Становища

Относно: Проект на ЗИД на Закон управление на отпадъците (ЗУО) за въвеждането на национална депозитна система за опаковки за напитки, публикувана за обществено обсъждане

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО КАРАМФИЛОВА-БЛАГОВА,

Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ) подкрепя въвеждането на национална депозитна система за опаковки за напитки като необходима стъпка за повишаване на разделното събиране, ограничаване на замърсяването на обществените пространства и постигане на по-високи нива на рециклиране.

В европейската практика депозитните системи са утвърден ефективен инструмент за обратно приемане на бутилки, кенове и други опаковки за напитки, за осигуряване на по-качествен рециклируем материал и за предотвратяване на замърсяването в населените места и природната среда. В този смисъл въвеждането на такава система в България е дългоочаквана мярка в развитието на националната политика по управление на отпадъците и в изпълнение на европейските цели в тази област.

Общините са пряко заинтересовани от въвеждането на депозитната система, тъй като тя има потенциал да доведе до реално намаляване на количествата опаковки в общия поток битови отпадъци, до по-чисти обществени пространства и до по-активно включване на гражданите в процесите по разделно събиране.

Особено важно е, че депозитният механизъм може да създаде реален стимул за връщане на опаковки и в малките населени места, включително в тези под 5 000 жители, където досега обхватът на системите за разделно събиране на отпадъци от опаковки беше нормативно ограничен. Това дава възможност новата система да допълни съществуващите модели и да допринесе за по-равномерно териториално покритие.

Именно поради значимостта на темата НСОРБ участва активно от началото на 2022 г. в работната група, създадена от Министерството на околната среда и водите (МОСВ) за изработване на модел за въвеждане на депозитна система за определени видове опаковки. В нея бяха включени представители на всички отговорни сектори – производители, търговци, организации по оползотворяване и рециклиращи предприятия. Работата на групата беше прекратена в средата на 2025 г., без да бъде финализиран и обществено обсъден цялостен проект за законодателни промени в ЗУО. С оглед това, НСОРБ оценява положително възобновяването на законодателния процес чрез публикувания настоящ проект на ЗИД на ЗУО и възможността темата отново да бъде поставена на експертно и обществено обсъждане. Считаме, че това е важна стъпка към създаване на работеща национална депозитна система.

Същевременно следва да се отчете натрупания практически опит на местната власт от прилагането през последните повече от две десетилетия на системите за разделно събиране на масово разпространени отпадъци, включително отпадъците от опаковки. Този опит показва, че въпреки продължителното функциониране на действащите системи и многогодишните усилия на общините за тяхното подобряване, те не постигнаха необходимата ефективност на събирането, както и не осигуриха равномерно териториално покритие. На практика значителна част от малките общини, отдалечените населени места и районите с по-ниска гъстота на населението останаха извън пълноценното обслужване. В резултат на това в редица случаи общините бяха принудени самостоятелно да организират събирането и транспортирането на масово разпространени отпадъци, вкл. опаковки, като за последващото им третиране заплащат значителни средства какъвто е случая с гумите.

Затова новата депозитна система следва да бъде изградена не като пореден паралелен и формален механизъм, а като практически приложима, достъпна и териториално балансирана система, която реално допълва съществуващите модели за разделно събиране и преодолява техните досегашни слабости.

За НСОРБ е от съществено значение новият закон да даде ясни гаранции за ефективно национално покритие, за защита на интересите на гражданите и малкия бизнес, както и за недопускане на прехвърляне на необезпечени финансови, технически и организационни задължения към общините.

Проектът съдържа текстове, които имат могат да имат отражение върху общинската собственост, организацията на обществените пространства, административния капацитет и отношенията с гражданите и местните търговци. Поради това НСОРБ счита, че следва да се гарантира въвеждането на депозитната система като работещ инструмент за по-чиста среда и по-високи нива на рециклиране, без да се създават неясни или необезпечени финансови ангажименти за общините.

Във връзка с гореизложеното, НСОРБ представя своите основни бележки и съображения по законопроекта, както следна:

I.Принципни бележки

1. Депозитната система следва да бъде истинска система на разширена отговорност на производителя. Националната депозитна система следва да се изгражда, управлява и финансира от задължените икономически оператори чрез националния депозитен оператор. Общините могат да съдействат в рамките на своите правомощия, но не следва да поемат разходи или отговорности, присъщи на оператора.
2. Участието на общините следва да бъде ясно ограничено до съдействие и съгласуване. Кметът на общината не следва да бъде натоварван с безусловно задължение да „осигурява“ места за точки за обратно приемане. Възможността за разполагане на такива точки трябва да се преценява съобразно устройствените режими, общинските наредби, правилата за общинска собственост, безопасността, зелената система и конкретните местни условия.
3. Необходимо е да се гарантира финансова неутралност за общините. Всички разходи за изграждане, монтаж, електрозахранване, комуникационна свързаност, поддръжка, охрана, видеонаблюдение, почистване, обслужване, премахване и възстановяване на терени следва да се поемат от националния депозитен оператор.
4. Системата трябва да отчита различията между общините. Не може да се приложи единен модел за големи градове, малки населени места, планински райони, туристически общини и общини с разпръсната териториална структура. Необходими са мобилни, сезонни и адаптирани решения.

II.Конкретни бележки и предложения

1. По § 10, чл. 19, ал. 3, т. 7 от ЗУО, като ангажимент на кмета се предалата следното – „7. организирането на дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци и/или оказва съдействие на организациите за оползотворяване на масово разпространени отпадъци и националния депозитен оператор, в т.ч. определя местата за разполагане на необходимите елементи на системите за разделно събиране и местата за предаване на масово разпространени отпадъци или осигурява местата за разполагане на точки за обратно приемане на депозитни опаковки, по обосновано предложение на депозитния оператор.“

Така предложената в законопроекта редакция на т. 7 обединява в една правна норма дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци и на новия национален депозитен оператор. По принцип тези системи са различни по своя характер, начин на финансиране, участници, инфраструктура и правен режим и поради това е необходимо задълженията, свързани с депозитната система, да бъдат уредени отделно, ясно и изпълнимо.

НСОРБ настоява ангажиментите на кмета на общината във връзка с националната депозитна система да бъдат уредени в самостоятелна точка в чл. 19, ал. 3 от ЗУО, а не чрез допълване на действащата т. 7. Затова следва да отпадне предложеното допълнение в чл. 19, ал. 3, т. 7 относно националния депозитен оператор и да се създаде нова т. 16.

В чл. 19, ал. 3 да се създаде нова т. 16 със следния текст:

„т.16. оказва съдействие на националния депозитен оператор. Разполагането на точки за обратно приемане върху имоти – общинска собственост по обосновано предложение на оператора се извършва само при наличие на техническа и устройствена възможност и при сключен писмен договор между общината и националния депозитен оператор, при спазване на устройствените режими, Закона за общинската собственост, приложимите общински наредби и изискванията за безопасност и обществен ред. Всички разходи по изграждането, поддръжката и експлоатацията на точките са за сметка на националния депозитен оператор.“

Мотиви: Предлаганият подход запазва действащата логика на чл. 19, ал. 3, т. 7 относно масово разпространените отпадъци и създава самостоятелна уредба за участието на кмета във връзка с националната депозитна система. По този начин се избягва смесването на два различни режима и се осигурява по-голяма правна яснота при прилагането на закона.

Важно е съдействието на общината да бъде ограничено до действия в рамките на нейните законови правомощия. Общината не може да бъде поставена в положение да „осигурява“ места за точки за обратно приемане без преценка на устройствените режими, собствеността, техническата възможност, безопасността, общественото пространство и приложимите общински наредби.

Използването на имоти — общинска собственост, следва да се извършва при спазване на Закона за общинската собственост и съответните общински наредби, въз основа на писмен договор между страните. В него следва да бъдат уредени правата и задълженията на страните, включително финансовите условия, достъпът и охраната, техническите изисквания, поддръжката, почистването, безопасността, отговорността при вреди. Това е особено важно предвид високата стойност на машините за обратно приемане, поради което предварително следва да бъде ясно определено коя страна осигурява охраната, обезопасяването и защитата им от повреждане или неправомерно въздействие.

Така предложената нова структура на нормата осигурява баланс, при който общините съдействат за практическото прилагане на системата на местно ниво, без да поемат необезпечени финансови, технически или организационни ангажименти, които по своя характер принадлежат на националния депозитен оператор.

Новата т. 16 е необходима, за да се избегне тълкуване, че общината има безусловно задължение да осигурява места за точки за обратно приемане независимо от устройствените режими, собствеността, местните условия и наличния административен капацитет.

Предложението допринася за по-прецизна уредба на отношенията между общините и националния депозитен оператор, включително относно:

• случаите, в които общината може да осигури места за разполагане на точки за обратно приемане;
• условията за ползване на имоти — общинска собственост;
• техническите, финансовите и организационните ангажименти на националния депозитен оператор;
• реда за поддръжка, почистване, електрозахранване, безопасност и възстановяване на терените;
• недопускане на необезпечени задължения за общините.

С договора между общините и националния депозитен оператор следва да се уреди и подходящ срок за реалното осигуряване на местата, с оглед необходимите процедури по ЗУТ, Закона за общинската собственост и други относими нормативни актове, уреждащи разполагането на временни обекти върху общински терени.

Свързано допълнително нормативно предложение в чл. 28г:

В чл. 28г да се създаде нова буква „з“, като следващите букви се редактират:

„з) осигурява за своя сметка разполагането, оборудването, обслужването, поддръжката, електрозахранването, комуникационната свързаност, почистването, охраната, обезопасяването, на точките за обратно приемане на депозитни опаковки, когато точките са разположени върху имоти — общинска собственост, или върху територии, управлявани от общината.“

Мотиви: Считаме, че предложената допълнителна уредба следва да бъде включена именно в чл. 28г, тъй като тази разпоредба определя задълженията на националния депозитен оператор по създаването, организацията, финансирането и функционирането на националната депозитна система. Разходите за разполагане, оборудване, обслужване, поддръжка, електрозахранване, комуникационна свързаност, почистване, охрана и обезопасяване на точките за обратно приемане са пряко свързани с функционирането на системата и следва да бъдат част от отговорностите на оператора.

Така се запазва ясното разграничение между правомощията на кмета по чл. 19, ал. 3 и задълженията на националния депозитен оператор по чл. 28г. Кметът може да съдейства при условията и в границите на закона, включително при използване на имоти — общинска собственост, но финансовите, техническите и експлоатационните задължения по функционирането на точките за обратно приемане следва да бъдат уредени при оператора на системата.

Това съответства и на логиката на самия законопроект, според която националният депозитен оператор възстановява нетните разходи за събиране и временно съхранение и осигурява събирането на празните депозитни опаковки с честота и по начин, който не нарушава нормалната работа на лицата, поддържащи точки за обратно приемане. Поради това е необходимо тази уредба да бъде допълнена и за случаите, в които точките се разполагат върху имоти — общинска собственост, или върху територии, управлявани от общината. Така предложената редакция предотвратява възможността разходи, присъщи на националната депозитна система, да бъдат прехвърлени към общините без изрично законово основание и без финансово обезпечаване.

2. По § 5, с чл. 18а, ал. 6 и ал. 7 се определя, че не могат да се предоставят и дистрибутират на пазара на Република България напитки в опаковки, които не са регистрирани в националната депозитна система (НДС) и не са етикетирани и маркирани съгласно изискванията на наредбата по чл. 13а, ал. 1. Депозитните опаковки за еднократна употреба са собственост на националния депозитен оператор.

Считаме, че е задължително в самия закон, а не в подзаконовата уредба (Наредбата по чл. 13а, ал. 1), да бъде ясно определено кой носи отговорност за законосъобразното управление на опаковките, които не попадат в обхвата на депозитната система или не са етикетирани и маркирани съгласно изискванията. Тези опаковки няма да бъдат приемани в точките за обратно приемане, поради което е необходимо да се уреди отговорността за тяхното последващо третиране. Това е особено важно за опаковки, внесени от чужбина, включително в районите около гранични пунктове, както и в общини с интензивен туристически поток през активните летни или зимни сезони. Също важи и за останалите опаковки, които не са включени в депозитарната система.

Примерен вариант на нормативен текст:

В чл. 18а да се създаде нова алинея:

„Ал. ... Лицата, които предоставят или дистрибутират на пазара напитки в опаковки по ал. 2, които не са регистрирани в националната депозитна система за връщане и/или не са етикетирани и маркирани съгласно изискванията на наредбата по чл. 13а, ал. 1, носят отговорност за тяхното изтегляне от пазара и законосъобразно управление за своя сметка.“

Мотиви: При липса на такава уредба съществува риск около точките за обратно приемане да се образуват нерегламентирани струпвания на изоставени опаковки, които не могат да бъдат приети от системата. Това би довело до допълнително натоварване на общинските системи за сметосъбиране, сметоизвозване и почистване на обществени пространства, без тези дейности да са част от задълженията на общините, свързани с масово разпространените отпадъци.

3.1. По § 12 относно чл. 35, ал. 2 от ЗУО, с която се предлага създаване на нова т. 10, с която се въвежда изключение от разрешителния режим за дейности с отпадъци от депозитни опаковки.

НСОРБ счита, че подобно общо изключение е твърде широко. Необходимо е да се направи разграничение между точките за обратно приемане, които извършват приемане и временно съхраняване на празни депозитни опаковки, и центровете за преброяване и сортиране, в които се концентрират, обработват и подготвят за последващо предаване значителни количества опаковки.

Облекчен режим е оправдан за точките за обратно приемане, особено когато се намират в търговски обекти. За центровете за преброяване и сортиране обаче следва да се запази приложимия разрешителен или регистрационен контрол, с оглед предотвратяване на разпиляване, нерегламентирано съхраняване или изхвърляне, замърсяване на прилежащи територии и рискове за човешкото здраве и околната среда.

Примерен вариант на нормативен текст:

В чл. 35, ал. 2 новата т. 10 да се редактира така:

„10. дейности по обратно приемане и временно съхраняване на разделно събрани празни депозитни опаковки в точките за обратно приемане, когато се извършват при условията и по реда на наредбата по чл. 13а, ал. 1.“

Мотиви: Предложението запазва необходимата оперативна гъвкавост за функционирането на точките за обратно приемане, но не допуска пълно изключване от контрол на центровете за преброяване и сортиране. Именно в тези центрове ще се концентрират и обработват значителни количества празни депозитни опаковки, поради което е необходимо да бъдат определени минимални изисквания и да се запази предварителен контрол върху дейността им.

При липса на такъв контрол съществува риск от разпиляване, нерегламентирано съхраняване или изхвърляне на отпадъци в прилежащи територии и обществени пространства. Това би довело до допълнителни ангажименти за общините по почистване и възстановяване на замърсени площи, без тези дейности да са част от техните задължения по функционирането на националната депозитна система и без да е предвидено финансово обезпечаване.

3.2. По § 13 относно чл. 38, ал. 2 от ЗУО, с която се предлага изменение към изискванията към площадките по чл. 38, ал. 1 с цел те да не се прилагат при  обратно приемане на празни депозитни опаковки на мястото на продажба, както и за местата за временно съхраняване, преброяване и сортиране.

НСОРБ счита, че и тук е необходимо ясно разграничение между обратно приемане в рамките на търговски обект и самостоятелни места или центрове за временно съхраняване, преброяване и сортиране.

Първата хипотеза има спомагателен характер към търговската дейност. Втората представлява организирана дейност, свързана със съхраняване и обработване на значителни количества опаковки, поради което следва да отговаря на минимални устройствени, технически, хигиенни и екологични изисквания.

Примерен вариант на нормативен текст:

Чл. 38, ал. 2 да се редактира така:

„(2) Изискванията по ал. 1 не се прилагат в случаите на обратно приемане на ИУЕЕО, НУБА и на празни депозитни опаковки на мястото на продажба на съответните продукти, както и за временното съхраняване на празни депозитни опаковки в точките за обратно приемане, когато то се извършва при условията и по реда на наредбата по чл. 13а, ал. 1. Изключението не се прилага за самостоятелни места и центрове за временно съхраняване, преброяване и сортиране на празни депозитни опаковки.“

Мотиви: Предложението ограничава изключението от чл. 38, ал. 1 само до случаите, в които обратното приемане и временното съхраняване се извършват в точките за обратно приемане. За самостоятелните места и центрове за временно съхраняване, преброяване и сортиране следва да се запази нормативен контрол, тъй като пълното им изключване от изискванията към площадките би създало предпоставки за нерегламентирано съхраняване, разпиляване и замърсяване на прилежащи обществени пространства.

Дори при възприемане, че празните депозитни опаковки до определен момент не се третират като отпадък, при тяхното разпиляване, изоставяне или нерегламентирано изхвърляне те фактически се превръщат в отпадък. В тези случаи именно общините ще бъдат първите, към които гражданите ще отправят сигнали за замърсяване, а при липса на ясно разписана отговорност съществува риск разходите за почистване и възстановяване да останат за тяхна сметка.

Примерен вариант на нормативен текст за нова алинея в чл. 38:

„нова ал. ... При разпиляване, нерегламентирано изхвърляне, замърсяване или увреждане на компоненти на околната среда вследствие на дейността на място или център за временно съхраняване, преброяване и сортиране на празни депозитни опаковки, разходите за почистване, възстановяване и обезвреждане са за сметка на лицето, което стопанисва съответното място или център, съответно на националния депозитен оператор, когато дейността се извършва за нуждите на националната депозитна система.“

Мотиви: Предложението въвежда изрична финансова отговорност в изпълнение на принципа „замърсителят плаща“. Така се предотвратява рискът разходите за отстраняване на последиците от разпиляване, замърсяване или увреждане на компоненти на околната среда да бъдат прехвърлени върху общините, без това да е част от техните задължения по функционирането на депозитната система и без да е предвидено финансово обезпечаване.

4. По § 21, в чл. 133, ал. 1, т. 7 при налагането на глоби на физически лица, се допълването се добавя - „обръща, нарушава целостта, естетическия вид и/или запалва съдове за събиране на отпадъци или машини за обратно приемане.“

Предлагаме глобата конкретно за повреждане на „машини за обратно приемане“ да бъде увеличена и да бъде съпоставима на стойността на увреденото имущество.  Предвидената глоба за физически лица в размер от 300 до 1000 лв. е несъразмерна, тъй като пазарните цени на машините за обратно приемане започват от 20,000 евро и стигат до над 100,000 евро. 

Мотиви: Предложената в редакция правилно разширява приложното поле на чл. 133, ал. 1, т. 7, като включва и машините за обратно приемане. Същевременно приравняването им към обикновените съдове за събиране на отпадъци не отчита съществената разлика в стойността, техническата сложност и значението им за функционирането на депозитната система.

Също така машините за обратно приемане са ключов елемент от системата и тяхното повреждане може да доведе не само до имуществена вреда, но и до прекъсване на услугата за гражданите, затруднения за търговците и допълнителни разходи за националния депозитен оператор. Поради това санкцията следва да бъде по-висока и съобразена с характера и стойността на увреденото съоръжение.

Предложението не изключва търсенето на имуществена отговорност по общия ред за причинените вреди, но осигурява по-адекватна административнонаказателна превенция при посегателства срещу елементи на националната депозитна система.

5. По § 23, в чл. 151, ал. 2, т. 10 се предвижда глоба в размер от 3000 до 10 000 лв. за кмета на общината, ако „не осигури местата за разполагане на точки за обратно приемане на депозитни опаковки“.

Необходимо е нормата да бъде променена, тъй като тя създава предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност отново на кметовете на общини при липса на достатъчна нормативна яснота относно обхвата и съдържанието на задължението за „осигуряване“ на места за обратно приемане, както и при липса на предвиден механизъм за финансово обезпечаване на свързаните с това дейности. Необходимо е размера на глобата да бъде определен в евро.

Предлагаме чл. 151, ал.2, т. 10 да придобие следната редакция:

„10. не организира дейностите по разделно събиране на масово разпространени отпадъци и/или не определи местата за разполагане на необходимите елементи на системите за разделно събиране и местата за предаване на масово разпространени отпадъци „или не осигури местата за разполагане на точки за обратно приемане на депозитни опаковки, когато това е предвидено в сключен договор с националният депозитен оператор и кмета.“

Мотиви: Санкционната разпоредба следва да бъде съобразена с начина, по който ще бъде уредено самото задължение на кмета по чл. 19, ал. 3 от ЗУО. Когато възможността за разполагане на точки за обратно приемане зависи от наличие на техническа и устройствена възможност, спазване на режима на общинската собственост и сключване на договор между страните, не е допустимо административнонаказателната отговорност да бъде формулирана като безусловна.

Поради това санкция за кмета може да се предвижда само при неизпълнение на конкретно, ясно определено и законосъобразно възникнало задължение, поето при условията на сключен договор с националния депозитен оператор. В противен случай се създава риск от санкциониране за неизпълнение на задължение, чието съдържание, обхват и финансово обезпечаване не са предварително уредени.

Предлаганата редакция осигурява съответствие между правомощията на кмета, договорните отношения с националния депозитен оператор и административнонаказателната отговорност, като не допуска ангажиране на отговорност при липса на техническа, устройствена, правна или договорна възможност за осигуряване на съответното място.

6. Технически грешки

6.1. В § 18, чл. 94а, ал. 1, думата „оправомощено“ да се замени с „упълномощено“.

6.2. В § 18, чл. 94б, ал. 6 да се коригира допусната техническа грешка, като препратката „… по ал. 6“ се замени с „….по ал. 5“

6.3. В § 18, чл. 94б, ал. 8, думата „упълномощено“ да се замени с „упълномощен“.

6.4. В § 18, чл. 94е, ал. 3 текстът „ след изтичане на срока по чл. 94б, ал. 7“ следва да се прецизира, тъй като в цитираната алинея не е разписан конкретен срок.

6.5. В § 18, чл. 94з, ал. 1 към текста „Всички решения на министъра…“ да се добави „или на упълномощените от него длъжностно лице“ с цел цялостна съгласуваност с разпоредбите по § 18.

6.6. В § 25, чл. 157 е допусната техническа грешка, защото в първата част на нормата е изписано „чл. 125, ал. 3“, а такава алинея не съществува. В края на нормата  е посочена само чл. 125. Да се прецени коя е коректната норма.

7. По § 35 относно включването на опаковките за многократна употреба от стъкло

Отчитаме като недостатък предложения подход по § 35 от Преходните и заключителните разпоредби, съгласно който до 30 юни 2029 г. националният депозитен оператор следва само да проведе проучване за евентуално интегриране на системата за обратно приемане на опаковки за многократна употреба от стъкло, а последващото им включване в националната депозитна система е оставено като възможност, а не като задължение.

Считаме, че този подход не създава достатъчна нормативна предвидимост и отлага решаването на съществен въпрос за управлението на отпадъците от опаковки. Опаковките за многократна употреба от стъкло имат важно значение за предотвратяване образуването на отпадъци, насърчаване на повторната употреба и намаляване на количествата отпадъци от опаковки, които постъпват в общинските системи.

Поради това НСОРБ предлага в закона да бъде определен ясен срок за задължително включване на тези опаковки в националната депозитна система, като проучването по § 35 служи за определяне на техническите, финансовите и организационните условия за интегрирането им, а не за преценка дали изобщо да бъдат включени.

8. По необходимостта от яснота относно взаимодействието между националната депозитна система и действащите системи за разделно събиране

Следва да се изясни как след стартиране на националната депозитна система ще функционират действащите системи за разделно събиране на отпадъци от опаковки по чл. 33 от ЗУО. Въвеждането на депозитната система ще промени количествата и видовете опаковки, които постъпват в съществуващите системи за разделно събиране. Това може да наложи последваща оценка на броя, вида, местоположението и честотата на обслужване на цветните контейнери, както и на договорните отношения между общините и организациите по оползотворяване.

НСОРБ счита, че паралелно с подготовката за стартиране на националната депозитна система следва да бъде изработен ясен преходен механизъм за взаимодействие между депозитната система, действащите системи по чл. 33 от ЗУО, общините и организациите по оползотворяване. Този механизъм следва да бъде разработен от Министерството на околната среда и водите с участието на заинтересованите страни и да даде яснота относно необходимите последващи промени в подзаконовата уредба, включително в Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки, общинските наредби по чл. 22 от ЗУО и действащите договори с организациите по оползотворяване  и др.

В обобщение, предложеният ЗИД на ЗУО е важна и необходима законодателна стъпка към изграждането на национална депозитна система, която има потенциал съществено да подобри управлението на отпадъците от опаковки в страната и да преодолее част от дългогодишните слабости на действащите модели за разделно събиране.

За да бъде този потенциал реализиран в пълна степен, е необходимо още на този етап да се осигури по-голяма нормативна, финансова и организационна яснота по въпросите, които са определящи за практическото функциониране на системата. Част от ключовите елементи са оставени за последващо уреждане с наредбата по чл. 13а, ал. 1 от ЗУО, поради което следва внимателно да се прецени кои от тях имат такова значение, че трябва да бъдат уредени на законово ниво. Това е необходимо, за да се гарантира предвидимост, стабилност и еднакво прилагане на системата на територията на цялата страна.

НСОРБ предлага този важен и очакван от общините законопроект да бъде прецизиран и допълнен в посочените по-горе насоки преди неговото внасяне за разглеждане в Народното събрание.

С уважение,