Становища

Относно: Становище по Проект на Постановление на Министерския съвет за приемане на Наредба за регистрацията на индивидуалните електрически превозни средства (ИЕПС) в общините

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТРОВА,

НСОРБ проведе проучване сред общините, в резултат от което бяха систематизирани основните проблеми, с които биха се сблъскали различните по мащаб общини при практическото прилагане на предложения проект. В обобщен вид те са следните:

• Малките общини (с население под 10 000 души, ограничен административен капацитет и малоброен персонал) са най-тежко засегнати. Тяхна типична характеристика е, че служителите изпълняват функциите на две-три длъжности едновременно и не разполагат нито с необходимата техническа подготовка. Тези общини нямат подходящо физическо пространство за приемане на ИЕПС, не разполагат в пълен обем с електронна идентификация с ниво „високо” и не са в състояние да извършват GPS контрол при процедурата за регистрация на над 100 ИЕПС.
• Средните общини (с население между 10 000 и 50 000 души) са в по-добра позиция по отношение на физическата инфраструктура и персонала, но споделят едно и също фундаментално затруднение с малките общини - липсата на технически познания за физическа идентификация и проверка на изправността на ИЕПС. Те подчертават, че длъжностната отговорност по чл. 8, ал. 2 за достоверност на технически данни е необоснован правен риск. Пазарът е наситен с десетки марки ИЕПС, чиито фабрични стикери лесно се манипулират, и общинският служител не би могъл да разграничи фабрично ограничена тротинетка до 25 км/ч от софтуерно или хардуерно модифицирана такава - което прехвърля юридическата отговорност върху общината при последващи пътни инциденти. Част от средните общини не разполагат в пълен обем с електронна идентификация с ниво „високо”.
• Големите общини (с население над 50 000 души, включително общини с туристически профил с масово ползване на ИЕПС) разполагат с по-добър капацитет, но идентифицират специфични затруднения. Те поставят въпроси относно необходимия времеви ресурс за изменение на наредбите за местните такси и цени - минимум 2 - 3 месеца само за тази цел, което само по себе си прави спазването на законовия срок за задължителна регистрация от 1 юли 2026 г. практически невъзможно, както и относно регистрацията на ИЕПС на чужденци с временна закрила, за които служебната проверка от общината в НБД „Население” по чл. 18, ал. 4 от проекта е неприложима.

Преди да изложим конкретните си предложения, считаме за необходимо да очертаем законовата рамка, в която следва да се вписва проектът на наредбата.

1. Чл. 80а, ал. 7 ЗДвП определя кмета на общината по постоянен адрес или седалище на собственика като единствения компетентен орган, до когото се подава заявлението за регистрация.
2. Чл. 80а, ал. 8 ЗДвП предвижда, че вписването или постановяването на отказ се извършва от кмета по постоянен адрес или седалище на собственика, и само на тази община.
3. Чл. 167, ал. 2, т. 5 ЗДвП предвижда, че службите за контрол, определени от кметовете на общините, регистрират ИЕПС и контролират изпълнението на чл. 80а.
4. Законовата делегация по чл. 80а, ал. 9 ЗДвП овластява Министерския съвет да определи с наредба единствено условията и реда за регистриране - т.е. административното вписване - и не може да се тълкува разширително като овластяване за въвеждане на задължения, непредвидени в закона, нито за отклонение от изричната компетентност по ал. 7.

При тази законова уредба задълженията на общините се изчерпват със следното:

1. приемане на заявления за регистрация, промяна, прекратяване и възстановяване на регистрация от собственици по постоянен адрес или седалище в съответната община;
2. документална проверка на заявлението и приложените документи за тяхната пълнота и формално съответствие с изискванията на наредбата;
3. сверяване на фабричния или серийния номер върху превозното средство с посочения в представените документи (имплицитно от чл. 80а, ал. 6, т. 5 - той подлежи на вписване) - единственото действие с физическия обект ИЕПС, което представлява документална проверка на идентичността, а не техническа оценка;
4. вписване в регистъра или постановяване на мотивиран отказ.

Законът не възлага на общините техническа проверка на изправността на ИЕПС, верификация на декларирани технически параметри като максимална конструктивна скорост, собствена маса или номинална мощност, GPS контрол, физическо залепване на регистрационни носители, нито идентификация на ИЕПС на територията на друга община.

Проектът на наредбата в редица разпоредби надхвърля тези предели:

1. Чл. 7 и 8 от проекта възлагат на общинския служител техническа идентификация и проверка на изправност на ИЕПС, включително на спирачки и светлини, която не е административна дейност и не произтича от закона.
2. Чл. 8, ал. 2 вменява на служителя отговорност за достоверността на технически данни, които той обективно не може да верифицира, тъй като пазарът е наситен с десетки марки ИЕПС с лесно манипулируеми фабрични стикери и софтуерно или хардуерно модифицирани ограничители на скоростта.
3. Чл. 9 предвижда идентификация от служители на различна от компетентната по закон община, което противоречи на чл. 80а, ал. 7 и 8 ЗДвП.
4. Чл. 10–15 въвеждат режим на масова регистрация без физическо представяне на ИЕПС и без индивидуална идентификация на всяко превозно средство - режим, какъвто законът не предвижда и делегацията по чл. 80а, ал. 9 не овластява, тъй като физическото установяване на фабричния или серийния номер е имплицитно изискване на чл. 80а, ал. 6, т. 5 ЗДвП.
5. Чл. 25–26 възлагат на общинския служител физическото залепване на регистрационни носители върху конкретното превозно средство, което не е елемент от регистрирането по смисъла на ЗДвП и няма законово основание в делегацията по чл. 80а, ал. 9.

Посочените несъответствия с ЗДвП следва да бъдат отстранени преди приемането на наредбата. Конкретните предложения за тяхното преодоляване са развити в раздел II.

На база гореизложеното Ви предоставяме следното становище:

I. Принципни бележки

Подкрепяме по принцип въвеждането на единен ред за регистрация на ИЕПС в общините и правим следните предложения за подобряване на предвидената правна уредба:

Чл. 80а, ал. 7 и ал. 8 ЗДвП определят кметовете на общините като органи, до които се подава заявлението за регистрация на ИЕПС и от които се извършва вписването или постановяването на отказ. Чл. 167, ал. 2, т. 5 ЗДвП предвижда, че службите за контрол, определени от кметовете на общини, регистрират ИЕПС и контролират изпълнението на чл. 80а ЗДвП. При тази законова уредба е необходимо да се проведе ясно разграничение между двете съставни части на регистрационния процес: административната дейност по приемане на заявления, проверка на документи и вписване в регистъра, която е присъща функция на общинската администрация, и физическата техническа идентификация на превозното средство и проверката на неговата изправност, които не са административна дейност и излизат извън компетентността на общинските администрации. Общинският служител проверява само и единствено дали представените документи са налице, пълни и формално съответстват на изискванията на наредбата. Той не прави преценка по същество - нито за техническото съответствие, нито за изправността, нито за верността на декларираните от собственика технически данни. Отговорността за това е изцяло на собственика обективирана чрез декларация или на техническа служба чрез протокол. Единственото действие с физическия обект ИЕПС, което остава за общинския служител, е сверяването на фабричния или серийния номер върху превозното средство с посочения в представените документи - единственото действие, което представлява документална проверка на идентичността, а не техническа оценка.

Проектът предвижда редица срокове за изпълнение на задължения от собствениците на ИЕПС - 15-дневен срок за отстраняване на нередовности, двуседмичен срок за заявяване на промяна в собствеността, 3-дневен срок за предоставяне на GPS данни и т.н., без да предвижда срок, в рамките на който общината е длъжна да се произнесе или да изпълни определено действие. Липсват срокове за изпращане на уведомление при нередовности; извършване на регистрацията след комплектовано заявление; отразяване на промени; произнасяне по заявление за прекратяване и осигуряване на достъп на общините до регистъра от страна на ДАБДП. Тази асиметрия противоречи на принципите на АПК.

Чл. 80а, ал. 7 ЗДвП предвижда, че заявлението за регистрация на ИЕПС се подава до кмета на общината по постоянен адрес или седалище на собственика. Законът не урежда друга компетентна община. Чл. 80а, ал. 8 ЗДвП предвижда, че вписването се извършва от кмета на съответната община. Законовата делегация по чл. 80а, ал. 9 овластява Министерския съвет да определи условията и реда за регистриране, но тя не следва да се тълкува като овластяване за отклонение от ал. 7, която изрично определя коя е компетентната община. Съгласно чл. 9 от проекта идентификацията се извършва от служители на друга община, която няма правно основание да действа по заявление, подадено до различна от нея община. По чл. 10-11 регистрацията се извършва без физическо представяне на ИЕПС и без индивидуална идентификация - режим, който законът не предвижда и не делегира на наредбата да въведе като изключение. Освен това физическото установяване на фабричния или серийния номер е имплицитно изискване на чл. 80а, ал. 6, т. 5 ЗДвП, предвиждащ вписването му в регистъра.

Чл. 80а, ал. 9 ЗДвП делегира на МС с наредба да определи условията и реда за регистриране - т.е. за административното вписване. Физическото залепване на самозалепващ носител върху конкретно превозно средство не е елемент от регистрирането по смисъла на ЗДвП и няма законово основание за възлагането му на общинския служител.

Наредбата не урежда хипотезата на неправилно поставен и унищожен при отстраняване носител, нито за чия сметка са новите носители. Не е уреден редът за установяване на повредата или унищожаването, начинът за предаване или унищожаване на старите носители, предотвратяването на неправомерното им използване, нито воденето на отчетност за издадените, обезсилени и унищожени носители. При регистрацията по чл. 9 и по чл. 10-11 служителят не залепва носители, а собственикът ги получава и поставя сам, което потвърждава, че поставянето от служителя не е принципно необходимо и законово обусловено.

Наредбата не предвижда преходен период, въпреки че въвежда нова административна дейност, изискваща организационна, кадрова и техническа подготовка. Процедурата по определяне на цените на услугите изисква изменение на общинската наредба за местните такси и цени, обществено обсъждане по чл. 26, ал. 4 от ЗНА с минимален 30-дневен срок, разглеждане от постоянните комисии и приемане от общинския съвет - производство с минимална продължителност от 2 - 3 месеца, което тече паралелно с останалата организационна подготовка. Без преходен период общините не могат законосъобразно да определят и събират цени от датата на влизане в сила на наредбата. Нито оценката на въздействието, нито финансовата обосновка съдържат реален анализ на финансовите последици за общинските бюджети и не е предвидено целево финансиране от централния бюджет.

При чужденци с предоставена временна закрила данните за адресната регистрация се съхраняват в структурите на МВР, а не в НБД „Население”. Служебната проверка по чл. 18, ал. 4 от проекта е неприложима за тях. Наредбата не урежда тази категория лица, нито механизма за снабдяване на общините с необходимите данни за верификация.

Проектът законосъобразно използва конструкцията цена на услуга по чл. 9 от ЗМДТ, тъй като в ЗМДТ и в ЗДвП не е уредена такса за регистрация на ИЕПС. При тази законова уредба обаче неминуемо ще възникнат различия между общините, а оттам и  риск от неравнопоставеност на гражданите в зависимост от общината по регистрация.

Наредбата не урежда как собственикът следва да достави ИЕПС за идентификация в общината, при положение че управлението на нерегистрирано ИЕПС по пътищата е забранено считано от 1 юли 2026 г. по чл. 80а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. Собственикът е поставен в невъзможност да изпълни едновременно задължението за регистрация и забраната за управление на нерегистрирано ИЕПС. Наредбата следва да уреди законен способ за транспортиране на нерегистрирано ИЕПС до общината за целите на първоначалната регистрация.

Изискването за документ за придобиване на собствеността по чл. 7, ал. 2, т. 1 е фактически неизпълнимо за значителна част от собствениците, закупили ИЕПС преди въвеждане на регистрационното задължение като потребителска електроника, при което те не разполагат с оригинални фактури или договори. Декларацията по Приложение № 3 следва да е общото правило, а не изключението по чл. 7, ал. 5.

От 1 юли 2026 г. е забранено управлението на нерегистрирано ИЕПС по чл. 80а, ал. 2, т. 1 ЗДвП, поради което регистрацията в общините следва да бъде извършена преди тази дата - срок, който е нереалистичен предвид обема на необходимите организационни мерки.

Конкретни предложения

1. По чл. 2

По чл. 2, ал. 1

Идентификацията на ИЕПС следва да бъде добавена изрично в чл. 2, ал. 1 като самостоятелна дейност, наред с регистрацията, промяната, прекратяването и възстановяването на регистрацията.

Мотиви: Чл. 9, ал. 5 от проекта предвижда отделна цена на услугата за идентификацията, когато тя се извършва в различна община, което предполага, че идентификацията е самостоятелна административна услуга. Чл. 2, ал. 4 обаче обвързва плащането само с дейностите по ал. 1, сред които идентификацията не е включена. Тази непоследователност ще доведе до практически въпроси относно правното основание за събиране на цена за идентификацията. Включването й в чл. 2, ал. 1 ще позволи на общинските съвети да приемат три отделни цени - за идентификация, за регистрация и за предоставяне на носители - при пълна прозрачност за гражданите.

2. По чл. 3

По чл. 3, ал. 2

В наредбата следва да се предвиди срок - не по-дълъг от 5 работни дни - в рамките на който ДАБДП осигурява достъп до регистъра на определените от кметовете на общините длъжностни лица след подаване на заявлението.

Мотиви: Без осигурен достъп до регистъра общинските длъжностни лица са в обективна невъзможност да предприемат каквито и да е действия по регистрация. Наредбата задължава ДАБДП да осигури достъп, но не определя в какъв срок - при липса на срок ДАБДП не е в нарушение дори ако осигури достъп месеци след влизане в сила на наредбата.

3. По чл. 4

Наредбата следва да предвиди и възможност за въвеждане на електронна система за предварително записване на заявители с оглед организиране на потока от граждани, особено в общини с очакван голям брой регистрации.

Мотиви: Значителна част от общините не разполагат с подходящо физическо пространство за приемане на ИЕПС. Административните сгради на общините не са пригодени за тази дейност. При очакван брой от около 1 000 регистрации само за средна по размер община, без предварително записване и организация на потока, рискът от сериозно затруднение в административното обслужване е реален.

4. По чл. 5

Наредбата следва да предвиди централизирана доставка на регистрационните носители чрез обществена поръчка, възложена от ДАБДП или от Министерския съвет, и предоставянето им на общините по заявка. Разходите за производство на носителите следва да се включат в цената на регистрационната услуга.

Мотиви: Проектът въвежда технически изисквания към носителите, но не урежда кой ги произвежда, кой ги доставя на общините и за чия сметка са тези разходи. При липса на централизирана доставка всяка община трябва да проведе процедура по ЗОП за снабдяване с носители отговарящи на определен технически стандарт, което е трудно осъществимо за малките общини.

5. По чл. 6, ал. 3

Наредбата следва да предвиди технически стандарти за формата на хартиения вариант на удостоверението при изрично искане на собственика, включително формат, размер и начин на предоставяне.

Мотиви: При липса на унификация ще се получат разнопосочни практики в различните общини и различно качество на издаваните удостоверения.

6. По чл. 7 и чл. 8

Физическото представяне на ИЕПС при регистрацията следва да бъде запазено единствено за сверяване на фабричния или серийния номер върху превозното средство с посочения в представените документи. Всяка друга проверка на техническите характеристики и изправността на ИЕПС следва да бъде изключена от задълженията на общинските длъжностни лица.

Техническото съответствие на ИЕПС с изискванията на закона се доказва единствено с декларация на собственика по чл. 7, ал. 2, т. 4 или - при липса на техническа документация - с протокол от нотифицирана техническа служба по чл. 138б-138г от ЗДвП. Тези два документа изчерпват допустимите способи за доказване на техническото съответствие.

Общинските длъжностни лица отговарят единствено за административната проверка на представените документи - тяхната пълнота и формално съответствие с изискванията на наредбата. Отговорността по чл. 8, ал. 2 следва да бъде ограничена изрично до правилното и точното пренасяне на данните от представените документи в протокола - и само до това. Тя не може при никакви обстоятелства да обхваща достоверността на самите технически данни, тъй като служителят няма възможност да ги верифицира.

В случай че вносителят счита обратното, наредбата следва задължително да предвиди:

• ясни и унифицирани технически критерии за всяко проверявано свойство;
• провеждане на обучение от ДАБДП преди влизане на наредбата в сила, обхващащо методи за локализиране на сериен номер, разчитане на технически табели на батерии и белези за очевидна манипулация на ограничителите на скоростта;
• изрично ограничаване на отговорността на служителя само до формалното съответствие на документите - при никакви обстоятелства тя не може да включва отговорност за техническо несъответствие на самото превозно средство.

По чл. 7, ал. 1

Наредбата следва да уреди срок – напр. 7 работни дни - в рамките на който длъжностното лице извършва регистрацията след представяне на комплектованото заявление с всички изискуеми документи и след сверяване на идентификационния номер.

Мотиви: Наредбата предвижда процедури за подаване и обработка на заявленията, но не предвижда срок за вписване след изпълнение на всички условия. Тази липса противоречи на принципите на АПК - собственикът не знае кога е изпълнил законовото си задължение за регистрация. При подадено в срок заявление, което е в процес на разглеждане от общината, собственикът не следва да носи отговорност за управление на нерегистрирано ИЕПС - наредбата следва да уреди изрично тази защита.

По чл. 7, ал. 2, т. 1

Декларацията по Приложение № 3 следва да бъде уредена като общо правило за доказване на собствеността, а не като изключение по чл. 7, ал. 5, приложимо само при невъзможност за представяне на документ.

Мотиви: Изискването за документ за придобиване на собствеността е фактически неизпълнимо за значителна част от собствениците, закупили ИЕПС преди въвеждане на регистрационното задължение като потребителска електроника - гражданите обичайно не съхраняват оригинални договори и фактури за такива покупки. При тези масово разпространени случаи изключителният характер на декларацията на практика обезсмисля регистрационния режим за огромна група задължени лица.

По чл. 7, ал. 8

Наредбата следва да предвиди срок от 7 работни дни от подаване на заявлението - в рамките на който длъжностното лице изпраща уведомлението до заявителя при констатирани непълноти или несъответствия.

Мотиви: Наредбата урежда само срока за заявителя да отстрани нередовностите - 15 дни от получаване на уведомлението. Не е предвидено кога длъжностното лице е задължено да изпрати самото уведомление, което противоречи на АПК.

7. По чл. 9

Считаме, че предвиденият в чл. 9 механизъм за идентификация на ИЕПС на територията на община, различна от общината по постоянен адрес или седалище на собственика, противоречи на чл. 80а, ал. 7 и ал. 8 от ЗДвП - разпоредби, изрично определящи коя е компетентната община.

В случай че вносителят счита обратното, наредбата следва задължително да предвиди:

• унифициран електронен канал за обмен на заявления и протоколи между общините чрез ССЕВ или специализиран модул в националната информационна система;
• увеличаване на 7-дневния срок на 14-дневен;
• при формално несъответствие между данните в протокола от идентифициращата община и данните в заявлението - независимо от неговия характер - производството се спира и заявителят се уведомява да отстрани несъответствието;
• ясно разпределение на отговорността при забавяне - до момента на получаването на документите отговорността носи изпращащата община, след получаването - приемащата.

Мотиви: 7-дневният срок е практически недостатъчен при обработка на заявления за 50 и повече ИЕПС от общини с ограничен персонал. В малките общини отсъствието на единствен отговорен служител напълно спира обработката на документи. Наредбата не урежда нито канала за комуникация между двете общини, нито отговорността при забавяне, нито реда при несъответствия между протоколите.

8. По чл. 13

Наредбата следва да отстрани вътрешното противоречие между ал. 1 и ал. 2 на чл. 13. Предвидената в ал. 1 възможност за диференцирано определяне на цената на услугата според броя на регистрираните ИЕПС противоречи на ал. 2 на същия член, тъй като диференциацията по брой неизбежно поставя отделните заявители в неравнопоставено положение помежду им без обективно обоснован критерий. Наредбата следва да предвиди единна цена на услугата, независимо от броя на регистрираните ИЕПС на един собственик.

9. По чл. 14, ал. 2

Наредбата следва да ограничи издаването на носители на регистрационен номер до не повече от два броя за едно ИЕПС при всички случаи на регистрация, включително при регистрация по реда на чл. 10, ал. 1. Предвидената възможност за издаване на повече от два носителя по заявление на собственика създава предпоставки за злоупотреба и поставя останалите граждани в по-неблагоприятно положение при евентуално снабдяване с нов носител на регистрационен номер.

10. По чл. 10 - 15

Предвиденият в чл. 10-15 режим за регистрация на 100 и повече ИЕПС без физическо представяне и без индивидуална идентификация на всяко превозно средство противоречи на ЗДвП. Делегацията по чл. 80а, ал. 9 не овластява въвеждането на режим без физическо представяне, тъй като законът не предвижда такова изключение, а физическото установяване на фабричния или серийния номер е имплицитно изискване на чл. 80а, ал. 6, т. 5 ЗДвП.

Чл. 80а, ал. 6, т. 5 ЗДвП предвижда два способа за установяване на техническите параметри на ИЕПС-техническата документация или протокол от техническа служба при липса на такава. Режимът по чл. 10-11 от проекта не попада в нито един от тях, тъй като при него не се изисква нито техническа документация за всяко отделно ИЕПС, нито протокол от техническа служба, а само декларация на собственика и списък на ИЕПС. Наредбата не може да въвежда способ, непредвиден в закона.

11. По чл. 16, ал. 1, т. 3

Наредбата следва да предвиди, че когато от представените от заявителя документи не може безспорно да се установи, че превозното средство съответства на дефиницията по § 6, т. 18б от допълнителните разпоредби на ЗДвП, регистрацията се извършва само въз основа на протокол от нотифицирана техническа служба. Преценката се прави единствено въз основа на данните в представените документи, а не въз основа на визуален оглед от общинския служител. Отказът за регистрация може да се постанови само ако от документите или от протокола на техническата служба безспорно следва несъответствие с дефиницията.

Мотиви: Установяването на максималната конструктивна скорост и собствената маса изисква измерване, а не визуална преценка. Пазарът е наситен с модифицирани ИЕПС, при които е извършена манипулация на ограничителя на скоростта и служителят е в обективна невъзможност да ги идентифицира. Отказът въз основа на неподкрепена от документи или измерване преценка е уязвим при обжалване. Декларативният принцип означава, че при непълни или противоречиви документи служителят изисква допълнителен документ от компетентен орган. В допълнение, при установено несъответствие между предоставените данни общините не разполагат с необходимия административен и правен капацитет за постановяване на отказ по чл. 15 и за защита на издадения отказ при съдебно оспорване. Това допълнително налага отговорността за техническата верификация да бъде възложена на нотифицирана техническа служба, а не на общинския служител.

12. По чл. 17, ал. 4 и чл. 21, ал. 2

Наредбата следва да уреди механизъм, по който общините получават информация за обстоятелствата, водещи до служебно прекратяване - в частност: осигуряване от ДАБДП на функционалност в информационната система за автоматична служебна справка в Търговския регистър при прекратяване на юридическо лице - собственик на ИЕПС, и автоматично сигнализиране при изтичане на двуседмичния срок за заявяване на промяна в собствеността без постъпило заявление. Следва да се предвиди и срок за извършване на служебното прекратяване след получаване на съответното уведомление.

Мотиви: Наредбата задължава общините да извършват служебно прекратяване при настъпване на редица обстоятелства, без да урежда по какъв начин общината ще узнае за тях. Реалистичното решение е институцията, която администрира информационната система на регистъра, да осигури автоматични справки в Търговския регистър чрез интеграция между регистрите.

13. По чл. 18, ал. 4

Наредбата следва да уреди изрично хипотезата на собственици на ИЕПС с предоставена временна закрила, за които служебната проверка в НБД „Население” е неприложима, като предвиди задължение за МВР да предоставя на общините по служебен път при поискване необходимите данни за верификация на адресната регистрация на тази категория лица.

Мотиви: Данните за адресната регистрация на лицата с временна закрила се съхраняват в структурите на МВР, а не в НБД „Население”. При липса на изрична уредба общините са в обективна невъзможност да верифицират компетентността си по регистрацията на тези лица.

14. По чл. 21, ал. 5

Наредбата следва да предвиди йерархия от способи за уведомяване при служебно прекратяване: на първо място - чрез ССЕВ; при невъзможност - чрез препоръчана пощенска пратка с обратна разписка на постоянния адрес на собственика; и едва при изчерпване на тези способи - чрез електронната поща, посочена при регистрацията. Посоченият при регистрацията електронен адрес се счита за адрес за уведомяване по смисъла на наредбата без необходимост от отделно изрично съгласие. Следва да се предвиди правило относно последиците при невъзможност за уведомяване по нито един от способите, аналогично на режима на АПК.

Мотиви: Уведомяването само чрез електронна поща не е достатъчна гаранция за надлежно връчване. ССЕВ генерира законов електронен времеви печат за точното събитие на връчване, което прави актовете на общината стабилни при евентуално съдебно оспорване, за разлика от обикновената електронна поща, която не удостоверява по безспорен начин нито доставката, нито запознаването на адресата.

15. По чл. 24

Наредбата следва да предвиди процедура за възстановяване на регистрация, прекратена служебно на основание чл. 21, ал. 2, т. 4 (несъответствие с техническите изисквания), когато превозното средство е приведено в съответствие след прекратяването.

Мотиви: Действащата редакция на чл. 24 допуска възстановяване само при доброволно прекратяване. Това ограничение е непропорционално по отношение на нарушения с технически характер, подлежащи на отстраняване.

16. По чл. 25 и 26

Задължението за физическо поставяне на регистрационните носители следва да бъде вменено на собственика на ИЕПС, а не на служителя на общината. Служителят предоставя носителите на собственика след приключване на регистрацията. Собственикът носи отговорност за тяхното правилно поставяне при всички случаи на регистрация. Поставянето се удостоверява с декларация на собственика.

Мотиви: Чл. 80а, ал. 9 от ЗДвП делегира на МС да определи условията и реда за регистриране - административното вписване. Физическото залепване на носител е последващо фактическо действие без законово основание за възлагането му на общинския служител. При неправилно поставяне носителят се унищожава, без наредбата да урежда кой заплаща новите носители, нито реда за установяване на повредата, унищожаването или загубата и воденето на отчетност. Наредбата следва да конкретизира и редакцията на чл. 25, ал. 4, изречение последно, в частта „под мястото за стъпване“-от текста не става ясно дали се има предвид физически под ИЕПС или отстрани на превозното средство. Неяснотата ще доведе до разнопосочна практика в различните общини и до правна несигурност при контрол на правилното поставяне на носителя.

17. По чл. 26, ал. 5

Наредбата следва да предвиди срок за отстраняване на нарушението и процедура за уведомяване на собственика преди настъпване на правните последици по чл. 26, ал. 5. Фикционната норма се прилага само след изтичане на срока за отстраняване и при липса на обективна причина за отсъствие на носителя. Следва изрично да се уредят хипотезите на липса на носител поради повреда, загуба или кражба.

Мотиви: Приравняването на липса на носител към липса на регистрация е непропорционална санкция при случаи, в които регистрацията е валидна в регистъра, но носителят временно липсва по обективни причини. Данните за ИЕПС са вписани в централния регистър и достъпни за контролните органи.

18. По чл. 27 и 28

Наредбата следва да предвиди централизирано електронно съхранение на документите по регистрацията в националната информационна система по чл. 52а от ЗЕУ като основна форма на съхранение, с физическо съхранение в общините само за документи, подадени на хартиен носител, при осигурено целево финансиране на хартиените архиви от централния бюджет.

Мотиви: Значителна част от общините посочват недостатъчен физически или електронен архивен капацитет. Националната информационна система вече се поддържа от министъра на електронното управление и е безплатна за ползване от общините по чл. 52а, ал. 3 от ЗЕУ - включването на функционалност за централизирано съхранение е технически осъществимо. При документи, съдържащи снимков материал с висока резолюция, дигиталното архивно пространство на общините ще се изчерпи бързо, а липсата на автоматизиран архивиращ софтуер крие риск от загуба на данни.

III. Предложениe за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата

На база на анализа на проекта на наредбата и постъпилите становища на общините предоставяме на Вашето внимание следните предложения за промени в Закона за движението по пътищата:

1. Удължаване на срока за влизане в сила на забраната по чл. 80а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП за управление на нерегистрирано ИЕПС и осигуряване на общините на достатъчен времеви ресурс за организационна подготовка

ЗДвП предвижда срок за задължителна регистрация на ИЕПС до 1 юли 2026 г. Този срок е практически неизпълним поради следните причини:

• Съгласно ЗНА процедурата по приемане на такси или цени на услугите от общинските съвети отнема минимум 2-3 месеца;
• Предоставянето на услугата по регистрация на ИЕПС и свързаните с нея услуги преди приемане на техните такси или цени от общинските съвети е недопустимо;
• Организационната, кадровата и техническата подготовка на общините изисква минимум шест месеца.

Предлагаме срокът по ЗДвП за задължителна регистрация притежаваните ИЕПС да бъде удължен до дата, не по-ранна от шест месеца след обнародването на наредбата. За ИЕПС, придобити след влизане в сила на наредбата, срокът за регистрация следва да тече от датата на придобиването.

2. Въвеждане на такси за регистрация на ИЕПС и свързаните с регистрацията услуги

Действащата редакция на чл. 80а не предвижда такси за регистрация на ИЕПС и свързаните с регистрацията услуги,  поради което общините могат да събират само цена на услуга по чл. 9 от ЗМДТ. Това ще доведе до значителни различия в цените между общините и до неравнопоставеност на гражданите в зависимост от общината по регистрация. Предлагаме допълнение на чл. 80а с нова алинея, уреждаща заплащане на такси за регистрация на ИЕПС и свързаните с регистрацията услуги, чийто размер ще се определя по реда на ЗМДТ.

3. Разширяване на регистрационния режим върху самобалансиращите се превозни средства по § 6, т. 18в ДР ЗДвП

Чл. 80а урежда регистрацията само на ИЕПС по смисъла на § 6, т. 18б ДР ЗДвП, оставяйки извън обхвата на регулацията самобалансиращите се превозни средства по § 6, т. 18в ДР ЗДвП устройства с едно или две успоредно разположени колела, задвижвани от двигател с максимална конструктивна скорост до 25 км/ч.

Тези превозни средства са сходни по своите характеристики, рискове и начин на използване с ИЕПС-използват се по същата пътна инфраструктура, развиват същата максимална скорост и създават сходни рискове за останалите участници в движението, включително при манипулиране на софтуерния ограничител на скоростта. Понастоящем те се движат по пътищата, отворени за обществено ползване, без каквито и да е изисквания за регистрация, идентификация или застраховане.  

Предлагаме законодателна промяна, с която самобалансиращите се превозни средства по § 6, т. 18в ДР ЗДвП да бъдат включени в обхвата на наредбата по чл. 80а, ал. 9 ЗДвП и да подлежат на регистрация, при условия, аналогични на тези за ИЕПС.

4. Административнонаказателни разпоредби  

Чл. 183а ЗДвП урежда санкции за водачи на ИЕПС, но не обхваща манипулирането на техническите параметри след регистрацията, управлението на ИЕПС с липсващи носители на регистрационен номер по причини, различни от нерегистрираност, и неизпълнението на задължението за уведомяване при промяна в обстоятелствата. Предлагаме допълнение на чл. 183а с нови алинеи, предвиждащи санкции за тези хипотези, включително имуществена санкция за юридически лица.

С увереност, че конструктивният диалог между НСОРБ и ДАБДП ще допринесе за приемането на работеща и приложима от общините нормативна уредба, оставам

С уважение,