Становища

Относно: Повторно съгласуване на проект на Решение на Министерския съвет за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за водите, на Ваш изх. № 03-00-307-24/31.03.2026 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ДЕНЕВА,

Във връзка с повторно съгласуване на проект на ЗИД на Закон за водите (ЗВ),  представяме на Вашето внимание становището на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), което е разработено на база предложенията на общините след проведено писмено проучване.

1. 1. По § 11 за създаване на нова т. 5 в чл.191, ал.1, свързана с разширяване на отговорностите на кмета по контрола – предлагаме текстът да бъде допълнен, като по- ясно се разпише по какъв начин кметовете на общини ще осъществяват контрола по „изпълнението на условията и задълженията в издадените разрешителни за водовземане и/или ползване на води и водни обекти – публична общинска собственост, както и състоянието и правилната експлоатация на водовземните съоръжения, съоръженията за използване на водите и съоръженията за измерване на водните количества“.

Мотиви: Към момента липсва нормативно определен механизъм за упражняване на този контрол. Това създава сериозен риск от правна и организационна неяснота. Също така, следва допълнително да бъде регламентиран и редът на взаимодействие между кметовете и съответните Басейнови дирекции, които към момента осъществяват контролните функции по реда на чл. 188 от Закона за водите. Необходимо е ясно разграничаване на компетенциите между двете страни, определяне на процедурите за координация и обмен на информация, както и на механизми за последващи действия при установяване на нарушения.

Изразяваме също основателни притеснения относно липсата на достатъчно квалифицирани специалисти в областта на управлението на водите в общинските администрации. Поемането на контролни функции без осигурени човешки и технически ресурси би довело до формално изпълнение на задълженията, без реално постигане на целите на закона.

Предлагаме разпоредбата да бъде допълнена с текст, който ясно да регламентира механизма на осъществяване на контролната дейност от страна на общините, реда за координация с Басейновите дирекции, както и възможности за предоставяне на техническа помощ, обучение и ресурсна подкрепа.

2. По § 15 от ПЗР за допълнение на § 133 от ПЗР на ЗИД на ЗВ (ДВ, бр. 61/2010 г.) - изцяло подкрепя предложението за възможност за удължаване на срока за безвъзмездно предоставяне на минерални води на общините до 25 години. Подкрепата ни се основава на аргументите изложени в мотивите към законопроекта, свързани с необходимостта от дългосрочна предвидимост и устойчиво управление на ресурсите от минерални води от страна на местната власт.
3. С оглед ситуация в страната свързана с липсата на достатъчно вода в много населени места, предлагаме следните три нови изменения в закона:

3.1. В чл. 151 ал. 2, т. 2, буква „е“, да придобие следната редакция:

„е) Издава разрешителни за водовземане и/или ползване в предвидените в този закон случаи, както и режимни графици за водовземане от комплексните и значими язовири, определени с приложение № 1, след изрично писмено предложение на кметовете на общини, населението на които се ползва от водата в тези язовири за питейно-битово водоснабдяване, дадено в срок от една седмица, преди изтичането на календарния месец.“

3.2. В чл. 151 ал. 2, т. 2 буква „ж“ е отменена, поради което на мястото на отменената разпоредба, предлагаме следния текст:

„ж) В случай на липса на предложение от кметовете на общини в посочения в буква „е“ срок, се приема, че кметът на общината е съгласен с графика, изготвен от Министерство на околната среда и водите. При утвърждаване на месечния график за използване на водите на комплексните и значими язовири, Министърът на околната среда и водите е длъжен да се съобрази с предложението на кметовете на общини.“

3.3. В чл. 53 ал. 1 да придобие следната редакция:

„(1) Начинът на използването на водите на комплексните и значими язовири по приложение № 1 се определя з годишен и месечни режимни графици, които се утвърждават от министъра на околната среда и водите и са неразделна част от разрешителното за водовземане, при спазване на процедурата, предвидена в разпоредбата на чл. 151 ал. 2, точка 2, буква „е“ и  „ж“.

Съответно след приемане на законовите промени, следва да бъде променена и Наредбата за ползването на повърхностните води

Мотиви: Поради климатичните промени, температурите се повишават и това води до намаляване на водата във водоизточниците и недостиг на вода за питейно-битови нужди. Близо 100 общини в България са с населени места, в които има режим на водоподаването. В някои части от България, достигането до населението на редовно водоподаване е значително затруднено. Съгласно разпоредбите на чл. 53 от Закона за водите въз връзка с чл. 151 ал. 2 точка 2 буква „е“ от същия закон, Министърът на околната среда и водите, издава разрешителни за водовземане и/или ползване на предвидените в този закон случаи, както и режимни графици за водовземане от комплексните и значими язовири, определени в приложение № 1. Комплексните и значими язовири, определени в Приложение № 1 към Закона за водите са 52 броя. Те водоснабдяват голяма част от населените места в общините в България. Кризата с водата в Плевен показа, че хората не протестират пред Министерство на околната среда и водите, които издават режимните графици за водовземане, а протестират пред общините. Водата е основно благо и всеки един човек има човешкото право да се ползва от нея. За населението на общините, най- близко до тях са представителите на местната власт и затова, когато се случат извънредни обстоятелства, каквото е липсата на вода за питейно — битови нужди, те се обръщат първо към кметовете на общини. Считаме, че гласът на кметовете трябва да бъде чут и при определяне на количествата вода, които следва да бъдат използвани за питейно-битови нужди, за напояване, за поддържане на водния отток и за преработка от ВЕЦ-овете, становище трябва да изразят и кметовете на общини, населението на които се ползва от това основно човешко благо.

Надяваме се тези наши предложения да бъдат взети под внимание при окончателното приемане на закона.