Становища

Относно: Становище по проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН САЛЧЕВ,

Във връзка с публикувания проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските и след направено проучване сред представители на общините, правим следните конкретни предложения:

1. Да се създаде нов §1 като останалите се преномерират.

„ § 1. В чл. 9а се добавя нова ал. 5, както следва:

(5) Работниците и служителите в социални услуги за резидентна грижа за пълнолетни лица с увреждания, които извършват работи с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни, за които е установено намалено работно време съгласно чл. 3, т. 3 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, могат да полагат труд на смени, като максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа независимо от продължителността на намаленото работно време.“

Мотиви: Целта на предложението е да се реши дългогодишно съществуващ проблем в социалната сфера, а именно – липсваща нормативно установена възможност за работа на 12 - часова смяна на работниците и служителите в социални услуги за резидентна грижа за пълнолетни лица с увреждания, които работят с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни.

Съгласно чл. 3, т. 3 от Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време, работниците и служителите в социални услуги за резидентна грижа за пълнолетни лица с увреждания, които работят с лица с психични разстройства, ментални увреждания, увреждания на централната нервна система, вродени малформации и онкологично болни, имат право на 7 - часов работен ден (намалено работно време).

Според чл. 142, ал. 6 от Кодекса на труда, обн. ДВ бр. 100 от 2020 г., в сила от 01.01.2021г. “максималната продължителност на работна смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа, като продължителността на работната седмица не може да надвишава 56 часа, а за работниците и служителите с намалено работно време - до 1 час над намаленото им работно време”. Забраната за работа повече от 56 часа седмично касае всички работещи в социални услуги, без оглед на целевата група на потребителите им.

Общините управляват резидентни социални услуги, които са с целева група пълнолетни лица с увреждания, което предопределя денонощен режим на работа на персонала в тях. Последният, в съвкупност с целевата група на потребителите, предпоставя едновременно установяване на сумирано изчисляване на работно време и намалено работно време на служителите, пряко работещи с потребителите. От тази фактическа обстановка произтича задължението на работодателя да утвърждава графици на работните смени, в които да не се предвиждат дежурства с продължителност, надвишаваща 8 часа.

Въвеждането на дежурства, ненадвишаващи 8 часа /за нощни смени и за работа през почивни дни – събота и неделя/, води до реален риск от загуба на служители, тъй като същите, поради естеството на работа и непривлекателните условия на труд предпочитат работата на 12-часови дежурства, за да разполагат с повече лично време. В допълнение, 12-часовите дежурства позволяват на работниците и служителите в социалните услуги да ползват и обществения транспорт. При по-ниския брой часове, на много места приключването на работното време ще бъде извън графика на обществения транспорт, което ще доведе до оскъпяване на разходите за пътуване на работниците и служителите, а на места и до невъзможност за придвижване.

Според съдебната практика на Съда на Европейския съюз (Решение на Съда на европейския съюз по съединени дела C-397/01 до C-403/01, т. 77, Решение на Съда на европейския съюз по дело C-243/09, т. 34 и Решение на Съда на европейския съюз по дело C-227/09, т. 55) дерогация /отмяна/ за нормативно установеното намалено работно време на работници и служители за определена дейност може да се извърши при спазване на определени предпоставки, чрез промяна в съответното национално законодателство, което е изискване с оглед спазване на принципа на правна сигурност.

Понастоящем, в някои браншове вече е въведена такава дерогация по изложените по - горе съображения на установеното намалено работно време за някои категории работници и служители, според Наредбата за определяне на видовете работи, за които се установява намалено работно време. Такъв е случаят с някои от работещите лица в лечебни заведения.

Съгласно чл. 81а от Закона за лечебните заведения (нов - ДВ, бр. 72 от 2015 г.), „Работещите в лечебните заведения, за които е установено намалено работно време съгласно чл. 137 от Кодекса на труда, могат да полагат труд на смени, като максималната продължителност на работната смяна при сумирано изчисляване на работното време може да бъде до 12 часа независимо от продължителността на намаленото работно време.“ Предприемането на горепосоченото изменение и допълнение е важна предпоставка за гарантиране на правото на труд в социалната сфера и ще доведе до повишаване на заетостта в социалните услуги в т.ч. и в социалните услуги за резидентна грижа за пълнолетни лица с увреждания, повишаване на качеството и ефективността им, намаляване на текучеството на персонала и зачитане на волята на работещите на място хора.

2. По § от публикувания проект на Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските, предлагаме следните изменения и допълнения:

„§ 1. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:

1. Алинея 3 се изменя така:

„(3) Основните и препоръчителните специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги и интегрирани здравно-социални услуги, както и възпитателите и педагозите в домовете за медико-социални грижи за деца и в детските ясли имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 36 работни дни“

2. Създава се ал. 4

„(4) Служителите, пряко ангажирани с обслужването на потребителите на социалната услуга, имат право на удължен платен годишен отпуск в размер на 26 работни дни.“

Мотиви: В Наредбата за стандартите за заплащане на труда на служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги, които се финансират от държавния бюджет и в Наредбата за качеството на социалните услуги, няма разделение на педагогически и непедагогически длъжности, а са определени основните и препоръчителни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги. Педагозите, специалните педагози и социалните педагози също попадат в групата на основни специалисти, които осъществяват дейности по предоставяне на социални услуги. Целта на предложението е да се отчете факта, че останалите длъжности, основни и препоръчителни специалисти в една социална услуга, които осъществяват дейности по предоставяне на услугите работят със същата целева група /деца, деца в риск, деца с увреждания/ и имат равносилно натоварване. Промяната на Наредбата за работното време, почивките и отпуските следва да отчита спецификата на дейността, работата със специфични целеви групи /деца, деца с увреждания, хора с увреждания/ и натоварването, което имат служителите, осъществяващи дейности по предоставяне на социалните услуги. Педагогическите специалисти в социалните услуги не изпълняват преподавателски функции, но изпълняват функция на образование по отношение на социализацията на  уязвимите групи, в посока задоволяване на техните специфични потребности и изваждането им от системата. Същата е и ролята на останалите служители, осъществяващи дейности по предоставяне на социалните услуги, въпреки че  не са педагогически кадри.

Едновременно с това бихме искали да обърнем внимание, че логопеди, психолози, рехабилитаторите на слуха и говора и други имат право на удължен платен годишен отпуск в размер 48 работни дни, което е предпоставка за липса на кандидати от изброените специалности за работа в сферата на социалните услуги.

Използваме възможността да Ви уведомим, че съгласно актуалната Национална класификация на професиите и длъжностите, няма код за длъжност „специален педагог“, което затруднява дейностите, свързани с назначаването на лицата.

И не на последно място, разглеждайки категоризирането на специалистите, работещи в социалните услуги, следва да се вземе предвид, че за основните и препоръчителни специалисти, осъществяващи дейности по предоставяне на социални услуги за пълнолетни лица, особено ако те са с увреждания, също е необходимо да бъде предвидено размерът на годишния платен отпуск да бъде удължен.

Като се надявам, че предложенията ни ще бъдат взети предвид, оставам

С уважение,