Становища

Относно: Предложения на НСОРБ за стандарти за финансиране на делегираните от държавата дейности чрез общинските бюджети за 2025 г. във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“.

УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН КРЪСТЕВ,

На основание чл. 71 от Закона за публичните финанси, т. 2.1.4 от РМС № 71/01.02.2024 г. за бюджетната процедура за 2025 г. и указание БЮ № 1/19.02.2024 г. на министъра на финансите, приложено Ви изпращаме предложенията на Националното сдружение на общините в Република България за промени в стандартите и стойностните показатели на делегираните от държавата дейности във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“, група „Култура“ за 2025 г., съгласно Решение на УС на НСОРБ от 28.02.2024 г.

Най- общо, предложението ни за увеличение на средствата за делегираните от държавата дейности в група „Култура“ през 2025 г. включва:

1. Осигуряване на ръст, спрямо достигнатите нива съгласно ЗДБРБ за 2024 г. с 58 млн. лв. (26%). В предложението ни е отразен положителния ефект на осигурените през настоящата 2024 г. допълнителни средства за увеличение на стандартите за делегираните от държавата дейности, с което се осигури достигане на среден ръст от 18,2% за културните институти. Практически, предлаганото от нас средно увеличение на стандартите за делегираните от държавата дейности е с 15% спрямо фактически достигнатите нива на стойностните показатели през настоящата година, с което да се гарантира реализирането както на националната политика по доходите, така и идеята за промяна в модела на финансиране на културните институти с фокус върху резултатите от тяхната дейности.

2. Запазване и надграждане на проектния модел на финансиране за ключови приоритети в сферата на културата, като в централния бюджет за 2025 г. бъде увеличен ресурса по програми, администрирани от Министерство на културата с 24 млн. лв. (2% спрямо общия ресурс за 2024 по чл. 1, ал. 5 от ЗДБРБ за 2024 г.)

Приложение: съгласно текста

Като си запазваме правото да внасяме допълнения във връзка с настъпили промени в социално-икономическите условия и изменения в нормативната уредба, разчитаме че нашите предложения ще бъдат взети предвид при подготовката на предложения за РМС за стандартите за 2025 г. и н Средносрочната бюджетна прогноза за периода 2025-2027 г.

Приложение №1

Предложения на НСОРБ за размерите на стандартите и стойностните показатели на делегираните от държавата дейности във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ за 2025 г.

Финансиране на културни институти и организации

НСОРБ приветства предприетите от Министерството на културата стъпки към цялостно преразглеждане на начина на определяне на стандартите за делегираните от държавата дейности във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ за 2024 г. и по-конкретно за подобряване на механизма за финансиране и / или разработване на нов модел за финансиране на музеи, художествени галерии и библиотеки с регионален характер и читалища и ще участва активно в работата на двете подгрупи. Съгласно писмо изх.№ 04-06-37/23.02.2024 г. на министъра на културата, една от задачите на сформиращата се работна група ще бъде и разработване на конкретни критерии, на база на които да бъдат предоставяни средствата за осигуряване дейността на културните институти в бъдеще с ясно дефинирани цели, гарантиращи постигане на по-високи резултати.

• Ясно дефиниране на целите и обществените задачи на конкретните групи културни институти.
• Точни разчети за необходимите средства за възнаграждения, издръжка, научна и изследователска дейност и др., които да бъдат заложени в параметрите на стандартите.
• Прозрачни и постижими критерии за отчетност на дейността на културните институти.
• Правила за определяне на параметрите, включени в обхвата на стандартите за държавно делегирани дейности.
• Прозрачен механизъм за достъп до финансиране със средства от държавния бюджет на културни институти, които отговарят на нормативно регламентирани изисквания.
• Ясно и точно регламентиране на дофинансирането на културните институти, осъществявано със средства от общинските бюджети съгласно ЗЗРК.

Споделяме убеждението, че средствата по стандартите за делегирани от държавата дейности следва да бъдат реалистични и да позволяват изпълнението на възложените функции. Паралелно с това подкрепяме визията, заложена в ЗДБРБ за 2024 г., за създаване на постоянно действащ механизъм, който да позволява устойчиво развитие на дейността на културните институти, ориентирано към постигане на конкретни обществено значими цели.

Предложенията за увеличение на стандартите за делегираните от държавата дейности в системата на културата са разработени въз основа на следните допускания, част от които са съобразени и с АСБП за периода 2024-2026 г. и допусканията на МФ:

• Съгласно чл. 244, ал. 2 от КТ, минималната работна заплата за страната за следващата календарна година се определя до 1 септември на текущата година в размер на 50 на сто от средната брутна работна заплата за период от 12 месеца, който включва последните две тримесечия на предходната година и първите две тримесечия на текущата година. Наясно сме с разчетните показатели, но данните на НСИ показват тенденция за ускорено нарастване на средната работна заплата за страната, което определя и нашите очаквания за прогнозен ръст на МРЗ за 2025 г., спрямо 2024 г. с поне 14%. В тази връзка предлагаме да бъде направено изследване на неравенствата във възнагражденията на териториално и на секторно равнище, като предложенията по Бюджет 2025 г. се базират на ясна стратегия за запазване и развитие на капацитета на културните институти. В този смисъл е възможно стандартите да имат твърд компонент за увеличение на възнагражденията на заетите в културни институти, чиито ръст зависи от националната политика по доходите.
• Част от предложеното увеличение ще осигури необходимите средства за издръжка на културните институти, вкл. и в резултат на заложена средногодишна инфлация в размер на 2,8% през 2025 г. С оглед на това, че за разлика от детските градини, училищата и читалищата, за които беше предвиден механизъм да заплащат цените за ползваната електроенергия на база цена за битови нужди, то за културните институти не е предвидена подобна преференция. Това означава, че те ще продължат да заплащат пълния размер на разходите за издръжка през следващите години по изцяло пазарни цени.
• По отношение финансирането на дейността на културните институти, предлагаме считано от 2025 г. да бъде въведен гъвкав компонент, който да се определя на базата на нови натурални показатели, отчитащи дейността и резултатите от работата на културните институти, като например: брой посещения, брой фондови единици и други подобни показатели, наблюдавани от НСИ. Тези нови стандарти могат да се предоставят като надбавка над съществуващите и добре познати стандарти, предоставяни за субсидирана бройка.

На тези основания, НСОРБ предлага размерите на стандартите и стойностните показатели на делегираните от държавата дейности във функция „Култура, спорт, почивни дейности и религиозно дело“ за 2025 г. на този етап да бъдат увеличени с 15%, спрямо достигнатите реални размери за 2024 г.(вкл. и допълнителните средства).

Допълнителни фактори, оказващи влияние върху планирането на ресурсите:

1. Включване на музеи, художествени галерии и библиотеки, финансирани от бюджетите на общините в обхвата на делегираните от държавата дейности

През 2022 г. с ПМС № 351/28.10.2022 г. бяха одобрени допълнителни трансфери от държавния бюджет, към показателите за субсидирана численост в музеите и галериите за 50 общински музея/галерии.

Считаме за уместно да бъдат дефинирани ясни и прозрачни критерии, на които трябва да отговарят културните институти, попадащи в обхвата на финансиране чрез стандарти за делегирани от държавата дейности.

Също така трябва да бъде ясно регламентиран и статута на Националния регистър на културните институти и включените в него институции.

Следва да бъде направен преглед и оценка на съответствието на вписаните културни институти и на тази база да бъде актуализиран списъка на определени културни институти, получаващи финансиране чрез стандартите за делегирани от държавата дейности.

Предложеният подход ще даде възможност за равнопоставеност при финансирането на културните институти, изпълняващи едни и същи функции.

Общинските културни институти се различават от държавните и регионалните само по подчинеността си, но не и като правила и изисквания за осъществяване на дейността си.

2. Разработване и въвеждане на допълващ стандарт за открити площи на регионалните музеи, които управляват археологически и архитектурни резервати – 33 института биха могли да бъдат финансирани по този ред.

3. Намиране на трайно решение за подкрепа от държавата на културни организации /класическите и духови оркестри, хорове и професионални фолклорни ансамбли/, които са изцяло на издръжка на общините.

НСОРБ изразява готовност да съдейства оптимално, като събере необходимата информация от общините за посочените културни организации, финансирани изцяло от общините, по определени измерими параметри, която да даде възможност за разработване на критерии и изисквания към статута и дейността на тези структури.

4. Въвеждане на система за допълнително финансиране на културните институти за развитие на дейност и за обновяване на материалната база, в това число за дигитализация и повишаване на компетенциите на кадрите.

НСОРБ подкрепя усилията на Министерството на културата и Министерството на финансите в тази насока.

Позволяваме си да обърнем внимание, че съгласно Закона за закрила и развитие на културата при съставянето на общинските бюджети за съответната година размерът на субсидията за всеки от общинските културни институти не може да бъде по-нисък от този през предходната година, независимо от реализираните приходи от дейността им, извършените дейности и др. В същото време липсват нормативни възможности общините да осъществяват контрол и да влияят при планирането на дейностите на културните институти и изобщо да изискват да бъде развивана някаква конкретна дейност в полза на местната общност и в синхрон с приоритетите на общината. При липса на Национална стратегия за развитие на културата, гаранции за защита на обществения интерес в дейността на културните институти трябва да бъде заложена нормативно.

5. Планиране на средства за творческа мобилност в рамките на страната по линия на национални програми или чрез Национален фонд „Култура“, достъпни за общини.

Значителните инвестиции в културна инфраструктура, извършвани от общините по различни европейски програми през последните години, създават добри възможности за междуобщинско сътрудничество. Липсата на възможности за финансиране на мобилност за творчески колективи и културни организации обаче, ограничава използването на този потенциал за разширяване на периметъра на работа на действащите и утвърдени културни институти – театри, куклени театри, оркестри, танцови формации.

Финансиране на читалищата

НСОРБ поддържа изразяваната в писмо до министъра на културата изх. № 1550/15.09.2023 г. позиция за необходимостта от сериозно преразглеждане на начина за финансиране на читалищата. Законът за народните читалища (ЗНЧ) е претърпял досега 15 изменения и допълнения и нито едно от тях не е променило съществено механизма на взаимоотношения между нивата на управление. Държавата и общините не само нямат ясно разписани механизми за интегриране дейността на читалищата в общата културна политика, но не разполагат и с почти никакви лостове за контрол, включително и по отношение на предоставяните субсидии.

Считаме, че промените в ЗНЧ трябва да бъдат условие за преразглеждане на размерите по действащите стандарти, в частта за читалища.

Разпределянето на субсидията по досега действащия ред се осъществява от общините, но няма ясни критерии и изисквания, определени от държавата за дейността на читалищата.

На практика министерството финансира, общинският съвет предоставя сграда, общината ремонтира, но нито една от тези три страни няма контрол за ефективността и отчетността на предоставените ресурси.

По-голямата част от читалищните сгради са общинска собственост и общините продължават да инвестират средства в тяхната поддръжка и обновяване. Управлението на сградния фонд се осъществява от читалищните настоятелства в не малко случаи в противоречие със Закона за общинската собственост.

Считаме, че при обсъждане на предвидената в Програмата на правителството Национална програма за обновяване на сградния фонд и сценична механизация и техническо оборудване на читалища и възвръщането на ролята им като уникални средища за културни, образователни и други мероприятия, следва да бъде дадена възможност за кандидатстване на общините и да бъде предвидена обвързаност с реалната дейност и обществена роля на съответното читалище.

Като структури, ползващи обществен финансов ресурс, читалищата следва да спазват и правилата за отчитане и прозрачност, валидни за публичните структури.