Становища

Относно: Предложения на НСОРБ за промени в Закона за местните данъци и такси във връзка с Бюджет 2026 г.

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПЕТКОВА,

В изпълнение на решения на Управителния съвет на НСОРБ и в резултат на договореностите по време на проведените консултации по чл. 77 от ЗПФ на 28.10.2025 г. в МФ, Ви представяме консолидиран пакет от предложения на НСОРБ за промени в данъчните закони за 2026 г. Те включват вече изпратените до Вас с наше писмо изх. № изх.№ И-980/04.06.2025. конкретни предложения за промени в ЗМДТ, допълнени съгласно Решение на УС на НСОРБ от 19.09.2025 г. и са както следва:

1. Предлагаме разширяване на диапазона на данъка при възмездно придобиване на имущество, чрез изменение на чл. 47, ал. 2, където думите „от 0,1 до 3 на сто“ да се заменят с „от 1 до 7 на сто“, като преценката и решенията за конкретния размер на данъка в рамките на законово допустимите диапазони е на отделните общински съвети.

Мотиви: Увеличаването на максималния размер на диапазона на данъка отразява пазарната динамиката при стойностите на имотите и другите активи, и помага на общините да компенсират финансовия си недостиг, като поддържат балансирани бюджети. През 2025 г. близо 93% от общините прилагат ставка за този данък над осреднения размер на минимално- и максимално допустимия размер, като 61% са на максималната граница от 3%. Данните са от Анализа на НСОРБ за размера на ставките на местните данъци и такси за 2025 г. Тези резултати потвърждават, че потенциалът на сегашните минимални и максимални размери на данъчните ставки е изчерпан, като бъдещото им разширяване ще осигури условия за възстановяване на маневреността при висока пазарна динамика и не изисква ресурс от централния бюджет.

2. Предлагаме промяна на горната граница на туристическия данък, чрез изменение на чл. 61с, ал. 1, където числото „3,00“ да се замени с „5,00“, като преценката и решенията за конкретния размер на данъка в рамките на законово допустимите диапазони е на отделните общински съвети.

Мотиви: Предложението създава правна възможност за определяне на по-висок данък върху нощувките според категорията на местата за настаняване, което е обществено обосновано с оглед на разликите в качеството на услугите, цените и клиентската база на хотелите с различни категории. Местата за настаняване с най-високата категория обикновено обслужват по-платежоспособни клиенти и генерират по-големи приходи, което обосновава необходимостта от определяне по-висок таван на данъка за тези обекти. В същото време, създаването на по-широк диапазон за ставките на туристическия данък, в рамките на който общинските съвети могат да определят конкретните размери ще позволи адекватно включване на потребителите на услугите на туристическия сектор в разходите за поддържане местна туристическа инфраструктура, екология и услуги, без да се затруднява конкурентоспособността на туризма. Предложението може да бъде обосновано допълнително и с отчетено през 2025 г. по-осезаемо активизиране на общините, тъй като 18% от тях са приели решения за увеличаване на ставките на този данък.

3. Предлагаме да бъдат предвидени разпоредби, съгласно които да се актуализира методиката за определяне на данъчните оценки на недвижимите имоти, с цел преодоляване на установените дисбаланси между данъчната оценка и реалните социално-икономически условия. Ползваме възможността да припомним, че конкретни предложения НСОРБ е представяло в Министерство на финансите, като последното писмо с предложения за конкретни разпоредби е предоставено с наше писмо изх. № И-1868/25.10.24 г. Най-общо промените в методиката за определяне на данъчната оценка като основа за облагане са:

• актуализиране на базисната данъчна стойност, преглед и корекция на коефициентите за местоположение и отпадане на остарелите коефициенти, влияещи върху размера на данъчната оценка;
• въвеждане на регулярна индексация по прозрачна формула, въз основа на официалните отчетни данни от сделките с недвижими имоти и на НСИ;
• съгласуваност на промените и с въвеждането на еврото, като съответните стойности се преизчислят и актуализират, за да се избегне отпадането от облагане на значителна част от сделките със земеделска земя, поради липсата на възможност за изчисляване на данъчна оценка.

4. Предлагаме въвеждане на специални разпоредби за плавен и социално поносим преход към новите основи за определяне на таксата за битови отпадъци (чл. 66–67 ЗМДТ) и поетапно изпълнение в периода 2027–2029 г. на следните мерки:

4.1. Разработване и приемане през 2026 г. на специален Национален план от Министерския съвет, съдържащ мерките и действията на ангажираните в процеса на управление на отпадъците институции – МОСВ, МФ, МРРБ, НСОРБ и общините.

4.2.Разрешаване на задължително пилотно въвеждане в този период на новите основи минимум в едно населено място, отделна зона, селищно образувание, за различните категории задължени лица или за отделните услуги по чл. 62. При неизпълнение на това изискване ограничаване на достъпа на съответните общини до ресурса от отчисленията по ЗУО и по национално и европейско финансиране на инфраструктура и услуги по управление на отпадъците за времето до предприемане на съответното решение.

4.3.Въвеждане на изискване за представяне на годишен отчет към МФ.

4.4.Определяне временни правила за 2026 г. и следващите с цел гарантиране на ликвидността и безрисков преход.

4.5.Продължаване на възможността отчисленията по чл. 64, ал. 1 от ЗУО да се ползват текущо от общините с вътрешни компенсирани промени (вкл. и за почистване на нерегламентирани сметища).

4.6.Подобряване на администрирането и достъпа до данни, вкл. и въвеждане на нормативно задължение на доставчиците на обществени услуги да предоставят безплатно и по електронен път необходимите данни за целите на ЗМДТ (особено за ТБО).

4.7.Удължаване на ключови срокове до 2029 г. и предвиждане на специални правила за 2029 г. с цел гарантиране събираемостта на приходите при липса на решения на отделни общински съвети.

Предлагаме управляем, поетапен преход към справедливо определяне на ТБО, подкрепен с национален план, отчетност към МФ, технологични решения и реални стимули, за да може принципът „замърсителят плаща“ да работи и се прилага ефективно за хората, предприятията, общините и държавата. Пълният текст на предлаганите промени е представен в Приложение № 1.

В подкрепа на горепосочените предложения, в Приложение № 2 Ви предоставяме и наш експертен анализ на въздействието на предлаганите промени.

Като разчитам на нашето сътрудничество и ефективно взаимодействие за осъвременяване на законодателството в областта на местните данъци и такси,

С уважение,

Даниел Панов

Председател на УС на НСОРБ

кмет на община Велико Търново

Приложение № 1

ПРЕДЛОЖЕНИЯ НА НСОРБ ЗА ПРАКТИЧЕСКО ПРИЛАГАНЕ НА ПРИНЦИПА "ЗАМЪРСИТЕЛЯТ ПЛАЩА" В ТАКСА БИТОВИ ОТПАДЪЦИ

 

I.Обобщени предложения:

С цел осигуряване на ефективно и устойчиво прилагане на принципа „замърсителят плаща“ при определянето на Такса „битови отпадъци“, се предлага поетапен подход, който гарантира административна и техническа готовност на общините. Предложенията очертават ключовите етапи за практическо въвеждане на новия модел, както и ангажиментите на държавата и общините в този процес.

1. През 2026 г. ще бъде реализирана финалната подготвителна фаза за въвеждане на новия модел за Такса „битови отпадъци“, включително изготвяне на Национален план за прилагане на принципа „замърсителят плаща“ и разработване на механизми за прилагане на количествения подход при формиране на таксата.
2. За периода 01.01.2027–31.12.2028 г. се предвижда постепенно и задължително прилагане на новия модел в най-малко едно населено място, зона или категория задължени лица във всяка една община. Изпълнението ще се отчита ежегодно пред Министерството на финансите, като за общините, които не осигурят въвеждане, ще бъдат предвидени финансови санкции.

II. Конкретни предложения за промени на Закона за местните данъци и такси чрез Закона за държавния бюджет на Р България за 2027 г.

ЗАКОН

за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси

1. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 101 от 2013 г.; изм., бр. 105 от 2014 г., бр. 95 от 2015 г., бр. 97 от 2016 г., бр. 88 от 2017 г., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г., и бр. 81 от 2024 г.) в заключителните разпоредби в § 13, ал. 1 думите „31 декември 2025 г.“ се заменят с „31 декември 2028 г.“.

2. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 88 от 2017 г.; изм., бр. 98 от 2018 г., бр. 14 от 2021 г. и бр. 81 от 2024 г.) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

1. В § 16 ал. 1 и 2 се изменят така:

„(1) Срокът за одобряване на план-сметка за 2029 г. за всяка от услугите по чл. 62 е до 31 януари 2029 г.

(2) За 2029 г. чл. 68, ал. 2 не се прилага.

(3) За 2029 г., когато общинският съвет не е определил основите по чл. 67, ал. 8 и/или не е взел решение, с което се определя размерът на таксата за битови отпадъци и/или наредбата по чл. 9 не е влязла в сила, от всяко лице по чл. 64 се събира такса в размер на абсолютната стойност за предходната година.“

3. В § 21 думите „1 януари 2026 г.“ се заменят с „1 януари 2029 г.“

§ 4 В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., бр. 88 от 2017 г.) в заключителните разпоредби в § 21, думите „§ 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1“ се заличават и се създава ново изречение – „§ 5 относно чл. 66, ал. 3, т. 1 влиза в сила от юни 2028 г.“

§ 5. В Закона за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 81 от 2024 г.) в преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:

В § 3 се създават нови ал. 4-6

(4) Месечните отчисления за 2026 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците може да се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Средствата могат да бъдат използвани и за почистване на нерегламентирано изхвърлени отпадъци.

(5) Дължимите месечни отчисления за 2026 г. чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците се внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година.

Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2025 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2026 г.

(6) Не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни отчисления за 2026 г. по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците.

 

Нови Преходни и заключителните разпоредби

§ 6. (1) Считано от 1 януари 2027 г. до 31 декември 2028 г. общинският съвет може да приеме различни основи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци за отделни населени места, за отделни зони в тях, за селищни образувания, за различни категории задължени лица и за отделни услуги.

(2) Считано от 1 януари 2027 г. общинският съвет определя в най-малко едно населено място и/или зона и/или селищно образувание и/или за различни категории задължени лица и/или за отделни услуги по чл. 62 следните основи за определяне на размера на таксата за битови отпадъци:

1. за услугата по сметосъбиране и сметоизвозване:

а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;

б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране;

в) брой ползватели на услугата в имота;

2. за услугата по обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци:

а) индивидуално определено количество битови отпадъци за имота, включително чрез торби с определена вместимост и товароносимост;

б) количество битови отпадъци за имота, определено съобразно броя и вместимостта на необходимите съдове за събиране на битовите отпадъци и честотата за тяхното транспортиране;

в) брой ползватели на услугата в имота;

3. за услугата по поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване:

а) брой ползватели на услугата в имота;

б) разгъната застроена и/или незастроена площ на недвижимия имот.

(3) Общините представят ежегодно в Министерството на финансите отчет за изпълнението на задълженията по този параграф, по ред и условия определени с указание на Министъра на финансите.

(4) При неприемане от общинския съвет на решението по § 6, ал. 1 в срок до 31 декември 2026 г. и до приемането на съответното решение, съответната община:

1. Няма право да ползва отчисленията по чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците за съответната календарна година;
2. Няма право да кандидатства и/или да получава финансиране по национални или европейски програми в частта, свързана с управление на отпадъците, до отстраняване на нарушението;

(5) В срок до 30 септември 2026 г., Министерския съвет приема Национален план за прилагане на принципа „замърсителят плаща“, изготвен по предложение на Министерството на околната среда и водите, Министерството на финансите, Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). Националният план съдържа:

1.Методически указания за прилагане на алтернативните основи по ал. 1;

2.Стандарти и индикатори за оценка на готовността населените места;

3.Мерки и срокове за финансова и техническа подкрепа на общините,

4. Мерки и срокове за законодателни промени в Закона за управление на отпадъците, Закона за гражданската регистрация, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за управление на етажната собственост и др.;
5. График за отчетност и контрол по прилагането.

Мотиви към § 6, ал. 5, т. 4: В Националния план следва да бъдат предвидени промени в основни нормативни актове, необходими за цялостното прилагане на принципа „замърсителят плаща“. Към настоящия момент са констатирани законодателни пропуски, които затрудняват ефективното му въвеждане.

По Закона за управление на отпадъците (ЗУО) е необходимо да се уредят въпроси, свързани с въвеждането на национална депозитна система за опаковки от напитки, разделното събиране на текстилни отпадъци, предоставяне на правомощия на общините за налагане на санкции, разширяване на обхвата и задълженията на организациите по оползотворяване на отпадъци от опаковки, както и осигуряване на единна система за отчитане и проследяване на произведените, образуваните и третираните отпадъци.

По Закона за гражданската регистрация (ЗГР) е необходимо да се предвиди отпадане на изискването за нотариална заверка и възможност за удостоверяване от общински служител с цел облекчаване на процедурата по чл. 92 относно адресната регистрация, въвеждане на дистанционно и електронно подаване на заявления за промяна на адрес, осигуряване на служебен достъп до имотния регистър и електронна проверка на документи за собственост, както и възможност за служебна регистрация при удостоверено обитаване на имот въз основа на официален документ (разписки, фактури, данни за ползване на вода или електроенергия). Необходимо е и изграждане на автоматизиран електронен обмен на данни между системите на ЕСГРАОН и МДТ.

 

 

Приложение № 2

Експертен анализ на въздействието на предлаганите промени

Проблемите, които се преодоляват са свързани с това, че:

• На 15-тата година от последната промяна на диапазоните на данъка при възмездно придобиване на имущество фискалният му потенциал е изчерпан и преобладаващата част от общините вече са определили ставки, близки и равни на максимално допустимия законов размер – от 0,1 до 3 на сто върху оценката на прехвърляното имущество. Преди последната промяна на разпоредбата на чл. 47, ал. 2 (обн. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) диапазонът беше от 1,3 до 2,6 на сто върху оценката на прехвърляното имущество.

Съгласно Анализ на НСОРБ за размерите на ставките на местните данъци и такси за 2025 г., за общо 167 общини с попълнени данни и за броя на партидите и съответните внесени суми за 2024 г., средната стойност на 1 сделка/партида е 492 лв. (148 млн. лв. за 301 х. партиди). 75% от приходите се генерират от 25 общини – областни центрове, туристически и икономически развити, където средният размер на данъка е 860 лв. За сравнение, спрямо предходния отчет за 2023 г. - за 153 общини в извадката с попълнени данни - постъпленията са в размер на 436 млн. лв. за 421,5 х. сделки, като средно по една партида са постъпили по 1 680 лв./партида. Половината от сделките за общините в извадката са отчетени в 7 общини – областни центрове, при които са постъпили 78% от средствата от този данък, а средните постъпления за тях са в размер на 1 793лв./партида.

Тези резултати се дължат на множеството сделки с недвижими имоти на тези територии, за разлика от сделките в по-малките общини, които са основно с превозни средства и земеделски земи и данъците върху които се определят при значително по-ниска данъчна основа.

Фактът, че 88 % от общините вече са утвърдили ставки на „данък-сделки“ по-висок от 2,5 % (61 % са на законовия максимум от 3 %), потвърждава извода, че бъдещ ръст на постъпленията от този данък може да дойде от евентуално актуализиране на данъчните оценки и стойностите за облагане на превозните средства (застрахователна^[1]) и/или увеличение на максимално допустимия размер, определен в ЗМДТ например от 3 на 7%. Потенциал за увеличаване на собствените приходи чрез увеличаване на размерите на данъка до сегашния максимален размер от 3% съществува само за 11% от общините, при които към момента се прилагат размери от 2,0 – 2,4 %.

• Туристическият данък остава на едни и същи нива 14 поредни години – от 2011, когато туристическата такса беше трансформирана в данък. Освен това, този данък е единственият собствен данъчен приход, обвързан със задължение за разходването му за мероприятия по чл. 11, ал. 2 от Закона за туризма.

За разлика от трайната 5 годишна тенденция[2], вкл. и в годините на пандемията от Ковид 19, когато едва 1% от общините изменяха размерите на туристическия данък, за 2025 г. се отчита, че в 42 общини (19% от общините с данни) са приети изменения в ставките. Т.е. 18% от общините са приели решения за увеличаване на ставките, а 1% - за намаляване.

Максималният определен размер на данъка в извадката от 3,00 лв. е определен за най-високата категория 5* в 7 общини. Общо 43 общини са определили минималните законови размери от 0,20 лв. за категория 1*, основно поради липсата на подобни места за настаняване.

На фона на тези тенденции и значителното нарастване на цените на нощувките от 2020 г. насам, законово определеният максимален размер на туристическия данък остава фиксиран на 3 лв. В реално изражение разходите на туристическите общини, включително и за дейностите по чистота и поддържането на обществените пространства нарастват, а делът на туристическият данък в подобни разходи намалява.

Необходимо е обсъждането на предложение за нормативни промени, а именно таванът на туристическия данък да се повиши от 3,00 лв. на 5,00 лв. и евентуално автоматично да се индексира на всеки 3 или 5 г. с инфлацията. По отношение администрирането на туристическия данък е подходящо да се предвидят по-гъвкави механизми за контрол и проследимост на операциите на хотелите и местата за настаняване.

• Остарялата методология за определяне на данъчната оценка на недвижимите имоти и базисната данъчна стойност по видове имоти не е променяна същностно от 2008 г. до сега (17 години) с изключение на няколко по-значими изменения в коефициентите за местоположение.

Налице са редица примери за трайно несъответствие на тази методология и данъчните оценки с реалните икономически условия – от наличието на пазара на имоти, при които данъчната оценка е в пъти по-ниска от обявените и договаряни цени, през неналичието на реални имоти на стойност под 1680 лв. (по закон са необлагаеми) до примери с позиционирането на втория по големина град в страна едва на 5то място след Столицата или наличието на общини, при които поради остарялата класификация на курортите с национално и местно значение данъчните оценки са значително по-високи от тези в сходни общини.

По данни от Анализа на НСОРБ, физическите лица с жилищни имоти заемат дял от 36% в облога, като при тях се отчита стабилна събираемост (42 % от постъпленията за 2024 г., при 40,3% за предходната година) и относително по‑нисък дял в недоборите (37 %). Този тип данъкоплатци също реагират по‑бързо на кампаниите за ранно плащане и ползването на предвидената отстъпка.

Делът на партидите извън общинския център са 51 %, но носят само 15 % дял от облога. Това изисква диференциран анализ по населени места – дали ниските ставки отразяват реалната данъчна база или все още се подценява контролната дейност и декларирането на имотите извън общинския център.

Задълженията по облог, средно на 1 партида са в размер на 53,57 лв. (при 55,60 лв. по данните от предходния анализ). Сравненията показват следното:

• за жилищните имоти средно за жилищата, собственост на физически и на юридически лица са в среден размер на 66,80 лв./ партида - 24,20 лв. на физическите лица и 109,50 лв. на юридическите лица (при средно 31,7 лв./партида за 2024 г.),
• за нежилищните имоти – 176,30 лв./партида – 47,70 лв. на физическите лица и 304,90 лв. на юридическите лица (282,7 лв./партида за 2024 г.).

Намаляващият среден облог не е задължително „добра новина“, защото по-скоро показва, че данъчната база ерозира по-бързо. Могат да бъдат посочени още причини за намалението на средния общ размер на задължението по облог на една партида:

• изоставане на размера на данъчните оценки и дори намалението им в резултат на „коефициента за овехтяване“ (преобладаващият сграден фонд в страната е на над 20 години) и в резултат на амортизацията и счетоводните обезценки на нежилищните имоти;
• отписване на стари задължения и изчистване на грешки с наследствени имоти;
• увеличаване на случаите на преустройство на жилищни в нежилищни имоти;
• увеличаване броя нови жилища в големите градове;
• частични увеличения на ставките на данъка в някои общини.

Факт е и, че новото строителство не може да компенсира натрупаните във формулата преференции за съществуващите имоти, като коефициент за овехтяване, данъчни облекчения и отписвания и това реално води да свиване на собствения ресурс.

През 2025 г. 90% от общините в извадката прилагат единна ставка за ДНИ за всички жилищни и нежилищни имоти, собственост на физически и/или юридически данъчно задължени лица. Останалите 10% от подалите информация общини все още диференцират облагането чрез различни ставки, определени както следва:

• по населени места (3,3%);
• в зависимост от видовете данъкоплатци (6,2%);
• в зависимост от вида на имота (7%).

През 2025 г. 10 общини са с размери на „тавана“ от 4,5‰, а други 38 – между 3,5 - 4,4‰. Други 50 общини са със ставки от 3 до 3,4‰. Практически, 40% от общините в извадката прилагат относително близки до максималните законовоопределени стойности на ставките за ДНИ.

Честотата на актуализиране на ставките на ДНИ корелира със средния им размер – колкото по‑скоро е правена промяна, толкова по‑висок е средният промил (2,75 ‰ при изменения през 2025 г. - до 2,19 ‰ при „замразените“ от над 11 г.). Въпреки това нито една от наскоро коригиралите общини не е стигнала законовия таван, докато част от непроменящите ги общини вече облагат на максимум. Това показва, че фискалният потенциал е изчерпан там, където ставката е „на тавана“. Резерви за генериране на допълнителни приходи чрез увеличение на ставките може да има само при общините с дългогодишно неизменяни размери на ДНИ, които са под‑осреднената или максимална ставка. Повече пространство за плавно увеличение, което да се отрази на всички общини би имало от актуализирането на данъчните оценки, вместо рязко повишаване на промила или евентуално на максимално допустимия законов размер. Дефектите на модела за определяне на данъчните оценки, включително и изключително ниските им стойности в малките и средни общини и в населените места не могат да бъдат преодолени дори и при достигане на най-високо допустимия сегашен размер на данъчната ставка.

• затруднен преход към количествена ТБО и множество рискове от съдебно оспорване и за събираемостта, поради дефицит на обективни данни и правомощия за достъп на общините до част от тях.

В тази връзка и с цел преодоляване на идентифицираните проблеми, предложенията целят: разширяване на собствената приходна база на общините, засилване на финансовата автономност, повишаване на събираемостта на местните приходи, постигане на обективно и предвидимо облагане. В допълнение чрез промените ще се подобри администрирането на собствените приходи на общините чрез осигурен достъп до данни и ще се осигури по-плавен преход към еврото, без да бъдат загубени стойности на данъчните оценки.

Варианти:

• Запазване на съществуващото състояние – продължава зависимостта на общините от държавни трансфери и поетапно намалява ефективността на събиране на собствените общински приходи, поради изчерпан потенциал за развитие.

Положителни ефекти:

• Липса на административни разходи за промяна
• Запазване на предвидимостта за данъкоплатците

Отрицателни ефекти:

• Продължаваща ерозия на реалната данъчна база.
• Нарастваща зависимост от централни трансфери (очаквано увеличение с 5-7% годишно).
• Невъзможност за адекватно финансиране на местни услуги
• Задълбочаване на диспропорциите между данъчна оценка и пазарна стойност.
• Рискове от фискална неустойчивост на общините.

Фискален ефект: Негативен - очакван недостиг от 70-150 млн. евро. годишно в общинските бюджети.

• Ограничени изменения – в зависимост от вида на измененията, биха довели до частично подобрение, но без структурен ефект и въздействие върху рамката по КФП.

Положителни ефекти:

• Ограничено увеличаване на приходите (10-15%).
• По-малка административна тежест.

Отрицателни ефекти:

• Недостатъчен за справяне с проблемите.
• Запазване на структурните дисбаланси.
• Необходимост от нови корекции след 2-3 години.
• Не решава проблема с остарелите данъчни оценки.

Фискален ефект: Умерено положителен - очакван ръст от 30-40 млн. евро годишно.

• Подкрепа и същностна промяна в ЗМДТ – позволява съчетаване на данъчни инструменти, администриране и данни за поетапно увеличаване на фискалния капацитет на местните власти и намаляване на „натиска“ върху държавния бюджет в средно и дългосрочен план. Практически, при реализиране на подобни промени, даващи по-голяма свобода на общините, за да бъдат променени размерите на местните данъци, общинските съвети трябва да приемат изменения в наредбите по чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ. Съгласно изискванията на Закона за нормативните актове и съответно ЗМДТ, тези изменения следва да са консултирани предварително с местната общност, да съдържат мотиви и аргументи защо се налагат съответните промени, което в този напреднал етап няма да може да се случи в по-голямата част от общините (измененията на местните данъци следва да бъдат направени до края на предходната година). Независимо от това, измененията в ЗМДТ ще дадат необходимата основа за преразглеждане на местната финансова политика в средно и дългосрочен план.

Положителни ефекти:

• Значително увеличение на собствените приходи в две и три годишен период (25-35%).
• Възстановяване на гъвкавостта на общините.
• Обективно и плавно разпределение на данъчната тежест.
• Поетапно хармонизиране с условията за еврозоната и изсветляване на цените на сделките на имотния пазар.
• Подобрена събираемост.

Отрицателни ефекти:

• По-висока административна тежест в преходния период за ТБО.
• Необходимост от инвестиции в IT системи и обучение във връцка с оптимизиране системата за управление на отпадъците и администрирането на приходите.
• Риск от временно увеличение на съдебните оспорвания на общинските наредби.

Фискален ефект: Силно положителен - очакван ръст от 90-150 млн. евро. годишно.

Фискални и икономически ефекти - обобщение

• За общините: повишен собствен приходен потенциал от постъпленията от „данък-сделки“, за туристическите общини с 5 звездни хотели – повече приходи и възможности за развитие на туристическата инфраструктура и услуги, а оттам и на местната икономика, за пилотното прилагане на новите основи за ТБО – по-добре комуникирано с местната общност предложение за избор на съответните основи и определянето на новите размери на такса битови отпадъци от 2027 г.
• За държавата: неутрален ефект върху дефицита и минимален, но положителен ефект върху приходите по КФП; по-висока прозрачност на пазара на имоти (при актуализация на оценки) и по-добра база за макрорамката в еврото. В случай на приемане на автоматизъм при определянето на данъчната оценка и евентуално бъдещо нарастване на цените на имотите, потенциални възможности за генериране на допълнителни приходи по ЗДДФЛ от сделки с облагаеми имоти, за които обективно може да бъде доказано изменение в стойността на съответните имоти.
• За бизнеса и гражданите: по-справедливо и всеобхватно облагане, изсветляване на стойността на сделките с недвижими имоти и ползване на стимули при намаляване / разделно събиране и предаване на отпадъците, при гарантирано повишаване качеството на услугите по чистотата.

Административни разходи и намаляване на тежестта

• Предложението не предвижда нови административни разходи, тъй като новите изисквания съвпадат с функционалните задължения на ангажираните държавни и местни органи.

Рискове и мерки

• Преодолява се рискът от шоково увеличение на таксата за битови отпадъци;
• При забавяне на приемането на общинските решения за 2027 г. за новите основи – ежегоден мониторинг на процеса съгласно Националния план и отчитане към МФ, както и ограничаване на правомощията за достъп до ресурси на общините, които не са изпълнили законовото изискване в срок;
• При съдебно оспорване на актовете, свързани с преминаването към нови основи за определяне на ТБО – с ПЗР са разписани разпоредби, гарантиращи временна събираемост (по абсолютна стойност от предходната година) с цел непрекъсваемост и не нарушаване качеството на услугите по чистота;

Мониторинг и оценка за ефектите от приложението на промените

• Дял на общините, прилагащи новите основи за ТБО;
• Ръст на собствените приходи като абсолютна стойност, процент и дял в общинските бюджети, вкл. и по отделните видове данъци;
• Процент на събираемост на данъчните приходи и ТБО.

[1] Съгласно предвидените реформи “Епизоди от живота“ се предлага през 2025 г. да бъде търсено решение за замяна на застрахователната стойност с друга обективна данъчна основа за облагане на сделките с превозни средства.

[2] В периода 2020 - 2024 г., вкл. 99% от общините запазваха размерите на туристическия данък при всички категории места за настаняване.