВиК с цел ефективно подпомагане на председателя на АВиК при взимане на решения. Общините плащат вноски за издръжката на това звено (по чл. 17, ал. 2), а назначените служители от областния управител, не винаги познават проблемите на цялата територия, особено в отдалечените и малки общини. Ако не се приема нашето предложение общините трябва да отпаднат от чл. 17, ал. 2.
• да се допълнят правомощията на общото събрание на АВиК, като се предвиди, че приема, а не само да съгласуват Бизнес програмите на ВиК операторите, както и Регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация.

Горните предложения значително ще ускорят реформата във ВиК сектора по отношение на взимане на по-ефективни решения, целесъобразно инвестиране във ВиК системите и гарантиране на обществените интереси.

3. Създаване на нови норми, свързани с ангажимент от страна на ВиК операторите за поддръжка и обновяване на водоснабдителните и канализационните системи. Констатира се, че все повече намаляват задълженията на ВиК операторите за поддръжка на системите. Вече липсват норми за обновяване на системите, за програми и провеждане на мероприятия за намаляване загубите на вода и др. В тази връзка настояваме да се разпишат конкретни ангажименти на ВиК операторите за инвестиране в поверената им инфраструктура с цел постигане на по-добра ефективност и подобряване на качеството на услугите.

Също така много често Асоциациите и общините не могат да задължат ВиК операторите да осигурят финансов ресурс, независимо че експлоатират съоръжения публична общинска или държавна собственост, за което събират съответни средства от ползвателите. Предимно това са държавни дружества с лоши финансови и икономически показатели, без сериозни възможности за инвестиране във ВиК системите. В същото време в Договорите за възлагането на дейностите на ВиК операторите съществува подобно условие (вкл. и в чл. 50 от Закона), което не винаги се спазва. Поради тази причина трябва да се даде свобода на общините по отношение на предоговаряне и сключване на анекси към Договорите, което не е в противоречие с действащото законодателство. В противен случай общините не могат да въздействат на управлението на ВиК системите и да контролират тяхното стопанисване и поддържане. Настоящата ситуация предизвиква често общините да влагат допълнителни средства за отстраняване на текущи аварии и повреди поради липсата на финансова обезпеченост на операторите. Това е така, тъй като общините, като собственици на активите предпочитат да осигурят услугата на населението, отколкото да попаднат в дългата процедура по търсене на отговорност чрез Областните управители към държавните ВиК дружества.

4. Диференциация на цената на предоставените ВиК услуги.

Да се въведе възможност за диференцирана цена за всяка една самостоятелна ВиК система или средна цена за група самостоятелни системи. Неприемливо е, където местната власт е съумяла да реализира проект за подобряване на ВиК услугите, потребителите да понасят по-висока цена на услугата само поради принципа за единна цена на ВиК услугите, предоставяни от един оператор.

5. Относно статута на „Български ВиК холдинг“ ЕАД

Както беше посочено по-горе със ЗВиК следва еднозначно да се определи статута и правомощията на това търговско дружество за да се изясни  как учредяването му ще спомогне за подобряване на ВиК сектора в страната.

1. БЕЛЕЖКИ ПО КОНКРЕТНИ ТЕКСТОВЕ ОТ ПРОЕКТ НА ЗВиК (септември 2022 г.).
2. По чл. 4 настояваме да отпадне изразът „които съвпадат с административните области“, предвид мотивите, подробно представени в нашите принципни коментари.
3. В чл. 9 са посочени едновременно правомощията на МРРБ и „Български ВиК холдинг“ ЕАД. Подобен правно технически подход изключително затруднява разбирането на нормите. Предлагаме правомощията на „Български ВиК холдинг“ ЕАД да бъдат изведени в самостоятелен нов член, в който да се посочат негови основни функции, начини за финансиране и др. отговорности.
4. В чл. 11 се констатира, че е премахнато правото на Общинския съвет да изрязва становище и да съгласува бизнес плана (бизнес програмата по нов чл. 68). Предлагаме да се върне съществуващия текст в проекта на ЗВиК от 2020 г., както и да се добави ново правомощие на Общинските съвети, за съгласуване на Регионалния генерален план и други програми, свързани пряко с инвестиции в активи – публична общинска собственост.
5. В чл. 12 е предвидено създаването на Обществен съвет по водоснабдяване и канализация към министъра на регионалното развитие и благоустройството, със задача да се защитят интересите на потребителите. В неговия състав (ал. 2) са включени МРРБ, Български ВиК холдинг“ ЕАД, ВиК операторите, но по необясними причини са изключени общините и ВиК асоциациите. Настояваме те бъдат включени, като собственици на голяма част от ВиК системите и съоръженията, както и като организациите, които имат пряк поглед върху проблемите на ВиК сектора и нуждите на крайните потребители на ВиК услугите. Също така предлагаме НСОРБ да бъде включено в състава на съвета, тъй като то е единствената национално представителна организация на общини в страна, в което на доброволен принцип членуват всички 265 общини в страната.
6. В чл. 14, ал.2, да се добави, че Асоциацията по ВиК:

• Приема Бизнес плана (бизнес програмата по нов чл. 68). на ВиК оператора. По този начин ще има възможност за синхронизиране на капиталовите програми на общините с инвестиционните програми на съответните ВиК дружествата.
• Приема Регионалните генерални планове по чл. 29, а не само, че ги съгласува. Чрез приемането от Общото събрание на АВиК на генералния план (частите, които пряко засягат общините) ще се постигне по-добра оперативност при планирането и реализацията на нови ВиК системи и качественото експлоатиране на сега действащите. В противен случай МРРБ ще може еднолично да определя какво ще се случва във ВиК сектора на територията на дадена община, без да се съобрази с нуждите на местното население, както и с препоръките на местната власт по места, които имат пряк поглед върху положението на ВиК сектора на местно ниво.

5. В чл. 16, ал. 4 да се измени така: „(4) Решенията на общото събрание на асоциацията по ВиК се взимат с мнозинство от повече от половината от гласовете на присъстващите по ал. 2.“ Мотивите за това наше предложение, подробно са представени в нашите принципни коментари.
6. В чл. 19, предлагаме текста да се прецизира с цел да се спомогне за решаването на съществуващите към момента сериозни проблеми. Според нас въведените в експлоатация ВиК системи от държавна приемателна комисия не следва да остават неприети от ВиК – оператор. Евентуалните пропуски трябва да бъдат отстранени в процеса на експлоатация на ВиК системите, като се предприемат необходимите действия с грижата на добър стопанин. В противен случай общините и АВиК стават „заложници“ на волята на ВиК операторите и освен представляващи собствеността на ВиК системите, ще трябва да влязат в ролята и на ВиК оператори за времето, в което успеят да удовлетворят изискванията на ВиК дружеството. В закона липсва разяснение, какво съдържание се влага в изразите „…констатира … пропуски в документацията“ и „констатира … неизправност на системите“, и как даден оператор би констатирал пропуските и неизправностите по документите и системите, след като не е приел същите.

Също така в проекта на закона трябва да се разреши и още един втори проблем, който имат почти всички държавни и общински собственици на ВиК съоръжения и инсталации, а именно липсата на документация за тях. Огромна част от тези съоръжения са изградени преди повече от 50-60 години, без строителни книжа и документи, често на доброволен принцип от жителите на дадено населено място. Част от тях дори не са нанесени в действащите кадастрални планове и карти. А де факто се използват, като състоянието им е добро. Налице са и казуси, при които има изградени нови такива, при действието на ЗУТ, които обаче поради финансови проблеми и неуредици между лицата в строителния процес, все още не са въведени в експлоатация. Същите тези съоръжения и инсталации обаче се използват поради липсата на други и за да не останат цели населени места без ВиК услуги. Рационално и житейски справедливо е след като ВиК операторът има право да отказва приемането на активи в неизправност и с пропуски в документацията, да няма право да събира такси за водоснабдяване и канализация за тези активи от потребителите. Считаме, че в тази си част законът не е прецизиран и следва да се защитят интересите на всички страни и най-вече на гражданите. Нужно е да се намери кардинално решение за справянето с тази неуредица. Защото тя ще остане и за в бъдеще и ще е пречка за реализацията на големи инфраструктури проекти във ВиК областите.

7. В чл. 24, значително е ограничен обхватът на публичната държавна/общинска собственост за сметка на частната държавна/общинска собственост. Непонятно е какви са причините прилежащите съоръжения на водоснабдителните и канализационните системи да са изключени от кръга на публичната общинска собственост – т.е. ще се преобразуват по силата на закона в частна общинска собственост. Също така водохранилищата, прилежащите им съоръжения и събирателните деривации на язовирите са изключени от кръга на публичната държавна собственост. Съобразно основните постулати на Конституцията, както и на Закона за общинската собственост и Закона на държавната собственост публичната общинска и публичната държавна собственост се ползват с особена закрила, предвид обстоятелството, че те се изграждат за задоволяване на обществени нужди от изключително голямо значение.
8. В чл. 27, да се промени ал. 2, като се разпише, че за една обособена територия се приема само един Регионален генерален план. По този начин, общините, които са запазили своя статут на обособена територия ще имат право да приемат тези планове.
9. В чл. 28, думите „административна област“ да се заменят с „обособена територия“.
10. В чл. 29, ал. 1, не подкрепяме разпоредбите, свързани с изработването и приемането на Регионалните генерални планове за водоснабдяване и канализация като правомощия, запазени само за МРРБ, както и предвидените разпоредби по-нататък в проекта на закона общите устройствени планове и подробните устройствени задължително да се разработват и съгласуват с тях. Регионалните генерални планове трябва да могат да се гласуват и приемат от всяка една община или по-конкретно общински съвет в съответната асоциация в частите, които пряко засягат територията на съответната община. Чрез приемането от всяка една община на генералния план за частите от него, които я засягат пряко, ще се постигне по-добра оперативност при процесите по планиране и реализация на нови ВиК системи и качественото експлоатиране на сега действащите. В противен случай МРРБ ще може еднолично да определя какво ще се случва във ВиК сектора на територията на дадена община, без да се съобрази с нуждите на местното население, както и с препоръките на местната власт по места, които имат пряк поглед върху положението на ВиК сектора на местно ниво.

Също така в края на изречението да се добави „и общинските съвети на съответните общини“.

11. По чл. 31 относно единната цена на ВиК услугите. Резонно възниква въпросът защо за услугата „доставка на вода за питейно-битови цели” цената не може да се определя диференцирано за групи потребители в зависимост от технологията на добиване и доставяне на водата? Ценообразуването с отчитане технологията на добиване и доставяне на водата отразява в пълна степен възможностите, които дава чл. 9 от Рамковата директива за водите, а именно да се вземат предвид социалните, екологични и икономически последствия от възвръщаемостта, както и географските и климатични условия на засегнатите области или област. С други думи ценообразуването за потребителите и на база технологията на добиване и доставяне на водата не противоречи на действащото европейско законодателство, а дори напротив – работи в посока на неговото най-адекватно прилагане, отчитайки икономическите последствия и географски и климатични условия на чувствителни територии, каквито са планинските и полупланинските такива с изградени системи за гравитачно водоснабдяване. Технологията за добиване и доставяне на вода в тези водоснабдителни системи е на помпажен или гравитачен принцип, като често включва и двата варианта, различни за всяко от населените места в отделните части от водоснабдителната система. При липса на свързаност на мрежата за водоснабдяване е недопустимо да има единна цена за потребителите, в смисъла в който тя се разбира в предлагания проект. Това противоречи освен на Рамковата директива за водите и на основните пазарни и икономически принципи.

Също така известен е факта, че във високопланинските населени места водата пристига на гравитачен принцип, т.е. не се използват допълнителни инсталации и съоръжения. В малките населени места не се използват пречиствателни инсталации, защото просто не са необходими. Съобразно разпоредбите на изготвения проект обаче, всички населени места в една област ще бъдат обединени в една обособена територия, която пък от своя страна ще бъде обслужвана от един ВиК оператор. Този оператор ще предоставя услуги по водоснабдяване и канализация на всичките си потребители на територията на цялата област на цени, определени от Комисията за регулиране на ВиК услугите (новообразуван орган). Комисията пък от своя страна ще определя цените чрез определяне на горна граница или на приходи и норми на възвръщаемост, като ще се отчитат и единните показатели за ефективност на ВиК операторите, изискванията за бъдещи капиталови разходи, както и показатели за финансова стабилност. Вярно е, че е посочено, че ще се взема под внимание и показател за социална поносимост, като определението за този термин е дадено в чл.70, ал.1 от проекта на закона: „Социална поносимост на цената на ВиК услугите е налице, когато тяхната стойност, определена на база минимално месечно потребление на вода от 2,8 куб. м. на едно лице, не надхвърля 2,5 на сто от средния месечен доход на домакинство в съответната административна област.” Средният месечен доход на домакинствата в големите областни градове е в пъти по-висок от средния месен доход на домакинствата в малките населени места и общини от същите тези области. Предвид че по-голямата част от домакинствата са в големите областни градове, съответно и средния месечен доход за едно домакинство за тази област ще бъде по-висок. Т.е. от една страна жителите на малките населени места и общини ще плащат цени за водоснабдителни и канализационни услуги за съоръжения, които те изобщо не използват (като помпени и пречиствателни станции), а от друга страна показателя за социална поносимост няма да отговаря на техния реален стандарт на живот. Като се вземат под внимание тези два компонента, се оказва че част от потребители ще заплащат ненужно високи цени за предоставяните им ВиК услуги. Като се вземат под внимание тези два компонента, се оказва че част от потребителите ще заплащат ненужно високи цени за предоставяните им ВиК услуги. Именно поради тази причина част от общинските съвети и кметовете на общини в страната отказаха да включат управляваните от тях общински ВиК активи в досега съществуващите ВиК асоциации на областно равнище – за да избегнат заплащането на ненужно, а и несправедливо високи цени от техните граждани. Поради тази причина е необходимо да се създаде механизъм, който да отчита различните начини на предоставяне на ВиК услугите на крайните потребители. Така предложения модел в настоящия проект на закона ще засегне жителите на районите с по-ниски доходи и по-нисък стандарт на живот и идеята, заложена по този начин в проекта на закона, за социална поносимост, е нереализуема.

Също така думите „административна област“ да се заменят с „обособена територия“.

12. В чл. 44, относно определяне на ВиК оператор, като капиталово търговско дружество, да се добави, че то може да бъде и обединение – Дружество по ЗЗД.

Също така думите „административна област“ да се заменят с „обособена територия“.

13. В чл. 47 изрично да се посочат в Закона основните изисквания за ВиК операторите, а не в Наредбата на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Мотивите са посочени в нашите принципни коментари.
14. В чл. 49, да се върнат разпоредбите от ЗВиК вариант 2020 г., където се регламентираше фонд „Сигурност на водоснабдяването“, като се включат и обекти със стратегическо общинско значение. Мотивите са посочени в нашите принципни коментари. Ако се обособят ясни критерии за функционирането и разходването на средствата от фонд „Сигурност на водоснабдяването“, той е изключително полезен финансов инструмент за реализацията на ВиК проекти.
15. По Раздел ІІ „Договор за възлагане на стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и предоставяне на ВиК услугите“ (чл. 50 и следващите). Предлагаме да се предостави възможност на ВиК асоциациите да имат по-голяма свобода при сключването на договорите с ВиК операторите. Като цяло подкрепяме идеята за изготвянето на типови договори, в които ще залегнат минималните изискания за предоставяне на ВиК системите, но собствениците на ВиК системите следва да имат възможност да договарят и допълнителни условия, които да бъдат в полза както на качествената експлоатация на системите, в които са вложили ресурси, така и в полза на гражданите на съответната обособена територия.

Също така настояваме в Закона да се разпишат норми, свързани с отговорността от страна на ВиК операторите, за поддръжка и обновяване на ВиК системите съгласно мотивите, подробно представени в т. III от нашите принципни бележки. Във всички сключени договори има задължения за инвестиции от ВиК операторите и задължително ниво за срока на договора. От друга страна финансовото състояние на ВиК оператора не е известно на общините в АВиК, а единствено само на собственика на капитала - държавата в лицето на МРРБ.

Обръщаме внимание, че в Закона липсват разпоредби за избиране на ВиК оператор по реда на Закона за концесиите, за което изразяваме нашето несъгласие.

16. По Раздел III „Стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите“ (чл. 55 и следващите). Безспорно един от проблемите към настоящият момент при стопанисването на голяма част от ВиК системите е именно неподдържането им или липсата на изграждане на нови от ВиК операторите. Поради тази причина настояваме да се разпишат ангажименти на ВиК операторите за инвестиране с цел постигане на по-добра ефективност и подобряване на качеството на услугата. ВиК операторите следва да поемат задължения за подобряване на ВиК системите, които експлоатират и от които ще реализират печалби. Необходимо е ВиК операторите да имат изготвен план за ремонт и поддръжка или изграждане на нови ВиК системи за цяла година, който да е част както от договора му с ВиК асоциацията, така и от бизнес плана на ВиК оператора.
17. По раздел IV „Присъединяване към ВиК системите“ (чл. 58 и следващите). Необходимо е да се прецизират разпоредбите, свързани с отговорността на ВиК операторите при осъществяване на контрола, свързан с качеството на питейната вода и дебита на водоизточниците, като отговорността им следва да се увеличи. Както и да се предвидят механизми в какви случаи те следва задължително да сигнализират както собствениците на ВиК системите, така и на ресорните органи за възникване на проблем във ВиК сектора и навременното му решаване.
18. В чл. 64, да отпадне израза „При пресъхване …“ – тъй като е безсмислено, ВиК операторът да чака пресъхването на водоизточника и едва тогава да уведоми отговорните органи. Също така трябва писмено да се уведомяват органите на изпълнителната власт при предприемане на действия по въвеждане на режим на водоснабдяване или лимити на водопотребление, като графика за режима, както и лимитите се съгласуват и от двете страни.
19. По чл. 68 относно Бизнес програмите (стари Бизнес планове) на ВиК операторите, сме дали бележки в т. 2 и т. 4 от настоящето становище.
20. По чл. 71 не подкрепяме ограничаването на правомощията на новосъздаденият орган Комисия за регулиране на цените на водоснабдителните и канализационните услуги само до сферата за регулиране на цената на Вик услугите. Считаме, че в първоначалният проект от 2020 г. правомощията на Комисия за регулиране на ВиК услугите бяха много по прецизно обособени, като се създаваше независим регулаторен орган, който да следи за качеството на ВиК услугите като осъществява пряк контрол върху ВиК операторите и процесите във ВиК сектора. Сега тези правомощия се прехвърлят върху министъра на регионалното развитие и благоустройството, като по този начин се осъществява още една централизация на ВиК сектора на национално ниво чрез предоставяне на още правомощия на изпълнителната власт. Също така са отпаднали норми, свързани с възможността за разглеждане на жалби от потребители на ВиК услуги (чл. 75 от ЗВиК вариант 2020 г. )
21. По чл. 75, ал. 8 не подкрепяме предложението, че обжалването на актовете на Комисията не спират тяхното изпълнение.
22. В чл. 94 да бъде разписан реда за обжалване на Общите условия, които се изготвят от МРРБ, и по които потребителите ще получават услугите от ВиК операторите.
23. В чл. 109 без мотиви са отпаднали някои от нарушенията, съществуващи в ЗВиК 2020 г., като например: „не изпълни или допусне да не се изпълнят предписанията на контролни органи“ и „възпрепятства упражняването на права“. Предлагаме те отново да бъдат разписани. Също така в Закона не е записано кой държавен орган установява извършените нарушения по закона, кой орган издава наказателни постановления.
24. С §1, ал.1, т. 20 от Допълнителните разпоредби е внесена яснота по отношение на „отвеждането на отпадъчни води“, което от своя страна означава, че в Закона не се разглежда разделната канализационна система, в частта й за дъждовна канализационна система. Предвид обстоятелството, че освен смесена канализационна система има изградени или се предвижда да бъдат изграждани – разделна (битова и дъждовна) канализационна система, от така предложените текстове не става ясно как ще се осъществява „правилната“ поддръжка и експлоатация тези системи. По този начин се допуска създаването на втори ВиК оператор за дъждовните канализационни системи или се допуска изграждането, поддръжката и експлоатацията само на смесена канализационна система, което е в противоречие с текстовете на чл. 1 и следващите.
25. Не подкрепяме §2 от Допълнителните разпоредби, където е предвидено, че „Не подлежат на осребряване по реда на чл.268, ал.1 от Търговския закон, не се включват в масата на несъстоятелност по чл.614, ал.1 от Търговския закон и не се осребряват по смисъла на чл.716 от Търговския закон имуществото и активите, предоставени на ВиК операторите, които са в ликвидация или в процедура по несъстоятелност, представляващи публична държавна и публична общинска собственост”. Това означава, по аргумент за противното, че активи, частна държавна и общинска собственост, предоставени от държава и общините чрез ВиК асоциациите на ВиК оператора, да могат да подлежат на осребряване по реда на чл.268, ал.1 от Търговския закон, да се включват в масата на несъстоятелност по чл.614, ал.1 от Търговския закон и да се осребряват по смисъла на чл.716 от Търговския закон ако ВиК операторът изпадне в ликвидация или несъстоятелност. Т.е. държавата и общините ще заплатят цената чрез свое стратегическо ВиК имущество за некачественото управление и лоши търговски практики на ВиК операторите. Като се вземе под внимание и ограниченият кръг на ВиК обектите, които са публична държавна/публична общинска собственост (коментарите ни по чл. 23), е налице съвсем осезателна възможност стратегически ВиК активи от обществено значение на държавата и общината да бъдат придобити от трети лица при възникване на хипотези на ликвидация и несъстоятелност на ВиК операторите и удовлетворяването на кредиторите чрез способи за принудителни събирания на вземания. За да се защитят държавните и обществените интереси трябва или да се разшири кръгът на публичната държавна/публичната общинска собственост върху повече ВиК обекти, или изобщо да се изключи държавната, респективно общинската собственост върху ВиК обекти да служи като способи за удовлетворяване на искания на кредитори на ВиК оператора и да се поставят под особена защита.
26. В ПЗР да отпаднат § 4, § 5, §9 и всички други разпоредби по силата на които се осъществява консолидацията на общинските ВиК оператори. Съответно да се запази съдържанието на съществуващите членове от Закона за водите – чл. 198а, чл. 198б, чл. 198г и др.
27. Не подкрепяме § 11 от ПРЗ и считаме, че е нарушен принципа на равнопоставеност, като са изключени другите ВиК оператори, които също оперират в общините по силата на концесионен договор.

УВАЖАЕМИ Г-Н ШИШКОВ,

В заключение отбелязваме, че изготвянето на нов законопроект за ВиК сектора трябва да стане след задълбочен и всеобхватен социален дебат за вижданията относно развитието на ВиК сектора в България. В него следва да бъдат представени и взети под внимание становищата на всички заинтересовани страни –държавата и общините, през обществените организации в тази област и останалите собственици на ВиК системи и съоръжения, до крайните потребители, които ще заплащат цената на ВиК услугите. Създаването на принудителни политики от страна на държавната към местното самоуправление само ще направи кризата във ВиК сектора още по-дълбока, което в крайна смета ще рефлектира негативно върху всички български граждани.

В тази връзка отправихме към Вас покана за провеждане на навременна среща с цел обсъждане на националната политика и предлаганите различни подходи при управлението в сектора, за която все още очакваме потвърждение.

Като очакваме предложенията на общините да бъдат отразени в окончателен законопроект, както и организирането на съвместна среща, оставам

С уважение,