Становища

Относно: Становище на НСОРБ по проект на Решение на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 г. (Ваше писмо изх. № 91-00-290/24.06.2026 г.)

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ГЕОРГИЕВА,

Във връзка с изпратения за съгласуване проект на Решение на Министерския съвет за приемане на стандарти за делегираните от държавата дейности с натурални и стойностни показатели през 2026 г. ( https://www.minfin.bg/bg/legislation9/606 ), Националното сдружение на общините в Република България представя следното становище.

Отчитаме като положителна промяна, че в проекта са отразени част от необходимите увеличения, свързани с ръста на минималната работна заплата, политиката по доходите за персонала извън минимална работна заплата, актуализираните натурални показатели, увеличеният максимален осигурителен доход и промяната в модела на осигуряване на държавните служители от 1 август 2026 г.

Въпреки това направеният сравнителен анализ спрямо стандартите за 2025 г., показва, че редица предложения на НСОРБ не са отразени или са отразени частично. Едновременно с това, при част от дейностите номиналното увеличение не води до реално подобрение, тъй като покрива основно задължителни разходи за персонал и осигурителни вноски, докато средствата за издръжка, храна, материална база, транспорт и други постоянни разходи остават практически замразени. По данни на НСИ, годишната инфлация за май 2026 г. спрямо май 2025 г. е 6.9%, а от м. октомври 2025 г. до м. май 2026 г. е 4.4% или за някои делегирани от държавата дейности увеличението директно да покрие формирания недостиг на средства, а при други - то няма да е достатъчно.

Особено притеснително е, че при някои стандарти за 2026 г. е налице нулев или минимален ръст спрямо превалутираните в евро стойности от 2025 г., а при отделни стандарти стойността в евро е дори под превалутираната равностойност на стандарта от 2025 г.

Доколкото разчетените по Ваше ФО-2 средства за финансиране на делегираните от държавата дейности, в т.ч. за функция „Здравеопазване", които до сега се предоставят на общините ежемесечно още от 1 януари 2026 г. по реда на Закона за събиране на приходите и извършване на разходите до приемането на ЗДБРБ за 2026 г., евентуалното намаление на натуралните показатели, определени с проекта на ЗДБРБ за 2026 г., следва да се отрази пропорционално само върху оставащите до края на бюджетната година месеци, считано от приемането на закона, и не може да се прилага със задна дата спрямо вече предоставеното и разходвано финансиране за периода януари–юли 2026 г.

В тази връзка предлагаме проектът на решение и разчетите към него да бъдат преразгледани в следните направления:

1. Функция „Отбрана и сигурност“

1.1 Стандартът за делегираната от държавата дейност „Денонощни оперативни дежурни и изпълнители по поддръжка и по охрана на пунктове за управление“ да бъде преразгледан и увеличен допълнително, така че да осигурява реалното финансиране на дейността при 24-часов режим на работа. Предлагаме стандартът за 2026 г. да бъде увеличен от 11 809 евро на не по-малко от 14 200 евро на субсидирана численост, което представлява приблизително 20% увеличение спрямо предложения от МФ размер.

Тези дейности имат непрекъсваем характер и се изпълняват при денонощен режим, включително през нощта, в почивни и празнични дни. Поради това необходимият ресурс не може да се определя само на база минимална работна заплата. Освен основното възнаграждение следва да бъдат финансово обезпечени допълнителните възнаграждения за нощен труд, работа при сумирано изчисляване на работното време, работа през почивни и празнични дни, осигурителните вноски за сметка на работодателя, разходите по Закона за здравословни и безопасни условия на труд, както и минималната издръжка, необходима за поддържане на готовност и непрекъсваемост на дейността.

Получените от общините сигнали показват, че средствата по дейността отдавна не са достатъчни, въпреки че значителна част от заетите лица са на минимална работна заплата. Това означава, че проблемът не е само в размера на основното възнаграждение, а в недофинансирането на цялостната организация на денонощния режим.

Недостатъчното финансиране създава риск и затруднения при кадровото обезпечаване, текучество и компрометиране на готовността на общините за реакция при бедствия, аварии и извънредни ситуации. Дейността е част от системата за защита на населението и следва да бъде финансирана като критична публична функция, а не само като минимален разход за персонал.

1.2. Предлагаме да се преразгледат стандартите за доброволните формирования, тъй като при част от тях е налице нулев ръст или реално намаление след преизчисляване от лева в евро.

През 2025 г. година беше обсъждана и възможността за въвеждане на нов стандарт за поддържане на специализираната техника на доброволните формирования, осигурена от общините - горива и смазочни материали за общинските пожарни и други машини, застраховки, гуми и т.н. с цел тяхната готовност за реакция при кризисни ситуации.

При нарастваща честота и тежест на бедствията, пожари, екстремни метеорологични явления и извънредни ситуации, поддържането на доброволните формирования не може да се осигури при практически замразени стандарти.

Предлагаме тези стандарти да бъдат индексирани най-малко с размера на инфлацията и да се прецени възможност за допълнително увеличение при общини с повишен риск, голяма територия, отдалеченост или доказани потребности.

2. Функция „Образование“

Предлагаме да бъдат отразени следните предложения на НСОРБ:

2.1. Допълващият стандарт за материална база да бъде увеличен на 26 евро на дете/ученик и обхватът му да бъде разширен с децата от подготвителните групи.

Предложеният в проекта стандарт от 18 евро е практически замразен спрямо 2025 г. и не отчита реалното увеличение на разходите за поддръжка, ремонти, енергийна ефективност, оборудване и устойчивост на подобренията в сградния фонд. Особено важно е този стандарт да обхване и децата в задължителна предучилищна възраст, тъй като детските градини имат ключова роля за ранното детско развитие, обхвата и превенцията на отпадането.

2.2. Допълващият стандарт за поддръжка на автобуси за транспорт на деца и ученици да се предоставя и когато автобусите са собственост на общините.

Настоящият ред поставя общините и училищата в неравнопоставено положение единствено според собствеността върху автобуса, въпреки че разходите и публичната функция са идентични. Необходимо е стандартът да следва предназначението на автобуса - осигуряване на транспорт на деца и ученици, а не формалния критерий кой е собственик.

2.3. Стандартът за институция за детските градини да бъде завишен с 10 на сто за детски градини с повече от една сграда или втори адрес.

Поддържането на повече от една сграда води до допълнителни разходи за отопление, електроенергия, вода, поддръжка, хигиена, охрана и организация на дейността. Практиката за запазване на филиали в малки населени места е важна за достъпа до предучилищно образование, ограничаването на пътуванията на малки деца и подкрепата за семействата.

2.4. Да бъде въведена добавка за подпомагане храненето на 2- и 3-годишните деца в целодневни групи в детските градини.

Предлагаме добавката да бъде равна на норматива за подпомагане храненето на децата от подготвителните групи и учениците от I–IV клас. Това ще осигури по-равнопоставена държавна подкрепа за децата в ранна възраст и ще съответства на политиките за ранно детско развитие, здравословно хранене и повишаване на обхвата.

2.5. Да се преразгледат стандартите с нулев или минимален ръст, какъвто е нормативът за издръжката на дете в детска градина или училище. При наличие на инфлация и повишени цени на храни, горива, енергия, консумативи и услуги, запазването на тези стандарти на равнище, близко до 2025 г., представлява реално намаление на възможностите за предоставяне на качествена услуга.

3. Функция „Здравеопазване“

Предлагаме общият ресурс по функция „Здравеопазване“ да бъде увеличен до 228 млн. евро, като се гарантира поне запазване на достигнатото през 2025 г. равнище на финансиране за всяка община.

Предвиденият ресурс от 205,0 млн. евро представлява ръст от 7,69 на сто спрямо 2025 г., което е значително под необходимото увеличение за реално обезпечаване на дейностите. Предложението на НСОРБ е увеличението на средствата за медицинско обслужване в здравни кабинети, яслени групи към детските градини и детски ясли да бъде не по-малко от 20 на сто на годишна база.

Недостатъчният ръст е особено рисков поради кадровия дефицит в общинското здравеопазване, застаряването на медицинските специалисти, необходимостта от задържане и привличане на кадри, както и повишените изисквания към здравните кабинети в детските градини и училищата. Общините не могат да гарантират качествено детско и училищно здравеопазване без адекватен ресурс за възнаграждения, осигуровки, обучение, оборудване и издръжка.

Предлагаме също:

• стандартът за издръжка на дете в детска ясла да бъде увеличен с минимум 20 на сто, с оглед измененията в изискванията за здравословно хранене на децата от 0 до 3 години;
• да се предоставят ясни мотиви за всяко намаление на натурални показатели по функцията;
• да не се допуска намаление на средствата за нито една община, освен при доказано и трайно намаляване или отпадане на съответната дейност;
• да се предвиди целеви ресурс или национална програма за превенция на векторно предавани инфекции, включително за обработки срещу комари, обучения и координирани мерки в засегнатите райони.

По стойностните показатели за общините средствата по функция „Здравеопазване“ за 2025 г. са в размер на 190 393,9 хил. евро. В проекта на ЗДБРБ за 2026 г. са предвидени 205 036,4 хил. евро. Това представлява увеличение с 14 642,5 хил. евро, или 7,69 на сто. Посоченото увеличение е значително под необходимия ръст за реално обезпечаване на дейностите и под направеното от НСОРБ предложение за увеличение с не по-малко от 20 на сто.

Въпреки отчетения общ ръст, разпределението по общини показва, че увеличението не е равномерно и не гарантира адекватно обезпечаване на дейностите във всички общини. От извършеното сравнение се установява, че при 106 общини увеличението по функция „Здравеопазване“ е до 5 на сто включително или е налице намаление. От тях при 50 общини средствата са намалени спрямо 2025 г., а при 56 общини увеличението е до 5 на сто включително. Това означава, че при приблизително 40 на сто от общините предвиденият ресурс е намален или нараства в размер, който е значително под необходимия за покриване на реалното увеличение на разходите за персонал, осигурителни вноски, издръжка и обезпечаване на дейностите.

Този резултат е особено притеснителен, тъй като дейностите по функция „Здравеопазване“ са делегирани от държавата и общините са длъжни да ги изпълняват независимо от размера на предвидения трансфер. Минималното увеличение или намалението на средствата при значителен брой общини създава реален риск те да не могат да поддържат необходимия персонал, включително медицински специалисти, здравни медиатори и други заети в дейностите. Това ще затрудни както задържането на наличните кадри, така и привличането на млади специалисти, а при липса на персонал изпълнението на възложените дейности практически не може да бъде гарантирано.

В останалите стандарти е предвидено увеличение, но то не компенсира цялостно необходимостта от устойчиво финансиране. В същото време част от допълващите стандарти за превантивни дейности по Националната стратегия за борба с наркотиците практически не се увеличават, а при стандартите за психосоциална рехабилитация не се наблюдава реално увеличение. Това поставя въпроса дали предвидените средства са достатъчни за изпълнение на националните политики по превенция на зависимостите и за осигуряване на необходимия експертен капацитет на местно ниво.

Съществен проблем е, че при част от стандартите увеличението на стойността е съчетано с намаляване на натуралните показатели. Така при целодневната подготвителна група в училище натуралният показател намалява от 1 830 на 1 567 деца, или с 263 деца, което води до намаление на средствата с 33 516 евро. При полудневната подготвителна група в детска градина и училище натуралният показател намалява от 9 936 на 8 711 деца, или с 1 225 деца, което води до намаление на средствата с 25 985 евро. При медицинското обслужване на общини с над 40 деца в детски градини натуралният показател намалява с 312 деца, а при общини с над 300 ученици - с 365 ученици.

Не са представени ясни мотиви защо тези натурални показатели са намалени, въз основа на какви данни е направено това, към кой момент са отчетени данните и дали намалението отразява реално и трайно намаляване на обема на съответната дейност. При липса на такава обосновка не може да се приеме, че намалението на средствата е достатъчно мотивирано.

Намаляването на натуралните показатели не следва да се извършва механично, когато общината продължава да поддържа съответната структура, услуга или персонал. При дейностите по функция „Здравеопазване“ значителна част от разходите имат постоянен характер. Те са свързани с осигуряване на медицински специалисти, помощен персонал, осигуровки, условия на труд, организация на дейността и непрекъснатост на услугата. Тези разходи не намаляват автоматично при промяна на отчетен натурален показател.

Особено важно е да се отчете задълбочаващият се кадрови проблем в общинското здравеопазване. Общините срещат сериозни затруднения при осигуряването на медицински специалисти за детски ясли, здравни кабинети, детски кухни, здравна медиация и превантивни дейности. При недостатъчно увеличение на стандартите общините няма да могат да предложат устойчиви и конкурентни условия за труд, което ще затрудни както задържането на наличните кадри, така и привличането на млади медицински специалисти.

Недостатъчното финансиране поставя под риск изпълнението на националните политики в областта на детското и училищното здравеопазване и ранното детско развитие. Общините не могат да обезпечат качествено тези дейности при липса на необходимия персонал, а кадровият недостиг не може да бъде преодолян без адекватен ресурс за възнаграждения, осигуровки, условия на труд и издръжка.

Необходимо е да се отчете и очакваното ново договаряне на по-високи възнаграждения в сектор „Здравеопазване“, което изисква предварително планиране на необходимия ресурс в държавния бюджет. Ако стандартите не бъдат съобразени с реалните разходи за труд и с необходимостта от задържане и привличане на специалисти, общините ще бъдат поставени в невъзможност да изпълнят възложените им дейности без прехвърляне на финансовата тежест върху собствените си бюджети.

Считаме, че не следва да се допуска намаление на средствата по функция „Здравеопазване“ за нито една община, освен при ясно доказано, мотивирано и трайно намаляване или отпадане на съответната дейност. Само счетоводно или статистическо намаляване на натурален показател, без връзка с реалния обем на предоставяната услуга, не може да бъде достатъчно основание за намаляване на финансирането.

4. Функция „Социално осигуряване, подпомагане и грижи“

Оценяваме положително предвидения ръст на стандартите за социални услуги, но считаме, че механичното прилагане на почти еднакъв процент на увеличение за всички услуги не отчита реалната структура на разходите и различната тежест и интензитет на отделните видове дейности, извършвани в тях.

В тази връзка предлагаме:

4.1. Да се приложи диференциран подход при увеличението на стандартите.

По-висок ръст следва да получат резидентните услуги, центровете за настаняване от семеен тип, кризисните центрове, домовете за пълнолетни лица с увреждания и домовете за стари хора, тъй като тези услуги осигуряват 24-часова грижа, имат по-висок дял на разходите за персонал и по-голяма организационна натовареност.

4.2. Да бъде увеличен натуралният показател и ресурсът за услугата „Асистентска подкрепа“.

Предложението на НСОРБ за почти двойно увеличаване на бройките по услугата не е отразено. Асистентската подкрепа е сред най-ефективните и финансово поносими бюджетни социални услуги. Разширяването ѝ може да намали натиска върху механизма лична помощ, да подкрепи хората в домашна среда и да ограничи необходимостта от по-скъпи резидентни форми на грижа.

5. Функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“

В проекта е налице положителна стъпка с разширяване на обхвата на дейностите в културата. Въпреки това стандартите по приложение № 4 продължават да третират основно общинските културни институти с регионален характер и не осигуряват равнопоставено финансиране за общинските музеи, галерии и други културни институти с местен характер. Считаме, че със средствата от държавния бюджет следва да се гарантира балансирана подкрепа за цялата национална и местна културна инфраструктура.

Необходимо е и да бъдат представени допълнителни мотиви относно различния процентен ръст на стандартите за читалищата (+12.4%) спрямо стандартите за останалите културни институти, финансирани чрез бюджетите на общините (+4.9%-5.7%). Тази разлика създава усещане за неравнопоставеност между отделните културни дейности, още повече че читалищата не са бюджетни организации, докато общинските музеи, художествени галерии, библиотеки и регионални културни институти са част от публичната културна инфраструктура, поддържана и администрирана от общините. Те имат постоянни разходи за персонал, фондове, сграден фонд, експозиции, образователни дейности, съхранение на културни ценности, енергия, охрана, поддръжка и изпълнение на нормативни изисквания.

Не оспорваме необходимостта от увеличение на средствата за тези институции с важна обществена и културна функция, особено в малките населени места, но е необходимо в мотивите на проекта на РМС да бъде дадена по-голяма яснота въз основа на какви обективни критерии е определена тази диференциация.

До представяне на такава обосновка предлагаме стандартите за общинските културни институти с регионален характер - музеи, художествени галерии, библиотеки и регионални центрове за съвременни изкуства - да бъдат допълнително увеличени, така че да не се допуска необосновано по-нисък ръст и да не се допуска загуба на кадри, поради изключително ниските възнаграждения в тях.

Също така предлагаме:

5.1. Да се разработи специален стандарт за държавно финансиране и на общинските музеи, галерии и други културни институти.

Необходимо е стандартите да бъдат приведени в съответствие с разширения обхват на приложение № 1 и с предлаганите промени в законодателството в областта на културното наследство. Общинските културни институти изпълняват публични функции по опазване на културното наследство, образование, туризъм, местна идентичност и достъп до култура, които следва да бъдат подкрепени от държавния бюджет. В тази връзка с предходния вариант на законопроект за държавния бюджет за 2026 г. бяха предвидени конкретни разпоредби и ресурс за 49 общински музеи и галерии. 

5.2. Да се въведе стандарт-добавка, обвързан с допълнителни натурални показатели.

Като допълващи критерии могат да се използват брой посещения, брой фондови единици, площ, обществена значимост, образователна дейност, събития и други показатели, наблюдавани от НСИ или от Министерството на културата. Така ще се създаде по-справедлив и стимулиращ модел, който отчита не само субсидираната численост, но и реалната дейност и резултатите на културните институти.

5.3. Да се запази и надгради проектният модел за финансиране на ключови приоритети в културата.

Предлагаме в централния бюджет за 2026 г. да се предвиди увеличен ресурс по програми, администрирани от Министерството на културата, с възможност за участие на общинските културни институти и читалищата.

6. Функция „Икономически дейности и услуги“ - липсващ стандарт за безопасност на движението

В проекта на РМС липсва нов стандарт за обезпечаване на възложените на общините отговорности по управление на безопасността на движението по пътищата, предложен от НСОРБ и ДАБДП и разчетен в предходните варианти на проект на ЗДБРБ за 2026 г.

Дейностите по безопасност на движението са приоритет на Министерския съвет и изискват експертен капацитет, текуща координация, анализ на риска, поддържане на информация, подготовка на мерки и взаимодействие с държавните институции. Без осигурен стандарт тези задължения ще останат необезпечени и ще бъдат прехвърлени необосновано за покриване от собствените приходи на общините.

Въз основа на гореизложеното, подкрепяме приемането на стандартите като необходима предпоставка за законосъобразното финансиране на делегираните от държавата дейности през 2026 г., но настояваме проектът да бъде допълнен и коригиран преди внасянето му за разглеждане от Министерския съвет с направените предложения, целящи реално финансово обезпечаване на възложените от държавата дейности.

Паралелно с това, настояваме преди окончателното приемане на стандартите да бъде извършена проверка на натуралните показатели по общини, особено там, където има намаление или минимален ръст на средствата. Намаление на финансирането следва да се допуска само при ясно доказано и трайно намаляване или отпадане на съответната дейност, а не въз основа на формални или еднократни статистически промени.

Общините не могат да бъдат поставяни в ситуация да изпълняват държавни функции чрез дофинансиране от собствени приходи, особено при нарастващ натиск върху местните бюджети и при очакванията за строга фискална консолидация.